Попадаш ли понякога в примката на алчността?
ИМАЛ ли си случай, когато във общество с други хора, при обилна трапеза и добри напитки да си се почувствал изкушен да ядеш и пиеш безмерно? Много признават, че изпадат понякога в изкушението на алчността в едно или друго отношение. Ти лично успяваш ли да устоиш на подобни изкушения или понякога, дори често, си се поддавал на примката на алчността и после си се чувствал неразположен, със силно главоболие и други неприятни последствия? Кои други форми на алчността са ти познати? Как бихме могли да избегнем подлите ѝ атаки? Да избегнем тези примки за нас е от жизнено важно значение, защото в Библията се казва, че алчните няма да наследят Божието царство /1 Коринтяни 6:10/.
Понятието АЛЧНОСТ се дефинира така: неудържим стремеж към все повече и повече отколкото се приема за нормално или се е заслужило. Алчността може да се прояви в различни форми, като например, алчност за пари, власт и печалби и за ядене и пиене, сексуална алчност или за богатство. Алчността е корен на редица злини, които в наше време ни подтискат. Защо понастоящем са толкома разпространени извънбрачния полов живот и всякакъв вид престъпност? Защо милиони хора са огоени и преяждат, докато други, много повече милиони хора недояждат и гладуват? Защо толкова много средства се проиграват в различни видове лотарии и хазартни игри? Защо се злоупотребява с обществени и частни средства? Защо чрез нечестни търговски сделки се измамват много хора и се подкупват държавни чиновници и на края, кои са причините за толкова много жестоки войни носящи смърт, страдания и разруха? Причината естествено за всичко това е алчността в различните ѝ форми.
Половата алчност и последствията от нея
Алчността може да се появи в отвратителни форми и често да унижи човешкито достойнство. Например, мъж, който се радва на щастливо семейство, но същевременно е обладан от неудържима полова страст, веднъж в пияно състояние започнал да преследва две момичета чак до жилището им, с цел да ги прелъсти. Но, вместо да постигне това, той бил жестоко набит от бащата на момичетата и някои роднини. С разбита челюст, наранена глава и око той бил закаран в болница. Собствената му дъщеря била толкова душевно потресена от тази срамна случка с бащата, че направила опит да се самоубие. Цялото му семейство било съкрушено и се чувствало много унизено. Колко скъпо може да се заплати, когато човек се поддаде на необуздано полово влечение!
Ето един библейски пример с израелския цар Давид. Той имал няколко жени. Един ден от терасата на палата си, видял как хубавата Витсавее се къпела. Но, вместо да отвърне поглед и да прогони внезапно нахлулите грешни мисли, той дал място на плътските си желания в сърцето си. Той имал с нея полови сношения, когато по това време мъжът ѝ бил на бойното поле с войниците на Давид. Когато Витсавее забременяла, Давид се опитал да прикрие тази брачна изневяра и накарал да върнат мъжа ѝ от фронта, с цел да има и той полови сношения с жена си. Но когато този негов опит излязъл несполучлив, Давид изпратил мъжа ѝ отново на бойното поле с цел да бъде убит. Той знаел, че Витсавее, ако всичко се разкрие, ще бъде убита с камъни за брачната й изневера. Но, при Йехова нищо не остава скрито. Йехова изпратил при цар Давид пророка си Натан за да го укори и му посочи вредното и престъпно деяние както по отношение на Витсавее, така и за смъртта на мъжа ѝ, за което той носил отговорност. Този укор засегнал Давид дълбоко и той го приел със смирение. Въпреки това Давид заплатил скъпо за престъплението си. Първият син, който му родила Витсавее умрял малко след раждането и от тогава семейството му било често спохождано от нещастия /2 Книга на царете 11:1 до 12:23; глава 13/.
Този предупредителен пример за някой, който се отдал на плътските си греховни страсти явно показва веригата от грехове свързани с това и потвърждава библейските думи: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грех, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт“ /Яков 1:14, 15/. Грешката на Давид се състояла в това, че е допуснал плътското влечение да пусне корен в сърцето му. Щом греховната страст се появила той допуснал да бъде напълно овладян от нея и затова извършил брачна изневяра.
Съвсем по друг начин обаче, постъпил Йосиф в Египет, когато жената на Понтифар се опитала да го изкуши и да го накара да легне при нея. Как именно е реагирал той на това изкушение? В библейския текст се казва: „И при все, че тя говореше всеки ден на Йосифа, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея“. Дори без упътванията на 10 заповеди, които по това време още не са били дадени, той отвърнал на примките ѝ така: „Как ... бих могъл да извърша това голямо зло, като в същност е грях спрямо Бога?“ Когато един ден тя го сграбчила ѝ казала: „Легни при мене“ останал ли да стои при нея да ѝ обяснява или дискутира? Той „избега и излезе навън“. Той не дал възможност на плътската си страст да завладее сърцето му /Битие 39:7–16/.
Наистина, никой верен християнин няма да допусне или да предвижда плътски необуздани страсти да се появят. Цар Давид също не е бил предварително запланувал пагубната си страст. Ето защо, това трябва да ни окуражава да издържиме пред всяко плътско изкушение, което би могло да доведе до непозволени полови връзки. Ние, независимо от това, дали сме женени или ергени, млади или стари, трябва да сме твърдо решени да не се поддаваме на никакво изкушение, което внезапно се появява у нас /Римляни 13:13, 14/.
Сребролюбието и последствията от него
Един всеизвестен библейски пример за сребролюбив човек е най–позорния предател в историята на човека — Юда Искариот. Когато Исус го бил избрал за апостол, Юда положително е бил верен и още необхванат от алчността за пари. Дори Исус го е направил касиер на общата каса. Но, с течение на времето Юда започнал да краде. ‘Той бе крадец и разполагаше с общата каса и вземаше от това, което пускаха в нея’ /Йоан 12:6/.
Явно е, че у него се появила алчността за пари. Когато през 33–та година от нашето летоброене, наближавал еврейския празник Пасха, Юда, който преди това бил укорен от Исус, се споразумял със замислящите смъртта първосвещеници, за 30 сребърници да предаде Исус. Но, когато Юда напълно разбрал подлото си действие се самоубил. Той станал жертва на сребролюбието /Лука 22:3; Матей 26:14–16/.
Лошите последствия от алчността са неизброими. Много от тези, които се лакомят за пари използват парите отново за луксозен живот. Вместо да се задоволят с обикновена нормална храна те изискват изтънчени скъпи ястия. Но, когато вече са в състояние да си позволят такъв живот, те често изпитват лошите му последствия, като например, нарушено храносмилане и други различни болести и най–лошото — ранна смърт. Един лекар казал: „В застрахователното дело е познат факта, че преяждането и прекалените тлъстини на телото се отразяват отрицателно на продължителността на живота.
Обаче, за християните опасността, която го застрашава в духовно отношение идваща от различните видове алчност, е много по–голяма. Съвременния материализъм подмамва много християнски съпруги, чиито мъже в същност добре печелят, да търсят работа, без да размислят, че децата им остават без контрол и изостават в много отношение назад, и че благословията идваща от участието в проповедническото дело е значително по–малка. Алчността също често заслепява млади християни да се стремят към добре платени служби без, преди това, сериозно да помислят за пионерската дейност. Задоволяването на нередовни плътски желания и сребролюбието могат да доведат до тежки прегрешения, дори и до загубата на вечния живот „Копнежът на плътта означава смърт ... защото ако живеете с плътските си страсти, положително ще умрете“ /Римляни 8:6, 13/.
Как можем да предотвратим да станем жертва на алчността
Когато алчността в някаква форма е завладяла някого е твърде мъчно освобождаването от нея. Във всеки случай да избягваш това зло е много по–лесно, отколкото да се освободиш от него. Родителите трябва да умеят да владеят собствената си алчност и тази на децата си. Повечето от децата са себелюбиви. В един анегдот се разказва следното: При разходка с двете си деца Абрахам Линколн, те плакали. Един съсед го запитал: „Защо плачат синовете ти“? Абрахам отговорил: „точно за това, което се случва навсякъде по света. Аз имам само три ореха, но всеко от децата иска два ореха“
Родителите трябва да „възпитават“ децата си — момчета и момичета по един и същи начин, а именно в духа на себеотрицанието и респект към другите /Притчи 22:6/. Това би им помогнало, особено в периода на растежа им, когато половия нагон се събужда и проявява, тогава егоизъмът също напира. По това време младите хора са постоянно под натиска и влиянието на сексуални предизвикателства. Но, Библията казва: „Развратът и всякакъв вид опетняване и алчност НЕ ТРЯБВА МЕЖДУ ВАС ДОРИ И ДА СЕ СПОМЕНАВАТ, така както подобава на светеца, също и да не се държи неприлично или да говори безсмислици и неприлични шеги и въобще неща, които са „нечисти“ ... никой развратник или нечестивец или алчен /който е идолопоклонец/ няма наследство в царството на Христос и на Бога“ /Ефесяни 5:3–5/. Обърни внимание, че алчността е и идолопоклонство. Защо? Защото, например, този, който е овладян всецяло от полова страст или заслепен от сребролюбие или който е лаком или прекомерно пие алкохол, който безогледно се стреми към слава и власт, този човек е роб на страстите си и те са негови богове. Главната цел в живота на такива хора е да задоволят ненаситната си алчност в различните ѝ форми. Съгласно библейските принципи, християни, които се поддават на подобни практики, на подобно „обожаване“ са несъмнено алчни и биват изключвани от събранието на еклезията. Те поставят обожаването на своите „богове“, чиито роби са те, над обожаването на Йехова, единствения истински Бог, който изисква изключителна преданост /Изход 20:3–6, 17/.
За всички християни, млади и стари, голяма опасност представляват също неподходящи филми и радиопредавания, телевизионни филми, книги и списания, които поощряват страстта към алчност и вредни непозволени неща. Нека помислим още веднъж, че цар Давид не отклонил поглед от къпещата се Витсавее и оставил да го завладее плътската страст. Ти лично изключваш ли телевизионния апарат или напускаш ли киното ако видиш, че се предават неморални неща?
Въпреки греховните си постъпки Давид изпитвал дълбока любов и уважение към Йехова. Това му помогнало да се съвземе духовно. По същия начин на един християнин в Африка се удало да се освободи от сребролюбието. Поради някои финансови затруднения той затънал в задължения. Той бил отговорен по финансовата част на предприятието, в което работел и бил изкушен да си помогне с пари на фирмата без да поиска позволение за това. Той значи допуснал семето на алчността да пусне корени в сърцето му и злоупотребил с голяма сума пари. Когато неговите работодатели предприели проверки, той изпаднал в паника и избягал в чужбина, като изоставил жената си и децата си. Но, скоро след това, съвестта му започнала да го измъчва и той напълно разбрал, че извършил престъпление с тежки последици. Той се завърнал при семейството си и възстановил злоупотребената сума. Християнските старейшини го укорили, но той напълно се разкаял и сега продължава да напредва в теократично отношение.
Какво помогнало на този християнин да се опомни? Естествено молитвите и Библията. При четене на Библията той установил, че бил допуснал да бъде завладян от един вид страст, която в друга форма изпитал и цар Давид, както е описано в Псалми. Тези библейски пасажи го поощрили да се моли на Йехова още по–усърдно. Ето текстове с примери от някои псалми: „Смили се за мене о, Йехова, според милосърдието си; Според множеството на благите си милости изличи беззаконията ми. Създай у мене едно чисто сърце о, Йехова и вдъхни у мене нов непоколебим дух. Твоят роб се въздържа от лоши дела, не позволявай те да ме владеят“ /Псалми 51:1, 10; 19:13/.
Ако искаме да подтиснем или преодолеем появилата се у нас алчност трябва да следваме съвета на Яков: „Приближете се към Бога и той ще се приближи към вас“ /Яков 4:8/. Докато сърцето на християнина е изпълнено с любов към Йехова, към съхристияните си и към многото хора, които в тези изпълнени с грижи времена се нуждаят от подкрепа и помощ, няма опасност алчността, от който и да е вид да проникне в него и да го завладее. С помоща на Божията сила, Светия дух, всяка алчност би могла да се преодолее. Ето защо нека оставим тази могъща сила да нахлуе в сърцата ни за да бъдат очистени от тъмни сили, страсти и желания и да се появи силен стремеж за служба на Йехова. Тогава отвратителната страст на алчността няма да може да ни победи.
[Снимка на страница 23]
Юда Искариот попаднал в примката на алчността
[Снимка на страница 24]
В застрахователното дело е познат факта, че преяждането и прекалените тлъстини на тялото се отразяват отрицателно на продължителността на живота