Решени да се събираме

„ЕДНИ от най–проливните дъждове от последните 80 години, причиниха 28 човешки жертви“, така звучеха едро напечатаните заглавия в пресата на следния ден. Само за 6 часа, от 2 часа през ноща до 8 часа сутринта бе паднал в северен Тайван 25 см. дъжд. Особено зле бе сполетян градът Тайпе. Падналите в тези няколко часа валежи, отговарящи на нормалното количество валежи за един месец предизвикаха на някои места наводнение до 4 метра. И като че ли нарочно, точно на този ден, Свидетелите на Йехова от Северен Тайван бяха дошли на конгрес в Тайпе. Ще им бъде ли възможно, независимо от наводнението, да се съберат и на втория ден от тяхния полугодишен районен конгрес?

Когато ние с жена ми, на 3 юни 1984 година, се събудихме, отначало не забелязахме колко силна бе бурята. Силни дъждове по време на мусона не са рядко явление и ние не обръщахме никакво внимание. Постепенно обаче, настъпи една необикновена тишина. Градските автобуси, които спираха пред жилищния блок, в който бяхме настанени, обикновено, всеки няколко минути, не се движеха повече. Когато в 7 часа и 30 минути спря и електрическия ток, разбрахме, че не се касае за обикновен мусонов дъжд. Аз се притеснявах за конгреса, който трябваше да започне в 9 часа и 55 минути и затова се обадих на отговорния за високоговорителната инсталация брат за да се убедя дали се намират на разположение усилватели, действащи посредством батерии и джобни лампи, в случай, че токът прекъсне по време на програмата.

Междувременно от съседи и приятели разбрахме, че в нашия градски квартал са станали голями наводнения. Тъй като искахме на всяка цена да пристигнеме на време за предобедната програма в конгресния сектор, потеглихме с нашия мотоциклет веднага след 8 часа. При нормални условия за достигане на терена на конгресния сектор бяха необходими 20 минути. Когато завихме в следващата улица се убедихме, че твърде трудно можем да се придвижим напред. Четирите пътя, които се опитахме да използваме в по–низко лежащите части на града, бяха непроходими. В миналото, понякога, когато посещавахме събрания трябваше често да се движим през 30 до 40 см. вода, но сега даже и автобуси и товарни коли бяха затънали във вода дълбока до хълбоците. Върнахме се обратно, оставихме мотоциклета и се опитахме да се придвижим пеша. Все още бяхме твърдо решили на всяка цена да се съберем на този ден с нашите духовни братя.

Ходенето се оказа обаче също много трудно. Въпреки, че бе спряло да вали водата се покачваше все повече. Близо до реката Чинг Мей и от каналните шахти шуртеше вода като от фонтан, защото нивото на водата зад дигата на бреговете беше по–високо отколкото защитената от тях земя. Заловени един за друг ние се придвижвахме внимателно напред през силното течение, преценявайки грижливо всяка крачка, за да не стъпим в някаква дупка. Но, едва когато се добрахме до средата на моста и спряхме, разбрахме колко сериозно бе положението. Иначе малка река, през която минаваше 15 метра висок мост и в чието сухо широко крайбрежие се отглеждаше зеленчук и се развъждаха свине, сега представляваше изкореняващ всичко порой, който изпълваше всичко до короните на насипа и достигаше до 1 метър под моста.

Наводнението от другата страна на моста изглеждаше още по–голямо. Но, някои мъже, които бяха успели да преминат, докладваха, че един широк път от улицата бе проходим и че там се движеха вече автобуси и таксита. Отправихме се в показаната ни посока. Колкото по–нататък отивахме, толкова по–силно изглеждаше течението. Жена ми, която е по–малка от мен, трябваше да се държи здраво за мене за да не бъде отвлечена от водата. След това достигнахме до едно място, което изглеждаше непроходимо. От една странична улица се изливаха водни маси, приличащи на дълбока река. За щастие в тази част на улицата бяха опънати две въжета и ние висящи на ръце можахме да достигнем до по–високо лежащите части на града и накрая можехме да стоим и се отърсим от водата за да можем да ходим.

Когато стигнахме до първата ненаводнена улица се изправихме пред още един проблем, който се изпречи на пътя ни за конгреса. Малкото автобуси, които се движеха, бяха безнадеждно препълнени, а повечето от таксиметровите шофьори отказваха да вземат пътници. Все пак едно такси спря пред нас, въпреки, че в него седеше вече един пътник. Поради наводнението трябваше да следваме много отклонения, но най–после малко след десет часа пристигнахме на конгресния терен.

За наша радост, по–голямата част от Свидетелите на Йехова бяха вече дошли и чакаха започването на конгресната програма. Всички трябваше да употребят голями усилия за да присъстват и те бяха минали през малко или много дълбока вода, защото автобуси и мотоциклети, които нормално ползваха, не можеха да се движат. Бе нещо прекрасно, да се види тяхното голямо уважение към конгресната програма. В тази част на Тайван има само 417 Свидетели на Йехова, но очевидно и много интересуващи се бяха противопоставили на наводнението, защото бяха решили да се съберат заедно с нас и да бъдат освежени от библейските истини. Числото на присъстващите нарастна от 629 при предобедната програма на 764 при публичния доклад след обяд. Над 30 души в нашата област в Тайван се бяха удавили или умряли при земни срутвания, но нито един от тези, които бяха решили да се съберат заедно с нас нямаше дори и най–малко нараняване. Благодарение на закрилата на Йехова, те се радваха на превъзходната програма.

Ние имахме доверие в Йехова, че ще ни закрили поради нашата решеност да посетим конгреса. Ние не бяхме загрижени за къщите и покъщнината ни и действително, никой от присъстващите не се оплакваше от сериозни щети. На нас ни бе дадено много повече чрез чудното общуване с нашите съхристияни и превъзходната програма. Това преживяване показа, че е много лесно да се откажем от посещение на християнските събрания или конгреси, но онези, които вземат всички трудности и напрежения върху себе си, биват богато възнаградени