Винаги избягвай примката на алчността

„Пазете се от всякакъв вид алчност! Защото животът на човека не зависи от изобилието на имота му, колкото и да е голям той“ /Лука 12:15/.

1. 3ащо предупреждението на Павел относно алчността е подходящо днес?

НИЕ живеем в един свят, който обожава материалното благосъстояние. В съответствие със стремежите си икономиката постоянно разгаря желанието на човека за богатство. Висока заплата е мярка за успех в света. Затова многобройните предупреждения на Библията от алчността и ламтежа са много подходящи днес /Колосяни 3:5; 1 Тимотей 6:10/. Под изразът „алчност“ се разбира „силен ненаситен ламтеж за имот“. Алчността може да бъде също толкова тежко прегрешение, като разврата и идолопоклонството, понеже Павел предупреждава християни, „да нямат вече сношение с такъв, който се нарича брат, ако той е развратник или алчен или идолопоклонец или хулител или пияница или изнудвач, с такъв дори да не ядете“ /1 Коринтяни 5:11; Ефесяни 5:3, 5/.

2. Какви предупреждения относно алчността са дали Исус и Йехова?

² Исус предупредил последователите си: „Пазете се от всякакъв вид алчност“ /Лука 12:15/. Йехова сам е включил в десетте заповеди повелята срещу този порок: „Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти“ /Изход 20:17; Римляни 13:9/.

Не отслабвай бдителността си!

3. Как Ева и по–късно израилтяните са били овладяни от алчността?

³ Факт е, че никой не трябва да отслабне в бдителността си относно алчността и ламтежа. Причината за прегрешението на Ева в градината Едем бе алчността. Затова се казва, че „жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, да дървото беше съблазнително за погледа“ /Битие 3:6/. При един случай в пустинята, израилтяните проявили отвратителна алчност. Когато Йехова отговорил на оплакванията им, че имали само маназа ядене и им дал изобилно количество пъдпъдъци, те проявили голяма лакомия и били тежко наказани /Числа 11:4–6, 31–33/.

4. Кои други исторически примери показват опасността от алчност?

⁴ Алчността бе също причината, поради която Ахан откраднал при битката за Ерихон сребро, злато и скъпо облекло от плячката /Исус Навиев 7:20, 21/. Алчността също така подтикнала Гиезий, слугата на Елисей, да се опита да извлече печалба от чудното лечение,чрез което Нееман бил излекуван от проказа. /4–та книга на царете 5:20–27, по български IV книга/. Цар Ахаав също бил алчен човек. Той допуснал, езическата му жена Езавел чрез интриги да убие Навутей, неговия съсед, само за да може да си присвои лозето на Навутей /3–та книга на царете 21:1–19/. Алчността накарала също Юда Искариот, който принадлежал към тесния кръг на Исус, да злоупотреби мястото, което заемал, за да краде от общата каса. Тя довела дори до там, че той предал Исус за 30 сребърника /Матей 26:14–16; Йоан 12:6/.

5. Какво можем да научим от преживяванията на различни хора, които са били

⁵ Всички тези алчни хора били наказани. Забеляза ли обаче, че съвсем различни хора били попаднали в примката на алчността? Ева била съвършена жена, която живяла в Рая. Ахан и израилтяните лично били видяли чудесата на Йехова. Ахаав е бил цар, може би най–богатия човек в страната. Гиезий и Юда били благословени със ценно духовно задружие и с голями привилегии в службата. Те всички станали алчни. Следователно може всеки, независимо от това, дали е богат, дали има привилегии в службата или дали има вече богат опит, да попадне в тази примка. Не е за учудване, че Исус предупреждава: „Пазете се от всякакъв вид алчност“ /Лука 12:15/!

6. Какво е необходимо за да избегнем примката на алчността?

⁶ Но по какъв начин можем да правим това? Само чрез самообладание и постоянно проверявайки себе си. Алчността започва в сърцето. Ако искаме да избегнем примката на алчността, трябва постоянно да проверяваме състоянието на сърцето ни, за да установим, дали някакви форми на алчност са започнали да захващат корени. Библията ни помага при това. По какъв начин? Тя ни показва, какво са казали Исус и неговите ученици относно алчността. Ако разгледаме тези обяснения, тогава се появяват въпроси, които можем сами да си поставим, за да познаем нашето становище относно алчността.

Да проверим нашите подбуди за действие

7. По какъв начин ни помага отговорът, който Исус е дал на един човек, оплетен в разпра за наследство, за да проверим сами нашето становище?

⁷ Предупреждението на Исус от алчността бе отговор на една молба, която бил отправил един от слушателите към него: „Учителю, кажи на брат ми, да раздели наследството с мене.“ Исус отговорил: „Човече, кой ме е поставил съдия или делач над вас?“ /Лука 12:13, 14/. След това той изказал предупреждението от алчността. С оглед на важната духовна задача, която Исус трябвал да изпълни на земята, той не искал да се заплете в някаква разпра за материални неща /Йоан 18:37/. Този разговор обаче ни дава основание да си зададем известни въпроси за собствен контрол. Нека например да предположим, че в известни случаи сме на мнение, че имаме право на спорен имот или наследство, въпреки че не се намираме в бедност. До каква степен бихме се борили за това? Какво бихме пожертвали от нашата служба за Йехова или нашето отношение към братята ни, за да спечелим нещо, което считаме, че ни принадлежи? /Притчи 20:21; 1 Коринтяни 6:7/.

8. Как можем да избегнем да бъдеме подобни на книжовниците, за които говори Исус в Лука 20:46, 47?

⁸ Помисли още върху друго обяснение на Исус. Той предупредил последователите си: „Пазете се от книжниците ... които изпояждат домовете на вдовиците“ /Лука 20:46, 47/. Какъв жесток изроден вид на алчността! Християни са задължени, да се грижат за вдовици, а не да ги използват /Яков 1:27/. Да предположим, че ти познаваш една вдовица, която е получила голяма сума от застрахователното дружество и да предположим още, че спешно се нуждаеш от пари въз основа на някаква беда. Първата ти мисъл би ли била да се обърнеш към вдовицата за пари, защото си на мнение, че най–лесно можеш да я предумаш и че тя е задължена да ти помогне, поради това че е получила много пари? Или да предположим, че вече си взел пари от нея на заем и че имаш проблеми да ги върнеш. Би ли се самооправдал и престанал с плащанията поради това, че тя не бе правила много трудности или че си на мнение, че парите и без това не ѝ трябват? Трябва съвестно да внимаваме, да не се изопачи нашето мнение върху християнски принципи, когато се намираме пред финансови проблеми.

9. Как можем да бъдем изкушени ‘да се възхищаваме от личности за собствена полза’?

⁹ Юда също описва как можем да попаднем в примката на алчността. Той споменава лица, които подкопавали християнската еклезия и я покварявали чрез тяхната алчност и разюздания си живот, чрез което се оказвали фалшиви „спрямо единствения ни Повелител и Господар, Исус Христос“ /Юда 4/. Освен това те се възхищавали от различни личности с цел да извлечат собствена полза /Юда 16/. Такива не искаме да бъдем. Забелязваме ли при нас известно предпочитание, да прекарваме времето си по–скоро с по–заможни християни, а на бедните в еклезията да не обръщаме толкова внимание? Възможно ли е да се надяваме да извлечеме известна полза от такова задружие? /Сравни Деяния на апостолите 20:33; 1 Солунци 2:5./ Ако ние окажем гостоприемство на отговорни братя в организацията, възниква въпросът: Вършим ли това от любов или защото се надяваме да получим привилегии в службата поради това? Ако забележим, че целта ни е да извлечем някаква полза, тогава и ние може би се възхищаваме от личности за собствена полза.

10. Как можем да стигнем до там, да извличаме материална печалба от обожаването на Йехова? Чий пример бихме следвали в този случай?

¹⁰ Във връзка с един вид алчност, който много разгневил Исус, се казва в Библията: „Той намери в храма продавачи на волове, овце и гълъби и тия, които седяха и разменяха пари. „Усърдието за домът на Йехова го накарало да ги изпъди от храма и да извика: „Престанете да правите домът на Баща ми, дом на търговия!“ /Йоан 2:13–17/. Притежаваме ли и ние такова усърдие? Тогава би било добре ако се запитаме: „Разговаряме ли с други в залата на Царството за търговски работи? Опитвам ли се да спечеля съхристияни за търговски проекти поради това, че те трудно могат да откажат? Използвам ли многобройните приятелства в организацията за да разширя търговските ми връзки?“ Ние положително не трябва да използваме връзките ни с братята за да извличаме по алчен начин парична печалба.

11. Кои християнски принципи ни помагат да запазим правилно отношение, когато правиме сделки помежду си?

¹¹ Означава ли това, че християни никога не трябва да правят търговски сделки помежду си? Не. Трябва само да се обърне внимание на това, че за търговски работи има определено време и място и за обожаването има определено време и място /Еклисиаст 3:1/. Ако християни имат помежду си търговски връзки, тогава никога не бива да забравят библейските принципи. Ако християнин сключи търговско споразумение, тогава не бива да търси вратички в закона, само за да се измъкне от моралните си задължения /Матей 5:37/. Също така няма да бъде безсърдечен или с желание за отмъщение ако някаква търговска сделка се окаже несполучлива и той претърпи парична загуба. Апостол Павел е писал на Коринтяните: „Действително представлява за вас поражение, че водите дела помежду си. Защо по–добре не търпите неправда? Защо по–добре не търпите да ви причиняват щета?“ /1 Коринтяни 6:7/. Би ли предпочел по–скоро да понесеш щети в полза на еклезията, отколкото да заведеш съдебно дело?

12. Кои библейски принципи ни помагат да избегнем примката на алчността, когато правим сделки?

¹² Всеки християнин, който сключва търговска сделка, трябва да бъде много внимателен. Безскрупулни търговски практики са обикновено нещо днес, но християнинът не трябва да участва в тях. Той никога не трябва да забравя, че е ученик на Христос. Той не иска да има репутацията на нечестен или „хитър“ търговец. /Сравни Притчи 20:14; Исаия 33:15./ Той никога не бива да забравя предупреждението на Исус, благосъстоянието да не се превръща в бог, както и предупреждението на Йоан отнасящо се до ‘пехотите на плътта и похотите на очите и очебийната представа на средствата, които някой има за живот’ /1 Йоан 2:16; Матей 6:24/. Можеш ли ти като търговец или търговка да се съпротивиш на изкушението да апелираш на алчността на другите за да увеличиш оборота на продажбата? Или се стремиш да засегнеш тяхната суета и гордост, само за да подпомогнеш развитието на продажбата? Вършиш ли твоята светска работа така, че не трябва да се срамуваш, да говориш с Йехова в молитвите ти по този въпрос? /Матей 6:11; Филипяни 4:6, 7/.

13, 14. а/В кое отношение трябва заможни християни да запазят равновесие? И кое отношение онези, които не са заможни? б/Как ни помага молитвата, записана в Притчи 30:8, да имаме разумно отношение към благосъстоянието?

¹³ Павел писал на Тимотей: „Тези обаче, които са решени да забогатеят, изпадат в изкушение и попадат в примка и в многобройни безсмислени и вредни похоти, които вкарват хората в унищожение и поквара“ /1 Тимотей 6:9/. Въпреки че благосъстоянието си има собствени проблеми и изкушения, не е грях човек да бъде богат /Матей 19:24–26/. Опасността тук се състои в това човек да е ‘решен да забогатее’. Един старейшина казал например: „Този проблем често се появява тогава, когато някой гледа заможния си християнски брат и се пита: ‘Защо не мога и аз да имам всичко това?’“

¹⁴ Библията ни назидава: „Във вашия живот да няма сребролюбие, а да бъдете доволни с това, което имате. Защото той е казал: ‘Никак няма да те оставя, нито някак да те забравя’“ /Евреи 13:5/. Ако ти си заможен, зачиташ ли имота си като дарба, която можеш да употребиш в службата за Йехова? Исус казал веднъж на един богат млад мъж, че ако иска да го следва трябва да изостави богатството си. Ако Исус би отправил тези думи към тебе, тогава какво би било твоето решение: да запазиш богатството си или да последваш Исус? /Матей 19:20–23/. Ако не си заможен, тогава доволен ли си с положението си? Можеш ли да избягваш примката на алчността? Готов ли си да се доверяваш на обещанието на Йехова „Никак няма да те оставя, нито някак да те забравя“? /Виж също Притчи 30:8/.

Бъди богат спрямо Бог

15, 16. а/Какъв пример употребил Исус, за да подчертае съвета си относно алчността? б/Какъв е бил всъщност проблемът на човека в притчата на Исус?

¹⁵ Когато Исус подканил слушателите си, ‘да се пазят от всякакъв вид алчност’, той споменал също един стопанин, чиито ниви давали извънредно голяма реколта. Този започнал да „размишлява в себе си, думайки: ‘Какво да правя сега, като нямам място където да събера реколтата?’ И рече: ‘ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по–голями, и там ще събера всичките си жита и благата си; и ще кажа на душата си: „Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели.’“ Но в същата нощ този мъж умрял. Натрупания имот не му бил от никаква полза. Исус завършва тази притча с думите: „Така става с този, който трупа имот за себе си а не е богат спрямо Бог“ /Лука 12:16–21/.

¹⁶ Този мъж бил ли е извършил някакъв очевиден грях, като например изнудване или кражба? В притчата не се споменава подобно нещо. Въпреки това, той е имал един проблем. Доверието си той положил върху имота си като основа за сигурно бъдеще и при това забравил нещо далеч по–важно: ‘да бъде богат спрямо Бог’. С това, че вярни християни зачитат отношението си към Бог като най–важното нещо в живота си, те могат да избягват примката на алчността и по този начин не са част от света /Йоан 17:16/.

17. Как мисли един християнин с уравновесено становище относно грижите за прехраната?

¹⁷ Исус веднъж е дал съвета: „И тъй не се безспокойте и не думайте: ‘Какво ще ядем?’ или: ‘Какво ще пием?’ или: ‘Какво ще облечем?’, защото всички тези неща нациите преследват със страст“ /Матей 6:31, 32/. Разбира се, и ние срещаме същите проблеми като „нациите“. Повечето от нас трябва упорито да работят, за да могат да купят необходимите неща за ядене, пиене и обличане /2 Солунци 3:10–12/. Обаче ние не искаме да допуснем, грижите за тези неща да ни попречат да бъдеме богати спрямо Бог.

18. По какъв начин ни помага доверието ни в Йехова да избягваме примката на алчността?

¹⁸ Йехова е извора на всякакво богатство /Деяния на апостолите 14:15–17/. Той е обещал да се грижи особено за своите служители. Исус е казал: „Вашият небесен Баща знае, че вие се нуждаете от всички тези неща. И така продължавайте да търсите най–напред Царството и Неговата справедливост, и всички тези други неща ще ви бъдат прибавени“ /Матей 6:32, 33; Псалм 37:25/. Вярваш ли на това обещание? Имаш ли доверие в това, че Йехова ще го осъществи? Ще бъдеш ли доволен с мярките, които Йехова взима? Ако да, тогава ще бъдеш в състояние да избягваш примката на алчността /Колосяни 3:5/. Службата ти за Йехова и твоето отношение към него ще бъдат винаги на първо място и целият ти начин на живот ще бъде доказателство за твоята вяра в него.

Спомняш ли си?

◻ Кои хора биха могли да попаднат в примката на алчността?

◻ Как можем да се предпазим от алчността?

◻ Какви са понякога изразите на алчността?

◻ Кои въпроси ни помагат да познаем дали избягваме примката на алчността или не?

◻ Какво представлява голяма защита от алчност?

попаднали в примката на алчността?