„Епохата на алчността“
АКО на човекът е дори толкова трудно да победи такава проста болест, като настинката, тогава какви шансове има, да изкорени далеч по-сложна болест — алчността?
Изглежда, че не е необходимо човек да се учи на алчност и себелюбие — те са очевидно в нас от детинство. Достатъчно е, да наблюдаваме как две малки деца си играят с играчките си, за да установим това.
Алчността на единичния човек е нещо широко разпространено и само по себе си е вече достатъчно лошо, но алчността се появява също и в национален и интернационален характер и тогава броят на тези, на които се наврежда, се покачва на милиони. Пример за това е световната търговия с наркотиците. Според едно испанско списание това е най-доходния бизнес в света, представляващ годишен оборот от 300 милиярда долари. Злоупотребата с наркотици съсипва живота на милиони хора и в безбройни случаи се стига до преждевременна смърт. Каква е действителната причина за тревожното разпространение на търговията с наркотици? Без съмнение алчността.
Алчността като подбуда също се изтъква в списанието „Уорълд прес ривю“. То цитира списанието „Камбио 16“, издавано в Мадрид, според сведенията на което „едва 10 до 20 на сто от всички печалби при продажбата на наркотици достигат страните производителки. Други 10 процента се връщат в търговската мрежа във формата на инвестиции за лаборатории, превозни средства и оръжия. . . . Останалото изчезва в страните на консуматорите и в данъчните оази на световната банкова система“.
Това противоречи на твърдението, че мизерията е причината за алчността и е само качество на тези от бедни и непривилегировани съсловия. Алчността очевидно е широко разпространена човешка слабост, обхващаща цялата гама от обществените слоеве, включително и тези, които абсолютно не страдат от мизерия. Една от странните характерни черти на алчността е нейната неусетност — дори хора, които обикновено са доволни с тяхната участ, могат да бъдат обхванати от нея, ако неочаквано им се даде съответна възможност.
Журналистът Мег Гринфилд се оплаква: „На който ден и да отвориш вестника си, ще четеш за обвинителни жури и специални прокурори, за съмнителни решения, нечестия, мошенически методи, измама, и всичко това е много потискащо. Дори ако се приеме, че някои от упреците са неосновани и други прекалени, все пак е за мен очевидно, че хора постоянно вършат и си позволяват неща, които никога не би трябвало да се допускат. . . . Стигнали сме вече до там, че дори любовта ни към ближния е в много случаи себелюбива, алчна.“
Колко е разпространена?
Алчността не е нещо ново за човечеството, но напрежението от начина на живот в XX-то столетие е без съмнение отговорно за това, че алчността все повече се увеличава. Междувременно тя вече толкова се е разпространила, че според уводната статия на списанието „Де кристиен сенчъри“ десетилетието от 1980-те години може да се обозначи като „епохата на алчността“, подобно както 50-те години бяха наречени „епоха на страха“ и 70-те „епоха на егоизма“.
Днес алчността може да се види навсякъде където хората са заедно — на работните места, в училището и въобще в обществото. Поквареното ѝ влияние се е вмъкнало в търговията, в политиката и дори в главните световни религии.
Много често алчността води към подкупност или измама. Според вестника „Канбера Таймс“, Австралия придобила съмнителната прочутост, да заема първото място в света по измами с автомобилни застраховки. Това се потвърждава от аврстралийското списание „Ло сосайъти джърнал“ със следните думи: „Измамнически сведения от застрахованите струват всяка година милиони долари на застрахователните дружества (и косвено на застрахованите).“ Списанието допълва, че „това явление приема все по-сериозни форми, особено при застраховки против кражби от складове, както и при пожарни, автомобилни и домашни застраховки.“
И тъй, лесно може да се разбере, защо толкова много хора се смеят на идеята, че алчността някога би могла да се изкорени. Според тяхното мнение ние винаги ще трябва да живеем с нея, защото свят без алчност е само илюзия.
Алчността ще изчезне
Въз основа на какво може да се даде това невероятно звучащо осигурение? То се основава върху факта, че вече днес е възможен живот без алчност. Наистина, той още не отговаря на идеалното положение, но показва, какво може да се постигне с правилно възпитание и мотивиране. Следващата статия ще покаже, как ще бъде възможен свят без алчност.