Един печатар, оставил своя отпечатък

СЛУЧВАЛО ли ти се е да искаш да откриеш някой текст от Библията и да не можеш да си спомниш къде точно се намира? Но щом си спомниш поне една дума, вече можеш да го намериш с помощта на библейски азбучник. Или може би ти се е случвало да посетиш християнско събиране, където стотиците — и дори хилядите — присъствуващи са могли да отворят Библиите си и да прочетат даден текст само няколко секунди, след като той е бил посочен.

И в двата случая дължиш нещо на един мъж, за когото може би не знаеш много. Той направил твоето изучаване на Библията по–лесно, и освен това изиграл голяма роля в осигуряването на това днес ние да имаме точни Библии. Той дори оказал влияние на начина, по който изглеждат много от Библиите днес.

Този мъж се казвал Робер Етиен.a Той бил печатар, роден в семейство на печатар, в Париж (Франция), в самото начало на 16–и век. Тогава било времето на Ренесанса и Реформацията. Печатарската преса станала изразно средство и за двете. Анри Етиен, бащата на Робер, бил прочут печатар, произвел едни от най–хубавите издания на книги през Ренесанса. Делото му включвало академични и библейски трудове за Парижкия университет и неговата теологична школа — Сорбоната.

Но нека насочим вниманието си към сина, Робер Етиен. За неговото официално образование не се знае много. Но още от ранна възраст той владеел латински и скоро научил също и гръцки, и еврейски. От баща си Робер усвоил печатарското изкуство. Когато поел пресата на Анри през 1526 г., Робер Етиен вече бил известен като учен–лингвист от висока класа. Макар че издавал снабдени с критически апарат издания на латински литературни произведения и други научни трудове, неговата първа и неоспорима любов била Библията. Горящ от желание да направи за латинската Библия онова, което вече било направено за латинските класици, Етиен се заел да възстанови в колкото се може по–близка степен оригиналния текст от пети век на латинската Библия „Вулгата“ на Йероним.

Подобрена „Вулгата“

Йероним бил превеждал от оригиналните еврейски и гръцки езици на Библията, но по времето на Етиен „Вулгата“ съществувала вече хиляда години. Много грешки и поправки се били промъкнали в текста като резултат от поколения на преписване на „Вулгата“. Освен това през Средновековието боговдъхновените слова на Библията били омотани в едно оплетено кълбо от средновековни легенди, преразказани откъси и фалшиви добавки. Те дотолкова се смесили с текста на Библията, че започнали да бъдат смятани за вдъхновени писания.

За да изчисти всичко, което не било част от оригинала, Етиен приложил методите на текстуалната критика, които били използувани за изследването на класическата литература. Той издирил най–старите и най–добрите ръкописи, които били на разположение. В библиотеките в Париж и околностите му, и на такива места като Еврьо и Соасон, той открил няколко древни ръкописа, единият от които явно бил от шести век. Етиен грижливо сравнил различните латински текстове откъс по откъс, като подбирал само онези откъси, които му се стрували най–авторитетни. Трудът, който възникнал в резултат — Етиеновата Библия, — бил издаден първо през 1528 г. и бил значителна крачка напред в подобряването на точността на библейския текст. Последвали подобрени издания от самия Етиен. Други хора преди него се били опитвали да поправят „Вулгата“, но неговото издание било първото, което представило ефикасен критически апарат за изследване. В полето Етиен посочвал къде е изпускал определени съмнителни пасажи, или къде било възможно повече от едно тълкуване. Той отбелязал също и ръкописите–източници, които съдържали основания за тези поправки.

Етиен въвел и други неща, които били доста новаторски за 16–и век. Той направил разлика между апокрифните книги и божието Слово. Той поместил книгата Деяния след евангелията и преди писмата на Павел. В горния край на всяка страница той поставил няколко ключови думи, за да помогне на читателите да намират конкретни откъси. Това бил най–ранният пример за онова, което днес наричаме колонтитул. Вместо да използува тежкия готически или черен шрифт, който произлизал от Германия, Етиен бил един от първите, който напечатал цялата Библия с по–лекия и по–лесен за четене латински шрифт, който се използува повсеместно днес. Той дал също и много кръстосани препратки и филологически бележки, за да помогне за изясняването на даден текст.

Много благородници и прелати оценили високо Етиеновата Библия, тъй като тя била по–добра от всяко друго печатно издание на „Вулгата“. Поради своята красота, умела изработка и полезност неговото издание станало образец и скоро било последвано от други подобни издания из цяла Европа.

Кралски печатар

„Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе“ — казва Притчи 22:29. Новаторските издателски и лингвистични умения на Етиен били забелязани от Франсоа I, крал на Франция. Етиен станал кралският печатар за латински, еврейски и гръцки. На тази длъжност Етиен издал неща, които и до сега остават шедьоври на френското печатарско изкуство. През 1539 г. той започнал да издава първата и най–пълна еврейска Библия, отпечатана във Франция. През 1540 г. той въвел илюстрации в своята латинска Библия. Но вместо обичайните фантасмагорични изображения на библейските събития, които били често срещани през Средновековието, Етиен приложил поучителни рисунки, основани на археологически доказателства или на мерките и описанията, намиращи се в самата Библия. Тези гравюри върху дърво изобразявали подробно такива предмети като например ковчега на завета, одеждите на първосвещеника, скинията и храма на Соломон.

Като използувал един комплект от гръцки букви, който бил поръчал за отпечатването на колекцията от ръкописи на краля, Етиен произвел първото, съдържащо критически апарат издание на Християнските гръцки писания. Макар че първите две издания на Етиеновия гръцки текст не били много по–добри от труда на Еразъм Ротердамски, в третото издание от 1550 г. Етиен прибавил бележки и препратки от приблизително 15 ръкописа, включително и от Кодекс Безе от пети век и от Септуагинта. Това издание на Етиен било толкова широко прието, че по–късно станало основа за т.нар. текстус рецептус или „общоприет (стандартен) текст“, върху който се основавали много от по–късните преводи, включително и King James Version [„Версия на крал Яков“] от 1611 г.

Сорбоната против Реформацията

Тъй като идеите на Лутер и други реформатори се разпространявали из цяла Европа, католическата църква се опитала да контролира мисленето на хората чрез онова, което те четели. На 15 юни 1520 г. папа Лъв X издал була, с която заповядвал нито една книга, която съдържа „ерес“, да не бъде печатана, продавана или четена в нито една католическа държава, като настоявал светските власти да въведат в действие булата в рамките на своята територия. В Англия крал Хенри VIII предоставил работата по цензурата на католическия епископ Кътбърт Тънстъл. Но в по–голямата част от Европа неоспоримият авторитет относно доктринни въпроси, веднага след папата, бил теологическият факултет на Парижкия университет — Сорбоната.

Сорбоната била гласът на католическата ортодоксалност. Векове наред на нея се гледало като на бастион на католическата вяра. Цензорите от Сорбоната се противопоставили на всички снабдени с критически апарат издания, както и на изданията на „Вулгата“ на други езици, смятайки ги не само за „безполезни, но и за вредни за църквата“. Това не било учудващо във времето, когато реформаторите поставяли под съмнение църковните доктрини, церемонии и традиции, които не намирали основание в Писанията. Но много теолози в Сорбоната смятали почитаните църковни традиции за по–важни от едно точно предаване на самата Библия. Един теолог казал: „Щом доктрините бъдат установени, тогава Писанията стават като скеле, което се отстранява, след като стената е построена.“ Повечето от преподавателите във факултета не знаели еврейски или гръцки, но презирали изследванията на Етиен и другите учени на Ренесанса, които навлизали в оригиналното значение на думите, използувани в Библията. Един професор от Сорбоната дори дръзнал да каже, че „да пропагандираш познание на гръцки и еврейски е равно на унищожение на цялата религия“.

Сорбоната напада

Макар че ранните издания на Етиеновата „Вулгата“ минали през цензорите на факултета, това не станало без противоречия. През 13–и век „Вулгата“ била обявена за официалната Библия на университета и за много хора нейният текст бил непогрешим. Факултетът дори осъдил уважавания учен Еразъм Ротердамски за това, че работел върху „Вулгата“. Фактът, че един местен светски печатар имал наглостта да поправя официалния текст, бил тревожен за някои хора.

Вероятно най–вече Етиеновите бележки в полето безпокояли теолозите. Бележките хвърляли съмнение върху валидността на текста на „Вулгата“. Желанието на Етиен да изясни определени пасажи довело до това, че той бил обвинен в нахлуване в областта на теологията. Той отхвърлил обвинението, твърдейки, че неговите бележки били просто кратки обобщения, или имали филологически характер. Например, бележката му върху Битие 37:35 обяснявала, че думата „ад“ [на латински — инфернум] тук не би могла да се разбира като място, където злите биват наказвани. Факултетът го обвинил, че той отричал безсмъртието на душата и застъпническата сила на „светиите“.

Етиен обаче имал благоволението и покровителството на краля. Франсоа I проявил голям интерес към ренесансовите изследвания, и особено към делото на своя кралски печатар. Казва се, че Франсоа I дори посетил Етиен и веднъж чакал търпеливо, докато Етиен извърши някои последни поправки в един текст. С подкрепата на краля Етиен устоял на Сорбоната.

Теолозите налагат забрана върху неговите Библии

Но през 1545 г. известни събития насочили цялата ярост на преподавателското тяло на Сорбоната върху Етиен. Съзирайки ползата от това да представят един обединен фронт срещу реформаторите, по–рано католическите университети в Кьолн (Германия), Лувен (Белгия) и Париж се били договорили да си сътрудничат относно цензурирането на неортодоксалните учения. Когато теолозите от Лувенския университет писали до Сорбоната, изразявайки своето учудване, че Етиеновите Библии не са включени в Парижкия списък на забранени книги, представителите на Сорбоната, лъжейки, отговорили, че наистина биха ги забранили, стига само да ги бяха видели. Сега вече враговете на Етиен във факултета се почувствували уверени, че обединеният авторитет на факултетите в Лувен и Париж щял да бъде достатъчен, за да убеди Франсоа I в грешките на неговия печатар.

Междувременно обаче, предупреден за намеренията на враговете си, Етиен пръв отишъл при краля. Етиен казал, че ако теолозите направят списък на грешките, които те са намерили, той е готов да ги отпечата заедно с поправките на теолозите, и да ги добави към всяка продадена Библия. Това разрешение спечелило благоволението на краля. Той помолил Пиер дю Шастел, своя кралски четец, да се погрижи за това. През октомври 1546 г. членовете на факултета писали до Дю Шастел, протестирайки, че Библиите на Етиен били „храна за онези, които отричат нашата Вяра и подкрепят настоящите . . . ереси“, и били толкова пълни с грешки, че заслужавали „като цяло да бъдат премахнати и унищожени“. Тъй като не бил убеден в това, тогава кралят лично наредил членовете на факултета да изготвят критичните поправки, така че те да могат да бъдат отпечатани заедно с Етиеновите Библии. Те обещали да направят това, но всъщност направили всичко възможно да избегнат създаването на подробен списък на предполагаемите грешки.

Франсоа I умрял през март 1547 г. и Етиен загубил най–силния си съюзник срещу властта на Сорбоната. Когато Анри II се възкачил на трона, той повторил заповедта на своя баща факултетът да направи списък на критичните поправки. Но след като видял как германските принцове използували Реформацията за политически цели, Анри II бил по–загрижен за това да запази Франция католическа и обединена под властта на своя нов крал, отколкото за евентуалните предимства или недостатъци на Библиите на кралския печатар. На 10 декември 1547 г. Кралският съвет издал нареждане продажбата на Етиеновите Библии да бъде спряна, докато теолозите представят списъка с поправките.

Обвинен, че е еретик

При това положение членовете на факултета се опитали да намерят възможност да предадат случая на Етиен на специалния съд, който бил основан неотдавна, за да разглежда дела за еретизъм. Етиен бил наясно с опасността, която го заплашвала. За двете години, откакто бил сформиран, този съд станал известен като шамбр ардант или „горящата стая“. Около 60 жертви били изпратени на кладата, като сред тях били и някои печатари и търговци на книги, които били изгорени живи на площад „Мобер“, намиращ се само на няколко минути път от дома на Етиен. Къщата на Етиен била претърсвана многократно за някакви уличаващи го доказателства. Били разпитани над 80 свидетели. На шпиони била обещана една четвърт от имота му, ако бъде осъден като еретик. Но единственото им доказателство било онова, което Етиен открито публикувал в своите Библии.

Кралят отново наредил списъкът с критичните поправки да бъде предаден на неговия Кралски съвет. Упорствувайки, членовете на факултета отговорили, че ‘теолозите нямат навика да изразяват писмено причините, поради които те осъждат нещо като ерес, но отговарят само чрез устно слово, на което вие трябва да вярвате, иначе няма да има край на писането’. Анри се съгласил. Окончателната забрана била наложена. Почти всеки библейски труд, който Етиен бил произвел, бил забранен. Макар че се избавил от пламъците на площад „Мобер“, при сблъсъка с една тотална забрана на неговите Библии и вероятността за по–нататъшно преследване, той решил да напусне Франция.

Печатарят изгнаник

През ноември 1550 г. Етиен се преместил в Женева (Швейцария). Членовете на факултета направили незаконно във Франция издаването на всяка друга Библия освен „Вулгата“. След преместването си, свободен да издава онова, което желаел, през 1551 г. Етиен препечатал отново своя гръцки „Нов завет“, заедно с две латински версии на Библията („Вулгата“ и Библията на Еразъм) в успоредни колони. След това, през 1552 г. той издал един френски превод на Гръцките писания в успоредни колони с латинския текст на Еразъм. В тези две издания Етиен въвел своята система на номериране на стиховете — същата, която се използува повсеместно и днес. Макар че и други преди него били опитвали различни схеми за разделяне на стиховете, тази на Етиен станала общоприетата форма. Неговата френска Библия от 1553 г. била първата цяла Библия с неговото разделение на стиховете.

Етиеновата латинска Библия в две версии от 1557 г. е забележителна също и с използуването на божието лично име Йехова в целия текст на Еврейските писания. В бележка в полето към втория псалм той отбелязал, че заместването на еврейската тетраграма (יהוה) с адона̀й било основано единствено на юдейското суеверие и трябва да бъде отхвърлено. В това издание Етиен използувал курсив, за да посочи латинските думи, които били добавени, за да допълнят смисъла на еврейския. Този метод бил приет по–късно и от други Библии — традиция, която често е озадачавала днешните читатели, свикнали със съвременната употреба на курсива, означаваща наблягане.

Решен да постави своите познания на разположение на другите, Етиен посветил живота си на издаването на Светото писание. Хората, които днес ценят Словото на Бога, могат да бъдат благодарни за усилията му и за труда на други като него, които с голяма прецизност полагали усилия да разкрият думите на Библията, както били написани първоначално. Процесът, който те започнали, продължава с придобиването на все по–точно познание за древните езици и с откриването на по–стари и по–точни ръкописи на божието Слово. Малко преди смъртта си (1559 г.) Етиен работел над един нов превод на Гръцките писания. Попитали го: „Кой ще го купува? Кой ще го чете?“ Той уверено отговорил: ‘Всички учени хора, които са предани на Бога.’

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 10]

Усилията на Робер Етиен са помогнали на поколения изследователи на Библията

[Източник]

Bibliothèque Nationale, Paris

[Снимка на страница 12]

Поколения наред подражавали на нагледните илюстрации на Етиен

[Източник]

Bibliothèque Nationale, Paris