Многоезичната Библия — труд с историческо значение

ПРЕЗ около 1455 г. се случило нещо много значимо за разпространението на Библията. Йоханес Гутенберг произвел с печатарска машина първата Библия в историята, отпечатана по метода на подвижните букви. Най–накрая Библията можела да се разпространява много по–бързо, отколкото чрез малкото ръкописи. Тя вече можела да се произвежда в големи количества и относително евтино. Не след дълго Библията щяла да стане най–разпространената книга в света.

Библията на Гутенберг била на латински. Но европейските учени бързо разбрали, че се нуждаят от достоверен текст на Библията на езиците на оригинала — еврейски и гръцки. Католическата църква считала латинската „Вулгата“ за единствения приемлив превод на Библията, но това създавало две главни трудности. През XVI век повечето хора не разбирали латински. Освен това текстът на „Вулгата“ съществувал повече от хиляда години и преписвачите били допуснали значителен брой грешки в него.

И преводачите, и учените се нуждаели от Библия на езиците на оригинала и от по–добър превод на латински. През 1502 г. кардинал Хименес де Киснерос, съветник на испанската кралица Изабела I по политическите и духовните въпроси, решил да удовлетвори тази потребност с едно–единствено издание. Този труд с историческо значение станал известен като Многоезична Библия. Киснерос искал да събере на едно място най–добрите текстове на еврейски, гръцки, латински и частите на арамейски. Тъй като печатането било още в самото си начало, това издание щяло да бъде паметно събитие и в тази област.

Киснерос започнал да изпълнява трудната си задача, като изкупувал древни ръкописи на еврейски — а в Испания имало много такива. Той се сдобивал и с различни ръкописи на гръцки и латински. Те щели да послужат за основа на текста на Многоезичната Библия. Киснерос поверил съставянето на изданието на екип от учени, които събрал в новооткрития университет в Алкала де Ернарес (Испания). Един от поканените бил известният езиковед Еразъм Ротердамски, но той отказал да участва в проекта.

Учените съставяли този удивителен труд цели десет години, а отпечатването му отнело още четири години. Във връзка с него възникнали редица технически трудности, тъй като испанските печатари нямали печатарски букви на еврейски, гръцки и арамейски. Затова Киснерос наел майстора печатар Арналдо Гилермо Брокарио да изработи печатарски букви на тези езици. През 1514 г. печатането най–после започнало. Шестте тома били завършени на 10 юли 1517 г., точно четири месеца преди смъртта на кардинала. Парадоксалното е, че във времето, когато испанската Инквизиция била най–силна, били отпечатани около шестстотинa екземпляра на целия труд.

Как изглежда този труд

Всяка страница на Многоезичната Библия е източник на огромна информация. В четирите тома с Еврейските писания текстът на „Вулгата“ се намира в средната колона на всяка страница, еврейският текст — във външната, а гръцкият текст и неговият подрѐден превод на латински — във вътрешната. В полетата са записани корените на много еврейски изрази. А в долната част на всяка страница от Петокнижието съставителите добавили и „Таргум на Онкелос“ (арамейски вариант на първите пет книги на Библията) и неговия превод на латински.

Петият том на Многоезичната Библия съдържа Гръцките писания в две колони — едната с текста на гръцки, а другата със съответния латински текст на „Вулгата“. Връзката между двата текста е посочена с помощта на малки буквички, които показват на читателя коя дума от едната колона на коя дума от другата колона съответства. В Многоезичната Библия за първи път били отпечатани всички книги на Гръцките писания, или „Новия завет“. Малко след нея това било направено и в изданието, което подготвил Еразъм.

Учените толкова щателно проверили текста на петия том, че в него има едва петдесет печатни грешки. Благодарение на тяхната изключителна прилежност съвременните критици оценяват този том по–високо от известния гръцки текст на Еразъм. Изящните гръцки букви били почти толкова красиви, колкото древните ръкописни букви. В своята книга „Печатането на гръцки през петнайсети век“ Р. Проктър пише: „Испания се гордее с това, че първото печатане на гръцки там несъмнено е с най–хубавия гръцки шрифт за всички времена.“

Шестият том на Многоезичната Библия съдържа различни помагала за изучаване: еврейско–арамейски речник и показалец на латински към него, значенията на гръцките, еврейските и арамейските имена и граматика на еврейския език. Затова не е чудно, че Многоезичната Библия е обявена за „паметник на книгопечатането и на изследването на Писанието“.

Киснерос възнамерявал този труд „да събуди вече заспалото изучаване на писанията“, но същевременно не искал Библията да е достъпна за широката публика. Той мислел, че „Словото на Бога трябва да бъде покрито с тънко було на тайнство, недостъпно за обикновения човек“. Кардиналът смятал също, че „Писанието трябва да съществува само на три древни езикаb, които Бог допуснал да бъдат използвани за надписа над главата на неговия разпънат Син“. Затова в Многоезичната Библия не бил включен превод на испански.

„Вулгата“ срещу оригинала

Но естеството на Многоезичната Библия предизвикало несъгласие сред учените. Известният испански учен Антонио де Небрияc отговарял за ревизирането на текста на „Вулгата“, който щял да бъде включен в нея. Въпреки че католическата църква считала „Вулгата“ на Йероним за единствения разрешен превод, Небрия сметнал, че трябва да сравни този превод с оригиналните текстове на еврейски, арамейски и гръцки. Той искал да поправи очевидните грешки в съществуващите екземпляри на „Вулгата“.

За да отстрани несъответствията между „Вулгата“ и оригинала, Небрия подканил Киснерос: „Запали отново двете изгаснали светила на нашата религия — еврейския и гръцкия език. Възнагради хората, които са се заели с тази задача.“ Той предложил също: „Всяко място, където има разлика в латинския ръкопис на Новия завет, трябва да сравним с гръцкия ръкопис. Навсякъде, където има несъответствие между различните латински ръкописи или между латинските и гръцките ръкописи на Стария завет, трябва да проверим точното значение в достоверния еврейски източник.“

Как реагирал Киснерос? Той изложил категоричното си мнение в предговора към Многоезичната Библия. „Слагаме латинския превод на благословения Йероним между текста на синагогата [еврейския] и текста на източната църква [гръцкия], точно както разбойниците били повесени от двете страни на Исус, който представя римската, или латинската, църква.“ Така Киснерос не позволил на Небрия да поправи латинската „Вулгата“ според текста на езиците на оригинала. Накрая Небрия решил да прекрати работата си по този проект, защото не искал името му да се свързва с някакво ненапълно ревизирано издание.

Добавен текст

Въпреки че Многоезичната Библия, съставена в Алкала де Ернарес, била огромна стъпка към това да се получи по–точен текст на езиците, на които била написана Библията, понякога традицията надделявала над науката. Преводът „Вулгата“ бил на толкова голяма почит, че съставителите на Многоезичната Библия се чувствали длъжни на няколко места да поправят гръцкия текст на „Новия завет“, за да може той да отговаря на латинския, вместо да направят обратното. Един такъв пример е известният добавен текст, който се намира в някои преводи на Библията в 1 Йоан 5:7d. Той не фигурира в никой от първоначалните гръцки ръкописи, а очевидно бил добавен няколко века след като Йоан написал своето писмо. Този текст не се намира и в най–древните латински ръкописи на „Вулгата“. Затова Еразъм не включил тази добавка в „Новия завет“ на гръцки, който издал.

Съставителите на Многоезичната Библия не искали да отстранят стих, който бил част от текста на традиционната „Вулгата“ в продължение на векове. Затова запазили добавката в латинския текст и решили да я преведат и прибавят към гръцкия текст, за да има синхрон между двете колони.

Основа за нови преводи на Библията

Многоезичната Библия не е ценна само за това, че съдържа първия отпечатан пълен текст на Гръцките писания и на „Септуагинта“. Както гръцкият „Нов завет“ на Еразъмe станал общоприет текст за Гръцките писания (основа за много преводи на други езици), така еврейският текст на Многоезичната Библия се превърнал в ръководен текст за Еврейско–арамейските писания. Уилям Тиндъл използвал Многоезичната Библия като основен еврейски текст за своя превод на Библията на английски.

Така че научният труд на екипа, който съставил Многоезичната Библия, допринесъл значително за напредъка на изследването на Библията. Тя била издадена във време, когато нарастващият интерес към Библията в цяла Европа допринасял за това тя да бъде превеждана на езиците на обикновените хора. Многоезичната Библия била важна стъпка към това да се получи по–точен гръцки и еврейски текст и той да се съхрани. Всичко това е в съгласие с Божията цел ‘чистото слово на Господа’, ‘словото на нашия Бог, да остане завинаги’. (Псалм 17:31, СИ [Пс 18:30]; Исаия 40:8; 1 Петър 1:25)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 29]

Кардинал Хименес де Киснерос

[Източник]

Biblioteca Histórica. Universidad Complutense de Madrid

[Снимка на страница 30]

Антонио де Небрия

[Източник]

Biblioteca Histórica. Universidad Complutense de Madrid

[Информация за източника на снимката на страница 28]

Biblioteca Histórica. Universidad Complutense de Madrid