Кой разделил Библията на глави и стихове?

ПРЕДСТАВИ СИ, че си християнин от I век. Сборът ти току–що е получил писмо от апостол Павел. Докато го четат пред всички, забелязваш, че Павел често цитира от „свещените писания“, тоест от Еврейските писания. (2 Тимотей 3:15) Казваш си: „Ще ми се да знам откъде цитира.“ Но това би било трудно. Защо?

НЯМАЛО ГЛАВИ И СТИХОВЕ

Обърни внимание как са изглеждали ръкописите на „свещените писания“ по времето на Павел. Подобен ръкопис е показан на тази страница — откъс от книгата Исаия от свитъците от Мъртво море. Какво виждаш? Много текст без пунктуация. Освен това няма номерирани глави и стихове, каквито използваме днес.

Библейските писатели не разделяли посланието си на глави и стихове. Те просто записвали цялото послание, което Бог им давал, така че и читателите да разберат цялото послание, а не само откъси от него. Не е ли това и твоето желание, когато получиш важно писмо от близък човек? Четеш цялото писмо, а не само части от него.

Липсата на глави и стихове обаче представлявала проблем. Павел можел да въвежда цитатите си само с изрази като „както е записано“ или „както беше казал Исаия преди време“. (Римляни 3:10; 9:29) Би било трудно човек да намери откъде са тези цитати, освен ако не бил много добре запознат със „свещените писания“.

Освен това тези „свещени писания“ не били просто едно обикновено послание от Бога. Към края на I век те се състояли от 66 отделни книги! Ето защо повечето читатели на Библията днес се радват, че тя има номерирани глави и стихове, които им помагат да намират конкретна информация, като например откъде са взети множеството цитати в писмата на Павел.

Може би се питаш кой е разделил Библията на глави и стихове.

КОЙ РАЗДЕЛИЛ БИБЛИЯТА НА ГЛАВИ?

Заслугата за разделянето на Библията на глави е на английския духовник Стивън Лангтън, който по–късно станал архиепископ на Кентърбъри. Той направил това в началото на XIII век, когато бил преподавател в Парижкия университет във Франция.

Преди времето на Лангтън учени са опитвали различни начини за разделяне на Библията на по–малки откъси или глави, изглежда най–вече, за да може да се правят справки. Може да си представиш колко по–лесно би било да се намери даден пасаж, ако трябва да се търси само в една глава, а не в цяла книга, като например в книгата на Исаия, която се състои от 66 глави.

Всичко това обаче създало проблем. Учените измисляли множество различни и несъвместими системи за номериране. Според една такава система Евангелието според Марко имало 50 глави, а не 16, както е сега. По времето на Лангтън в Париж идвали студенти от различни страни, които вземали със себе си Библии от родните си места. Но учителите и студентите не можели лесно да обяснят едни на други за коя част от ръкописа говорят. Защо? Просто защото главите в ръкописите им не си отговаряли.

Затова Лангтън разработил нова система. В една книга за историята на Библията се казва, че тази система „се харесала на читателите и писарите ... и бързо се разпространила из Европа“. Главите в повечето Библии днес са номерирани по начина, измислен от Лангтън.

КОЙ РАЗДЕЛИЛ БИБЛИЯТА НА СТИХОВЕ?

Около 300 години по–късно, в средата на XVI век, известният френски печатар и учен Робер Етиен опростил нещата още повече. Неговата цел била да популяризира изучаването на Библията. Той разбрал колко полезно би било да има универсална система за номериране както на главите, така и на стиховете.

Етиен не бил първият, който решил да раздели библейския текст на стихове. Например векове по–рано юдейските преписвачи били разделили целите Еврейски писания, често наричани Стария завет, на стихове, но не и на глави. Но както било и при номерирането на главите, нямало ясно установена система.

Етиен разделил Християнските гръцки писания, познати още като Новия завет, на номерирани стихове и ги обединил с вече разделените Еврейски писания, като съчетал двете системи. През 1553 г. той издал първата цяла Библия (на френски език), която имала същите глави и стихове като повечето Библии днес. Някои хора били критично настроени и казали, че стиховете разкъсвали библейския текст, като така той приличал на поредица отделни изказвания. Но системата на Етиен бързо била възприета от други печатари.

УЛЕСНЕНИЕ ЗА ИЗУЧАВАЩИТЕ БИБЛИЯТА

Изглежда толкова просто — номерирани глави и стихове. Така всеки стих в Библията си има свой „адрес“ подобно на пощенски код. Вярно е, че разделянето на Библията на глави и стихове не е боговдъхновено и че понякога библейският текст e разделен на необичайни места. Но благодарение на това по–лесно можем да намираме точно откъде е взет даден цитат, а също и да отбелязваме и споделяме отделни стихове, които са от значение за нас — точно както подчертаваме в документи или книги изрази, които искаме да запомним.

Колкото и да е удобно, че Библията е разделена на глави и стихове, не забравяй колко е важно да виждаш цялата картина, тоест да разбираш цялото послание от Бога. Развивай навика да четеш контекста, а не само отделни стихове. Това ще ти помогне да опознаваш все повече „свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение“. (2 Тимотей 3:15)