Биографичен разказ

Привилегията да участвам в увеличението на дейността след войната

РАЗКАЗАНО ОТ ФИЛИП С. ХОФМАН

Втората световна война току–що беше свършила, през май 1945 г. През декември същата година Нейтън Х. Нор, който надзираваше целосветската проповедна дейност на Свидетелите на Йехова, посети Дания заедно с 25–годишния си секретар Милтън Хеншел. Беше наета голяма зала за това очаквано с нетърпение посещение. Докладът на брат Хеншел беше особено вълнуващ за нас, младите, тъй като той беше на нашата възраст и беше избрал темата „Помни Създателя си в дните на младостта си“. — Еклисиаст 12:1.

ПО ВРЕМЕ на това посещение научихме, че стават вълнуващи неща в подкрепа на проповедната дейност по целия свят и че можем и ние да участваме в тях. (Матей 24:14) Например в Съединените щати беше открито едно ново училище, в което млади мъже и жени да бъдат обучавани за мисионерска дейност. Брат Нор подчерта, че ако бъдем поканени в това училище, ще получим „само еднопосочен билет“ и няма да знаем къде ще бъдем назначени. Дори и при тези условия, някои от нас подадоха молба.

Преди да разкажа за преживяванията си след Втората световна война, нека да започна с моето раждане през 1919 г. Има много събития преди и по време на войната, които оказаха силно влияние на моя живот.

Библейската истина от черната овца в семейството

Когато била бременна с мене — първото дете, — майка ми се молила, ако съм момче, да стана мисионер. Нейният брат беше Изследовател на Библията, както се наричаха тогава Свидетелите на Йехова, но членовете на семейството ѝ го смятаха за черната овца. Домът ни беше близо до Копенхаген и когато Изследователите на Библията имаха ежегодните си конгреси там, майка ми канеше вуйчо Томас, който живееше по–далече, да остане при нас. До 1930 г. неговото удивително библейско познание и логичният му начин на разсъждение убедиха майка ми да стане Изследователка на Библията.

Майка ми обичаше Библията. Следвайки заповедта от Второзаконие 6:7, тя учеше сестра ми и мене, ‘когато седеше в дома си, когато ходеше по пътя, когато лягаше и когато ставаше’. След време започнах да участвам в проповядването от къща на къща. Обичах да обсъждам теми, като безсмъртната душа и адът, които църквите поучаваха. Можех ясно да покажа от Библията, че тези учения са погрешни. — Псалм 146:3, 4; Еклисиаст 9:5, 10; Езекиил 18:4.

Семейството ни се обединява

След конгреса в Копенхаген през 1937 г. имаше нужда от временна помощ в склада за литература в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Дания. Току–що бях завършил обучението си в търговската гимназия, нямах никакви задължения и затова предложих да помогна в склада. Когато службата в склада свърши, бях помолен да помагам в офиса на клона. Скоро след това напуснах дома си и се преместих в клона в Копенхаген, въпреки че още не бях покръстен. Ежедневното общуване със зрели християни ми помогна да напредна духовно. Следващата година, на 1 януари 1938 г., символизирах своето отдаване на Йехова Бог чрез покръстване във вода.

През септември 1939 г. започна Втората световна война. По–късно, на 9 април 1940 г., германските войски окупираха Дания. Тъй като на датчаните им беше дадена значителна лична свобода, ние можехме да продължим проповедната си дейност.

Тогава се случи нещо чудесно. Баща ми стана активен, лоялен Свидетел, с което направи семейството ни напълно щастливо. Затова, когато бях поканен с още четирима датчани да бъда в осмия клас на училището Гилеад, цялото ми семейство ме подкрепи. Петмесечният курс, който започна през септември 1946 г., се проведе в красивата сграда на училището близо до Саут Лансинг, в щата Ню Йорк.

Гилеад и обучението след Гилеад

Гилеад ми предостави възможности за чудесни нови приятелства. Една вечер, докато с Харолд Кинг от Англия се разхождахме покрай сградата на училището, говорехме за това къде може да бъдем изпратени, когато завърши обучението ни. „Не вярвам, че няма да видя повече белите скали на Доувър“ — каза Харолд. Той беше прав, но изминаха 17 години, преди да види тези скали отново, и четири и половина от тези години бяха прекарани в единична килия в един китайски затворa!

След като завършихме, бях изпратен в Тексас да служа като пътуващ надзорник, посещавайки сборовете на Свидетелите на Йехова, за да им помагам духовно. Бях посрещнат с отворени обятия. За братята в Тексас беше интересно сред тях да има млад европеец, който току–що беше завършил училището Гилеад. Но само след седем месеца в Тексас бях повикан в световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк). Там брат Нор ме назначи в офиса със задачата да науча работния процес на всички отдели. След това, когато се върнах в Дания, трябваше да приложа това, което бях научил, уверявайки се, че всичко се прави по същия начин, както в Бруклин. Целта беше да се уеднакви работата в клоновете по целия свят, за да има по–добри резултати. По–късно брат Нор ме премести в Германия.

Прилагане на напътствията в клоновете

Когато пристигнах във Висбаден през юли 1949 г., много градове в Германия бяха още в развалини. Онези, които поемаха ръководството в проповедната дейност, бяха мъже, преследвани още откакто Хитлер пое властта през 1933 г. Някои са били в затвори и концентрационни лагери от осем до десет или повече години! Работех с тези служители на Йехова три години и половина. Техният забележителен пример ми напомня за едно изказване на германската историчка Габриеле Йонан, която писа: „Ако нямахме примера на тази група верни християни под диктаторското управление на националсоциализма, щяхме — след Освиенцим и холокоста — да се съмняваме дали изобщо е възможно да се изпълнят християнските учения на Исус.“

Работата ми в клона беше същата като в Дания: да представя един нов, еднакъв начин за справяне с организационните въпроси. Когато братята в Германия разбраха, че корекциите не бяха критика на тяхната работа, но че е дошло време за по–близко сътрудничество между различните клонове и централи, те се изпълниха с ентусиазъм и дух на сътрудничество.

През 1952 г. получих писмо от офиса на брат Нор, в което се казваше, че трябва да се преместя в клона в Берн (Швейцария). Там бях назначен да служа като надзорник на клона от 1 януари 1953 г.

Нова радост в Швейцария

Скоро след като пристигнах в Швейцария, на един конгрес се запознах с Естер и не след дълго се сгодихме. През август 1954 г. брат Нор ми нареди да отида в Бруклин, където бях въведен в една нова и вълнуваща работа. Тъй като броят и размерът на офисите на клоновете по целия свят се бяха увеличили много, беше въведена една нова уредба. Светът беше разделен на зони, като във всяка от тях щеше да служи един зонов надзорник. Бяха ми дадени две зони, в които да служа: Европа и Средиземноморието.

Скоро след моето посещение в Бруклин се върнах в Швейцария и се подготвих за зоновите посещения. С Естер се оженихме и започнахме да служим заедно в офиса на клона в Швейцария. Първото ми пътуване беше до мисионерските домове и до клоновете в Италия, Гърция, Кипър, страните от Средния изток и крайбрежието на Северна Африка и Испания и Португалия — общо 13 страни. След кратък престой в Берн, пътуването ми продължи до всички европейски страни на запад от желязната завеса. През първата година от брака ни отсъствах от дома в продължение на шест месеца, служейки на християнските ни братя.

Промяна на обстоятелствата

През 1957 г. Естер разбра, че е бременна, и тъй като в клона не е предвидено да има родители с деца, решихме да се преместим в Дания, където баща ми с радост ни предложи да останем при него. Естер се грижеше и за дъщеря ни Ракел, и за баща ми, докато аз помагах в работата в новопостроения офис на клона. Служех като преподавател в Училището за служба на Царството за надзорниците на сборовете и освен това продължавах да служа като зонов надзорник.

Службата ми като зонов надзорник беше свързана с дълги пътувания, което за жалост означаваше, че дълго време не виждах дъщеря си. Това имаше своите последствия. Веднъж трябваше да бъда за известно време в Париж, където основахме малка печатница. Естер и Ракел дойдоха с влак да ме видят и пристигнаха на Гар дю Нор. Заедно с Леопол Жонте от клона отидохме да ги посрещнем. Ракел стоеше на стълбите на вагона, погледна Леопол, после мене, после пак Леопол и се хвърли на врата на Леопол!

Друга важна промяна настъпи, когато на 45–годишна възраст напуснах целодневната служба, за да започна светска работа и да издържам семейството си. Благодарение на опита, който придобих на различните си назначения като Свидетел на Йехова, имах възможността да получа работа като управител на отдел за външна търговия. След като работех за тази компания около девет години и Ракел завърши училище, решихме да откликнем на насърчението да се преместим там, където нуждата от проповедници на Царството беше по–голяма.

Проучвайки възможностите в Норвегия, попитах в една агенция какви са шансовете да намеря работа. Отговорът не беше насърчаващ. Имаше много малък шанс за мъж на 55 години. Въпреки това се свързах с офиса на клона в Осло и наех една къща близо до град Дрьобак, като се надявах, че ще се появи някаква възможност за работа. Такава възможност се появи и последва период на много радостна служба в Норвегия.

Най–хубавите моменти бяха, когато повечето от нашия сбор предприемаха пътувания на север, за да работят в необработван район. Наехме няколко къщички на едно място за летуване и всеки ден посещавахме разпръснатите ферми във величествените планини. Истинско удоволствие беше да говорим с тези приятелски настроени хора за Божието Царство. Разпространихме много литература, но повторните посещения трябваше да почакат до следващата година. Но хората не ни забравиха! Естер и Ракел още помнят времето, когато се върнахме и бяхме посрещнати като членове на семейството, които не са виждали отдавна. След три години в Норвегия се върнахме в Дания.

Радостите на семейния живот

Скоро след това Ракел се сгоди с Нилс Хоя, един пламенен целодневен пионер. След като се ожениха, Нилс и Ракел продължиха да служат като пионери, докато не се родиха децата им. Нилс е добър съпруг и чудесен баща, който истински е загрижен за семейството си. Рано една сутрин той качил сина си на колелото и слезли до брега да наблюдават изгрева. Един съсед попитал момчето какво са правили там. То отговорило: „Молихме се на Йехова.“

Няколко години по–късно двамата с Естер бяхме свидетели на покръстването на нашите двама най–големи правнуци Бениамин и Надя. Сред наблюдателите беше и Нилс, който изведнъж застана точно пред мене. Погледна ме и каза: „Истинските мъже не плачат.“ Но в следващия момент се прегърнахме и се разплакахме. Каква радост е да имаш зет, с когото можеш и да се смееш, и да плачеш!

Още промени в обстоятелствата

Имахме и друга благословия, когато с Естер бяхме поканени да се върнем да служим в офиса на клона в Дания. Тогава обаче се подготвяше строежа на една много по–голяма сграда на клона в Холбек. Имах привилегията да участвам в надзора на работата по строежа, на който работеха неплатени доброволни работници. Въпреки суровата зима, до края на 1982 г. строежът беше напълно завършен и имахме удоволствието да се преместим в по–голямата и по–функционална сграда!

Скоро след това започнах работа в офиса, което ми носеше голямо удовлетворение, а Естер работеше на телефонната централа. Но след време тя трябваше да претърпи операция за замяна на тазобедрената става, а след година и половина имаше операция на жлъчката. Въпреки загрижеността, която проявиха към нас всички служители в клона, решихме, че ще е по–добре за всички засегнати от това да напуснем офиса на клона. Преместихме се в сбора, в който бяха дъщеря ни и семейството ни.

Днес Естер не е в добро здраве. Но мога честно да кажа, че през всичките тези години на служба заедно, с толкова много промени в обстоятелствата, тя е чудесен другар и ми оказва подкрепа. Въпреки влошаващото се здраве, и двамата със съпругата ми имаме скромен дял в проповедната дейност. Когато размишлявам върху живота си, с благодарност си спомням думите на псалмиста: „Боже, Ти си ме научил от младостта ми.“ — Псалм 71:17.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 24]

Разтоварване на пратката с литература на строежа на клона в Германия през 1949 г.

[Снимка на страница 25]

Сред моите съработници имаше Свидетели като тези, които бяха освободени от концентрационните лагери

[Снимки на страница 26]

С Естер днес и на сватбата ни в Бетел в Берн през октомври 1955 г.