„Обучавай себе си“

CITIUS, altius, fortius — по–бързо, по–високо, по–силно! Това били идеалите, към които се стремели атлетите в древна Гърция и Рим. В продължение на векове в Олимпия, Делфи, Немея и в Истмус (Коринт) били провеждани грандиозни атлетически състезания с „благословията“ на боговете и под погледите на хиляди зрители. Привилегията да се състезаваш в тези игри била резултат от много години усилна работа. Победата щяла да обсипе с почести победителите и техния роден град.

При наличието на такива традиции не е изненадващо, че писателите на Християнските гръцки писания сравнявали духовното състезание на християните с атлетическите състезания. И апостол Петър, и апостол Павел умело употребили словесни илюстрации, основани на игрите, за да предадат важни неща от християнското учение. В наши дни същото напрегнато християнско състезание продължава. Християните през първи век трябвало да се справят с юдейската система на нещата; днес ние трябва да се ‘състезаваме’ с една целосветска система, която е на ръба на унищожение. (2 Тимотей 2:5; 3:1–5) Някои хора може да смятат, че тяхното индивидуално ‘състезание на вярата’ е твърде продължително и изтощаващо. (1 Тимотей 6:12) Едно изследване на някои от сравненията на тази тема, използвани в Библията, ще може да ни научи на ценни уроци.

Един превъзходен треньор

Успехът на един атлет зависи до голяма степен от треньора. Относно древните игри в книгата „Гръцка археология“ се казва: „Съперниците били длъжни да положат клетва, че са прекарали десет цели месеца в подготвителни упражнения.“ Християните трябва също усилно да тренират. Павел съветвал Тимотей, един християнски старейшина: „Обучавай себе си с цел преданост към Бога.“ (1 Тимотей 4:7, НС) Кой е треньорът на християнския „атлет“? Самият Йехова Бог! Апостол Петър писал: „Богът на цялата незаслужена милост ... сам ще завърши вашето обучение, ще ви направи твърди, ще ви направи силни.“ — 1 Петър 5:10, НС.

Изразът „ще завърши вашето обучение“ идва от един гръцки глагол, който според „Теологичен речник на Новия завет“ в основата си означава „да направя предмет [или човек] годен за предназначението му, да го приготвя и приспособя за неговата употреба“. В „Гръцко–английския речник“ на Лидъл и Скот също се посочва, че този глагол може да бъде определен като „да подготвя, да обуча или да снабдя с всичко необходимо“. По какви начини Йехова ни ‘подготвя, обучава или ни снабдява с всичко необходимо’ за високите изисквания на християнското състезание? За да разберем сравнението, нека да разгледаме някои от методите, които използвали треньорите.

В книгата „Олимпийските игри в древна Гърция“ се казва: „Онези, които се занимавали с обучението на младежите, използвали два основни метода. Първият имал за цел да насърчава ученика да направи най–голямото възможно физическо усилие, така че да постигне най–добри резултати. Вторият целял подобряване на неговата техника и стил.“

По подобен начин Йехова ни насърчава и ни укрепва, за да развием възможностите си изцяло и да подобрим уменията си в неговата служба. Нашият Бог ни вдъхва енергия чрез Библията, чрез своята земна организация и зрелите събратя християни. Понякога той ни обучава посредством дисциплиниране. (Евреи 12:6) По друго време може да допусне да ни постигнат различни изпитания и трудности, за да можем да развием издръжливост. (Яков 1:2–4) И Йехова дава необходимата сила. Пророк Исаия казва: „Ония, които чакат Господа [Йехова — НС], ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“ — Исаия 40:31.

Преди всичко Бог изобилно ни дава своя свети дух, който ни укрепва да продължаваме да Му принасяме приемлива служба. (Лука 11:13) В много случаи служителите на Бога е трябвало да издържат продължителни, сурови изпитания на вярата. Тези, които издържали, са обикновени мъже и жени като всеки един от нас. Но тяхното пълно доверие в Бога им дало възможност да издържат. Наистина „превъзходната сила е от Бога, а не от нас“. — 2 Коринтяни 4:7.

Един милостив треньор

Една от задачите на древния треньор била „да определи вида и броя на упражненията, необходими за отделния атлет или за конкретния спорт“, отбелязва един учен. Когато Йехова ни обучава, той взема предвид личните ни обстоятелства, способности, характер и ограничения. Доста често по време на нашето обучение от Йехова, ние го умоляваме както правел Йов: „Помни, моля, че като глина си ме създал.“ (Йов 10:9) Как отговаря нашият милостив треньор? Давид писал за Йехова: „Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ — Псалм 103:14.

Ти може да имаш сериозен здравословен проблем, който ограничава това, което можеш да правиш в службата, или може би се бориш с чувства за малоценност. Може би се стремиш да прекратиш лош навик или може да смяташ, че си неспособен да посрещнеш натиск от околните в квартала, на работното място или в училище. Каквито и да са твоите обстоятелства, никога не забравяй, че Йехова разбира проблемите ти по–добре от всеки друг човек — включително и от тебе! Като загрижен треньор, той е винаги там, за да ти помага, ако се приближаваш към него. — Яков 4:8.

Треньорите от древността „можели да различават изтощение или слабост, които не произхождат от упражненията, но от психологически причини, лошо настроение, потиснатост и други. ... Пълномощията на [треньорите] били толкова големи, че те дори следели внимателно личния живот на атлетите и се намесвали, когато смятали, че е необходимо“.

Чувстваш ли се понякога изтощен или слаб поради постоянното напрежение и изкушенията на този свят? Като твой треньор, Йехова силно се интересува от тебе. (1 Петър 5:7) Той бърза да различи в тебе всеки знак за духовна слабост или умора. Въпреки че Йехова уважава нашата свободна воля и личен избор, от загриженост за вечното ни благополучие той осигурява изобилна помощ и корекции, когато е необходимо. (Исаия 30:21) Как? Посредством Библията и основаните на нея издания, духовните старейшини в сбора и нашето любещо братство.

‘Самоконтрол във всичко’

Разбира се, за успеха в състезанието е необходимо много повече, отколкото само добър треньор. Много зависи от самия атлет и от неговата воля да тренира усилно. Режимът на атлета бил суров, тъй като обучението включвало строго въздържание и умерено хранене. Хораций — един поет от първи век пр.н.е., казал, че състезателите „се въздържали от жени и вино“, за да „постигнат така желаната цел“. И според библейския учен Ф. Ч. Кук, участниците в игрите трябвало да се подложат на „самоограничаване [и] оскъдно хранене ... в продължение на десет месеца“.

Павел използвал тази аналогия, когато писал до християните в Коринт — град, който бил много известен с провежданите наблизо Истмийски игри: ‘Всеки, който се състезава, упражнява самоконтрол във всичко.’ (1 Коринтяни 9:25, Ве) Истинските християни избягват материалистичния, неморален и нечист начин на живот на света. (Ефесяни 5:3–5; 1 Йоан 2:15–17) Безбожни и небиблейски черти също трябва да бъдат отстранени и заместени с християнски качества. — Колосяни 3:9, 10, 12.

Как може да бъде направено това? Първо, обърни внимание на една силна словесна илюстрация, съдържаща се в отговора на Павел: „Уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ — 1 Коринтяни 9:27.

Колко силна мисъл изразил тук Павел! Той не препоръчвал физическо самоизтезание. По–скоро признал, че самият той изпитва вътрешни конфликти. Понякога правел неща, които не искал да направи, и не правел неща, които искал да направи. Но той се борел никога да не позволи на своите слабости да го превъзмогнат. Той ‘уморявал тялото си’, като с всички сили обуздавал плътските желания и черти. — Римляни 7:21–25.

Всички християни трябва да правят същото. Павел говорел за промените, направени от някои християни в Коринт, които преди се отдавали на блудство, идолопоклонство, хомосексуализъм, кражби и други такива. Какво им помогнало да се променят? Силата на божието Слово и светият дух, заедно с тяхната решимост да се подчинят на изискванията на Библията. „Но вие измихте себе си от такива неща — казал Павел, — но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.“ (1 Коринтяни 6:9–11) Петър писал по подобен начин до онези, които били прекратили такива лоши навици. Като християни, те всички били направили истински промени. — 1 Петър 4:3, 4.

Добре насочени усилия

Павел онагледил своята целеустременост и ясно съсредоточаване в преследването на духовни цели, като казал: „Така удрям, не като че бия въздуха.“ (1 Коринтяни 9:26) Как един състезател насочва своите удари или атаки? В книгата „Животът на гърците и римляните“ се отговаря: „Изисквала се не само груба сила, но също така постоянно наблюдаване, за да бъдат открити слабите точки на противника. Не по–малко полезни били определени ловки удари, научени в школите по борба, а също и бързина в надхитряване на противника.“

Несъвършената ни плът е един от нашите противници. Дали сме разпознали нашите лични „слаби точки“? Готови ли сме да видим себе си такива, каквито ни виждат другите — особено както може би ни вижда Сатан? Това изисква честен самоанализ, самооценка и воля да направим промени. Да се самозалъгваш не е много трудно. (Яков 1:22) Колко лесно е да оправдаем един неразумен начин на действие! (1 Царе 15:13–15, 20, 21) Това е равносилно на ‘биене на въздуха’.

В тези последни дни онези, които искат да угодят на Йехова и да придобият живот, не могат да си позволят да се колебаят в избора между правилно и погрешно, между сбора на Бога и покварения свят. Те не бива да се двоумят, да бъдат ‘колебливи, непостоянни във всичките си пътища’. (Яков 1:8) Не бива да хабят своите усилия в безплодни стремежи. Когато човек следва такава конкретна, целенасочена линия на поведение, той ще бъде щастлив и неговият ‘напредък ще стане явен на всички’. — 1 Тимотей 4:15.

Да, християнското състезание продължава. Йехова, като наш треньор, любещо осигурява напътствия и помощ, необходими за нашата издръжливост и крайна победа. (Исаия 48:17) Като атлетите от миналото, ние трябва да развиваме самодисциплина, самоконтрол и целеустременост в борбата ни за вярата. Нашите добре насочени усилия ще бъдат богато възнаградени. — Евреи 11:6.

[Блок на страница 31]

‘Помажете го с масло’

Част от тренировката на атлетите в древна Гърция била правена от масажист. Неговата работа била да намазва с масло телата на мъжете, които се готвели да тренират. Треньорите „забелязали, че един умел масаж на мускулите преди тренировка имал положително въздействие и също, че един внимателен, лек масаж спомагал за процеса на отпускане и възстановяване на атлет, който е завършил дълга тренировка“, се отбелязва в книгата „Олимпийските игри в древна Гърция“.

Както използването на буквално масло за тялото може да бъде успокояващо, терапевтично и целебно, така прилагането на божието Слово върху един уморен християнски „атлет“ може да го поправи, утеши и изцели. Затова под ръководството на Йехова старейшините от сбора са подканени да се молят за такъв човек, фигуративно да „го помажат с масло в Господното име“, една основна стъпка в постигането на духовно възстановяване. — Яков 5:13–15; Псалм 141:5.

[Снимка на страница 31]

След като принасяли жертва, атлетите полагали клетва, че са тренирали в продължение на десет месеца

[Източник]

Musée du Louvre, Paris

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Copyright British Museum