Да се учим на послушание с наближаването на края

„[На Сило] ще се покоряват племената.“ — БИТИЕ 49:10.

1. (а) Какво означавало често послушанието към Йехова в миналото? (б) Какво пророчество относно послушанието, или покорството, изрекъл Яков?

ПОСЛУШАНИЕТО към Йехова често е означавало послушание към неговите представители. Сред тях били ангели, патриарси, съдии, свещеници, пророци и царе. Дори престолът на царете в Израил бил наречен престолът на Йехова. (1 Летописи 29:23) За съжаление обаче много от владетелите в Израил не били послушни на Бога и това довело до беди както за тях, така и за поданиците им. Но Йехова не оставил своите лоялни служители без надежда. Той ги утешил, като обещал, че ще назначи един вечен Цар, на когото праведният ще се радва да се подчинява. (Исаия 9:6, 7) Когато бил на смъртно легло, патриархът Яков пророкувал за бъдещия владетел, като казал: „Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило; и нему ще се покоряват племената.“ — Битие 49:10.

2. Какво означава „Сило“, и какво обхваща неговото управление?

² „Сило“ е еврейска дума, означаваща „този, на когото принадлежи“. Да, Сило щял да наследи пълното право на управление, което е символизирано от скиптъра, и силата да владее, изобразена от управителния жезъл. Освен това неговото царско управление обхваща не само потомците на Яков, но всичките ‘племена’. Това е в съгласие с обещанието на Йехова към Авраам: „Твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи.“ (Битие 22:17, 18, СИ) Йехова потвърдил идентичността на това „семе“ през 29 г., когато помазал Исус от Назарет със светия дух. — Лука 3:21–23, 34; Галатяни 3:16.

Първото царство на Исус

3. Какво управление получил Исус, когато се възнесъл в небесата?

³ Когато се възнесъл в небесата, Исус не поел веднага управлението над народите на земята. (Псалм 110:1) Той получил ‘царство’ с поданици, които му се подчинявали. Апостол Павел идентифицирал това царство, като писал: „[Бог] ни избави [помазаните с духа християни] от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ (Колосяни 1:13) Това избавление започнало на Петдесетница през 33 г., когато светият дух бил излян върху верните последователи на Исус. — Деяния 2:1–4; 1 Петър 2:9.

4. По какви начини първите ученици на Исус проявявали послушанието си, и как Исус ги определил като група?

⁴ Като „посланици, заместващи Христос“, помазаните с духа ученици послушно започнали да събират други хора, които да станат техни „съграждани“ в това духовно царство. (2 Коринтяни 5:20, НС; Ефесяни 2:19; Деяния 1:8) Освен това те трябвало да останат „съвършено съединени в един ум и в една мисъл“, за да се радват на одобрението на своя Цар Исус Христос. (1 Коринтяни 1:10) Като група, те съставляват „верния и разумен слуга“, или класа на верния настойник. — Матей 24:45; Лука 12:42.

Благословени заради послушанието си спрямо Божия „настойник“

5. Как Йехова учел своите служители още от древни времена?

⁵ Йехова винаги е осигурявал учители за своите служители. Например след като юдеите се завърнали от Вавилон, Ездра и други способни мъже не само чели Божия Закон на хората, но ‘го обяснявали’, като ‘влагали значение в него и придавали разбиране’ на Божието Слово. — Неемия 8:8, НС.

6, 7. Как класът на слугата е осигурявал навременна духовна храна чрез своето Ръководно тяло, и защо подчинението към този клас е подходящо?

⁶ В първи век, когато през 49 г. възникнал въпросът за обрязването, ръководното тяло на този ранен клас на слугата разгледало проблема в молитва и стигнало до заключение, което било в съгласие с Писанията. Когато съобщили решението си в писмен вид, сборовете се подчинили на дадените напътствия и се радвали на богати благословии от Бога. (Деяния 15:6–15, 22–29; 16:4, 5) По същия начин и в днешно време „верният слуга“ чрез своето Ръководно тяло изясни важни въпроси, като християнския неутралитет, светостта на кръвта и употребата на наркотици и тютюн. (Исаия 2:4; Деяния 21:25; 2 Коринтяни 7:1) Йехова благослови служителите си за тяхното послушание спрямо неговото Слово и „верния слуга“.

⁷ Като се подчиняват на класа на слугата, служителите на Бога показват също подчинението си към Господаря Исус Христос. Това подчинение е придобило допълнително значение в днешно време, тъй като властта на Исус е по–голяма, както предсказал Яков, преди да умре.

Сило става законният управител на земята

8. Кога и как се увеличила властта на Христос?

⁸ В пророчеството на Яков е предсказано, че на Сило „ще се покоряват племената“. Явно управлението на Христос щяло да се разпростре извън духовния Израил. Какво щяло да обхваща то? Отговорът се намира в Откровение 11:15: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.“ Библията ни разкрива, че Исус получил тази власт в края на пророческите „седем времена“a — „времената на езичниците“ — през 1914 г. (Даниил 4:16, 17; Лука 21:24) От тази година започна невидимото „присъствие“ на Христос като месиански Цар, а също и времето да ‘владее всред враговете си’. — Матей 24:3, НС; Псалм 110:2.

9. Какво направил Исус, като получил Царството, и какъв бил косвеният резултат от това за човечеството, особено за неговите ученици?

⁹ Първото нещо, което направил Исус, след като поел царска власт, било да изхвърли „на земята“ личността, която повече от който и да било друг е известна със своето непослушание — Сатан, — заедно с неговите демони. Оттогава насам освен че подхранват такава среда, в която послушанието към Бога може да бъде предизвикателство, тези зли духове нанасят и небивали бедствия върху човечеството. (Откровение 12:7–12; 2 Тимотей 3:1–5) Всъщност главната мишена в духовната война на Сатан са помазаните служители на Йехова, „които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“, и техните съобщници „другите овце“. — Откровение 12:17; Йоан 10:16.

10. Изпълнението на кои библейски пророчества гарантира провала на духовната война на Сатан срещу истинските християни?

¹⁰ Но Сатан е обречен на провал, защото сега е „денят на Господаря“ и нищо не може да попречи на Исус „да победи“. (Откровение 1:10, НС; 6:2) Той например ще извърши крайното подпечатване на 144 000 духовни израилтяни. Той също ще защити ‘едно голямо множество от хора, което никой не може да изброи, от всеки народ и от всички племена, люде и езици’. (Откровение 7:1–4, 9, 14–16) За разлика от помазаните си съобщници обаче, те ще бъдат земни поданици на Исус. (Даниил 7:13, 14) Самото им присъствие в света днес вече е реално доказателство за това, че Сило е Управител над „световното царство“. — Откровение 11:15.

Сега е времето да ‘се покоряваме на благовестието’

11, 12. (а) Само кой ще преживее края на настоящата система на нещата? (б) Какви качества развиват онези, които възприемат „духа на света“?

¹¹ Всички, които искат да живеят вечно, трябва да се научат на послушание, защото в Библията ясно се казва, че ‘онези, които не познават Бога, и онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус’, няма да преживеят Божия ден на възмездие. (2 Солунци 1:8) Но в днешната лоша среда, в която преобладава духът на бунтовничество срещу библейските закони и принципи, подчинението спрямо благовестието, или добрата новина, е предизвикателство.

¹² Библията описва този противопоставящ се на Бога дух като „духа на света“. (1 Коринтяни 2:12) Обяснявайки влиянието му върху хората, апостол Павел писал на християните от Ефес през първи век, като казал: ‘Някога сте ходили според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.’ — Ефесяни 2:2, 3.

13. Как християните могат успешно да се противопоставят на духа на света, и какви ползотворни резултати им носи това?

¹³ За щастие християните в Ефес не останали роби на духа на непокорството. Вместо това те станали послушни деца на Бога, като се подчинявали на неговия дух, от който жънели богати и добри плодове. (Галатяни 5:22, 23) По същия начин и днес Божият дух — най–мощната сила във вселената — помага на милиони хора да станат послушни на Йехова, в резултат на което могат да имат „пълна увереност в надеждата докрай“. — Евреи 6:11; Захария 4:6.

14. Как Исус предупредил всички християни, живеещи в последните дни, за конкретните проблеми, които ще поставят на изпитание тяхното послушание?

¹⁴ Помни също, че имаме мощната подкрепа на Сило, който, заедно с Баща си, няма да позволи на никой враг — било то демон, или човек — да изпита послушанието ни повече, отколкото ни е силата. (1 Коринтяни 10:13) Всъщност за да ни помогне в духовната ни война, Исус описал голям брой конкретни проблеми, с които ще се сблъскаме в тези последни дни. Той направил това посредством седем писмаb, които дал във видение на апостол Йоан. (Откровение 1:10, 11) Можем да сме сигурни, че те съдържат важни съвети не само за християните от онова време, но главно за тези, които живеят в „деня на Господаря“, започнал през 1914 г. Колко уместно е тогава да обръщаме внимание на тези послания!

Избягвай безразличието, неморалността и материализма

15. Защо трябва да се пазим от проблема, който засегнал сбора в Ефес, и как можем да правим това? (2 Петър 1:5–8)

¹⁵ Първото писмо на Исус било към сбора в Ефес. След като похвалил сбора за издръжливостта му, Исус заявил: „Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.“ (Откровение 2:1–4) Днес някои от християните също са загубили пламенната си любов към Бога, която са имали преди. Такава загуба може да отслаби нечии взаимоотношения с Бога и трябва незабавно да бъде обърнато внимание на това. Как може да бъде съживена тази любов? Чрез редовно изучаване на Библията, посещаване на събранията, молитва и размисъл. (1 Йоан 5:3) Истина е, че това изисква „ревностно усилие“ (НС), но то със сигурност си заслужава. (2 Петър 1:5–8) Ако твоят честен самоанализ разкрие, че любовта ти към Бога е охладняла, тогава веднага поправи ситуацията, като се вслушаш в призива на Исус: „Спомни си откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела.“ — Откровение 2:5.

16. Какво опасно в духовно отношение влияние съществувало в сборовете в Пергам и Тиатир, и защо думите на Исус към тях са подходящи и днес?

¹⁶ Християните в Пергам и Тиатир били похвалени за своята морална безкомпромисност, издръжливост и пламенност. (Откровение 2:12, 13, 18, 19) Но те се повлияли от някои, които проявявали лошия дух на Валаам и Йезавел, които чрез сексуална неморалност и поклонение на Ваал имали покваряващо влияние в древния Израил. (Числа 31:16; 3 Царе 16:30, 31; Откровение 2:14, 16, 20–23) А как е в днешно време — в „деня на Господаря“? Дали се вижда същото лошо влияние? Да, защото основната причина за изключване сред народа на Йехова е неморалността. Колко важно е тогава да избягваме да общуваме с хора — било то в сбора, или извън него, — които могат да ни покварят в морално отношение! (1 Коринтяни 5:9–11; 15:33) Онези, които искат да бъдат послушни поданици на Сило, ще избягват също съмнителните развлечения и гледането на порнография в списания или Интернет. — Амос 5:15; Матей 5:28, 29.

17. Как възгледът и нагласата на сборовете в Сардис и Лаодикия са сравнени с възгледа на Исус за тяхното духовно състояние?

¹⁷ С изключение на няколко души сборът в Сардис не получил похвала. По „име“, или външно, изглеждал жив, но бил обхванат от такава духовна апатия, че за Исус той бил „мъртъв“. Послушанието към добрата новина било повърхностно. Какво порицание! (Откровение 3:1–3) Положението със сбора в Лаодикия било подобно. Той се хвалел с материалното си богатство, като казвал „Богат съм“, но в очите на Христос бил ‘окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол’. — Откровение 3:14–17.

18. Как можем да избегнем да бъдем духовно хладки в Божиите очи?

¹⁸ Днес някои християни, които някога са били верни, са започнали да следват същата линия на непослушание. Вероятно те са позволили на духа на света да отслаби чувството им за неотложност и така са развили една духовно хладна нагласа към библейското изучаване, молитвата, християнските събрания и службата. (2 Петър 3:3, 4, 11, 12) Колко е важно такива хора да се подчиняват на Христос, като инвестират в духовните богатства — да, като си ‘купят от Христос злато, пречистено с огън’! (Откровение 3:18) Това истинско богатство означава да бъдем ‘богати с добри дела, да бъдем щедри, съчувствителни’. Като инвестираме в тези истински ценни богатства, ние ‘събираме за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванем за истинския живот’. — 1 Тимотей 6:17–19.

Похвалени за своето послушание

19. Какви похвали и подкани изказал Исус за християните в Смирна и Филаделфия?

¹⁹ Сборовете в Смирна и Филаделфия са забележителен пример на послушание, тъй като писмата на Исус до тях не съдържат порицание. На сбора в Смирна той казал: „Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, но пак си богат.“ (Откровение 2:9) Какъв контраст със сбора в Лаодикия, който се хвалел със светското си богатство, но който в действителност бил обеднял! Разбира се, Дяволът не се радвал да види, че някой е верен и послушен на Христос. Затова Исус предупредил: „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“ (Откровение 2:10) По подобен начин Исус похвалил и сбора във Филаделфия, като казал: „Опазил [си] Моето слово [или бил си послушен] и не си се отрекъл от името Ми. Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“ — Откровение 3:8, 11.

20. Как милиони хора в днешно време спазват думите на Исус, и въпреки какви обстоятелства правят това?

²⁰ В „деня на Господаря“, започващ през 1914 г., един верен остатък и съобщниците му от „другите овце“, които сега наброяват милиони, също спазват думите на Исус, като проповядват пламенно и се придържат здраво към своята морална безкомпромисност. Също като своите братя от първи век, някои са страдали заради послушанието си спрямо Христос, като дори са били хвърляни в затвори и концентрационни лагери. Други са опазили думите на Исус, като са поддържали ‘окото си просто’, въпреки че са били заобиколени от охолство и алчност. (Матей 6:22, 23, НС) Да, истинските християни продължават да радват сърцето на Йехова чрез своето послушание при всякакви условия и обстоятелства. — Притчи 27:11.

21. (а) Какво духовно задължение ще продължава да изпълнява класът на слугата? (б) Как можем да покажем, че наистина искаме да сме послушни на Сило?

²¹ С наближаването на „голямата скръб“ „верният и разумен слуга“ е решен да не прави компромис с послушанието си към Господаря Христос. Това включва подготвянето на навременна духовна храна за Божието домочадие. Затова нека продължаваме да сме признателни за чудесната теократична организация на Йехова и за това, което тя ни осигурява. По този начин ние показваме подчинението си спрямо Сило, който ще възнагради своите послушни поданици с вечен живот. — Матей 24:45–47; 25:40; Йоан 5:22–24.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Каква роля щял да има Исус според пророчеството, което Яков изрекъл преди смъртта си?

• Как признаваме Исус за Сило, и какъв дух трябва да избягваме?

• Какви уместни съвети за днешно време се съдържат в писмата към седемте сбора от Откровение?

• По какви начини можем да подражаваме на сборовете в древна Смирна и Филаделфия?

[Снимки на страница 18]

Йехова благославя своите служители за това, че са послушни на верния „настойник“

[Снимка на страница 19]

Влиянието на Сатан прави послушанието към Бога предизвикателство

[Снимка на страница 21]

Близките взаимоотношения с Йехова ни помагат да му бъдем послушни