Местните традиции и християнските принципи — дали са съвместими?

СТИВЪН, един Свидетел от Северна Европа, бил назначен като мисионер в една африканска страна. Разхождайки се из града с един местен брат, той се стреснал, когато братът го хванал за ръката.

Мисълта да върви по една оживена улица, държейки се за ръка с друг мъж, била изключително странна за Стивън. В неговата страна този обичай има хомосексуално значение. (Римляни 1:27) Но за африканския брат държането за ръце било просто приятелски жест. Отхвърлянето на ръката би означавало отхвърляне на приятелството.

Защо трябва да се интересуваме от различията в традициите? Най–вече защото членовете на народа на Йехова искат да изпълняват своята възложена от Бога задача да ‘правят ученици от хора от всичките народи’. (Матей 28:19, NW) За да изпълнят тази задача, някои са се преместили да служат там, където нуждата от проповедници е по–голяма. За да имат успех в новата си обстановка, те трябва да разбират различните традиции, с които се сблъскват, и да се приспособяват към тях. Тогава ще могат да работят в единство със своите братя и сестри, като също така са по–резултатни в публичната проповедна служба.

Освен това в този бурен свят много хора бягат от своите разкъсвани от проблеми родни места поради политически или икономически причини и се заселват в други страни. Затова може да установим, че когато проповядваме на тези нови съседи, ние се сблъскваме с нови обичаи. (Матей 22:39) Нашият пръв контакт с различни начини на постъпване може да доведе до чувство на обърканост относно новите обичаи.

Ясно определени области

Традициите са вплетени в структурата на човешкото общество. Колко безрезултатно би било тогава да станем ‘прекалено праведни’ и да изследваме всеки дребен обичай, за да решим дали той е съвместим с библейските принципи! — Еклисиаст 7:16.

От друга страна е необходимо да се определи кои местни обичаи ясно нарушават божиите принципи. По принцип обаче това не е трудно, тъй като божието Слово е на разположение „за поправление“. (2 Тимотей 3:16) Например, в някои страни е обичай мъжът да има по няколко съпруги, но библейският стандарт за истинските християни е всеки мъж да има само една жива съпруга. — Битие 2:24; 1 Тимотей 3:2.

Подобно на това някои погребални обичаи, предназначени да държат настрана злите духове, или основаващи се на вярването в една безсмъртна душа, ще бъдат неприемливи за един истински християнин. Някои хора кадят тамян или отправят молитви към починалите, за да прогонят злите духове. Други правят бдения или дори повторно погребение с цел да помогнат на починалия да се подготви за живота на ‘оня свят’. Библията обаче ни учи, че когато умре, човек ‘не съзнава нищо’, и така не може да направи добро или зло на никого. — Еклисиаст 9:5, NW; Псалм 146:4.

Разбира се, има много обичаи, които са съвместими с божието Слово. Колко е освежаващо, когато се запознаваме с народи, в които духът на гостоприемство все още процъфтява, където обичаят изисква дори непознатият човек да бъде сърдечно поздравяван и когато е необходимо, домът да бъде отворен за него! Когато ти лично изпиташ такова отношение, не се ли чувствуваш подтикнат да последваш този пример? Ако е така, това несъмнено ще подобри твоята християнска личност. — Евреи 13:1, 2.

Кой от нас обича да го карат да чака? В някои страни това се случва рядко, защото точността се смята за нещо важно. Библията ни казва, че Йехова е Бог на реда. (1 Коринтяни 14:33) Затова той определил „ден и час“ за края на злото и ни уверява, че това събитие „няма да закъснее“. (Матей 24:36; Авакум 2:3) Традициите, които подкрепят разумната точност, ни помагат да бъдем подредени и да проявяваме подходящо уважение към другите хора и тяхното време, което несъмнено е в съгласие с библейските принципи. — 1 Коринтяни 14:40; Филипяни 2:4.

А безвредните обичаи?

Докато за някои обичаи е ясно, че са съвместими с християнския начин на живот, други не са. Но как стои въпросът с обичаи, които не могат да бъдат определени като добри или лоши? Много обичаи са безвредни или безобидни и нашата нагласа към тях може да покаже нашето духовно равновесие.

Например, съществуват много видове поздрави — ръкуване, поклон, целувка или дори прегръдка. Също така има огромно разнообразие от обичаи, ръководещи маниерите на хранене. В някои страни хората ядат от едно общо блюдо или чиния. Оригването е приет — дори желателен — израз на признателност в някои страни, докато в други то не е прието и би могло да се определи като проява на крайно лоши маниери.

Вместо да решаваш кой от тези неутрални обичаи ти лично харесваш или не харесваш, съсредоточи се върху това да придобиеш правилна нагласа към тях. Непреходните напътствия от Библията препоръчват да не правим ‘нищо поради съперничество или поради себелюбие, но със смирение да смятаме другите за нещо повече от себе си’. (Филипяни 2:3, NW) Подобно нещо казва и Елинор Бойкин в своята книга This Way, Please—A Book of Manners [„По този начин, моля — книга за добрите маниери“]: „Първото нещо, от което се нуждаете, е мило сърце.“

Този смирен подход ще ни предпази от това да омаловажаваме обичаите на другите. Ще се чувствуваме подтикнати да положим усилия да научим как живеят другите хора, да споделяме техните обичаи и да опитваме тяхната храна, вместо да се въздържаме от всичко, което изглежда различно, или да гледаме на него с подозрение. Като имаме добра нагласа и бъдем готови да опитваме нови начини на постъпване, ние правим комплимент на своите домакини или на своите съседи, които имат друг произход. Освен това ние самите извличаме полза като ‘разширяваме’ сърцата си и своя мироглед. — 2 Коринтяни 6:13.

Ако обичаят пречи на духовния напредък

Какво да правим, ако срещнем обичаи, които в същността си не са небиблейски, но не подпомагат духовния напредък? В някои страни, например, хората може да са доста склонни да отлагат нещата. Този лекомислен подход към живота може да намалява стреса, но вероятно ще ни затрудни в това да изпълним службата си ‘докрай’. — 2 Тимотей 4:5, NW.

Как можем да насърчим другите да избягват да отлагат важните неща за „утре“? Помни, че ‘първото нещо, от което се нуждаеш, е мило сърце’. Когато сме подтикнати от любов, можем да дадем личен пример и след това любезно да обясним каква е ползата от това да не оставяме за утре онова, което трябва да бъде свършено днес. (Еклисиаст 11:4) В същото време трябва да внимаваме да не жертвуваме взаимното доверие за сметка на резултатността. Ако предложенията ни не бъдат приети веднага от другите, ние не бива да им нареждаме като господари или да изкарваме раздразнението си на тях. Любовта винаги трябва да е преди ефикасността. — 1 Петър 4:8; 5:3.

Да имаме предвид местния вкус

Трябва да сме сигурни, че предложенията, които правим, са добре обосновани, а не са само усилие да наложим личния си вкус. Стиловете на обличане, например, са най–различни. В много области е уместно един мъж, който проповядва добрата новина, да носи вратовръзка, но в някои тропически страни това може да бъде сметнато за прекалено официално. Местният вкус относно това какво е подходящото облекло за един бизнесмен, който работи с хора, често може да бъде полезен критерий. Много е важно ‘благоразумието’, когато се занимаваме с деликатния въпрос относно обличането. — 1 Тимотей 2:9, 10, NW.

А ако един обичай не ни харесва? Трябва ли автоматично да го отхвърлим? Не е задължително. Обичаят двама мъже да се държат за ръка, споменат по–горе, бил абсолютно приет в това конкретно африканско общество. Когато забелязал, че други мъже вървят наоколо, държейки се за ръце, мисионерът се успокоил.

По време на своите дълги мисионерски пътувания апостол Павел посетил сборове, чиито членове имали различен произход. Несъмнено често имало различия в традициите. Затова Павел се приспособил към всички обичаи, към които можел, като в същото време твърдо се придържал към библейските принципи. „На всички станах всичко — казал той, — та по всякакъв начин да спася неколцина.“ — 1 Коринтяни 9:22, 23; Деяния 16:3.

Няколко уместни въпроса може да ни помогнат да решим как трябва да реагираме на новите обичаи. Какво впечатление ще направим на онези, които ни наблюдават, когато приемем даден обичай или откажем да го приемем? Дали те ще бъдат привлечени към посланието на Царството, защото могат да видят, че се опитваме да приемем техните традиции? От друга страна, ако приемем някой местен обичай, дали това може да предизвика ‘злословене спрямо нашето служение’? — 2 Коринтяни 6:3.

Ако искаме да станем ‘на всички всичко’, може би ще трябва да променим някои дълбоко вкоренени възгледи за това какво е уместно и какво не е. Често „правилният“ и „погрешният“ начин да се направи нещо зависи просто от това къде живеем. Затова в една страна държането за ръце между мъже е проява на приятелство, докато в много други то несъмнено би отблъснало хората от посланието на Царството.

Има обаче други обичаи, които са приети в различни области и които дори биха били подходящи за християни; но въпреки това трябва да проявяваме предпазливост.

Внимавай да не преминеш границата!

Исус Христос казал, че въпреки че неговите ученици не можело да бъдат взети от света, те трябвало да продължават да „не са част от света“. (Йоан 17:15, 16, NW) Понякога обаче не е лесно да се определи границата между това, което е неразделна част от Сатановия свят, и онова, което е просто традиция. Музиката и танците, например, проникват в почти всяка култура, въпреки че в някои страни им се придава по–голямо значение.

Лесно можем да осъдим нещо, като се основаваме повече на своя произход вместо на здрави библейски основания. Алекс, един брат от Германия, бил назначен в Испания. В неговото предишно обкръжение танцуването не било толкова общоприето, но в Испания то е част от културата. Когато за първи път видял брат и сестра да изпълняват един жив местен танц, той бил смутен. Дали този начин на танцуване бил погрешен, или може би светски? Дали приемането на този обичай щяло да снижи неговите стандарти? Алекс разбрал, че въпреки че музиката и танците се различавали, нямало причина да смята, че неговите испански братя и сестри снижавали християнските стандарти. Неговото смущение се дължало на различията в традициите.

Но Емилио, един брат, който обича традиционните испански танци, признава, че съществува опасност. „Забелязвам, че много танци изискват двамата танцуващи да имат много близък контакт — обяснява той. — Като несемеен човек съзнавам, че това може да повлияе на чувствата поне на единия от партньорите. Понякога танцуването може да бъде използувано за извинение за това да покажеш обич към някой, който те привлича. Защита може да бъде това да се погрижиш музиката да е здрава и физическият контакт да е сведен до минимум. Въпреки всичко трябва да призная, че когато група млади несемейни братя и сестри излизат някъде да танцуват заедно, е много трудно да се запази теократична атмосфера.“

Несъмнено не бихме искали да използуваме своите традиции като извинение за впускането в светско поведение. Пеенето и танцуването било част от израилската култура и когато израилтяните били освободени от Египет при Червено море, тяхното празненство включвало и песни, и танци. (Изход 15:1, 20) Но тяхната характерна музика и танците им се различавали от тези на езическия свят около тях.

За съжаление, докато чакали Моисей да се върне от планината Синай, израилтяните изгубили търпение, направили си едно златно теле и след като яли и пили, ‘станали да се забавляват’ (NW). (Изход 32:1–6) Когато Моисей и Исус Навиев чули звуците на тяхното пеене, това веднага ги смутило. (Изход 32:17, 18) Израилтяните били преминали „границата“ и тяхното пеене и танците им вече отразявали езическия свят около тях.

Подобно на това, и днес музиката и танците може да са приети в нашето общество и може да не наранят съвестта на другите. Но ако светлината бъде намалена, ако бъдат добавени дискоефекти или се пусне музика с различен ритъм, онова, което преди е било приемливо, вече може да отразява духа на света. „Така е прието у нас“ — може да твърдим. Аарон използувал подобно извинение, когато приел езическите форми на развлечение и поклонение, като неправилно ги описал като „празник на Йехова“ (NW). Това неубедително оправдание нямало стойност. Та тяхното поведение било сметнато дори за „срам между неприятелите им“. — Изход 32:5, 25.

Традициите имат своето място

Отначало екзотичните обичаи може да ни смутят, но не всички те са задължително неприемливи. Със своите ‘обучени възприемателни способности’ можем да определим кои обичаи са съвместими с християнските принципи и кои не са. (Евреи 5:14, NW) Ако проявяваме мило сърце, изпълнено с любов към нашите ближни, ние ще реагираме подходящо, когато се сблъскваме с безвредни обичаи.

Когато проповядваме добрата новина на Царството на хората в нашата област или някъде другаде, един уравновесен подход към множеството традиции ще ни помогне да станем ‘на всички всичко’. И несъмнено ще разберем, че приемането на разнообразието от традиции ще допринесе за това да имаме богат, интересен и приятен живот.

[Снимка на страница 20]

Християнските поздрави могат да бъдат изразявани уместно по много начини

[Снимка на страница 23]

Уравновесеният възглед върху различните традиции може да допринесе за богат, интересен живот