Въпроси на читатели

◼ Дали когато някой умре, за християните е уместно да поднесат цветя на семейството му, или да изпратят цветя на погребението?

В някои страни това е общоприет обичай. Но понякога използуването на цветя при погребения е имало религиозно значение. Затова нека изследваме въпроса подробно, особено щом има и други обичаи, които изглежда също имат подобни връзки с фалшивата религия. Обърни внимание на изказването на The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религиите“] (1987 г.):

„Цветята са свързани с областта на свещеното посредством асоциирането им с богове и богини. Флора, римската богиня на пролетта и цветята, донася красота и аромат на цветовете . . . Боговете могат да бъдат умилостивени . . . чрез поднасяне на храна и цветя.

Асоциирането на цветята с ритуалите, свързани със смъртта, съществува по целия свят. Гърците и римляните покривали мъртвите и техните гробове с цветя. Душите на умрелите будисти в Япония биват отнесени на небето в лотос, а надгробните плочи в гробищата понякога могат да бъдат поставени на издълбани лотоси . . . Таитяните оставят букети, обвити в папрат, край тялото след смъртта и обливат мъртвия с парфюм от цветя, за да улеснят преминаването му в свещената област на отвъдното . . . Цветята могат да присъствуват при свещени ритуали и под формата на аромати или парфюми.“

Тъй като знаят, че цветята са използувани във връзка с фалшивата религия, някои християни смятат, че не бива да носят или да изпращат цветя при погребение. Тези техни чувства могат да отразяват и желанието да избягват светските обичаи, тъй като последователите на Исус трябва да ‘не са от света’. (Йоан 15:19) Но има свързани с този въпрос библейски стихове, както и местни обичаи, които могат да окажат влияние в този случай.

Цветята са част от добрите дарове на Бога, дадени на живите за наслада. (Деяния 14:15–17; Яков 1:17) Цветната красота, която той е създал, е била използувана в истинското поклонение. Светилникът в скинията бил украсен с „бадемови цветове . . . и пъпки“. (Изход 25:31–34, NW) Релефите в храма включвали резбовани гирлянди от цветя и палмови дървета. (3 Царе 6:18, 29, 32) Ясно е, че това, че езичниците използували цветя, не означавало, че участниците в истинското поклонение трябва винаги да избягват употребата им. — Деяния 14:13.

Как обаче стои изобщо въпросът със следването на различни обичаи, като например погребалните обичаи? Библията говори за много обичаи — някои от тях били неуместни за истинските поклонници, други пък били следвани от божия народ. Трета книга на Царете 18:28 посочва „обичая“ на поклонниците на Ваал да ‘викат със силен глас и да се режат с мечове и ножове’ — обичай, който участниците в истинското поклонение не биха следвали. От друга страна, Рут 4:7 не показва неодобрение относно ‘обичая в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля’.

Обичаи, приемливи за Бога, могат да се развият дори и при чисто религиозни въпроси. Когато Бог установил церемонията на пасхата, той не споменал употребата на вино, но през първи век вече било обичай да се използуват чаши с вино. Исус и неговите апостоли не отхвърлили този религиозен обичай. Те не го смятали за нещо, срещу което трябва да се възразява, и го следвали. — Изход 12:6–18; Лука 22:15–18; 1 Коринтяни 11:25.

Същото е и с някои погребални обичаи. Египтяните имали обичай да балсамират мъртвите. Верният патриарх Йосиф не реагирал автоматично с нещо като ‘това е езически обичай, затова ние, евреите, трябва да го избягваме’. Не, той наредил на „служащите нему лекари да балсамират баща му“, явно за да може Яков да бъде погребан в Обетованата земя. (Битие 49:29–50:3) По–късно юдеите развили по–различни погребални обичаи, като например изкъпването на тялото и погребването му в деня на смъртта. Ранните християни приемали тези юдейски обичаи. — Деяния 9:37.

А ако за даден погребален обичай се смята, че е основан на религиозна заблуда, като например вярването в безсмъртието на душата? Припомни си от енциклопедията, че някои „оставят букети, обвити в папрат, край тялото след смъртта и обливат мъртвия с парфюм от цветя, за да улеснят преминаването му в свещената област на отвъдното“. Това, че може да съществуват такива обичаи, не означава, че божиите служители трябва да отхвърлят всичко, каквото може да е подобно. Макар че юдеите не вярвали в „преминаването . . . в свещената област на отвъдното“, Библията казва: „Взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.“ — Йоан 12:2–8; 19:40.

Християните трябва да избягват практики, които противоречат на библейската истина. (2 Коринтяни 6:14–18) Но в дадено време и на някое място всякакви предмети, външно оформление на нещата и практики са били тълкувани по различен начин или са били свързвани с небиблейски учения. Дървета са били обожествявани, формата, наподобяваща сърце, е била смятана за свещена, благоуханията са били използувани в езически церемонии. Означава ли това, че един християнин не бива никога да използува благоухания, да има декоративни дървета или да носи бижута с формата на сърце?a Това не е основателно заключение.

Един истински християнин трябва да обмисли следното: Дали следването на даден обичай ще покаже на другите, че съм приел небиблейски вярвания или практики? Времето, което е изминало, както и мястото, биха могли да повлияят на отговора. Възможно е даден обичай (или външно оформление на нещо) да е имал фалшиво религиозно значение преди хилядолетия, или да има такова значение и днес в далечна страна. Но без да се впускаш във времепоглъщащо разследване, се запитай: ‘Какъв е общоприетият възглед за това там, където живея?’ — Сравни 1 Коринтяни 10:25–29.

Ако е добре известно, че даден обичай (или външно оформление на нещо, като например кръста) има фалшиво религиозно значение, тогава го избягвай. Така че християните например няма да изпращат цветя, оформени като кръст, или червено сърце, ако това се смята за носещо религиозно значение. Или може да съществува някакъв официален начин, по който се използуват цветя при погребенията или на гроба, който да има местно религиозно значение. Християнинът трябва да избягва също и това. Но това не означава, че просто да донесеш букет цветя на погребение, или да дадеш цветя на приятел в болницата, трябва да се смята за религиозен акт, който трябва да се избягва.b

И обратното — в много страни е широко разпространен обичаят да се дават цветя и той се смята за уместна любезност. Цветята могат да донесат красота и да направят по–приятно едно печално събиране. Те могат също така да изразят жест на съчувствие и загриженост. Някъде може да съществува обичай да се носи храна за болните или опечалените. (Припомни си обичта, която изпитвали всички към Тавита, защото тя изразявала своя интерес и загриженост към другите. [Деяния 9:36–39]) Когато правенето на това явно не е свързано с фалшиви вярвания, някои от Свидетелите на Йехова са свикнали да носят ободряващи цветя на свой приятел или приятелка в болницата, или при смъртен случай. Те могат да продължават лично да изразяват своя интерес и чувства чрез практични действия. — Яков 1:27; 2:14–17.

[Бележки под линия]