Подражавайте на милостта на Йехова

„Продължавайте да бъдете милостиви, точно както е милостив вашият Баща.“ — ЛУКА 6:36, NW.

1. Как фарисеите показали, че са немилостиви?

МАКАР и създадени по образа на Бога, хората често не подражават на неговата милост. (Битие 1:27) Например, да разгледаме фарисеите. Като група те отказвали да се радват, когато на сабат Исус милостиво излекувал изсъхналата ръка на един мъж. Вместо това те заговорничели против Исус „как да Го погубят“. (Матей 12:9–14) При друг случай Исус излекувал един мъж, който бил сляп по рождение. Отново „някои от фарисеите“ не искали да се радват поради състраданието на Исус. Вместо това те се оплаквали: „Този човек не е от Бога, защото не пази съботата.“ — Йоан 9:1–7, 16.

2, 3. Какво имал предвид Исус с думите „Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите“?

² Коравосърдечната нагласа на фарисеите била престъпление против човечеството и грях против Бога. (Йоан 9:39–41) Основателно Исус предупредил своите ученици: „Внимавайте и пазете се от кваса“ на тази елитарна група и на другите външно набожни хора, като садукеите например. (Матей 16:6) В Библията квасът се използува, за да представи греха или покварата. Така че Исус казвал, че поучаването на ‘книжниците и фарисеите’ можело да поквари истинското поклонение. Как? Като учело хората да гледат на божия Закон само от гледна точка на техните потиснически правила и церемонии, а в същото време пренебрегвало „по–важните неща“, сред които била и милостта. (Матей 23:23) Тази ритуалистична форма на религия превърнала поклонението на Бога в непоносимо бреме.

³ Във втората част на своята притча за блудния син Исус изобличил поквареното мислене на юдейските религиозни водачи. В притчата бащата, който представя Йехова, имал голямо желание да прости на своя разкайващ се син. Но по–големият брат на младежа, изобразяващ „фарисеите и книжниците“, изпитвал съвсем различни чувства във връзка с това. — Лука 15:2.

Гневът на брата

4, 5. В какъв смисъл бил „изгубен“ братът на блудния син?

⁴ „А по–старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе.“ — Лука 15:25–28.

⁵ Явно в тази притча на Исус блудният син не бил единственият, който имал проблеми. „И двамата сина, обрисувани тук, са изгубени — казва един справочник, — единият чрез неправедността, която го принизява, другият чрез праведността в собствените очи, която го заслепява.“ Обърни внимание, че братът на блудния син не само не искал да се радва, но и ‘се разсърдил’. Гръцката дума за „сърдене“ не говори толкова за яростно избухване, колкото за едно постоянствуващо състояние на ума. Явно братът на блудния син бил натрупал дълбоко вкоренена неприязън, така че смятал, че не е уместно да празнува завръщането на онзи, който изобщо не би трябвало да е напускал родния дом.

6. Кого представя братът на блудния син, и защо?

⁶ Братът на блудния син представя точно онези, които не одобрявали съчувствието и вниманието, които Исус отделял на грешниците. Тези праведни в собствените си очи хора не били развълнувани от милостта на Исус, нито отразявали радостта, възникваща в небесата, когато на един грешник бъде простено. Вместо това милостта на Исус ги карала да се сърдят и те започнали ‘да мислят зло’ в сърцата си. (Матей 9:2–4) Веднъж гневът на някои фарисеи бил толкова силен, че те повикали един мъж, когото Исус бил излекувал, и го ‘изпъдили’ от синагогата, като явно го отлъчили! (Йоан 9:22, 34) Подобно на брата на блудния син, който ‘не искал да влезе’, юдейските религиозни водачи се противели, когато имали възможност ‘да се радват с ония, които се радват’. (Римляни 12:15) Като продължавал със своята притча, Исус допълнително изобличил тяхното зло мислене.

Грешно мислене

7, 8. (а) Как братът на блудния син не разбрал какво означава да си син? (б) В какво отношение по–големият син не бил като баща си?

⁷ „Баща му излезе и го молеше. А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.“ — Лука 15:28–30.

⁸ С тези думи братът на блудния син показал ясно, че не е вникнал в истинското значение на това да си син. Той служел на баща си по начина, по който един работник служи на работодателя си. Или както казал на баща си: ‘Работя ти.’ Вярно, по–големият син никога не напуснал дома, нито престъпил заповедите на баща си. Но дали неговото послушание било подтиквано от любов? Дали той намирал истинска радост в службата на своя баща, или вместо това бил затънал в безпочвено самодоволство, смятайки, че е добър син само защото вършел работата си „на полето“? Ако той наистина бил отдаден син, тогава защо не отразил мисленето на баща си? Защо когато му била дадена възможност да прояви милост към брат си, той не намерил място за съчувствие в сърцето си? — Сравни Псалм 50:20–22.

9. Обясни как юдейските религиозни водачи приличали на по–големия син.

⁹ Юдейските религиозни водачи приличали на този по–голям син. Те вярвали, че са лоялни спрямо Бога, защото строго се придържали към един свод от закони. Вярно, послушанието е важно. (1 Царе 15:22) Но това, че те наблягали прекалено много на делата според Закона, превърнало поклонението на Бога в механична рутина, в една куха, външна преданост, лишена от истинска духовност. Техните умове били обсебени от традициите. В сърцата им нямало любов. Да, те гледали на обикновените хора като на праха под краката си и дори презрително ги наричали ‘проклето простолюдие’. (Йоан 7:49) Но как делата на тези водачи биха могли да направят впечатление на Бога, щом сърцата им били отдалечени от него? — Матей 15:7, 8.

10. (а) Защо думите „милост искам, а не жертви“ били уместно наставление? (б) Колко сериозно нещо е липсата на милост?

¹⁰ Исус казал на фарисеите да ‘отидат и да се научат що значи тази дума: „Милост искам, а не жертви“’. (Матей 9:13; Осия 6:6) Те били разбъркали подредбата на нещата по важност, защото без милост всичките им жертви били без стойност. Това наистина е сериозно нещо, тъй като Библията казва, че ‘немилостивите’ са сред онези, които според Бога „заслужават смърт“. (Римляни 1:31, 32) Затова не е чудно, че Исус казал, че като класа религиозните водачи били определени за вечно унищожение. Явно тяхната немилостивост допринесла до голяма степен за това да заслужат такава присъда. (Матей 23:33) Но може би на отделни хора от тази класа би могло да се помогне. В края на своята притча Исус се опитал да поправи мисленето на тези юдеи чрез думите на бащата към по–големия му син. Нека видим как.

Милостта на един баща

11, 12. Как бащата в Исусовата притча се опитва да разисква с най–големия си син, и какво може да е значението на това, че той използува фразата „този твой брат“?

¹¹ „А той му каза: Синко, ти си винаги с мене, и всичко мое твое е. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.“ — Лука 15:31, 32.

¹² Обърни внимание, че бащата употребил израза „този твой брат“. Защо? Припомни си, че по–рано, като отговарял на баща си, по–големият брат нарекъл блудния син „този твой син“, а не „моят брат“. Изглежда той не признавал семейната връзка между себе си и своя брат. Затова бащата всъщност казал на по–големия си син: ‘Това не е просто мой син. Това е твой брат, твоя плът и кръв. Имаш пълното основание да се радваш на неговото завръщане!’ Исусовото послание трябва да е било напълно ясно за юдейските водачи. Всъщност грешниците, които те презирали, били техни „братя“. Да, „няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“. (Еклисиаст 7:20) Следователно видните юдеи имали пълното основание да се радват, когато грешниците се разкайвали.

13. Пред какъв отрезвяващ въпрос ни изправя резкият край на Исусовата притча?

¹³ След молбата на бащата притчата рязко свършва. Сякаш Исус кани слушателите си да довършат сами разказа. Независимо от отговора на по–големия брат, всеки слушател бил изправен пред въпроса: ‘Дали ти ще участвуваш в радостта, изпитвана на небесата, когато един грешник се разкае?’ Християните днес също имат възможност да покажат своя отговор на този въпрос. Как?

Да подражаваме на божията милост днес

14. (а) Как можем да прилагаме съвета на Павел, намиращ се в Ефесяни 5:1, когато става дума за милост? (б) От какво недоразумение относно божията милост трябва да се пазим?

¹⁴ Павел подканил Ефесяните: „Бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада.“ (Ефесяни 5:1) Следователно като християни ние трябва да ценим божията милост, да я внедряваме дълбоко в сърцата си и след това да проявяваме това качество в отношенията си с другите. Но е уместна известна предпазливост. Божията милост не трябва да бъде разбирана като средство за приглушаване силата на греха. Например, някои хора може лекомислено да разсъждават: ‘Ако извърша грях, винаги мога да се помоля на Бога за прошка, и той ще бъде милостив.’ Такава нагласа би била равнозначна на онова, което библейският писател Юда нарича ‘превръщане на незаслужената милост на нашия Бог в извинение за разпуснато поведение’. (Юда 4, NW) Макар че Йехова е милостив, „той в никакъв случай не ще освободи от наказание“ неразкайващите се грешници. — Изход 34:7, NW; сравни Исус Навиев 24:19; 1 Йоан 5:16.

15. (а) Защо особено старейшините трябва да имат уравновесен възглед за милостта? (б) Какво трябва да се стремят да правят старейшините, без да проявяват търпимост към умишления грях, и защо?

¹⁵ От друга страна, трябва да бъдем точно толкова внимателни и да се пазим от другата крайност — склонността да бъдем закостенели и да осъждаме онези, които проявяват искрено разкаяние и богоугодна печал относно своите грехове. (2 Коринтяни 7:11, NW) Тъй като на старейшините е възложена грижата за овцете на Йехова, е необходимо те да проявяват уравновесен възглед в това отношение, особено когато разглеждат дисциплинарни въпроси. Християнският сбор трябва да бъде поддържан чист и е библейски обосновано ‘да бъде отлъчван нечестивият човек’ посредством изключване. (1 Коринтяни 5:11–13) В същото време е хубаво да се прояви милост, където има ясно основание за нея. Затова макар че не проявяват търпимост към умишления грях, старейшините се стремят да следват любещ и милостив път, в границите на справедливостта. Те винаги помнят библейския принцип: „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.“ — Яков 2:13; Притчи 19:17; Матей 5:7.

16. (а) Като използуваш Библията, покажи как Йехова наистина желае грешниците да се върнат при него. (б) Как можем да покажем, че ние също приветствуваме връщането на разкайващите се грешници?

¹⁶ Притчата за блудния син показва ясно, че Йехова желае съгрешилите да се върнат при него. Да, той отправя към тях постоянно тази покана, чак докато те покажат, че за тях вече няма надежда. (Езекиил 33:11; Малахия 3:7; Римляни 2:4, 5; 2 Петър 3:9) Подобно на бащата на блудния син, Йехова се отнася по достоен начин към онези, които се връщат, като ги приема обратно като пълноправни членове на семейството. Дали ти подражаваш на Йехова в това отношение? Как откликваш, когато събрат по вяра, който е бил изключен известно време, бива възстановен? Вече знаем, че ‘има радост на небето’. (Лука 15:7) Но дали има радост на земята, в твоя сбор, дори в сърцето ти? Или подобно на по–големия син от притчата, е налице известна неприязън, тъй като този човек не би трябвало изобщо да напуска божието стадо и следователно не заслужава да бъде посрещнат с ‘добре дошъл’?

17. (а) Какво положение се развило в Коринт през първи век, и как Павел посъветвал хората от сбора да разрешат въпроса? (б) Защо подканата на Павел била с практическо значение, и как можем ние да я прилагаме днес? (Виж също блока в дясно.)

¹⁷ За да можем да изследваме себе си в това отношение, нека разгледаме какво станало през около 55 г. от н.е. в Коринт. Там един мъж, който бил изключен от сбора, най–сетне очистил живота си. Какво трябвало да направят братята? Дали трябвало да гледат на неговото разкаяние със скептицизъм и да продължават да го отхвърлят? Точно обратното, Павел подканил Коринтяните: „Вие трябва по–добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.“ (2 Коринтяни 2:7, 8) Често разкайващите се грешници са особено податливи на чувства на срам и отчаяние. Затова те имат нужда да бъдат уверявани, че са обичани от своите събратя и от Йехова. (Йеремия 31:3; Римляни 1:12) Това е изключително важно. Защо?

18, 19. (а) Как преди това Коринтяните проявили прекалена толерантност? (б) Как една немилостива нагласа довела до това Коринтяните да бъдат ‘съблазнени от Сатан’?

¹⁸ Подканяйки Коринтяните да прощават, Павел посочил като една от причините „да не би Сатан да успее да ни съблазни; защото ние познаваме неговите методи“. (2 Коринтяни 2:11, NW) Какво имал предвид той? Преди това Павел трябвало да порицае членовете на коринтския сбор, че са прекалено толерантни. Те били позволили същият този човек да продължава да греши безнаказано. Правейки това, сборът — и особено старейшините му — подпомагали целите на Сатан, защото той много би искал да опетни името на сбора. — 1 Коринтяни 5:1–5.

¹⁹ И ако сега те изпаднели в другата крайност и откажели да простят на разкайващия се, Сатан щял да ги съблазни в друго отношение. В какво? Той щял да се възползува от това, че те са сурови и немилостиви. Колко сериозна отговорност биха имали пред Йехова старейшините, ако разкайващият се грешник бъде „погълнат от чрезмерна скръб“, или както се казва в Today’s English Version [„Превод на днешен английски“] — „бъде толкова опечален, че се откаже от всичко“! (Сравни Езекиил 34:6; Яков 3:1) С основание, след като предупредил своите последователи относно спъването на „един от тия малките“, Исус казал: „Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.“a — Лука 17:1–4.

20. Как има радост и на земята, и на небето, когато един грешник се разкае?

²⁰ Хилядите, които се връщат към чистото поклонение всяка година, са благодарни за милостта, която Йехова проявява към тях. „Не си спомням друг момент в живота си, когато съм била толкова щастлива за нещо“ — казва една християнка за своето възстановяване. Разбира се, нейната радост намира отражение и сред ангелите. Нека и ние също се присъединим към ‘радостта в небето’, която настъпва, щом един грешник се покае. (Лука 15:7) Като правим това, ще подражаваме на милостта на Йехова.

[Бележки под линия]

Преговор

◻ В какво отношение братът на блудния син прилича на юдейските религиозни водачи?

◻ В какво отношение братът на блудния син не разбирал истинското значение на това да си син?

◻ Какви две крайности трябва да избягваме, когато разсъждаваме за божията милост?

◻ Как можем да подражаваме на божията милост днес?

[Блок на страница 17]

‘УВЕРЕТЕ ГО В ЛЮБОВТА СИ КЪМ НЕГО’

Павел казал на коринтския сбор за изключения грешник, който бил проявил разкаяние: ‘Моля ви, уверете го в любовта си към него.’ (2 Коринтяни 2:8) Гръцката дума, преведена като „уверя“, е правен термин, означаващ „да потвърдя валидността“. Да, разкайващите се хора, които са възстановени, трябва да усещат, че са обичани и че отново са добре дошли като членове на сбора.

Не бива да забравяме обаче, че повечето хора в сбора не са наясно с конкретните обстоятелства, които са довели до изключването или до възстановяването на дадения човек. Освен това може да има някои, които лично са били засегнати или наранени — може би дори и по⁠–​дълго време — от греха на разкайващия се. Затова, ако сме чувствителни спрямо тези неща, когато се направи съобщение за възстановяване, е разбираемо, че ще се въздържаме от приветствени думи до момента, когато те ще могат да бъдат казани лично.

Колко укрепващо вярата е за тези, които са били възстановени, да знаят, че те са добре дошли отново като членове на християнския сбор! Ние можем да насърчим такива разкайващи се хора, като разговаряме с тях и като се радваме на общуване с тях в Залата на Царството, в службата и при други подходящи случаи. Като уверяваме тези скъпи братя в любовта си към тях, тоест, като потвърждаваме валидността ѝ, ние по никакъв начин не омаловажаваме сериозността на греховете, които те са извършили. По⁠–​скоро, заедно с небесните множества, ние се радваме на факта, че те са отхвърлили грешния път и са се върнали към Йехова. — Лука 15:7.

[Снимка на страница 15]

По–големият син отказал да се радва на завръщането на брат си