Верността ти към Бога, „който вижда в тайно“

„Моли се на твоя Отец, който е в тайно; тогава твоя Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде“ /Матей 6:6/

1, 2. Кой пример показва, че така наречените „строго лични“ действия могат да станат известни? /1–ва книга на Царете 21:7; 22:9/.

ПРЕДИ няколко години, една Свидетелка на Йехова телефонирала с брат си, който изповядвал друга религия и живеел в Лон Ейленд /Ню Йорк/. Тя му разказала за Божието обещание, да премахне злото на земята и да възстанови първоначалните райски отношения. Когато завършила разговора си с него, тя била изненадана от чуването на един глас: „Чакайте един момент — аз искам да ви задам един въпрос.“

² Гласът бил на телефонистката. Тя бе подслушала разговора. При тогавашната телефонна система това е било възможно, но противоречело на благоприличието и указанията. Свидетелката на Йехова много се зарадвала, че това, което разказала за Йехова, събудило в телефонистката голям интерес и се уговорили за по–нататъшни разговори, но се учудила, че телефоната не останал таен. И наистина, понякога другите чуват и виждат неща, които ние считаме за тайни /Еклесиаст 10:20/.

3. В какъв смисъл живота на християнина е постоянно на показ сред обществеността:

³ За истинските християни, които се стремят да бъдат верни на Йехова, това не би трябвало да бъде проблем. Апостол Павел е казал: „Ние станахме за показ на света, както на ангели, така и на хора“ /1 Кор. 4:9/. Апостолът загатва и за обичая на гладиаторите в арената. Преди краят на представлението римляните излагали на показ и без облекло онези, които участвували в борбата и може би щяли да умрат. Днес истинските християни също са за показ на невярващи роднини, колеги, познати, съседи и съученици. Наблюдателите си съставят мнение за Свидетелите на Йехова от това, което виждат у тях, добро или лошо /1 Петър 2:12/.

4. Как се отразява на човека обстоятелството като знае, че е наблюдаван от другите?

⁴ Когато знаем, че сме наблюдавани, ние се стремим да се държим съответно, защото имаме същото желание както Павел: „По никакъв начин да не даваме основание да се подведат други към лошото, за да не ни упрекват“ /2 Коринтяни 6:6/. Чрез обстоятелството, че другите ни наблюдават, ние сме окуражени в решението си винаги да следваме справедливостта. Но, как стои въпроса когато верността ни се поставя на изпитание при други обстоятелства — когато никой не ни наблюдава?

Той вижда „зад външното“

5. Каква противоположност е съществувала между държанието на юдейските ръководители в обществеността и държанието им в частния им живот?

⁵ През първото столетие много религиозни ръководители на юдеите излагали на показ една личност, чийто външен вид не отговарял на вътрешния ѝ образ. В проповедта си на планината Исус казал предупредително: „Внимавайте да не показвате вашата справедливост пред хората с цел да ви наблюдават“ /Матей 6:1, 2/. Тогавашните религиозни ръководители наподобавали чаши, които външно блестят ‘а отвътре пълни с грабеж и насилие’ или ‘варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота’ /Матей 23:25–28; сравни Псалм 26:4/.

6. Какво може да наблюдава Йехова у нас?

⁶ Тези думи на Исус трябва да ни помогнат да разбереме, че Йехова не се интересува само от това, което другите виждат. Затова, Исус съветва: „Когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата помоли се на твоя Отец, който е в тайно; тогава твоя Отец, който вижда в тайно ще ти въздаде“ /Матей 6:6/. Да, Йехова чува молитвите ни когато ги отправяме насаме към него. Нищо не избягва от неговото внимание. Той, например е в състояние да наблюдава цялото развитие на детето в утробата на майката и при това да разчита тайния биологичен механизъм, който определя характерните черти на бъдещия живот на детето /Псалм 139:15, 16; Битие 25:23/. Йехова може дори да долови тайните на човешкото сърце /1–ва Книга на Царете 16:7; 3–та Книга на Царете 8:39; Йеремия 17:10; Деяния на апостолите 1:24/. Нека помислим дали и до каква степен ни засягат тези неща.

7. В какво може евентуално християнина да се подобри?

⁷ За да станем истински верни християни ние трябва да отхвърлим голями грешки и грехове, както първите християни /1 Коринтяни 6:9, 11; Деяния на апостолите 26:20; 1 Петър 4:1–4/. Но, как стои въпросът с грешките, които не са известни на другите? Те положително не са по–маловажни само за това, че не са известни на другите. Давид загатва това по този начин: „Който тайно клевети другарите си, ще го накарам да замълчи. Който е с горделив поглед и надменно сърце, такъв не мога да понасям“ /Псалм 101:5/. Да се клевети някой тайно, макар и само пред един е несправедливо. Давид не е бил съгласен и не е търпял подобни „тайни“ грехове.

8. Защо можем да сме сигурни, че тайните ни грешки не остават скрити от Йехова?

⁸ Такива лоши хора не трябва да си въобразяват, че грешките им ще останат в тайна пред Бога, защото Той „вижда в тайно“. Той е доказал нееднократно, че е заинтересован от верността на хората, дори и тогава, когато делата им не са общоизвестни. Спомни си за случая с Ахан. Юдеите е трябвало да унищожат Ерихон заедно с жителите му, лошите ханаанци, но е трябвало да спасят и запазят среброто, златото и медените съдове, които били предназначени за имущество на Божията светиня /Исус Навиев 6:17–19/. Но при превземането на Ерихон, Ахан не успял да устои на изкушение и присвоил една скъпоценна дреха заедно с малко сребро и злато, като ги скрил в палатката си с мисълта, че никой няма да узнае кражбата му. Но, той не е могъл да заблуди Този, който „вижда в тайно“. Бог се е погрижил това деяние да стане известно на обществеността и наказал Ахан и близките му със смърт /Исус Навиев 7:1, 16–26/.

9. Какво е необходимо да правим за да заслужим и запазим вниманието на Йехова?

⁹ Елиу казва за Йехова: „Очите му са отправени към деянията на хората и той вижда всичките им крачки. За злосторникът няма дълбока тъма и прикриваща сянка за да се скрие“ /Йов 34:21, 22/. Следователно, ако искаме да спечелим и да запазим доверието на Йехова трябва да се стремим да живеем съобразно законите му както когато знаем, че другите ни наблюдават, така и когато никой не вижда делата ни. ‘Очите на Йехова винаги са отправени към пътя, по който вървят хората’.

10. а/Кой пример е дал апостол Павел относно прикрити дела? б/В кои области особено трябва да внимаваме да не правим грешки?

¹⁰ Може би някой християнин е попаднал в изпитание, което остава скрито от другите съвярващи. Подобно нещо се е случило с апостол Павел когато е бил в затвора. Юдеите го обвинили, че ‘поощрявал възстание’ и че се ‘опитвал да опозори Божият храм’ /Деяния на апостолите 24:1–6/. Апостолът засвидетелствувал невинността си пред прокурора Феликс, когото историците описват като жесток и неморален. Феликс държал апостол Павел в затвора с надеждата Павел да му даде откуп /Деяния на апостолите 24:10–21, 26/. Макар, че на Павел му е бил известен библейски съвет относно вземане и даване на подкуп, на подаръци и упражняване на въздействие върху правосъдието, би могъл да си помисли, че в този случай даването на подкуп би било целеоправдано. И понеже откупът е можел да остане тайна, той не е трябвало да се опасява, че би могъл да подведе други християни /Изход 23:8; Псалм 15:1, 5 и Притчи 17:23/. Но апостолът не е мислил така. В наши дни много християни може би попадат в изпитание, като например Божията заповед относно кръвта, половото задоволяване и пиянството. Нека си представим как ти или близките ти биха могли да попаднат в подобно изкушение.

Изпитания относно кръвта

11. На какво се основава становището на християнина относно светостта на кръвта?

¹¹ Божията заповед относно кръвта положително не е нова или неясна. Чрез Ной Йехова нареди на цялото човечество: „Плът с душата ѝ — нейната кръв — не трябва да ядете“ /Битие 9:4/. Следователно Йехова е обявил кръвта за нещо свято. И тази святост символично представяща дарения от Йехова живот, е отразена в така наречения Моисеев закон. На олтаря кръвта можела да се използва, но иначе тя трябвало да бъде ‘изливана на земята като вода’ /Левити 17:11–14; Второзаконие 12:23–25/. Но след отмяната на Моисеевия закон заповедта за светостта на кръвта продължавала ли е да съществува? Да. По повод на така наречения от първите християни християнски събор, апостолите и старейшините /които образували ръководното тяло/ дошли до заключението, че християните са длъжни да се ‘въздържат от идолопоклонство, разврат, удушено /месо, в което има още кръв/ и от кръв’. Следователно злоупотребата със святостта на кръвта е било тежко морално престъпление, сравнено с незаконно полово сношение /Деяние на апостолите 15:20, 21, 28, 29/.

12. Какво становище са застъпвали първите християни относно светостта на кръвта?

¹² Първите християни са били верни на заповедта на Йехова относно кръвта. По това време някои хора, са пиели кръвта на умрели гладиатори като „лечебно средство“ против епилепсия. Вярните християни не са вършели това. Също така не са поемали храна, която е съдържала кръв. Такава храна те не са яли дори и тогава, когато това би означавало смърт за тях и децата им. Поради това някои теолози и други учени са признали, че християните строго следват закона на Йехова, който забранява поемане на кръв с цел да се запази живота.

13. а/Защо някога и ти може да си изправен пред изпитание относно кръвопреливането? б/Коя главна причина за отричане на кръвопреливането трябва постоянно да пазим в съзнанието си?

¹³ В ново време преливането на чужда кръв стана любим медицински метод за спасяване на човешкия живот. Тъкмо за това един християнин би могъл да изпадне в изпитание. Може да се случи, лекари, медицински сестри, а дори и близки роднини да се опитат да увещаят християнина да се подложи на подобен медицински метод на лекуване. Добре информираните много добре знаят, че преливането на чужда кръв е свързано с редица рискове. В списанието „Тайм“ /15 ноември 1984 година/ пише, че „годишно в САЩ около 100 000 души, чрез преливане на чужда кръв заболяват от хепатит“ предимно от един „мистериозен вирус, който може да се установи чрез сложни медицински методи“. Списанието съобщава още за 6 500 случая на заболяване от новата болест на отбранителните сили на организъма, наречена AIDS/придобит недостатък на защитните сили/, от които случаи някои стоят „във връзка с преливане на чужда кръв“. В статията се казва дословно: „Почти половината от заболялите са покръв“. В статията се казва дословно: „почти половината от заболялите са починали. Процента на смъртността е 90“. Разбира се Свидетелите на Йехова обосновават отказа си за преливане на кръв не с аргумента, че кръвта е лошо медицинско средство за лечение. Дори ако лекарите ни уверяват, че преливането на кръв не е опасно, ние сме решени да се подчиняваме на закона на Йехова и да се пазим от преливане на кръв /Деяния на апостолите 21:25/.

14. В какво „тайно“ изпитание би могъл да изпаднеш по отношение светостта на кръвта?

¹⁴ Представи си, че на тебе ти се каже, че се нуждаеш спешно от кръвопреливане. Ще си спомниш ли веднага за закона на Йехова относно кръвта? Ако присъстват съхристияни, може би ще се чувстваш подкрепен в решението си да последваш Божия закон, независимо от последствията, които това ще донесе /Сравни Данаил 3:13–18/. Как би реагирал, ако лекарите, дори и съдията, в разговор на четири очи, те увещават да се съгласиш, защото съществува опасност за живота ти и ако ти кажат още, че те поемат отговорност пред Бога?

15. Как някои лекари и съдии съвсем погрешно мислят относно становището ни по въпроса за кръвта?

¹⁵ От съобщения идващи от различни страни се вижда, че понякога лекарят, болничния персонал и дори съдията погрешно мислят, че Свидетелите на Йехова отхвърлят кръвопреливането само пред обществеността, а в същност дълбоко в себе си мислят съвсем друго. Така в един съдебен процес съдията направил съвсем погрешното заключение: „Същността на проблема не са религиозни съображения на пациента, а в самия отказ да подпишат декларация за съгласие на този метод на лекуване“. Но вместо само да отричат подписването на „съгласие за кръвопреливане“, Свидетелите на Йехова са известни с това, че са готови да подпишат документ за освобождаване на лекуващия лекар от отговорност във връзка с отказа им.a

16. Какво не трябва да забравяш ако някой се опитва „тайно“ да те увещава да се съгласиш на кръвопреливане?

¹⁶ Може би лекар или съдия ще се опитат да те увещаят само за това, че от опит знаят, как членове на други религиозни групи също отричат някои медицински мярки, но после тайно се съгласяват. Някои представители на болници твърдят дори, че те познават Свидетели на Йехова, които тайно са били съгласни на кръвопреливане. Ако това е така, то положително е случай с някой, който познава Свидетелите на Йехова или бивш Свидетел на Йехова. Но истинските Свидетели на Йехова знаят много добре, че пред Йехова няма нищо скрито. Спомни си за греха на Давид с Витсавее и Урия. Йехова е видял всичко и затова изпратил пророка Натан със следното послание: „Докато ти действаш тайно, АЗ, от моя страна, ще извърша всичко явно, пред целия Израил и пред слънцето“. И както Йехова казал, Давид е изпитал „тежките последствия“ от тайните си грехове /2–ра книга на Царете 11:27 до 12:12; 16:21/.

17. а/Как и защо евентуално „тайно“ съгласие за преливане на кръв би могло да постави в затруднение други християни? б/Опиши случай с една Свидетелка на Йехова, която дори и при увещание на „четири очи“ е останала непреклонна и какъв е краят на случая?

¹⁷ Освен това, обичта ти към твоите християнски братя трябва да ти помогне да устоиш на тайното нарушение на Божия закон за кръвта. Защо! Защото ако един лекар или съдия се опитват да те увещават за кръвопреливането, което дори тайно да се извърши, трябва да мислиш, че за следващия пациент, Свидетел на Йехова, ще бъде още по–трудно да устои на увещанията. Ето един случай:

Сестра Родригес била лекувана от инфекция. По–късно тя се разболяла още по–тежко. Лекарят установил вътрешни кръвоизливи и я изпратил в по–голяма болница. Там тя още с пристигането си заявила на болничния персонал: „Аз не искам да ми се прелива кръв, все едно какво ще се случи с мене“. На това решение тя настоявала и по–късно, когато една от медицинските сестри се опитала да я склони, като ѝ казала, че познавала Свидетели на Йехова, които са приели кръв. Сестра Родригес губела ежедневно все повече кръв, затова била изпратена в интензивното отделение. Тук болницата наредила да дойде съдия от Върховния съд на областта.

Няколко месеца по–късно, този съдия държал сказка пред събрани 150 лекари на тема: „В същност за чий живот се касае“ Между другото той споменал, че имало случаи, когато Свидетели на Йехова отказвали преливане на кръв, но когато бил повикан съдията, те се склонявали. Обаче, как стои въпроса със сестра Родригес? Според думите му, той „на четири очи“ се опитал да я склони да предостави отговорността на него, като преливането стане въз основа на съдебно решение. Как реагирала сестра Родригес? Съдията заявил, че тя с цялата си сила, която можела да покаже, казала, че няма да приеме кръв и го помолила да я остави на мира и напусне болничната стая. Следователно, съдията, така обяснил той, нямал никакво основание да нареди кръвопреливане против нейната воля.

18. Каква решимост по отношение на преливането на кръв трябва да засвидетелствуване? Какъв е вероятният резултат?

¹⁸ Това показва, колко важно е, категорично да заявим, че нашето становище относно въпроса за кръвта е неповлияемо. Исусовите апостоли заявили: „Ние трябва да се покоряваме повече на Бога, нашия Създател, отколкото на хората“ /Деяния на апостолите 5:29/. Случаят със сестра Родригес показва, как евентуален компромис по този въпрос би могъл зле да се отрази на други християни. По време на тежкото си заболяване със значително отслабнали сили, тя издържала на натиска, на изкушението и не се е поддала на влиянието само за това, че някой друг, може би тайно е нарушил закона на Йехова за кръвта /Битие 18:25/. За щастие сестра Родригес е била непоколебима не само пред обществеността, но и при натиска упражнен „на четири очи“. По–късно, тя напълно оздравяла, заявила пред събраните лекари твърдата си решимост и в бъдеще да остане вярна на Бога.

19. Кой факт трябва винаги да помним?

¹⁹ Ние също трябва да останем верни, независимо от това, дали нашите деяния са известни на обществеността или не. Йехова се радва на тази вярност и ще я възнагради. Той ще реагира съответно и на деянията на онези, които не спазват неговите изисквания — както пред обществеността, така и в тайно /Псалм 51:6; Йов 34:24/. Йехова, от любов към нас ни дава своя съвършен съвет, който може да ни помогне да избегнем всякакви скрити грешки. Този въпрос ще се разгледа в следващата статия.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Коя Божия способност трябва да повлияе нашите действия?

◻ Каква важна поука можем да извлечем от случая с Ахан?

◻ Каква вреда може да се създаде, ако един християнин тайно наруши закона на Йехова за святостта на кръвта?

◻ На какво трябва категорично да си решен по отношение на мнението на Йехова за кръвта?

[Блок на страница 18]

ЗАКОНЪТ НА БОГА ЗА СВЕТОСТТА НА КРЪВТА Е ВАЛИДЕН И ДНЕС, В НАШИ ДНИ

JOSEPH PRIESTLEY /1733–1804/ е много известен като учен, защото е открил кислорода. Той е бил същевременно и теолог. Между другото той пише: „Забраната на Вога отправена до Ной да не се яде кръв изглежда, че е задължителна за всичките негови поколения“. Относно твърдението, че този божествен закон имал само временно значение, той пише: „Няма никакво доказателство, че тази забрана е временна, а така също и никъде не се пише, за колко време е валидна забраната и кога тя ще се отмени. Ако тълкуваме тази забрана на апостолите с тогавашната практика на първите християни, които едва ли би могло да се упрекнат, че те не са разбирали правилно смисъла и същността на въпросната заповед, тогава не остава нищо друго, освен заключението, че тя е абсолютна и неизменна“.

През 1646 година се появила статията: „Един принцип за кръвта отхвърлен или забрана на яденето на кръв“. На страница 8–ма четем призива: „Нека отхвърлим този ужасен обичай практикуван в цяла Англия, а именно да се яде живота на животни в различни кървавици, с цел да се покажем колко сме милостиви, а не като изроди и още да не бъдем упрекнати като такива, които Бог счита като непослушни относно тази изрична заповед, а да се представим като послушни и изпълнителни на волята му и вършим неща справедливи в неговите очи, за да спечелим благоволението му и да не сме отречени от нашвя народ и лицето на Бога да не е постоянно обърнато към нас за да ни наказва“.

Гаспар Бартолин, живял през 17–ия век, бил професор по анатомия в копенхагенския университет. Когато писал за „Злоупотреба с кръвта“ направил следното заключение: „Тези, които използват човешката кръв за лечебно средство като я преливат, изглежда, че злоупотребяват със светостта на кръвта и попадат в тежък грях. Канибалите се осъждат. Защо не се отвращаваме от тези, които замърсяват гушите си с човешка кръв? Същото се отнася и за онези, които приемат чужда кръв от разрязана вена, било то чрез устата или пък чрез кръвопреливащи инструменти. Извършителите на подобни медицински операции извършват нарушение на Божия закон, който забранява яденето на кръв“.

Излязлата през 1745 година книга „Едно неутрално проучване на Откровението“, съдържа и разяснения относно Божията повеля за кръвта. Там четем: „Заповед идваща от Бога до Ной, непосредствено след потопа, повторена от Моисей и потвърдена от апостолите на Исус Христос; дадена тогава, когато, така да се каже, светът започнал началото си отново. Единствената заповед, която Бог е дал във връзка с този значителен акт, повторена с богобоязлива тържественост от народа, който Бог отделил от останалите народи в света и го нарекъл свой свят народ. Тя е повторена с заплаха за Божие наказание, както за евреите, така и за другите народи, за тези, които не я спазват. Тази заповед е била повторена от най–почетния и свят християнски събор, свикан някога на земята и който действал под непосредственото влияние на Божият Свети Дух. От този свят християнски събор, заповедта е била предадена на отделните църкви на съседните народи чрез ръката на двама епископи и двама апостоли ... С оглед на този факт би ли могъл някой да се осмели да опозорява тази заповед? Може ли разумен човек да нарече тази заповед идваща лично от Бога, съобщена по особен начин и по особен начин потвърдена, като незначителна и неважна?“

[Снимка на страница 20]

Държанието на един Свидетел на Йехова може да помогне на следващия, да остане верен на Бога.