Остави Бог да ти помогне при преодоляването на тайни грешки

„За всичко имам сила чрез Онзи, който ми дава сила“ /Филипяни 4:13/

1. Каква молитва е отправил един загрижен баща?

МЛАДЕЖЪТ бил епилептикa. Пяна излизала от устата му и го измъчвали спазми. Често той падал във водата или в огъня. Загриженият баща открил един човек, който бил известен, че лекува такава болест. Но когато започнал да се съмнява в способността на този лечител, той извикал: „Аз вярвам. Помогни ми където имам нужда от вяра“.

2. Защо можем да сме сигурни, че Бог иска да ни помогне да превъзмогнем грешките си?

² От думите на този баща, който молил Исус за помощ, можем да извлечем поука за нас. Той признал, че може би вярата му не е достатъчно силна, но той бил сигурен, че Исус искал да помогне. Подобно нещо можем да изпитаме и ние, когато сме изправени пред нашите — може би и тайни грешки и се стремим да ги превъзмогнем. Ние напълно можем да се доверим на това, че Йехова иска да ни помогне, както той и в миналото е помагал на други /Сравни Марко 1:40–42/. Например, Той помогнал на апостол Павел да избягва грешки, които би могъл да извърши когато изпадне в бедност или когато има в изобилие. Бедният може да копнее за богатство, което може да го направи горделив, самодоволен и да гледа на другите, на бедните с надменност /Йов 31:24, 25, 28/. Но, как обаче, апостолът избягвал или превъзмогвал такива грешки? Той казал: „За всичко имам сила чрез Онзи, който ми дава сила“ /Филипяни 4:11–13/.

3. Защо действаме разумно ако полагаме усилия да преодолеем грешките си?

³ Разумно е като се уповаваме на помоща на Бога да се стремим да избягваме грешките си, вместо да ги оставаме така, само защото те са тайни. За Йехова псалмистът казва: „Той знае тайните на човешкото сърце“ /Псалм 44:21/. Ако не превъзмогнем грешките си, тайни или явни, те биха могли някога да се отразят зле на нас. Тук важи принципът: „Греховете на някой са известни на обществеността и водят направо към съд, а на някои други по–късно ще станат явни“ /1 Тимотей 5:24/. Нека сега да разгледаме два случая на погрешни действия, които заслужават вниманието на истинските християни защото те искат да се харесат на Йехова.

Един таен грях относно половото влечение

4, 5. а/Какво уравновесено становище срещаме в Библията относно половото влечение? б/Какви съвети ни дава Библията относно половото влечение?

⁴ Една от най–превъзходните благословии на Бога за човека е брака и свързаната с него способност и желание за създаване на поколения /Битие 1:28/. Половият нагон в брака е нещо напълно естествено и чисто. Библията не само препоръчва, а и заповядва задоволяването на половия нагон да става само в рамките на брака, с брачния партньор /Притчи 5:15–19/. Нека тук си помислим за апетитът на човека за храна. Фактът, че у нас апетитът отново се появява, не означава безгранична алчност за храна или непрестанно ядене винаги и всякога, когато ни се иска /Притчи 25:16, 27/.

⁵ Апостол Павел вероятно е бил женен. Той добре е знаел, че половото задоволяване трябва да става само в брака /1 Коринтяни 7:1–5/. Той се е позовавал на нещо друго, когато е писал: „Умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла п ощевка и алчност“ /Колосяни 3:5/. Апостолът положително е имал предвид сексуални действия извън брака. Той също пише: „Да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд в светост и почест, не в необуздани полови изблици“ /1 Солунци 4:4, 5/. Този ясен вдъхновен от Йехова съвет важи както за женени, така и за неженени християни.

6. Защо е подходящо християнинът да избягва самоопетняването?

⁶ Често някои мъже или жени са обхванати от силна полова страст и затова раздразват сами половите си органи за да изживеят свързаното с това полово удоволствие. Това се нарича полово самозадоволство или мастурбация. Тази практика е разпространена особено сред неженените. Тя, обаче се практикува и от някои семейни хора. И понеже половото самозадоволяване е твърде разпространено, някои лекари твърдят, че е нещо нормално, дори и полезно. Но, то противоречи на предупреждението на Бога изразено в Библията, за необуздани полови изживявания. Обаче, защо е така и защо истинските християни трябва да се пазят или да положат усилия да преодолеят подобни навици, можем добре да разберем от съвета на Исус Христос.

7. Кои мисли от евангелието на Матей 5:28 е допълнително основание за избягване на половото самозадоволяване?

⁷ Исус казва, че „всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ /Матей 5:28/. Той е знаел добре, че половото възбуждане в мислите и сърцето, са начало на безнравствени, греховни деяния. Дори тези, които оправдават мастурбацията признават, че към тази дейност принадлежи известна представа чрез фантазия. В книгата „Разговор с твоя младеж“ се казва между другото, че младите хора се интересуват „от чувствата на наслаждение, които довежда мастурбацията.“ По–нататък се казва, че те вероятно си представят разюздани полови сношения с партньор от същия пол, от другия пол, при възрастни хора, като например учители, с познати, дори и с родители. Някой пък, съвсем извратен полово, като си въобразява полово насилие, изпитва самозадоволяване. В същата книга се казва, че всичко това е нормално. Но, наистина ли е така? Как може истинският християнин да гледа на половото самозадоволяване и на разюзданата фантазия на неморални полови връзки като на нещо нормално, като познава предупрежденията на Исус за „изневяра в сърцето“ и при предупреждението на апостол Павел от „алчни необуздани полови сношения“? Не. Подобни полови практики и необуздани въображения за полови удоволствия трябва всеки християнин, млад и стар, женен или неженен, жена или мъж да преодолее.

Тези скрити грешки да се преодолеят

8, 9. Какво трябва да му е напълно ясно, за да може някой да превъзмогне навика на самозадоволяването?

⁸ Какво би могъл да предприеме християнин използващ подобни греховни практики за да ги преодолее и по този начин „да държи в светост и почест своя съсъд“? /1 Солунци 4:4/. Бог ни предлага ценната си помощ чрез своето слово, Библията.

⁹ Преди всичко е важно да се разбере, че Бог Йехова има свои собствени мащаби. Той недвусмислено заявява, че извънбрачните полови връзки, разврата, опетняването на брака, са греховни действия /Евреи 13:4/. И ако наистина твърдо вярваме, че неговите пътища и в това отношение са най–добрите, тогава, половото ни задоволяване, вложено ни от Бога, ще търсим и намираме само в законния брак /Псалм 25:4, 5/. В книгата си „Подрастващите“ авторът Е. Етвътър казва, че младите хора грижливо пазят в тайна половата си практика — самозадоволяването. Те се срамуват и съмняват. Една от причините за това е, че при тази практика липсва „взаимната доверчивост свързана неразделно с половите сношения“. Естествено от полза е половият нагон да се държи под контрол докато настъпи възможността за задоволяването му в брака с любов.

10. Какво трябва християнинът да предприеме за да улесни усилията си за превъзмогването на този лош навик?

¹⁰ Друга помощ в това отношение е следният съвет на Библията: „Каквото е истинно, каквото е от сериозен интерес, каквото е непорочно и справедливо ... нещо, за което с готовност се говори, когато то е добродетел ... предавай тези неща с въодушевление на другите“ /Филипяни 4:8/. Несъмнено, порнографските снимки и романи не са нищо чисто, добродетелно или неща, за които се говори с радост. Но тъкмо с такива нечисти неща, тези които се самозадоволяват често хранят мозъка и сърцето си. И който е решен да преодолее тези неща би трябвало абсолютно да избягва допир с подобни материали. Опитите до сега показват следното: Който някога почувства силно събуждащия се полов нагон, който преди е водил до самозадоволяване, може да го подтисне, като упорито се съсредоточи към чисти, възвишени и справедливи действия. Това е особено важно за този, който в такива моменти е сам или се на мира в тъмно помещение, защото обикновено при подобни обстоятелства настъпва греховното действие — самозадоволяването /Римляни 13:12–14/.

11. Опиши кои други мерки са полезни при преодоляването на този навик.

¹¹ Друга възможност е следното предупреждение: „Бдете винаги за това, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като използвате времето за вас, защото времената са лоши“ /Ефесяни 5:15, 16/. Съветвай се с духовно зряли християни върху това, какви положителни стъпки можеш да предприемеш в тази насока /Исаия 32:2/. Много от тези, които преодоляли своите греховни мисли и действия признават, че постепенно са развили съзнанието, че тези добри и чисти съвети са им помогнали. Естествено, най–доверената ни личност трябва да е Йехова. Ето защо, е извънредно важно, в такива случаи, да се обръщаме с гореща молитва към Него за помощ /Филипяни 4:6, 7/. В случай, че някой известно време успешно се е борил с този порок и после отново е попаднал в него, трябва да се моли на Йехова да му вдъхне сили. Тогава отново да положи усилия, при което е твърде възможно да постигне успех и то за дълго време /Евреи 12:12, 13; Псалм 103:13, 14/.

Борба срещу злоупотребата с алкохол

12. Какво е християнското схващане за алкохолни напитки?

¹² В един библейски пасаж от книгата „Съдии“ /9:13/ четем: „Виното радва Бога и човека“. Ти може би си съгласен с това, че алкохолните напитки помагат за отморяване и наслада /Псалм 104:15/. Но, също вероятно е, че никой няма да отрече, че пиенето на алкохол крие в себе си както физически така и морални опасности. Всички знаем, че пиянството е голям и тежък проблем. Този грях е толкова голям, че Бог предупреждава, че пияници нямат достъп в Царството на Йехова и се изключват от християнската еклезия /1 Коринтяни 5:11–13; Галатяни 5:19, 21/. Истинските християни избягват напиването. Но, независимо от това че при пиенето може да се стигне до напиването може да стане тайна грешка. Как става това?

13. Обясни как може да се стигне до алкохолизъм.

¹³ Ако християнинът пие алкохол въобще, може да изпадне в тежък грях с много лоши последствия. Нека разгледаме един случай с един мъж, който пиел. Тук да го наречеме например Хайнц.

Той, жената и децата му са верни християни. Те усърдно се проявявали в събранието на местната еклезия. Скоро след това Хайнц бил назван за старейшина в еклезията и бил един от стълбовете ѝ /Галатяни 2:9/. Но, възпитанието на децата, работата му в еклезията и службата му донасяли за Хайнц известно напрежение и значителна умора /2 Коринтяни 11:28/. Особено важно е да се отбележи и това, че в предприятието където Хайнц работил напрежението и обемът на работата му значително се увеличили. Понеже и обсегът на предприятието се увеличил, ръководителят възложил на Хайнц допълнителна работа, а това означавало и допълнително напрежение и още по–голяма умора.

Вечер Хайнц се завръщал късно и преуморен. Той установил, че една две чашки алкохол го успокоявали. Като зрял християнин, той не пиел много и не се напивал. Макар, че вечер пиел ограничено алкохол, през деня нямал нужда от него. На обяд с яденето също не пиел. Той не принадлежал към хората „които се отдават на виното“ /1 Тимотей 3:8/.

Но, внезапно Хайнц се разболял и бил закаран в болница за някаква малка операция. При основния лекарски преглед се установило и нещо много очудващо а именно, че Хайнц показал признаци на алкохолик. Да, неговият организъм бил вече зависим от алкохола. Тази неочаквана лекарска диагноза изненадала извънредно много близките му. Те държали много на него затова искали да му помогнат да се откаже напълно от алкохола.

14. Как може да се стигне до там, че алкохола да стане за подигравка на някого?

¹⁴ Някои хора чувстват, че алкохола играе известна роля в живота им затова се опитват тази своя слабост да пазят в тайна. Те прикриват навика си да пият, защото не искат близки и приятели да научат колко много и колко често те пият и се напиват. Други пък не чувстват зависимостта си от алкохола и въпреки това пиене на алкохол е важна част от живота им. Но и двете категории пиячи са в опасност да станат редовни, явни или скрити алкохолици. Нека помислим за притчата: „Виното е подигравач, опиващи напитки са дръзки и всеки, който се остава да бъде заблуден от тях не е разумен“ /Притчи 20:1/. Това означава, че който много пие е склонен към дръзки действия, става за присмех и подигравка. Виното може да докара пияча до там, че да бъде подиграван и в друго отношение. Защото подигравка и присмех заслужава този, който мисли, че слабостта да пие може да скрие от Бога.

15. Защо думите на апостол Павел от 1 Коринтяни 9:24–27, са меродавни за християнина относно употребата на алкохол?

¹⁵ Един от плодовете на Светия Дух е себевладението. От него ние се нуждаеме при почти всички положения в живота ни /Галатяни 5:22, 23/. Апостол Павел сравнява християнина със състезател. В буквалния смисъл на думата състезателят се стреми „към себевладение във всичко“ и то само за да „получи една преходна награда“. Християнинът също трябва като него да се стреми към себевладение във всичко за една много по–ценна награда — живота. Апостол Павел казва, че ние трябва да подчиняваме плътта си, за да можем, след като на другите сме проповядвали, да не се покажем като малоценни, например, като злоупотребяваме с алкохол по таен начин /1 Коринтяни 9:24.

16. Как може да се узнае дали пиенето на алкохол е вече сериозна слабост?

¹⁶ Какво може да помогне на християнина да превъзмогне тази слабост. Една от помощите е, той преди всичко да разбере съвсем сериозно, че алкохоликът, макар и тайно да пие, в никакъв случай не може да прикрие навика си пред Бога /1 Коринтяни 4:5/. Ето защо, съвсем честно и открито, пред Йехова той трябва да размисли по навика си да пие алкохол. /В този случай се касае за пиене за удоволствие и въздействие, не само за пиене в малки количества при ядене. /Някои от тях биха моглп да възразят: „Обаче, аз не чувствам нужда да пия. Аз пия само за наслада и отмора. Ако поискам мога съвсем да не пия алкохол.“ Добре, но защо не опиташ един или два месеца въобще да не пиеш. И това е наистина за препоръчване, с оглед на опасността да се превърнеш в постоянен алкохолик. И понеже склонността да се отрича, че това въобще е проблем е толкова силна ти би могъл да се решиш например на следното: Един месец пълно въздържане от алкохол при всички случаи когато обикновено пиеш алкохол. В този смисъл: Ти ако пиеш вечер за отмора или да спиш добре, би могъл да откажеш този навик. По този начин ти би могъл да разбереш как се чувстваш без капка алкохол. Ако това ти е те тежко или невъзможно, то тогава опасността и прегрешението са твърде голями.

17. Защо християнинът имащ скрита слабост към алкохола трябва да полага сериозни усилия за превъзмогването ѝ?

¹⁷ Щом християнинът откровено признае пред Бога, че неговото пиянство е голяма грешка, ще му е много по–лесно да преодолее тази грешка. Може би му е известно това, което Библията казва, признак на „глупост“ е, ако някой мисли, че ‘крадената вода е сладка и че тайното наслаждаване на хляба /или на алкохола/ е приятно’. Подобен християнин е, както се казва в Псалм 9:1, 6 и 8, 13–18, попаднал при „безсилните мъртви“. На мъдрия обаче, се харесва ако го упътват защото той напуска „неопитните“ и остава жив като върви по пътя на разумността. Но, Бог Йехова ни предлага и допълнителна възможност за помощ, да преодолеем голямата грешка, като ясно ни казва какъв е резултата от подобни случаи.

Йехова наказва тайните дела

18. На какво можем да се доверим при усилията ни да преодолеем тайната ни слабост? /Притчи 24:12; 2–ра книга на Царете 22:25–27/.

¹⁸ Някои се страхуват, че лошите им деяния рано или късно ще станат известни на другите хора или и на Бога. За християнина не трябва да е така. Вместо това ние трябва винаги да знаем, че пред „истинския Бог“ нищо не остава скрито, защото Той вижда тайното, прикритото и призовава на съд относно това, което е лошо или добро /Еклесиаст 12:14/. Ние, при всички обстоятелства трябва да приемем предлаганата от Бога помощ за преодоляване на грешките ни дори и за превъзмогване на „тайните“ прегрешения. Тогава можем да сме доволни и радостни, че „тайните дела са вече явни“ и че „скритите в тъмата грешки“ са изяснени и че „съветите на сърцето“ са явни. „Тогава всеки ще получи похвала от Бога“ /1 Коринтяни 4:5; Римляни 2:6, 7, 16/.

Можеш ли да си спомниш?

◻ Как мисли Йехова относно тайните ни грешки, които се стремим да преодолеем?

◻ Кой библейски съвет показва, че трябва да избегваме тайния порок?

◻ До каква степен може пиенето на алкохол, макар че Библията не го забранява да стане прегрешение?

◻ Какви мерки биха могли да се предприемат срещу тайната слабост да се пие алкохол?

[Бележки под линия]

[Блок на страница 26]

Той превъзмогна самозадоволяването

КАТО млад човек господин „Ц“ изпитвал нормално полово влечение. От 13–та годишна възраст той започнал да се самозадоволява полово и то обикновено в усамотената си стая. По този повод той малко се срамувал, но се самоуспокоявал, че с неговото деяние не вреди на никого.

На 19 год. този таен порок бил вече дълбоко вкоренен. Веднъж той се пресрамил и се изповядал на свещеника си, който му казал, че това деяние не е хубаво, но не е голям грях. Когато бил взет войник, той рядко имал възможност да прибягва към тайния си порок, което показва, че това негово деяние съвсем не е било неподаващ се на контрол порок.

След военната си служба той се завърнал у дома си. Тогава започнал да си купува порнографска литература и скоро започнал да практикува стария си навик. По–късно когато заживял сам имал възможност по–често да купува такава литература и често прибягвал до самозадоволяване по няколко пъти на ден.

По същото време той започнал да изучава Библията с един библейски проповедник. Когато разбрал становището на Бога относно неморалността той започнал да се срамува да купува порнографски книжки и снимки за да се възбужда полово и започнал да се въздържа от тайния си порок. След една, две седмици той отново започнал да се възбужда по същия на начин. Той посетил за тази цел бутката за порнографска литература, но когато се върнал в къщи размислил, че това е грешка от негова страна, която би го подтикнала към по нататъшни грешки. При това почувствал силно угризение на съвестта и си задал въпроса дали въобще би могъл окончателно да ликвидира този проблем.

С тези мисли той решил да говори с един от старейшините на еклезията, който добре разбрал положението му и му помогнал да намери обяснителен материал от Библията относно този негов порок. Старейшината му обяснил следното: „Представи си твоята силна полова страст като желязна верига, която отначало е слаба, уязвима но после става все по–здрава и по–тесна. Така е и с необуздания полов нагон, водещ неминуемо към тайния порок. Ти трябва да побързаш, колкото е възможно по–скоро да ликвидираш този проблем. Колкото повече протакаш, толкова по–интензивен става той. Опитай се да разкъсаш веригата още от началото. Когато почувстваш, че половият ти нагон се надига, тогава ПРАВИ НЕЩО, напр. стани ако лежиш, измени държанието на тялото си, чети нещо, работи нещо, изпразни кофата зе смет, предприеми действия, които да разкъсат веригата, която започва да се стяга около тебе. Чети Библията на глас, прелиствай и чети библейските списания с цел да дойдеш на други мисли“.

По време на събранията старейшината винаги се осведомявал за състоянието му и го окуражавал в неговия стремеж. Не след дълго, младежът отново се поддал на половия си натиск и отново започнал с порнографските списания защото бил обезкуражен от друг проблем. Подобни периоди са били връщане към греховния му порок, но старейшината го съветвал да не изоставя започнатата борба. Тъй като времето между двата периода спомняне и връщане към порока — ставало все по–дълго, увереността му, че може окончателно да победи този нагон се засилвала.

На края той си представил факта, че Йехова знае всичко и вижда всичко, затова ако иска наистина да служи на Йехова, трябва окончателно да ликвидира този порок и тъкмо тогава той успял вече. Понастоящем той едва ли може да си спомни кога или колко време е изминало когато за последен път се е бил поддал на слабостта си. И като примерен християнин сега с отговорна служба в еклезията, той прославя името на Йехова с чиста съвест.