Как кръвта може да спаси живота?

„Избери живота . . . , избери . . . да слушаш гласа [на Бога], . . . защото това е животът ти и дължината на дните ти. — ВТОРОЗАКОНИЕ 30:19, 20.

1. Как истинските християни са уникални в своето уважение спрямо кръвта?

МНОГО хора казват, че уважават живота, привеждайки като доказателство възгледите си за смъртното наказание, аборта или лова. Съществува обаче един специален начин, по който истинските християни показват уважение към живота. Псалм 36:9 казва: „Защото у тебе [у Бога] е изворът на живота.“ И тъй като животът е дар от Бога, християните приемат божия възглед за кръвта–живот.

2, 3. Защо трябва да имаме предвид Бога във връзка с кръвта? (Деяния 17:25, 28)

² Нашият живот зависи от кръвта, която разнася кислород из тялото ни, отстранява въглеродния двуокис, дава ни възможност да се нагласим към промените в температурата и ни помага да се борим с болестите. Този, който ни дал живота, също така създал и ни осигурил тази чудесна, поддържаща живота течна субстанция, наречена кръв. Този акт отразява неговия неотслабващ интерес към запазването на човешкия живот. — Битие 45:5; Второзаконие 28:66; 30:15, 16.

³ И християните, а и всички хора изобщо, би трябвало да се запитат: ‘Дали кръвта може да спаси живота ми единствено чрез физиологичните си функции, или е възможно кръвта да спасява живота по някакъв по–всеобхватен начин?’ И макар че повечето хора виждат връзката между живота и нормалните функции на кръвта, всъщност въпросът е много по–обширен. И християнската, и мюсюлманската, и еврейската етика фокусират вниманието ни към един Дарител на живота, който изразява възгледите си за живота и за кръвта. Да, нашият Създател има да каже много неща за кръвта.

Твърдото становище на Бога за кръвта

4. Какво казал Бог за кръвта в началото на човешката история?

⁴ Кръвта е спомената повече от 400 пъти в божието Слово, Библията. Едно от най–ранните постановления на Йехова е: „Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна . . . Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете.“ Той добавил: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам.“ (Битие 9:3–5) Йехова казал това на Ной, прародителя на човешкото племе. Така цялото човечество било известено за това, че Създателят смята кръвта като представяща живота. Следователно всеки, който твърди, че признава Бога като Дарител на живота, трябва да признае, че Той заема твърда позиция по отношение използуването на кръвта–живот.

5. Каква била главната причина, поради която израелтяните не приемали в себе си кръв?

⁵ Бог отново споменал кръвта, когато дал на народа на Израел своя Закон. Според юдейската версия Tanakh [„Танакх“], Левит 17:10, 11 гласи: „Ако някой от Израелевия дом или от чужденците, заселени сред тях, яде кръв, ще обърна лицето си против оня човек, който яде кръвта, и ще го отсека измежду людете му. Защото животът на плътта е в кръвта.“ Този закон би могъл да донесе полза в здравословно отношение, но той имал далеч по–голямо значение. Като се отнасяли към кръвта като към нещо специално, израелтяните показвали, че животът им зависи от Бога. (Второзаконие 30:19, 20) Да, основната причина, поради която те трябвало да избягват да приемат кръв, не била защото това можело да бъде нездравословно, а защото кръвта имала специално значение за Бога.

6. Защо можем да бъдем сигурни, че Исус е държал на божието становище за кръвта?

⁶ Какво е становището на християнството по отношение на спасяването на човешкия живот с кръв? Исус знаел какво казал Баща му за употребата на кръвта. Исус „грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата му“. Това означава, че той спазвал Закона съвършено, включително и закона за кръвта. (1 Петър 2:22) Така той създал образец за своите последователи, включващ и образец на уважение към живота и кръвта.

7, 8. Как станало ясно, че божият закон за кръвта се отнася и за християните?

⁷ Историята показва, какво станало по–късно, когато на едно съвещание християнското ръководно тяло взело решение по въпроса дали християните трябва да спазват всичките закони на Израел. Под божието ръководство там се решило, че християните не са задължени да спазват Моисеевия закон, но че е необходимо ‘да се въздържат от ядене идоложертвено, кръв и удавено [месо с неизточена кръв], тоже и от блудство’. (Деяния 15:22–29) Така те ясно показали, че въздържанието от кръв е толкова важно в морално отношение, колкото и въздържанието от идолопоклонство и разврат.a

⁸ Ранните християни спазвали тази божествена забрана. Коментирайки по този повод, британският библейски изследовател Джоузеф Бенсън казал: „Забраната за ядене на кръв, дадена на Ной и цялото му потомство, и повторена на израелтяните . . . никога не е била отменяна, а напротив, бива потвърдена в Новия Завет, Деяния XV, като по този начин става постоянно задължение.“ Но дали това, което казва Библията за кръвта, изключва съвременната медицинска употреба, като например кръвопреливанията, които явно не са съществували по времето на Ной или на апостолите?

Кръвта, приложена вътрешно или като лекарство

9. Как кръвта се използувала в медицината в древни времена, и в противовес на каква християнска позиция било това?

⁹ Медицинската употреба на кръвта съвсем не е съвременно явление. Книгата Flesh and Blood [„Плът и кръв“] от Рий Танахил, посочва, че преди около 2000 години в Египет и другаде „кръвта била смятана за върховен лек за проказа“. Римляните вярвали, че епилепсията можела да бъде излекувана чрез вътрешно приложение на човешка кръв. Тертулиан писал за тази „медицинска“ употреба на кръвта: „Виж онези, които с лакома жажда вземат кръвта на зли престъпници от арената . . . и я отнасят, за да лекуват своята епилепсия.“ Това било в ярък контраст с поведението на християните: „Ние не употребяваме дори кръвта на животни в нашите ястия . . . По време на съдебните процеси над християни вие им предлагате колбаси, пълнени с кръв. Разбира се, вие сте убедени, че [това] е незаконно за тях.“ Какво означава това? Че ранните християни били готови да умрат, но да не приемат в себе си кръв, която представя живота. — Сравни 2 Царе 23:15–17.

10, 11. Защо може да се твърди, че божият критерий за кръвта изключва приемането на кръвопреливане?

¹⁰ Разбира се, в ония времена кръвта не била преливана, защото експериментите с кръвопреливанията започнали някъде около 16 век. Но през 17 век един професор по анатомия от Копенхагенския университет изказал следното възражение: „Онези, които въвеждат употребата на човешка кръв като вътрешно средство срещу болестите, струва ми се, злоупотребяват с нея и допускат тежък грях. Канибалите биват осъждани. Защо тогава ние не се отвръщаме от онези, които опетняват гърлото си с човешка кръв? Подобно на това е получаването на чужда кръв от срязана вена, било чрез устата, или посредством инструменти за преливане. Извършителите на тази операция имат против себе си божествения закон.“

¹¹ Да, дори и през миналите векове хората разбирали, че божият закон изключва както приемането на кръв във вените, така и приемането ѝ през устата. Осъзнаването на този факт може да помогне на хората днес да разберат позицията, която Свидетелите на Йехова заемат — позиция, изцяло в хармония със становището на Бога. Ценейки високо живота и приемайки с признателност лекарските грижи, истинските християни уважават живота като дар от Създателя, затова те не се опитват да поддържат живота, приемайки кръв. — 1 Царе 25:29.

Животоспасяваща от медицинска гледна точка?

12. Какво е разумно да преценят мислещите хора по отношение на кръвопреливанията?

¹² Години наред експертите заявяваха, че кръвта е животоспасяваща. Лекарите могат да разкажат как даден човек, загубил много кръв, се възстановил след кръвопреливане. Така че хората могат да се чудят: ‘Дали от медицинска гледна точка християнската позиция е разумна или неразумна?’ Преди да се подложи на каквато и да е сериозна медицинска процедура, един мислещ човек ще определи както вероятната полза, така и потенциалните рискове. Какво е положението с кръвопреливането? Истината е, че кръвопреливанията са изпълнени с много рискове. Те могат дори да бъдат фатални.

13, 14. (а) В кои отношения кръвопреливанията са се оказали рисковани? (б) Как случилото се с папата онагледява здравословните рискове от кръвопреливането?

¹³ Неотдавна лекарите Л. Т. Гуднъф и Дж. М. Шук отбелязаха: „Медицинската общественост от дълго време е наясно с това, че макар и запасите от кръв са дотолкова обезопасени, доколкото съумяваме да ги направим досега, кръвопреливането винаги е носело риск. Най–често срещаното усложнение от кръвопреливане продължава да бъде нон–А, нон–Б хепатит (НАНБХ); други потенциални усложнения включват хепатит Б, алоимунизация, реакция на кръвопреливането, подтискане на имунната система и претоварване с желязо.“ Определяйки минимума на обхвата на една–единствена от тези сериозни опасности, съобщението добавя: „Очаква се годишно около 40 000 души [само в Съединените щати] да развият НАНБХ, и до 10% от тях ще развият цироза и⁄или хепатома [рак на черния дроб].“ — The American Journal of Surgery [„Американско списание за хирургия“], юни 1990 г.

¹⁴ Сега, когато рискът за заразяване с болести от прелята кръв става по–широко известен, хората преразглеждат възгледите си за кръвопреливането. Например, след като през 1981 г. папата беше ранен от изстрел, той бил лекуван в болница и след това изписан. По– късно той трябвало отново да бъде приет за два месеца и състоянието му било толкова тежко, че имало изгледи да се пенсионира като инвалид. Каква била причината? Той прихванал инфекция, причинена от цитомегаловирус, намиращ се в кръвта, която му била прелята. Някой може да си зададе въпроса: ‘Щом дори кръвта, прелята на папата, не е безопасна, какво остава за кръвопреливанията, правени на нас, обикновените хора?’

15, 16. Защо кръвопреливанията не са безопасни, дори когато кръвта бива подлагана на тестове за болести?

¹⁵ ‘А не могат ли да проверят дали в кръвта няма зараза?’ — може да попита някой. Добре, нека да разгледаме един пример на тест за хепатит Б. Списание Patient Care [„Грижа за пациента“] (28 февруари 1990 г.) посочва: „Случаите на хепатит след кръвопреливане намаляха след прилагането на универсалния тест на кръвта по отношение на [него], но все пак 5–10% от случаите на хепатит след кръвопреливане продължават да бъдат причинявани от хепатит Б.“

¹⁶ Възможността за грешки при изследването на кръвта може да се види и при един друг риск, произлизащ от кръвта — СПИН. Пандемията от СПИН решително отвори очите на хората към опасностите, които носи заразената кръв. Вярно е, че сега съществуват тестове, които проверяват кръвта за наличието на вируса. Но кръвта не се проверява навсякъде, а освен това изглежда, че човек може да носи вируса на СПИН в кръвта си години наред, без той да може да бъде засечен от употребяваните понастоящем тестове. Така че пациентите могат да се заразят от СПИН — и са се заразявали от СПИН — от кръв, която е била проверявана и е минала успешно тестовете.

17. Как кръвопреливанията могат да нанесат вреда, която може да не се прояви веднага?

¹⁷ Лекарите Гуднъф и Шук споменават също и „подтискане на имунната система“. Да, нарастват доказателствата, че дори и правилно подбраната кръв може да навреди на имунната система на пациента, разрушавайки преградите пред рака и смъртта. Така едно канадско изследване на „пациенти с рак в главата и врата показва, че онези, които са били подложени на кръвопреливане по време на отстраняването на тумора, впоследствие изпитали значителен спад на имунния си статус.“ (The Medical Post [„Медицински известия“], 10 юли 1990 г.) Лекарите от Университета на Южна Калифорния съобщават: „Степента на повторно появяване на всички видове рак на ларинкса се оказа 14% за онези, които не са получавали кръв, и 65% за онези, които са били подложени на кръвопреливане. За рака на устната кухина, фаринкса и носа или синусите степента на повторно появяване е 31% без кръвопреливане и 71% с кръвопреливане.“ (Annals of Otology, Rhinology & Laryngology [„Анали на отологията, ринологията и ларингологията“], март 1989 г.) Подтиснатата имунна система също така изглежда подкрепя факта, че вероятността да развият инфекции е по–голяма при хората, на които е била дадена кръв по време на операция. — Виж блока на стр. 24.

Съществуват ли алтернативи на кръвопреливането?

18. (а) Към какво насочват вниманието си лекарите поради рисковете, съпътствуващи кръвопреливанията? (б) Каква информация за други възможности би могъл да споделиш със своя лекар?

¹⁸ Някой може да каже: ‘Кръвопреливанията са рисковани, но дали съществуват други възможности, заместващи кръвопреливането?’ Без съмнение, ние искаме да получаваме ефикасни медицински грижи с най–високо качество, затова въпросът е — има ли законни и ефикасни начини за решаването на сериозни медицински проблеми без използуването на кръв? За щастие, има. The New England Journal of Medicine [„Нюингландски журнал по медицина“] (7 юни 1990 г.) съобщава: „Лекарите, все по–наясно с рисковете за [СПИН] и други инфекции, пренасяни чрез кръвопреливане, преразглеждат рисковете и ползата от преливанията и се обръщат към други възможности, включващи и пълното избягване на кръвопреливанията.“b

19. Защо можеш да бъдеш сигурен, че дори и да откажеш кръвопреливане, можеш да бъдеш лекуван успешно?

¹⁹ Свидетелите на Йехова от много време отказват кръвопреливания, не главно поради опасностите за здравето, а защото се подчиняват на божия закон относно кръвта. (Деяния 15:28, 29) И умели лекари успешно са се грижели за пациенти свидетели, без да използуват кръвопреливанията, носещи толкова рискове. Като един от многото примери, съобщени в медицинската литература, Archives of Surgery [„Архиви на хирургията“], (ноември 1990 г.) обсъжда случаи на присаждане на сърце на пациенти свидетели, чиято съвест е позволила такава процедура, но без преливане на кръв. Съобщението казва: „Повече от 25–те години опит в извършването на сърдечни операции на свидетели на Йехова достигна връхната си точка с успешни присаждания на сърце без прилагането на кръвни продукти . . . Нямаше случаи на смърт при операциите и изследванията, направени непосредствено след това, показаха, че при тези пациенти не се е наблюдавала по–висока степен на тенденция за отхвърляне на присадения орган.“

Най–ценната кръв

20, 21. Защо християните трябва да бъдат внимателни да не допуснат в себе си нагласата „Кръвта не е добро лекарство“?

²⁰ Съществува обаче един самоаналитичен въпрос, който всеки един от нас трябва да си зададе. ‘Защо съм решил да не приемам никакво кръвопреливане? Наистина, какво е главното, основното ми съображение за това?’

²¹ Споменахме вече, че съществуват ефективни алтернативи на кръвта, които не излагат пациента на опасностите, свързани с кръвопреливането. Опасности, като например хепатит и СПИН, карат мнозина да отказват кръв и по нерелигиозни причини. Някои дори вдигат доста шум заради това, и сякаш маршируват под лозунга „Кръвта не е добро лекарство“. Възможно е също така и някой християнин да бъде въвлечен в този марш. Но това е марш, който води в задънена улица. Защо?

22. Какво реалистично становище трябва да заемем по отношение на живота и смъртта? (Еклисиаст 7:2)

²² Истинските християни разбират, че и с най–добрите медицински грижи в най–добрите болници, все някога човек умира. Със или без кръвопреливания, хората умират. Тази констатация не е фаталистична. Тя е реалистична. Смъртта е факт от живота днес. Хората, които не зачитат божия закон за кръвта, често понасят непосредствена или по–късна вреда от кръвта. Някои дори умират от прелятата кръв. А и на всички ни е ясно, че онези, които са оцелели след кръвопреливането, не са спечелили вечен живот, следователно кръвта не е спасила живота им трайно. От друга страна, много от онези, които отказват кръв по религиозни и (или) здравословни причини, а приемат алтернативни лечения, впоследствие възстановяват здравето си. Така те могат успешно да продължат живота си с много години, но не и безкрайно.

23. Как божият закон за кръвта се свързва с нашето грешно състояние и необходимостта ни от откуп?

²³ Това, че всички живеещи днес хора са несъвършени и постепенно умират, ни води до сърцевината на онова, което Библията казва за кръвта. Бог казал на хората да не ядат кръв. Защо? Защото тя представлява живота. (Битие 9:3–6) В Закона на Моисей Той поставил закони, съобразени с факта, че всички хора са грешни. Бог казал на израелтяните, че чрез принасянето на животински жертви те могат да покажат, че греховете им имат нужда да бъдат покрити. (Левит 4:4–7, 13–18, 22–30) Въпреки че не това се иска от нас днес, то има своето значение. Бог замислил да осигури жертва, която напълно може да изкупи греховете на всички вярващи — откупа. (Матей 20:28) Ето защо ние трябва да гледаме на кръвта от гледната точка на Бога.

24. (а) Защо ще бъде погрешно рисковете за здравето да се смятат за главни по отношение на кръвта? (б) Какво трябва да лежи в основата на нашия възглед за употребата на кръвта?

²⁴ Ще бъде погрешно да се съсредоточим главно върху здравните рискове от кръвопреливането, защото не това е било в центъра на вниманието на Бога. Израелтяните може би имали някаква полза за здравето си от това, че не приемали кръв, така както може да са имали полза от това, че не ядяли свинско месо или животни, хранещи се с мърша. (Второзаконие 12:15, 16; 14:7, 8, 11, 12) Спомни си обаче, че когато Бог дал на Ной правото да яде месо, той не забранил яденето на месото на определени животни. Но постановил, че хората не трябва да ядат кръв. Бог нямал предвид най– вече възможните опасности за здравето. Не това било основното в неговия закон за кръвта. Неговите поклонници трябвало да откажат да поддържат живота си с кръв, не защото това било нездравословно, а защото било несвято. Те отказвали кръв, не защото тя била замърсена, а защото била скъпоценна. Само чрез жертвена кръв те можели да получат прошка.

25. Как кръвта може трайно да спаси живота?

²⁵ Същото е вярно и за нас. В Ефесяни 1:7 (NW) апостол Павел обяснява: „Чрез него [Христос] ние сме освободени посредством откупа с неговата кръв, да, прощаването на греховете ни според богатството на незаслужената му милост.“ Ако Бог прости греховете на някого и го сметне за праведен, този човек има пред себе си перспективата за безкраен живот. Тъй че Исусовата жертвена кръв може да спаси живот — трайно, всъщност завинаги.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Коя е основната причина, поради която Свидетелите на Йехова отказват кръвопреливания?

◻ Какви доказателства потвърждават, че библейското становище за кръвта не е неразумно от медицинска гледна точка?

◻ Как откупът е свързан с библейския закон за кръвта?

◻ Кой е единственият начин, по който кръвта може трайно да спаси живота?

[Блок на страница 24]

КРЪВОПРЕЛИВАНЕ И ИНФЕКЦИИ

След обширен преглед по отношение на това дали кръвопреливането може да направи пациента по–податлив на инфекции, д–р Нийл Блъмберг прави следното заключение: „От 12 клинични изследания [по този въпрос] 10 установиха, че кръвопреливането е значително и безусловно свързано с увеличен риск от бактериална инфекция . . . Освен това, ако имунологичните въздействия от кръвопреливането са толкова дългосрочни, колкото установяват някои изследвания, кръвопреливането в даден момент преди операцията, може да засегне съпротивителните сили на пациента спрямо инфекции . . . Ако тези данни могат да бъдат допълнени и потвърдени, излиза, че острите следоперативни инфекции може би са единственото най– често срещано значително усложнение, свързано с преливането на човешка кръв. — Transfusion Medicine Reviews [„Преглед на лечението чрез кръвопреливане“], октомври 1990.

[Снимка на страница 23]

Увеличени червени кръвни телца. „Всеки микролитър (0,000 03 унции) кръв съдържа от 4 до 6 милиона червени кръвни телца.“ — „Световна енциклопедия“

[Източник]

Кункел–CNRI/PHOTOTAKE NYC