Родители, закриляйте децата си!

КАКВО би казал ако твоят син ти съобщи, че неговите съученици са направили опит да го накарат да вземе опияти? Или как би реагирал, ако дъщеря ти каже, че в училището някои съученици я обиждали с неприлични предложения?

Положително ти веднага би предприел нещо. Нали? Ти първо би поискал да научиш фактическото положение на нещата и предприемеш нещо за закрила на детето си. Така би реагирал подбуден от родителските чувства. Обаче в действителност, за съжаление не винаги е така. Обикновено, когато родителите научат нещо подобно, е твърде късно. Често родителите в такива случаи реагират така: „Как е въобще възможно да се случи това с нашето дете?“

Младежи и девойки под натиск

Ти като родител /баща или майка/ знаеш ли под какъв натиск се намира детето ти? Апостол Петър предупреждава: „Бъдете съзнателни, останете бдителни“ /1 Петър 5:8/. Наистина целта на Сатаната е, всички хора, млади или стари, да направи свои роби, но за неопитните млади хора опасността да му се подадат на примките му е много по–голяма, защото Дяволът ги подлага на особено силен натиск.

Нека разгледаме някои примери. Под заглавие „52% от престъпленията се извършват от малолетни“, японският вестник Mainichi Daily News пише „В списъка на престъпленията на първо място са 14–годишни деца“. В Америка вече 3,3 милиона млади хора от 14–17 годишна възраст са вече пиячи по навик, всеки шести млад човек взима опияти и всяка година почти половин милион деца се раждат от малолетни майки. Факта е, че независимо къде ти живееш, децата ти не са изключени от опасността — престъпност сред младите, насилие и неморалност, заливащи целия свят.

Ти можеш да помогнеш на децата си

Всичко това подчертава, че днешната младеж е замесена в една тежка битка. Дали това състояние на нещата вижда и признава или не, за да успее в тази битка тя се нуждае от помоща на опитни възрастни хора. Ти, като баща или майка би ли могъл да им помогнеш? И готов ли си да предприемеш необходимото за целта?

До сега много е писано и казано по този проблем. Много съвети са дадени. В същност проблемът се състои в това, кое от тези противоречиви мнения да се следва. Например, някой специалист може да каже, децата да се наказват с бой. Други напротив, съветват детето да се лишава от награди и похвали за добра дейност с цел да не се разглезва. Обаче, трети казват, че хвалене и награди са необходими, защото иначе детето изпада в несигурност. Не е чудно, като тук използваме думите на един чиновник в една болница, който казал: „общество от родители, които се страхуват просто да са или станат родители“.

Ако наблюдаваме сложното положение и многото неуспехи, бихме могли да се запитаме, дали въобще е възможно днес да се възпитат деца за да станат зрели, уравновесени и преди всичко богобоязливи хора? Но преди ти да се помириш с това и да размислиш и решиш, че това е невъзможно помисли за думите на апостол Павел, който е писал: „Вие, бащи, не дразнете децата си, но ги възпитавайте по–нататък в напътствията и предупрежденията на Йехова“ /Ефесяни 6:4/. Бог положително не би възложил на родителите отговорност, която не биха били в състояние да изпълнят.

Едно семейство за пример

Ной и семейството му са живяли в подобни неспокойни времена, каквито ние сега изживяваме. В библейските писания се казва относно онези дни следното: „Йехова видя, че лошите дела на хората на земята бяха много и голями, че всяка склонност ... на сърцето им беше само лоша. Така видя Бог земята и виж! Тя беше покварена и всяка плът беше покварена по своя път /Битие 6:5, 12/.

Какво би почувствал, ако ти си принуден да възпиташ децата си при подобни обстоятелства? Въз основа на библейската книга Битие 5:32 и 7:6 може да се установи, че децата на Ной са били родени в течение на 100 години преди потопа и все пак положението на земята около 120 години преди това било толкова лошо, че Бог е казал: „Моят дух няма вече да бъде за неопределено време с човека, защото той е плът. Затова неговите дни ще се ограничат на 120 години“ /Битие 6:3/.

Въпреки неспокойното време и покварено общество, Ной и жена му — възпитали тримата си синове в респект и богопочитание. И благодарение на послушанието и съвместната работа с родителите си, те преживяли потопа, който унищожил всички безбожни хора.

Какво е било решаващото за успеха на Ной? Апостол Павел бил вдъхновен да напише следните думи отразени в Евреи 11:7: „Чрез вярата си Ной засвидетелствувал страхопочитание към Йехова, след като получил предупреждение от Него за неща, които още не се забелязвали и построил ковчег за спасение на семейството си“. В Битие 6:22 ние четем: „Той започнал да прави всичко, което Бог му наредил. Точно така действал той“.

Несъмнено верността на Ной спрямо Йехова и неговото усърдие помогнали на синовете му да разберат колко важно е било за тях същите качества да засвидетелствуват в живота си. Когато синовете строели ковчега, Ной е работил съвместно с тях и е имал време да говори с тях. И понеже той е бил „проповедник на справедливостта“, той е поучавал семейството си в нарежданията и законите на Йехова. Последицата от това е, че то преживяло унищожаването на тогавашния „безбожен свят“ /2 Петър 2:5/.

Какво би могъл ти да направиш?

От това става ясно, че родителите играят важна роля в училищното поучаване и обучение на децата. Когато един журналист бил запитан какво е най–голямото препятствие за родителите при възпитание и обучение на децата, той отговорил: „Самите те“. Родители, които сами не вършат това, което поучават, действат срещу собствените си и тези на децата интереси /Сравни Римляни 2:21–23/. В това отношение е необходима консеквентност на всяка цена. Ето защо родителите трябва да се запитат: За мене в живота какво е най–важно? Какви са моите лични цели?

В книгата на Моисей, Второзаконие 6:7, родителите се приканват: „Ти трябва на твоя син да внушиш Неговите думи /думите на Йехова/ и да говориш за това когато си вкъщи и когато си на път и когато си лягаш и когато ставаш“. Ето защо размяната на мисли е необходима. Но, не всеки разговор е размяна на мисли. Един 17 годишен младеж съобщава, че той се опитал два пъти да говори с майка си за проблемите с опияти в училището му. „Майка ми ми каза, че аз трябва да страня от тези, които взимат опияти“, обяснил той. Но това дали му е помогнало? Явно не, защото той все още се чувствал под натиска на съучениците си и не е знаел как да се освободи от тях.

Щом младежите имат проблеми, с които не могат да се справят, обикновено те се обръщат към родителите за помощ, за отговор. Това разбира се е добре. Но подобно доверие на децата лесно би могло да се разруши, ако родителите не проявят достатъчно интерес и разбиране към положението на децата. Дори ако не се намери незабавно решение на проблема, то ако е проявено разбиране, готовността да се говори по трудни положения си остава.

Друг важен аспект при възпитание на децата е дисциплинирането. Една библейска притча казва: „Камшикът и дисциплинирването носят мъдрост, но едно дете, на което се позволява всичко, то носи срам на майка си“ /Притчи 29:15/.

Преди известно време в Юстон /Тексас/ полицията разпространила позиви озаглавени: „Дванадесет правила, за възпитанието на деца към престъпници“. Ироничният стил може да накара човек да се засмее, обаче почти всяко от тези ясни „правила“ има известна връзка с дисциплинирване или липса на таково. Ето някои примери:

„Давайте на детето още от малко всичко, което пожелае. По този начин ще го накарате да вярва, че светът му дължи издръжката в живота му.“

„Смейте се, когато детето ви говори неприлични думи. С това то ще придобие впечатлението, че е удивително.“

„Не го поучавайте никога в духовно отношение. Чакайте да навърши 21 годишна възраст и тогава го оставете ‘само да решава’“.

„Избягвайте да употребявате думата ‘погрешно’. Това би могло да предизвика в него комплекси за виновност.“

Естествено родителите християни се стремят да изгледат децата си „в строга дисциплина и сериозно предупреждение от Йехова“ /Ефесяни 6:4/. За тази цел обаче е необходимо съвсем сериозно усилие. Но нито влагането на време нито усилията са напразни, когато резултатът е вечен живот за родителите и за децата /Второзаконие 6:2/

Една задача, която заслужава усилията

„Виж! Синове са наследници на Йехова; И наградата е плода на утробата“ казва псалмистът /127:3/. Макар че, от както тези думи са написани е изминало много време и обществените форми много са се изменили, това твърдение е валидно и верно и сега в наше време. Това доказват много млади хора от християнската организация на Йехова, които са израствали като прилични и с чувство на отговорност граждани. Всичко това се отразява благотворно в живота им, радва родителите им и преди всичко Йехова, тяхният Творец. Ти също можеш да постигнеш успех във възпитанието на децата ти и по този начин бъдеш възнаграден за усилията ти да ги поучаваш, напътстваш и закриляш.

[Снимка на страница 13]

При възпитанието на децата ти са необходими на всяка цена консеквентно упътване, редовна размяна на мисли и грижливо възпитание