Глава 20

Животът и кръвта — смяташ ли ги за свещени?

1. (а) Как Бог вижда живота? (б) Как можем да покажем, че сме признателни за божия дар на живота?

НЕ БИВА да ни изненадва фактът, че становището на Бога спрямо живота е много различно от това на света. За Бога човешкият живот е свещен. А ти смяташ ли го за такъв? Ние сме изцяло зависими от Бога, който „дава на всички и живот, и дишане, и всичко“. (Деян. 17:25–28; Пс. 36:9) Ако споделяме божия възглед, ние ще спасим живота си. Но ние няма да нарушаваме божия закон, опитвайки се да запазим сегашния си живот. За нас е скъпо божието обещание за вечен живот за онези, които истински проявяват вяра в Сина му. — Мат. 16:25, 26; Йоан 6:40; Юда 21.

2. Чия нагласа спрямо живота отразява светът, и до какви разсъждения може да доведе това понякога?

² Противоположно на това Сатан Дяволът, владетелят на този свят, бил „открай [време] човекоубиец“, както казал за него Исус. (Йоан 8:44; 12:31) Още от самото начало на бунтовния си път той донесъл смърт на човечеството. Изпълнената с насилие история на света отразява неговия дух. Но Сатан може да се представя и в привидно различен образ. Така хората, които са повлияни от неговото мислене, твърдят, че е в реда на нещата човек да бъде религиозен, но че когато животът ти е в опасност, ти ще имаш повече полза, ако последваш техния съвет „на специалисти“, отколкото ако цитираш Библията. (Сравни 2 Коринтяни 11:14, 15.) Накъде ще клони сърцето ти, ако се сблъскаш със ситуация, в която явно става въпрос за живот или смърт? Разбира се, нашето желание трябва да бъде да угодим на Йехова.

3. (а) Защо ние трябва да сме особено заинтересувани относно това, което казва Библията за кръвта? (б) Прочети Битие 9:3–6 и Деяния 15:28, 29, и тогава отговори на изброените по–горе въпроси с помощта на тези текстове.

³ Божието Слово разкрива едно близко отношение между живота и кръвта, казвайки: „Защото животът на тялото е в кръвта.“ И както животът е свещен, така Бог направил и кръвта свещена. Тя е нещо, което му принадлежи и трябва да се използува само по начин, който той одобрява. (Лев. 17:3, 4, 11; Втор. 12:23) Затова ще направим добре, ако разгледаме внимателно какво изисква той от нас по отношение на кръвта.

Прочети Битие 9:3–6

Какви местни обичаи в областта, където живееш, изискват да внимаваш, за да не консумираш животинска кръв?

С оглед на това, което е казано в 4 стих по отношение на животинската кръв, как би реагирал ти на пиенето на човешка кръв (което било практикувано в Рим по време на гладиаторските игри)?

Както личи от 5 и 6 стих, пред кого на първо място трябва да отговаря онзи, който пролива човешка кръв?

Прочети Деяния 15:28, 29

Казва ли се тук, че изискванията ще са валидни само за ограничено време? Отнасят ли се те и за нас?

Дали употребените тук думи изключват човешката кръв?

Дали текстът показва, че в случай на спешност могат да се направят изключения?

4. Както се обсъжда тук, какви действия според Писанието трябва да предприеме човек, за да няма дял в кръвна вина?

⁴ По отношение на човешката кръв ние не можем да заключим, че просто въздържането от убийство ни прави невинни. Писанието показва, че ако сме част от някоя организация, която има кръвна вина пред Бога, ние трябва да скъсаме връзките си с нея, ако не искаме да споделим греховете ѝ. (Откр. 18:4, 24; Мих. 4:3) Подобно действие трябва да се предприеме без отлагане.

5. Как усърдието в проповедната служба е свързано с това да бъдеш свободен от кръвна вина?

⁵ Що се отнася до служителите на Бога, на които той възложил да предупредят за идващото унищожение в големия гнет, то освобождаването им от кръвна вина изисква те предано да известяват това съобщение. (Сравни Езекиил 3:17–21.) Апостол Павел се смятал за длъжник на хората от всякакъв вид, поради службата, която му била възложена. Той се почувствувал свободен от отговорността за тяхната кръв, едва след като им дал усърдно свидетелство за мерките, взети от Бога за спасение. (Рим. 1:14, 15; Деян. 18:5, 6; 20:26, 27) Дали твоето усърдие в проповедната служба отразява, че и ти също така си наясно за отговорността, която лежи върху всички Свидетели на Йехова?

6. Каква връзка има между предотвратяването на злополуки и уважението към светостта на живота?

⁶ Сериозно трябва да се замислим и върху злополуките с фатален изход. При Моисеевия закон онези, които по случайност причинявали смъртта на друг човек, не били смятани за невинни. Били им налагани наказания. (Из. 21:29, 30; Втор. 22:8; Чис. 35:22–25) Ако вземем присърце принципите, отразени тук, ние ще внимаваме много, за да избегнем всякаква злополука със смъртен изход, причинена от начина, по който караме кола, от това, че сме поели безразсъден риск, или като сме допуснали да съществуват някакви небезопасни условия в дома ни или на работното ни място. Дали твоята нагласа по отношение на тези неща отразява пълното ти разбиране за светостта на живота?

КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ С МЕДИЦИНСКАТА УПОТРЕБА НА КРЪВТА?

7. (а) Съвместимо ли е кръвопреливането със светостта на кръвта? (б) Защо не е логично да ограничим заповедта ‘да се въздържаме от кръв’ само до практиките, които били разпространени през първи век?

⁷ Макар че това не е нещо, което се практикува отскоро, през 20–ти век кръвта е особено широко използувана за преливания, които целят да поддържат живота. По този начин се използуват както цялостна кръв, така и отделни кръвни компоненти. Разбира се, подобни медицински процедури не гарантират, че пациентът няма да умре. Понякога дори смъртта настъпва като пряко следствие от употребата на кръв. Но от още по–голямо значение е това дали библейското изискване ‘да се въздържаме от кръв’ се отнася за тази медицинска практика? Да! Който приема в тялото си кръв на някакво друго създание, човек или животно, престъпва божия закон. Това показва незачитане на светостта на кръвта. (Деян. 15:19, 20) Не съществува основание за ограничаването на заповедта ‘да се въздържаме от кръв’ само до практиките и обичаите, съществували през първи век, и по този начин да се изключват съвременните медицински техники. Та помисли: Кой би твърдял, че заповедта на Библията да не се убива не включва незаконното отнемане на човешки живот с пушка, понеже пушките, както са ни известни днес, са били измислени много по–късно? И дали би било разумно да се твърди, че забраната на пиянството била в сила само относно питиетата, познати през първи век, но не важи за днешните алкохолни концентрати? За хората, които истински желаят да угодят на Бога, съобщението, съдържащо се в заповедта ‘да се въздържат от кръв’, е ясно.

8. (а) Как можеш да определиш дали дадена медицинска процедура е подходяща за един християнин? (б) Кои библейски принципи ще ти помогнат да вземеш правилно решение, ако лекарят иска да отдели от твоята собствена кръв, да я съхрани и по–късно по време на операция да я върне в тялото ти? (в) Как може човек да разсъждава относно лечение, което изисква кръвта да преминава през апаратура, която е извън тялото?

⁸ Въпреки това обаче сложността на някои медицински процедури може да предизвика въпроси. Как могат да бъдат разрешени те? Първо, помоли своя лекар за ясно обяснение на предложената процедура. След това я анализирай с молитва в светлината на библейските принципи. Лекарят може да предложи да позволиш част от твоята собствена кръв да бъде взета и съхранена за по–късна употреба, ако това се наложи, по време на операция. Би ли се съгласил? Помни, че съгласно божия Закон, даден чрез Моисей, кръвта, отделена от живото същество, трябвало да бъде изляна на земята. (Втор. 12:24) Днес ние не се намираме под Закона, но основната информация тук е, че кръвта е свята и когато бъде отделена от тялото на създанието, трябва да бъде върната на Бога, като бъде изляна на Неговото подножие, земята. (Сравни Матей 5:34, 35.) Тогава как ще е редно твоята кръв да бъде съхранена някъде (дори и за сравнително кратко време) и след това да бъде върната в тялото ти? А ако лекарят каже, че по време на операция или на някакво друго лечение кръвта ти ще бъде отведена да преминава през апаратура, която е извън тялото ти, и после ще бъде върната обратно? Ще се съгласиш ли? Някои смятат, че с чиста съвест биха могли да разрешат това, стига апаратурата да е заредена с течност, която не съдържа кръв. Те гледат на външната апаратура като на едно продължение на собствената им кръвоносна система. Разбира се, ситуациите могат да бъдат различни и ти лично трябва да решиш за себе си. Но твоето решение трябва да запази съвестта ти чиста пред Бога. — 1 Пет. 3:16; 1 Тим. 1:19.

9. (а) Какви мерки трябва да бъдат взети, за да осигуриш уважение към твоето решение ‘да се въздържиш от кръв’? (б) Как могат понякога да бъдат избегнати неприятни конфронтации, дори и при спешен случай? (в) Какво би направил, ако някой лекар или съд насила се опитат да ти направят кръвопреливане?

⁹ За да бъдеш сигурен, че твоят лекар ще уважи решението ти ‘да се въздържаш от кръв’, поговори с него преди да възникне някаква неотложна медицинска ситуация. Ако е необходимо да постъпиш в болница за лечение, вземи предварителни мерки и изрази писмено желанието си да не се използува кръв, а също и говори за това лично с лекаря, който ще се грижи за случая ти. А ако възникне неочакван спешен проблем? Често неприятните конфронтации могат да бъдат избегнати, ако проведеш разумен, изпълнен с уважение разговор с лекаря, призовавайки го да използува умението си, за да ти помогне, но при това да уважи християнската ти съвест. (Пр. 15:1; 16:21, 23) Но ако въпреки всичко имащият добри намерения медицински персонал настоява, че отказът от кръвопреливане ще застраши живота ни и поради тази причина се опитва да ни принуди да отстъпим от позицията си, какво да направим тогава? Вярата в правотата на пътищата на Йехова трябва да ни направи твърди. Предаността към Йехова трябва да ни подтикне решително да се противопоставим, защото сме избрали да се подчиняваме на Бога, а не на хората. — Деян. 5:29; сравни Йов 2:4; Притчи 27:11.

КОЛКО Е СЕРИОЗЕН ТОЗИ ВЪПРОС?

10. Защо твърдението, че кръвопреливането е необходимо, за да се спаси нечий живот, не променя нашия възглед по въпроса?

¹⁰ За хората, които все още не познават Йехова, аргументите в полза на кръвопреливането понякога могат да изглеждат като високо уважение към светостта на живота. Но да не забравяме факта, че много от онези, които се аргументират по този начин, одобряват също унищожаването на живота чрез аборт. Йехова знае за живота и кръвта повече от който и да било медицински „специалист“. Всички Негови заповеди са се оказали за наше добро, запазвайки сегашния ни живот и перспективите ни за бъдещето. (Иса. 48:17; 1 Тим. 4:8) Нима заповедта ‘да се въздържаме от кръв’ е различна от другите?

11. (а) Единствено за какво разрешил Йехова на израелтяните да употребяват кръвта? (б) Защо за нас като християни това е много важно?

¹¹ Сериозността на въпроса за уважението към светостта на кръвта е подчертана и посредством думите на Йехова относно единственото нещо, за което може да бъде употребявана кръвта. „Животът на тялото е в кръвта, която аз ви дадох да правите умилостивение за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Затова казах на израилтяните: ‘Ни един човек от вас да не яде кръв.’“ (Лев. 17:11, 12) Всичката кръв на животни, изляна върху олтара на Йехова в съгласие с това изискване, била предобраз на скъпоценната кръв на Исус Христос. (Евр. 9:11, 12; 1 Пет. 1:18, 19) Така светостта на самата Исусова кръв е изтъкната от божия закон, забраняващ всякаква друга употреба на кръвта. От това може да се види, че всяка злоупотреба с кръвта показва грубо незачитане на мерките за спасение, които Йехова е взел чрез своя Син.

12. Защо, дори и да е изправен пред смърт, истинският християнин няма да прибегне до никаква злоупотреба с кръвта, опитвайки се да остане жив?

¹² Колко недалновидно ще бъде да обърнем гръб на Бога, когато сме изправени пред въпрос на живот и смърт! Макар че сме много признателни за помощта на съвестните лекари, ние не се опитваме отчаяно, нарушавайки закона на Бога, да запазим живи себе си или близките си за няколко дни или години повече, сякаш този живот е всичко. Ние имаме вяра в стойността на пролятата Исусова кръв и във вечния живот, който тя прави възможен. С цялото си сърце ние вярваме, че верните служители на Бога — дори и онези, които умрат, — ще бъдат възнаградени с вечен живот. — Йоан 11:25; 1 Тим. 4:10.

СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР

● Какво прави живота и кръвта свещени? Защо светът застъпва различен възглед?

● Как ние показваме уважение към светостта на животинската кръв?

● По какви различни начини трябва всички ние да показваме, че се отнасяме към човешкия живот като към нещо свещено? Колко е важно да постъпваме така?