Глава 19

Какво означава за теб Моисеевият закон

1. (а) Какво показало, че започвайки от 36 г. от н.е., необрязаните езичници били приемливи за Йехова като християни? (б) Но във връзка с какъв въпрос възникнало разгорещено обсъждане сред ранните християни?

В ДНИТЕ на апостол Павел разгорещено се обсъждал въпросът дали християните от езически произход били задължени да спазват изискванията на Моисеевия закон. Наистина, през 36 г. от н.е. светият дух дошъл върху необрязани езичници. Но някои християни от юдейски произход били твърдо убедени, че учениците от езически произход трябва да бъдат обрязвани и учени да спазват Закона на Моисей. Но дали наистина било необходимо за тях да спазват този Закон, или може би поне част от него? Около 49 г. от н.е. въпросът бил отнесен към ръководното тяло в Йерусалим. — Деян. 10:44–48; 15:1, 2, 5.

2. Защо този спор е от интерес за нас?

² Резултатът от този спор представлява голям интерес за нас. Защо? Не само защото понякога срещаме хора, които твърдят, че християните трябва да спазват определени изисквания на Закона, като например съблюдаването на сабат, или съботата, но и защото Библията сама казва, че „законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра.“ (Рим. 7:12) Макар че се нарича Моисеев закон, защото Моисей бил посредникът на Договора на Закона, този Закон всъщност произхождал от Йехова Бог. — Из. 24:3, 8.

ЗАЩО Е ИМАЛО ЗАКОН?

3. Защо бил даден Законът на Израел?

³ Нашето днешно становище относно Закона зависи от това, дали разбираме защо Йехова дал Закон на Израел. Писанието обяснява: „Прибави се [към договора с Авраам] с цел да се изявят престъпленията, докато да дойде Потомъкът [семето — NW], на когото биде дадено обещанието . . . Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ (Гал. 3:19, 24) Как Законът извършил това?

4. (а) Как този Закон направил „познаването на греха“? (б) Как той също така водел верните към Христос?

⁴ Като дал съвършен образец за различни аспекти от живота, той изобличил юдеите като грешници. Станало очевидно, че въпреки добрите намерения и усърдните усилия, те не могат да отговорят на изискванията му. Използувайки юдеите като пример за несъвършеното човешко семейство, Законът изобличил хората от целия свят, включително и всеки един от нас, като грешници, заслужаващи божието наказание. (Рим. 3:19, 20) По този начин той подчертал необходимостта от спасител за човечеството и довел верните до този спасител в лицето на Исус Христос. Как? Той идентифицирал Исус като единствения, който съблюдавал Закона съвършено, тоест, като единствения човек без грях. Жертвоприношенията на животни, изисквани от Закона, имали само ограничена стойност, но като съвършен човек, Исус могъл да принесе живота си като жертва, която наистина могла да премахне греха и да отвори пътя към вечния живот за всички, които проявяват вяра. — Йоан 1:29; 3:16; 1 Пет. 1:18, 19.

5. Отговорѝ на въпросите, включени в този абзац, използувайки посочените стихове.

⁵ Като имаш предвид тези сведения, как би отговорил на следните въпроси?

Дали Моисеевият закон някога е бил предвиждан като обвързващ за цялото човечество? (Пс. 147:19, 20; Из. 31:12, 13)

Дали Йехова показал с нещо на Израел, че ще дойде време, когато Договорът на Закона ще приключи? (Йер. 31:31–33; Евр. 8:13)

Дали Десетте божи заповеди, включващи изискването за съблюдаване на ежеседмичен сабат, продължавали да бъдат в сила, след като останалата част от Закона била премахната? (Кол. 2:13, 14, 16; 2 Кор. 3:7–11 [както е изяснено от Изход 34:28–30]; Рим. 7:6, 7)

По какъв начин Йехова прекратил Договора на Закона? (Кол. 2:13–17; Мат. 5:17, 18; Рим. 10:4)

6. Какво представлява всъщност твърдението, че Моисеевият закон е все още в сила?

⁶ В светлината на всичко това, какво произлиза от твърдението, че Моисеевият закон е все още в сила? Фактически, такова твърдение представлява отричане на вярата в Исус Христос. Защо? Защото такъв възглед отрича факта, че Исус Христос изпълнил Закона, като по този начин подготвил пътя за Бога да го прекрати. На онези, които твърдели, че са християни, но били под влиянието на доводи в полза на съблюдаването на Закона или на част от него, апостол Павел написал със силни думи: „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта [незаслужената милост — NW].“ — Гал. 5:4; виж също Римляни 10:2–4.

7. (а) Какво не разбират напълно онези, които настояват, че определени аспекти от Закона са все още в сила? (б) Колко важни са християнските дела, и какво отношение имат те към това дали ще получим дара на вечния живот?

⁷ Онези, които се опитват да докажат, че определени аспекти от Закона продължават да са в сила, не разбират напълно, че праведната позиция в очите на Бога не зависи от делата според Закона, а от вярата в стойността на Исусовата жертва. (Гал. 3:11, 12) Те смятат, че човек трябва да се покаже праведен чрез такива дела — нещо невъзможно за грешните хора. Наистина, важно е да се вършат дела в подчинение на заповедите на Бога и Христос, които се отнасят до християните. (Як. 2:15–17; Мат. 28:19, 20) Такива дела са начин да проявим любовта и вярата си, и липсата на дела би показвала, че нашата вяра е мъртва. Но ние не можем да спечелим спасението, колкото и усилно да работим. Никакво спасение от греха и смъртта не е възможно без жертвата на Исус Христос. Затова вечният живот е дар от Бога чрез Исус Христос, израз на изключителна незаслужена милост, а не заплата за нашите дела. — Еф. 2:8, 9; Рим. 3:23, 24; 6:23.

8. Какво решило ръководното тяло от първи век относно спора, засягащ прилагането на Моисеевия закон спрямо християните от езически произход?

⁸ Когато спорният въпрос относно прилагането на Моисеевия закон спрямо християните от езически произход бил отнесен до членовете на ръководното тяло в Йерусалим през първи век, тяхното решение било в хармония с тези факти. Те разбрали, че Йехова не изисквал от вярващите от езически произход да извършват дела, показващи подчинение спрямо Моисеевия закон, още преди светият дух да бъде излян върху тях. Вярно е, че решението на това ръководно тяло изброявало като „необходими неща“ определени забрани, които били в съгласие със Закона, но те били основани на библейското повествование относно събития, които били предшествували Закона. Така че на християните от езически произход не било възложено задължението да съблюдават Моисеевия закон или някаква част от него, а били потвърдени критерии, признати още преди Моисей. — Деян. 15:28, 29; сравни Битие 9:3, 4; 34:2–7; 35:2–5.

9. (а) Дали Бог все още изисква от юдеите да спазват Моисеевия закон? (б) Каква специална мярка била взета в тяхна полза чрез начина, по който умрял Исус?

⁹ След Петдесетница през 33 г. от н.е. Бог вече не изисквал и от самите юдеи да спазват Закона на Моисей. И онези юдеи, които проявили вяра, видели в това особена причина за радост. Защо? Макар че езичниците също били грешници и като такива били смъртни, само юдеите били под проклятието на Бога, защото били нарушители на Договора на Закона. Но понеже Исус умрял по такъв начин — прикован на стълб, сякаш бил проклет престъпник, — той заел мястото на тези юдеи, които щели да проявят вяра в него, и осигурил за тях освобождение от наказанието, което те заслужили поради своето неподчинение на Закона. (Гал. 3:10–13) Така той осигурил за тях прошката, която те никога не биха могли да придобият, намирайки се под Закона на Моисей. — Деян. 13:38, 39.

10. По какъв начин премахването на Закона се оказало фактор за обединено поклонение?

¹⁰ Всъщност, Законът отделял юдеите от езичниците. Изисквания, които не се отнасяли за езичниците, били възложени на юдеите, и необрязаните езичници не били допускани до пълно участие в поклонението заедно с юдеите. (Сравни Изход 12:48; Деяния 10:28.) Но след като Законът изпълнил целта си и бил премахнат, станало възможно юдеите и необрязаните езичници да бъдат обединени чрез Христос в поклонението на единствения истински Бог. — Еф. 2:11–18.

ПОЗНАВАНЕТО НА ЗАКОНА НИ НОСИ ПОЛЗА

11. Как познаването на Закона ни помага да разберем поученията на Христос?

¹¹ Макар че днес ние не сме под Закона, познаването му е от голяма полза за всеки един от нас. По какъв начин? Припомни си, че Исус бил роден от юдейска майка и бил под Закона на Моисей. Някои от нещата, които той извършил, могат да бъдат напълно разбрани само ако се познават изискванията на този Закон. (Гал. 4:4; виж Лука 22:7, 8.) Освен това Исус изпълнявал службата си сред хора, които били под този Закон. Затова поученията му често били изградени върху обстоятелства, свързани със Закона. — Сравни Матей 5:23, 24.

12. (а) Каква връзка посочил Исус между своя живот и Моисеевия закон? (б) Как апостол Павел показал ценността на познаването на Закона? (в) Какъв може да бъде резултатът от схващането на духовното значение на неговите изисквания?

¹² След възкресението си Исус припомнил на своите ученици, че животът му като човек бил изпълнил нещата, записани за него в Закона, Пророците и Псалмите. (Лука 24:44) Апостол Павел също говорел за неща, свързани с Договора на Закона, като за „образ и сянка на небесните неща“, и казва, че „законът съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини“. (Евр. 8:4, 5; 10:1) Удивителни детайли, които намират изпълнение в свещеничеството на Исус Христос и в жертвоприношението на човешкия му живот, са втъкани в Моисеевия закон. Разбирането им може да обогати значението на тези мерки за нас. Сред пророческите образци се намират детайли, които показват каква е днес уредбата за приемливо поклонение на Йехова в неговия велик духовен храм. Като нараства разбирането ни на всичко това, ще нарасне и нашата признателност към помазания с дух сбор и неговата роля под ръководството на Исус Христос във връзка с поклонението ни.

13. Защо е полезно да размишляваме върху добрите принципи, отразени в Закона?

¹³ Моисеевият закон е част от Писанието, вдъхновено от Бога, а то цялото е „полезно за поука, за изобличение, за поправление“. (2 Тим. 3:16) Изследванията и размишленията върху трайните принципи, на които е основан Законът, могат да ни помогнат да изградим в себе си идващо от сърцето желание да вършим нещата, които са угодни на Бога. Колко полезно ще бъде да схванем духа, към който насочвал Законът, и да отразим този дух в живота си!

14. (а) Как Исус онагледил с пример колко е ценно да се схване самият дух, към който насочвали изискванията на Закона? (б) Обърни внимание на някои от допълнителните добри принципи, втъкани в Закона, както са показани на стр. 152. (в) Как разбирането на тези неща може да ни помогне да угодим в по–голяма степен на Бога?

¹⁴ Исус онагледил това по въздействуващ начин в своята Проповед на планината. Говорейки на хора, които тогава били под Закона, той показал, че вместо просто да се въздържат от убийство, те трябва да изкоренят от себе си всяка склонност към продължителен гняв и да престанат да използуват езика си за обидни слова спрямо своите братя. Вместо да са доволни от това, че никога не са извършили блудство, те дори не трябвало да поглеждат жена със сластолюбиви очи. И както се отнасяло за тях, така и ние трябва да се стремим да използуваме членовете на тялото си в хармония с праведните пътища на Йехова. (Мат. 5:21, 22, 27–30; виж също Римляни 13:8–10.) Ако правим това, ние ще покажем, че разбираме значението на най–голямата заповед в Закона: „Да възлюбиш [Йехова] твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Мат. 22:36, 37) Несъмнено това ще ни приближи повече към Йехова Бог. Макар че не сме под Моисеевия закон, ние положително ще имаме полза от точното познание на принципите, върху които той се основава, и на пророческите образци, които той съдържа.

СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР

● Защо онези, които настояват за подчинение на Моисеевия закон, всъщност отхвърлят Христос?

● Как познаването на Закона ни помага да разберем ролята на Исус в целта на Йехова?

● Макар и да не сме под Закона, какви ценни неща можем да разберем от изучаването му?

[Блок на страница 152]

НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В МОИСЕЕВИЯ ЗАКОН

ЗАДЪЛЖЕНИЯ СПРЯМО БОГА

Покланяй се само на Йехова Из. 20:3; 22:20

Отнасяй се с уважение към името му Из. 20:7; Лев. 24:16

ЗАБРАНЕНИ РЕЛИГИОЗНИ ПРАКТИКИ

Идолопоклонство Из. 20:4–6; Втор. 7:25

БРАК И СЕМЕЕН ЖИВОТ

Забранено прелюбодейството Из. 20:14; Лев. 20:10

Кръвосмешението забранено Лев. 18:6–16; 20:11

Пази се от сексуални извращения Лев. 18:23; 20:13

Уважавай живота на нероденото дете Из. 21:22, 23

Учи децата си на пътищата на Йехова Втор. 6:4–9; 11:18–21

ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ДРУГИТЕ

Имай човешкия живот за свят Из. 20:13; Чис. 35:9–34

Обичай ближния си; не крий злоба Лев. 19:17, 18

Грижи се за възрастните Лев. 19:32

Не се отнасяй зле към глухия и слепия Лев. 19:14; Втор. 27:18

Бъди честен в деловите отношения Лев. 19:35, 36; 25:14

Не пожелавай нещо, което е на друг Из. 20:17

Говори истината; не лъжесвидетелствувай Из. 20:16; 23:1, 2