Въпроси на читатели

Как Свидетелите на Йехова гледат на медицинско лечение, за което се използува собствената им кръв, в светлината на библейската заповед относно правилното използуване на кръвта?

Вместо да решава единствено въз основа на личните си предпочитания или на медицинските препоръки, всеки християнин трябва да обърне сериозно внимание на онова, което казва Библията. Този въпрос е между него и Йехова.

Йехова, на когото дължим живота си, постановил, че не бива да приемаме кръв. (Битие 9:3, 4) В Закона на древния Израил Бог забранил употребата на кръв, защото тя представлява живота. Той заповядал: „Животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си.“ Какво трябвало да направи мъж, убил животно за храна? Бог казал: „Нека излее кръвта [му], па да я покрие с пръст.“a (Левит 17:11, 13) Йехова многократно повтарял тази заповед. (Второзаконие 12:16, 24; 15:23) В еврейското издание Soncino Chumash [„Сонсино Хумаш“] се казва: „Кръвта не бива да бъде съхранявана, а да бъде правена негодна за консумация, като бъде излята на земята.“ Никой израилтянин не бивало да присвоява, съхранява и използува кръвта на друго създание, чийто живот принадлежи на Бога.

Задължението да бъде спазван Моисеевият закон отпаднало, когато умрял Месията. Но божият възглед за светостта на кръвта не се променя. Подтиквани от божия свети дух, апостолите напътствували християните ‘да се въздържат от кръв’. Те трябвало да гледат сериозно на тази заповед. Тя била толкова важна в морално отношение, колкото въздържането от сексуална неморалност или идолопоклонство. (Деяния 15:28, 29; 21:25) Когато през двадесети век даряването и преливането на кръв получи широко разпространение, Свидетелите на Йехова разбраха, че това е в противоречие с божието Слово.b

Понякога лекарят кара пациента няколко седмици преди операцията да даде от своята кръв (предоперативно даряване на собствена кръв), за да може, ако се наложи, да му прелее неговата собствена съхранена кръв. Но събирането, съхраняването и преливането на кръв са в явно противоречие с казаното в Левит и Второзаконие. Кръвта не бива да бъде съхранявана, а трябва да бъде изливана, така да се каже — връщана на Бога. Вярно е, че Моисеевият закон днес не е в сила. Но въпреки това Свидетелите на Йехова уважават принципите, които се намират в него, и са решени ‘да се въздържат от кръв’. Затова ние не даряваме кръв, нито съхраняваме за преливане част от собствената си кръв, която трябва да бъде ‘изливана’. Съхраняването дори на собствена кръв е в противоречие с божия закон.

Други видове лечения или изследвания, при които се използува собствена кръв, не са в такова явно противоречие със записаните божии принципи. Например, много християни позволяват да им бъде взета кръв за изследвания, след което тя бива изхвърлена. Лекарите могат да предложат и други, по–сложни видове лечение със собствената кръв на пациента.

Например, по време на някои хирургически операции известно количество кръв може да бъде отклонено от тялото чрез един процес, наречен хемодилуция. Кръвта, която остава в пациента, се разрежда. След това неговата кръв от външния кръг се връща отново в тялото му, като по този начин броят на кръвните му клетки достига нормални граници. Подобно на това кръвта, която изтича в една рана, може да бъде изсмукана и филтрирана, за да може червените кръвни клетки да бъдат върнати в пациента. Това се нарича запазване на кръвните клетки по време на операция. При едно друго лечение кръвта може да отива в машина, която временно играе ролята на различни органи на тялото (например, сърце, бели дробове или бъбреци). След това кръвта от машината се връща в пациента. При други лечения кръвта се отклонява в разделител (центрофуга), за да бъдат унищожени някои нейни опасни или болни съставки. Или целта може да бъде да бъдат отделени някои от компонентите на кръвта, които да отидат в друга част на тялото. Има и изследвания, при които голямо количество кръв бива изтеглено от пациента, за да бъде прибавено към нея контрастно вещество или някакво лекарство, след което се връща в пациента.

Подробностите могат да се различават, а и със сигурност ще бъдат разработени нови начини на лечение и изследване. Не е наша работа да обсъждаме всички новости и да предлагаме решения за тях. Християнинът трябва сам да решава какво да бъде правено с неговата кръв в процеса на една хирургическа операция, на медицински изследвания или текущо лечение. Достатъчно време предварително той трябва да научи от лекаря или от медицинския специалист фактите за онова, което може да бъде правено с кръвта му по време на лечението. Тогава той трябва да реши според собствената си съвест. (Виж блока.)

Християните трябва да помнят, че са се отдали на Бога и са длъжни ‘да го обичат с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум’. (Лука 10:27) За разлика от повечето хора в света, Свидетелите на Йехова високо ценят своите добри взаимоотношения с Бога. Дарителят на живота насърчава всички да разчитат на Исусовата пролята кръв. В Библията пише: ‘В Исус Христос имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни.’ — Ефесяни 1:7.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 31]

ВЪПРОСИ, КОИТО МОЖЕШ ДА СИ ЗАДАДЕШ

Ако част от моята кръв бъде изведена от тялото ми и дори циркулацията ѝ бъде спряна за известно време, дали съвестта ми позволява все още да гледам на тази кръв като на част от мен, като по този начин няма да се изисква тя да бъде ‘изляна на земята’?

Дали ще бъде проблем за моята обучена от Библията съвест, ако по време на преглед или на медицинско лечение част от кръвта ми бъде изтеглена, смесена с други вещества и върната отново в тялото ми?