Урок 7
Използуване на повторение и жестове
1–3. Защо повторението е важен метод на обучение?
1 Целта на твоето говорене трябва да бъде да дадеш информация, която слушателите ти ще запомнят и ще могат да използуват. Ако я забравят, ползата от нея ще бъде изгубена. Едно от основните средства, чрез които можеш да им помогнеш да затвърдят в ума си казаното от теб, е да повториш мислите, които са най–важни. Уместно е казано, че повторението е майка на знанието. Повторението е един от най–съществените методи на обучение. Вече разбра колко е ценен той във връзка с използуването на стиховете. Но „Повторение с цел наблягане“ е посочено отделно на твоята Бланка със съвети върху говоренето, защото се отнася и до други части на доклада ти.
2 За да ти помогнем да усвоиш успешното използуване на повторение с цел наблягане, ще разгледаме този въпрос от два различни аспекта. Всеки засяга различен метод на повторение; всеки има предвид различна цел. Повторението на основните мисли подпомага запаметяването. Повторението на мислите, които не са разбрани, подпомага разбирането.
3 При разглеждането на тази характеристика е важно не само изнасянето, но и подготовката. Необходимо е предварително да определиш кои мисли имат нужда от повтаряне и кога ще бъде най–добре да ги повториш.
4–6. Опиши как „постепенното“ обобщение и „заключителното“ обобщение могат да бъдат използувани, за да се повторят основните мисли.
4 Повторение на основните мисли. Често повторението на основните мисли се постига чрез някакъв вид обобщение. Ще обсъдим два основни вида обобщение, като ще ги наречем „постепенно“ обобщение и „заключително“ обобщение.
5 Постепенното обобщение представлява преглед на същината на всяка основна мисъл в процеса на разглеждането ѝ, като всяко следващо обобщение съдържа същината на основните мисли, които го предхождат. По този начин постоянно бива затвърдявана основната идея на доклада.
6 Независимо от това дали се използува заедно с постепенни заключения, или не, „заключителното“ обобщение в края на доклада събира всичко заедно и целият доклад може да бъде преговорен с няколко кратки изречения. Понякога ще е от полза да се спомене точният брой на основните мисли, които ще бъдат преговорени. Това подпомага допълнително паметта.
7–10. Как едно повторение на мислите, което е като обобщение, може да бъде направено по интересен начин?
7 Не е нужно обобщението да е едно сухо повторение или преразказ на мислите или идеите. То може да се осъществи по редица начини: чрез пример, чрез използуване на стих от Библията, чрез разглеждане на въпроса от различна гледна точка, чрез сравнение или противопоставяне, чрез прокарването на паралели, чрез използуването на синоними или въпроси. Например, много практично обобщение на един публичен доклад може да бъде една кратка, петминутна част, която да спомене основните библейски текстове и главните постулати на доклада. Това ще представлява целият доклад в сбита форма, нещо, което всеки може да вземе със себе си и да използува.
8 Повторението под формата на обобщение е особено полезно във връзка с доклади, наблягащи на разума и логиката, а времето, което ще измине от обсъждането до краткото обобщение, спомага за по–дълбокото затвърдяване на мислите в умовете на слушателите. Но не винаги е необходимо да се обобщава дадена мисъл. Често тя просто може да бъде изразена отново по–късно, като успешна основа за развиването на друга мисъл.
9 Друг начин, по който основните мисли могат да бъдат повторени, е като бъдат посочени накратко в увода на доклада и после в изложението последва тяхното разширено развиване. Това повторение затвърдява допълнително мислите.
10 Като се запознаеш с тези различни начини на повторение на основните мисли, можеш да направиш много за това докладът ти да бъде интересен и да радва слушателите, а също и за това той да се помни по–лесно.
11–14. Какви ключови фактори участвуват в повтарянето на мисли, които са останали неразбрани?
11 Повторение на мислите, които не са разбрани. Това дали ще повториш неразбраните мисли зависи изцяло от слушателите ти. Ако става дума за съществена мисъл и тя няма да бъде ясна за тях без възможността да я чуят няколко пъти, трябва да я разгледаш отново по някакъв начин, иначе ще стигнеш до края на доклада си сам, без да бъдеш придружаван от слушателите си. От друга страна, ненужното повторение, което не се използува с цел наблягане, ще направи доклада многословен и безинтересен.
12 Имай предвид слушателите си, когато подготвяш доклада. Това ще ти помогне до известна степен да очакваш конкретните проблеми, които те могат да имат. Подготви се да повториш тези мисли по някакъв начин, така че те да бъдат видени от различни гледни точки.
13 Как можеш да узнаеш, че не си бил разбран? Гледай слушателите си. Наблюдавай израза на лицата им, или ако разговаряш с един или двама, задавай въпроси.
14 Но обърни внимание на следното: Повтарянето на едни и същи думи не винаги ще изпълни целта ти. Поучаването е нещо повече от това. Ако слушателите ти не са те разбрали първия път, просто да повториш същите думи отново може би няма да бъде достатъчно, за да бъдеш разбран по–добре. Какво можеш да направиш? Трябва да се приспособяваш. За тази цел може да са необходими импровизирани добавки към твоя доклад. Твоята резултатност като учител до голяма степен ще се определя от това дали си се научил да откликваш на потребностите на слушателите си.
**********
15–18. Как човек може да се научи да използува описателни жестове?
15 Жестовете също подчертават това, което казваш, и често подсилват значението на казаното. По този начин те допълват мислите и им придават живот. На практика никой не говори без да жестикулира. Така че ако не жестикулираш на подиума, слушателите ще разберат, че се притесняваш. Но когато жестикулираш по естествен начин, слушателите няма да мислят за теб; те ще мислят за това, което казваш. Жестовете ти помагат, като те оживяват, като подбуждат чувствата ти и така правят представянето ти по–живо. Те не трябва да бъдат взети от някаква книга. Никога не са те учили как да се усмихваш или да се смееш, или как да се ядосваш, така че не е необходимо да имитираш жестовете на някой друг, колкото по–естествени и спонтанни са жестовете ти, толкова по–добре. Изразът на лицето съпътствува неотделимо жестовете при влагането на чувство в изречените думи.
16 Според своя характер жестовете се разделят на два основни вида: описателни и подчертаващи.
17 Описателни жестове. Описателните жестове изразяват действие или показват размер и място. Те са най–лесни за усвояване. Така че ако за теб е проблем да жестикулираш, когато си на подиума, опитай първо с прости, описателни жестове.
18 Когато работиш върху тази характеристика в Училището, не се задоволявай просто с един или два жеста. Опитай се да жестикулираш често по време на доклада. За да направиш това, търси думи, които изразяват посока, разстояние, размер, област, скорост, място, контраст, относителни позиции или сравнение. Ако е необходимо, отбележи по някакъв начин тези думи в своите записки, за да ти напомни това да жестикулираш на това място. Продължавай по този начин, дори и да получиш „Д“ първия път. След няколко доклада ще установиш, че вече не е необходимо да отбелязваш своите жестове или да ги обмисляш предварително, и ще жестикулираш естествено.
19, 20. Каква цел изпълняват подчертаващите жестове?
19 Подчертаващи жестове. Подчертаващите жестове изразяват чувство и убеждение. Те наблягат на мисълта, оживяват я и я подсилват. Затова подчертаващите жестове са необходими. Но внимавай! Обикновено именно подчертаващите жестове се превръщат в маниерничене. За да не допуснеш това, избягвай повтарящите се жестове.
20 Ако имаш проблем с маниерничене относно жестикулацията, за известно време се ограничи само до описателни жестове. Щом усвоиш жестовете от този вид, подчертаващите жестове трябва да бъдат нещо естествено за теб. Като придобиваш опит и си все по–ненапрегнат на подиума, твоите подчертаващи жестове естествено ще изразяват вътрешните ти чувства, показвайки твоята убеденост и искреност. Те ще добавят повече смисленост на речта ти.