Нашата крехка планета — какви са изгледите за нейното бъдеще?

ПРЕДИ двеста години американският държавник Патрик Хенри каза: „Аз не познавам друг начин, по който да съдя за бъдещето, освен по миналото.“ В миналото човекът винаги е съсипвал околната среда. Дали ще обърне нова страница в бъдеще? Засега признаците за това не са насърчаващи.

Макар че имаше известен достоен за похвала напредък, той беше предимно „козметичен“, отнасящ се към симптомите, а не към причините. Ако гредите на къщата са загнили, тяхното боядисване няма да предотврати разрухата. Може да я спаси само основен структурен ремонт. Подобно на това е необходимо да се промени цялата структура на начина, по който човекът използува тази планета. Само да се контролират нанесените вреди няма да е достатъчно.

Анализирайки резултатите от 20 години контрол над околната среда в Съединените щати, един специалист стигна до заключението, че „атаката срещу околната среда не може ефективно да бъде контролирана, а трябва да бъде предотвратявана“. Явно много по–добре е да се предотвратява замърсяването на околната среда, отколкото да се лекуват последиците от вредните му въздействия. Но постигането на такава цел несъмнено би изисквало фундаментална промяна в човешкото общество и във фокуса на интересите на големия бизнес. Книгата „С грижа за земята“ потвърждава, че грижата за земята изисква „ценности, икономики и общества, различни от повечето от онези, които преобладават днес“. Кои са някои от тези ценности, които трябва да бъдат променени в името на спасението на планетата?

Дълбоко вкоренените причини за кризата

Егоизъм. Поставянето на интересите на планетата над тези на експлоатиращите я човеци е първата необходима крачка към защитата на околната среда. Но въпреки това малцина са готови да се откажат от един охолен начин на живот, макар че той вероятно ще остави на бъдещите поколения една съсипана планета. Когато правителството на Холандия — една от страните с най–силно замърсена околна среда в Западна Европа — се опита да ограничи автомобилното движение като част от една кампания за защита на околната среда, повсеместно противопоставяне саботира този план. Макар че холандските пътища са най–претоварените в света, водачите на превозни средства просто не пожелаха да се откажат от свободата си.

Собствените интереси влияят както на онези, които ръководят, така и на цялото общество. Политиците нямат желание да прилагат политика за защита на околната среда, която би могла да им коства загуба на избиратели, а индустриалците са настроени срещу всяко предложение, което би могло да застраши техните печалби или икономически растеж.

Алчност. Когато се стигне до избор между печалба или запазване на околната среда, гласът на парите обикновено се чува повече. Могъщи индустрии се опитват да повлияят за свеждане до минимум на контрола върху замърсяването на околната среда или изобщо да избегнат правителствените разпоредби. Увреждането на озоновия слой онагледява този проблем. Още през март 1988 г. президентът на една от големите химически компании в САЩ заяви: „За момента научните доказателства не показват някаква необходимост за решителни ограничения на изпускането на ХФВ в атмосферата.“

Същата компания обаче препоръча постепенното изваждане от употреба на хлорфлуоровъглеродите (ХФВ). Промяна на нагласата? „Това нямаше нищо общо с увреждането или запазването на околната среда — каза Мостафа Толба, генерален директор на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). — Всичко беше заради това кой ще спечели [икономическата] изгода.“ Сега много учени си дават сметка, че в цялата човешка история унищожаването на озоновия слой е една от най–тежките, предизвикани от човека катастрофи относно околната среда.

Невежество. Онова, което знаем, е нищожно в сравнение с онова, което не знаем. „Ние все още знаем сравнително малко за изобилието на живот в тропическите джунгли — казва Питър Х. Рейвън, директор на Ботаническата градина в Мисури. — Странното е, че знаем повече, много повече за повърхността на луната.“ Същото важи и за атмосферата. Колко още въглероден двуокис можем да изхвърляме в небето, без това да се отрази на климата в глобален мащаб? Никой не знае. Но както писа списание „Тайм“, „безразсъдно е да се подлага природата на такива гигантски експерименти, след като не се знае какъв ще е резултатът, а възможните последици са твърде страшни, за да си мислим за тях“.

Според преценките на ЮНЕП, възможно е загубата на озон към края на това десетилетие да причини стотици хиляди нови заболявания от рак на кожата всяка година. Отражението върху реколтите и риболова все още не е известно, но се очаква да бъде значително.

Късогледи възгледи. За разлика от другите бедствия, проблемите с околната среда ни обхващат неусетно. Това спъва опитите да се осъществят съгласувани действия преди да бъде нанесена трайна вреда. В книгата Saving the Planet [„Спасявайки планетата“] нашата ситуация се сравнява с тази на обречените пасажери от катастрофиралия „Титаник“ през 1912 г.: „Малцина са наясно с размерите на потенциалната трагедия.“ Авторите са на мнение, че планетата може да бъде спасена, само ако политиците и бизнесмените признаят действителното положение на нещата и започнат да мислят за вземане на дългосрочни приложими мерки, вместо за краткосрочни печалби.

Егоцентрични нагласи. На Конференцията за земята през 1992 г. испанският министър–председател Фелипе Гонзалес изтъкна, че „проблемът е глобален, и разрешението не може да бъде друго, освен глобално“. Това е така, но да се намерят глобално приемливи разрешения е обезсърчаваща задача. Един делегат от САЩ на Конференцията за земята заяви без заобикалки: „Американският начин на живот не се поддава на преговори.“ Индийската специалистка по запазване на околната среда Манека Ганди, от друга страна, се оплака, че „едно дете от Запада потребява колкото 125 деца от Изтока“. Отново и отново международните опити да се подобри състоянието на околната среда се разбиват в скалите на егоцентричните национални интереси.

Въпреки всички тези фундаментални проблеми, има основания да се гледа с увереност към бъдещето. Едно от тях е възстановяването на защитната система на планетата.

Изцеляването на земята

Подобно на човешкото тяло, земята притежава удивителната способност да се самоизцелява. Има един забележителен пример за това от миналия век. През 1883 г. индонезийският вулканичен остров Кракатау (Кракатоа) избухнал в гигантска експлозия, която се чула на около 5000 км разстояние. Почти 21 кубически километра материя била изхвърлена към небето, и две трети от острова изчезнали под водата. Девет месеца по–късно единственият признак на живот там било едно микроскопично паяче. Днес целият остров е покрит с буйна тропическа растителност, която приютява стотици видове птици, бозайници, змии и насекоми. Без съмнение това възстановяване е било подпомогнато и от закрилата, на която се радва островът като част от националния парк Уджунг Кулон.

Вредите, причинени от човека, също могат да бъдат премахнати. Ако ѝ се осигури време, земята може сама да се изцели. Въпросът е: Дали хората ще дадат на земята отдиха, от който тя се нуждае? Вероятно не. Но има Някой, който е решен да даде възможност на нашата планета да се изцели — това е Онзи, който я е създал.

„Нека се радва земята“

Бог никога не е имал предвид човекът да погубва земята. Той казал на Адам ‘да обработва и да пази’ Едемската градина. (Битие 2:15) Загрижеността на Йехова за запазването на околната среда била проявена също в множеството закони, които той дал на израилтяните. Например, на тях им било казано да не обработват земята веднъж на всеки седем години — през съботната година. (Изход 23:10, 11) Когато израилтяните многократно пренебрегнали тази, а и други от божествените заповеди, Йехова накрая допуснал вавилонците да обезлюдят земята, която след това останала пуста за 70 години, „докато . . . земята не отпразнува своите съботи“. (2 Летописи 36:21, „Синодално издание“, 1993 г.) С оглед на този случай, не е чудно, че Библията казва, че Бог ‘ще погуби губителите на земята’, за да може земята да се възстанови от насилието на човека върху околната среда. — Откровение 11:18.

Тази акция, обаче, ще бъде само първата крачка. Оцеляването на планетата, както правилно посочва биологът Бари Комонър, „зависи еднакво и от приключването на войната с природата, и от приключването на войните помежду самите нас“. За постигането на тази цел хората от земята трябва да „бъдат научени от Господа“ да се грижат както един за друг, така и за своя земен дом. В резултат на това техният мир ще бъде „голям“. — Исаия 54:13.

Бог ни уверява, че ще има обновяване на екосистемите на земята. Вместо неумолимо да настъпват, пустините ще ‘цъфнат като крем’. (Исаия 35:1) На мястото на глада „изобилие от жито ще има на земята“. (Псалм 72:16) Вместо да умират от замърсяване, реките на земята ще „ръкопляскат“. — Псалм 98:8.

Кога ще бъде възможно такова преобразяване? Когато „Господ [Йехова — NW] царува“. (Псалм 96:10) Божието управление ще гарантира благословия за всяко живо същество на земята. „Нека се радва земята — казва псалмистът. — Нека бучи морето и всичко що има в него. Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях; тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората.“ — Псалм 96:11, 12.

Земя, благословена от своя Създател и управлявана в праведност, има славно бъдеще. Библията описва резултатите от това: „Правда и мир се целунаха. Вярност пониква от земята, и правда е надникнала от небето. Господ тоже ще даде това, което е добро; и земята ще ни даде плода си.“ (Псалм 85:10–12) Когато настъпят тези дни, нашата планета завинаги ще бъде извън опасност.

[Снимка на страница 13]

Подобно на човешкото тяло, земята притежава удивителната способност да се самоизцелява