Борбата за спасяване на нашата планета

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

ЮРИЙ, който живее в руския град Карабаш, има две деца, но и двете са болни. Той се тревожи за тях, но не е изненадан от състоянието им. „Тук няма здрави деца“ — обяснява той. Жителите на Карабаш биват отравяни. Всяка година местната фабрика бълва във въздуха 162 000 тона замърсяващи вещества — по 9 тона за всеки мъж, жена и дете, които живеят там. В градовете Никел и Мончегорск на Колския полуостров, на север от Полярния кръг, „два от най–големите и най–остарели металургични заводи . . . изхвърлят всяка година във въздуха повече тежки метали и серен двуокис от всички други подобни фабрики в Русия“. — „Ню Йорк Таймс“.

Въздухът не е по–здравословен в град Мексико. Едно проучване, направено от д–р Маргарита Кастилехос, разкри, че дори в заможната част на града всеки 4 от 5 деца са болни. „Да си болен за тях е станало нещо нормално“ — отбелязва тя. И казва още, че главният виновник за това е всепроникващият смог, произвеждан от хилядите коли, задръстващи улиците на града. Концентрациите на озон надхвърлят четири пъти допустимия максимум, определен от Световната здравна организация.

В Австралия опасността е невидима — но не по–малко смъртоносна. Децата сега трябва да носят шапки, когато играят в двора на училището. Разрушаването на голяма част от защитния озонов слой в Южното полукълбо накара австралийците да започнат да гледат на слънцето по–скоро като на враг, отколкото като на приятел. Те вече изпитаха трикратно увеличение на кожните ракови заболявания.

В други части на света се води ежедневна борба за намиране на достатъчно вода. Амалия била на 13 години, когато в Мозамбик започнала суша. Водата едва стигнала за първата година, а за следващата вече почти нямало. Зеленчуковите насаждения изсъхнали и загинали. Амалия и семейството ѝ били принудени да се хранят с диви плодове и да копаят в песъчливите речни корита, за да намерят малко скъпоценна вода.

В индийския щат Раджастан изчезват пасбищата. Фагу, член на номадско племе, често се кара с местните фермери. Той не може да намери паша за стадото си от овце и кози. Поради рязкото намаляване на плодородна земя, вековното мирно съвместно съществуване между селските стопани и номадите се наруши.

Положението е още по–лошо в Сахел, широк пояс от полузасушлива земя в южния край на Сахара в Африка. Поради обезлесяването и последвалата суша, цели стада бяха унищожени и безброй дребни стопанства погребани в пясъците на настъпващата пустиня. „Няма да сея повече“ — оплака се един фулански стопанин от Нигер, след като видя как за седми път се съсипва реколтата му от просо. Добитъкът му вече беше измрял поради липса на паша.

Нарастваща опасност

Напоследък има една обща застрашителна особеност, която се крие зад всички тези засушавания, съсипани реколти и замърсен въздух, който задушава град след град. Това са симптомите на една болна планета, планета, която не може повече да се справя с всички тези изисквания, които човекът трупа върху нея.

Нищо на тази земя не е по–важно за нашето оцеляване от въздуха, който дишаме, храната, която ядем, и водата, която пием. Но тези така важни, поддържащи живота елементи, биват най–безжалостно замърсявани или постепенно унищожавани — и то от самия човек. В някои страни състоянието на околната среда вече е опасно за живота. Както образно се изрази бившият съветски президент Михаил Горбачов — „екологията ни е хванала за гушата“.

Заплахата не е за пренебрегване. Населението на света постоянно се увеличава и изискванията спрямо ограничените ресурси се множат. Лестър Браун, президент на Института за наблюдение на света, неотдавна каза, че „най–голямата опасност за нашето бъдеще не е военната агресия, а съсипването на околната среда на тази планета“. Прави ли се достатъчно, за да се предотврати трагедията?

Борбата за запазването на планетата

Трудно е да се помогне на един алкохолик, който е убеден, че няма проблеми с пиенето. По подобен начин, първата крачка към подобряването на здравето на планетата е да се осъзнае обхватът на болестта. Вероятно може да се каже, че образованието е един забележителен успех във връзка с околната среда през последните години. Днес за повечето хора е съвсем ясно, че нашата планета е изтощена и замърсена — и че трябва да се предприеме нещо във връзка с това. Сега заплахата от унищожение на околната среда е надвиснала с по–голяма сила, отколкото заплахата от атомна война.

Световните водачи също си дават сметка за тези проблеми. Общо 118 държавни глави присъствуваха на Конференцията за земята през 1992 г., на която беше решено да се вземат някои мерки относно защитата на атмосферата и на топящите се ресурси. Повечето страни подписаха договор за климата, в който изразяваха съгласието си да изградят система за съобщаване на измененията в отделянето на въглерод в атмосферата, като си поставиха за цел в близко бъдеще да задържа̀т на определена степен общото отделяне. Те също така разгледаха начини за запазване на биологичното разнообразие на нашата планета, на общия брой растителни и животински видове. Не беше постигнато съгласие относно защитата на горите в света, но на конференцията бяха издадени два документа — „Декларацията Рио“ и „Програма 21“, съдържащи напътствия относно това как различните страни биха могли да постигнат „трайно развитие“.

Специалистът по въпросите на природната среда Ален Хамонд подчерта, че „решаващата проверка ще бъде в това, дали ангажиментите, поети в Рио, ще бъдат спазени — дали смелите думи ще доведат до действия през бъдещите месеци и години“.

Важна крачка напред обаче беше Монреалската конвенция през 1987 г., която включи и международно споразумение за предварително определен период от време постепенно да се спре употребата на хлорфлуоровъглеродите (ХФВ).a Какво предизвика тази загриженост? Смята се, че ХФВ допринасят за рязкото изтъняване на защитния озонов слой на земята. Озонът, намиращ се в горните слоеве на атмосферата, играе важна роля при филтрирането на слънчевите ултравиолетови лъчи, които могат да предизвикат рак на кожата, а също и катаракта. Това е проблем не само в Австралия. Напоследък учените откриха, че е налице 8–процентно намаление на зимните озонови концентрации над някои температурни райони на Северното полукълбо. Досега към стратосферата вече са се издигнали двадесет милиона тона ХФВ.

Изправени пред това катастрофално замърсяване на атмосферата, държавите в света оставиха настрана своите несъгласия и предприеха решителни действия. Предстоят и други действия от международен мащаб — за защита на застрашените видове, за запазването на Антарктика и за контрол над придвижването на токсичните отпадъци.

Много страни вземат мерки за очистване на реките си (сега сьомгата се върна в английската река Темза), за контрол на замърсяването на въздуха (което намаля с 10 процента в градовете с най–лошия смог в Съединените щати), за намиране на безвредни за околната среда енергийни източници (80 процента от домовете в Исландия се отопляват с геотермична енергия), и за запазване на своите национални богатства (Коста Рика и Намибия са превърнали около 12 процента от общата си територия в национални паркове).

Дали тези положителни белези са доказателство за това, че човечеството се отнася сериозно към опасността? Дали е само въпрос на време нашата планета отново да се окаже в добро здраве? Следващите статии ще потърсят отговор на тези въпроси.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 2]

От книгата The Pictorial History of the World

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Корица: Дете сред бунище. Снимка: Casas, Godo-Foto