Дали битката е спечелена?

„ГРИЖЕТЕ се за тази планета — тя е единствената, която имаме.“ Такъв беше драматичният апел, отправен от Филип, принц на Великобритания, който е президент на Целосветската фондация за природата.

Хиляди години преди това псалмистът писал: „Небесата са небеса на Господа; а земята Той даде на човешките чада.“ (Псалм 115:16) Бог ни е дал земята за наш дом, и ние трябва да се грижим за нея. Това е и същността на екологията.

Думата „екология“ буквално означава „наука за дома“.a Според една дефиниция на The American Heritage Dictionary [„Речник на американското наследство“], това е „наука за вредното въздействие на съвременната цивилизация върху околната среда, имаща за цел нейната защита или възстановяване чрез опазване“. Или по–просто казано, екология означава откриване на вредите, които човекът е нанесъл, и после намиране на начини за тяхното поправяне. Нито едното, нито другото е лесна задача.

Три очевидни истини относно екологията

Биологът Бари Комонър в своята книга Making Peace With the Planet [„Помирявайки се с планетата“] предлага три прости закона на екологията, които помагат да се обясни защо земята е толкова уязвима към малтретиране.

Всичко е свързано с всичко останало. Точно както един развален зъб може да окаже влияние на цялото ни тяло, така и увреждането на даден природен източник може да задействува цяла верига от проблеми, свързани с околната среда.

Например, през последните 40 години 50 процента от хималайските гори на Непал бяха изсечени — било за горене, било за дървен материал. Останала без дървета, почвата на планинските склонове не след дълго беше отмита с идването на мусонните дъждове. Без почвен слой стана трудно вкореняването на нови дървета, и така много планини бяха оголени. Поради обезлесяването, Непал сега губи ежегодно милиони тонове почва. И тези проблеми не се отнасят само за Непал.

Проливните дъждове в Бангладеш, които преди биваха всмуквани от дърветата, сега се изливат безпрепятствено върху олиселите планини и се спускат като порои към крайбрежието на страната, където предизвикват катастрофални наводнения. В миналото Бангладеш страдаше от сериозни наводнения на всеки 50 години; сега това става на всеки 4 години, или дори по–често.

В други части на света обезлесяването доведе до пресъхване на почвата и промени в местния климат. А горите са само един от природните ресурси, които човекът експлоатира. След като еколозите все още знаят сравнително малко за взаимосвързаните части на нашата необятна екосистема, даден проблем може да не бъде забелязан, докато не бъде причинено сериозно увреждане. Това важи и относно изхвърлянето на отпадъците, което добре онагледява втория закон на екологията.

Всяко нещо трябва да отиде някъде. Представи си на какво щеше да прилича един обикновен дом, ако в него нямаше място за изхвърляне на боклука. Нашата планета представлява точно такава затворена система — всичките ни отпадъци трябва в крайна сметка да намерят място някъде из този земен дом. Частичното разрушаване на озоновия слой показва, че дори наглед безвредни газове, като хлорфлуоровъглеродите (ХФВ), не изчезват просто във въздуха. ХФВ са само една от стотиците криещи потенциална опасност субстанции, които биват изпускани в атмосферата, в реките и в океаните.

Вярно е, че някои продукти — наричани „биоразлагащи се“ — могат с времето да се разпаднат и да бъдат абсорбирани от природните процеси, но с други това не става. Плажовете в цял свят са затрупани с пластмасови опаковки и съдове, които ще си останат там десетилетия наред. Не така явни са токсичните промишлени отпадъци, които обикновено биват заравяни някъде. Макар и далеч от очите, няма гаранция, че те винаги ще бъдат далеч от сърцето. Те могат да се просмучат в подземните водни запаси и да предизвикат сериозна заплаха за здравето на хората и животните. „Ние не знаем какво да правим с всички тези химикали, които произвежда съвременната промишленост — призна един унгарски учен от Института по хидрология в Будапеща. — Ние дори не сме в състояние да проследим какво става с тях.“

Най–опасният боклук са радиоактивните отпадъци, образувани при дейността на атомните електростанции. Хиляди тонове ядрени отпадъци са складирани на временни места, а някои вече и са изхвърлени в океаните. Въпреки че от години се извършват научни изследвания, досега не е намерен начин за тяхното безопасно, трайно съхранение или отстраняване, няма и изгледи за намирането на такъв начин в близко бъдеще. Никой не знае кога могат да избухнат тези екологични бомби със закъснител. Проблемът със сигурност няма да изчезне — тези отпадъци ще бъдат радиоактивни още векове или хилядолетия наред, или докато Бог предприеме действия. (Откровение 11:18) Неуважението от страна на човека към въпроса за отстраняването на отпадъците ни напомня също така за третия закон на екологията.

Нека природата избира пътя си. С други думи, човекът трябва да си сътрудничи с природните системи, а не да се опитва да ги заобиколи с нещо, което той смята, че е по–добро. Подходящ пример за това е случаят с някои пестициди. Когато бяха използувани за пръв път, те помогнаха на селските стопани да поставят под контрол плевелите и на практика да премахнат пагубните вредители. Изобилната реколта изглеждаше гарантирана. Но после нещата тръгнаха на зле. Плевелите и инсектите започнаха да проявяват устойчивост спрямо все повече пестициди, докато се оказа, че пестицидите тровят и естествените врагове на инсектите, и дивата природа, и дори самия човек. Може би и ти си получавал отравяне от пестициди. В такъв случай ти си една от жертвите, които наброяват най–малко един милион в света.

Отгоре на всичко има все повече доказателства за това, че пестицидите може би в крайна сметка не увеличават добивите. Сега в Съединените щати инсектите съсипват по–голяма част от реколтата, отколкото съсипваха преди пестицидната революция. Също и изследванията на Международния институт за проучване на оризовите добиви, със седалище във Филипините, разкриха, че пестицидите не подобряват вече оризовите реколти в Югоизточна Азия. Всъщност една спонсорирана от правителството на Индонезия програма, която не разчита толкова на пестицидите, постигна 15 процентно увеличение на оризовите добиви от 1987 г. насам, въпреки 65 процентното намаление в употребата на пестициди. Независимо от това, всяка година селските стопани в цял свят масово употребяват пестициди.

Трите закона на екологията, представени по–горе, помагат да се обясни защо нещата вървят на зле. Други важни въпроси са: Колко вреда вече е нанесена, и може ли тя да бъде поправена?

Колко вреда е нанесена?

Придружаващата текста карта на света (виж страници 8–9) подчертава някои основни проблеми във връзка с околната среда, както и къде тези проблеми са в най–критично състояние. Явно е, че когато загубата на обиталището или други фактори причиняват унищожението на даден растителен или животински вид, човекът не може да поправи вредата. И други вреди — като разпадането на озоновия слой — вече са нанесени. Какво да кажем за извършващото се в момента съсипване на околната среда? Дали е постигнат някакъв напредък относно спирането, или поне забавянето на този процес?

Два от най–важните показатели за екологическото увреждане са селското стопанство и риболовът. Защо? Защото тяхната продуктивност зависи от здравословната околна среда, и защото нашият живот зависи от надеждни източници на храна.

И двата сектора проявяват признаци на упадък. Организацията по храните и селското стопанство към ООН изчисли, че риболовните флотилии в света не могат да улавят повече от 100 милиона тона риба, без сериозно да застрашат рибните запаси. Това количество беше надхвърлено през 1989 г. и, разбира се, през следващата година световният улов спадна с четири милиона тона. Рязко намаля уловът в някои рибни находища. В североизточния Атлантик, например, уловът спадна с 32 процента през последните 20 години. Главните причини за това са свръхуловът, замърсяването на океаните и унищожаването на мръстилищата.

Тази тревожна тенденция се отразява и на селскостопанските реколти. През 60–те и 70–те години чрез подобрени растителни сортове, както и чрез напояване и широко използуване на пестициди и торове значително беше повишена световната зърнена продукция. Сега пестицидите и торовете губят своята ефективност, а недостигът на вода и замърсяването също са причина за по–оскъдните реколти.

Макар че всяка година трябва да се хранят около 100 милиона повече гърла, през последното десетилетие намаля общата площ на обработваемата земя. И тази орна земя губи своята плодородност. Според една преценка на Института за наблюдение на света ерозията е отнела от селските стопани 500 милиарда тона повърхностен почвен слой през последните 20 години. Неизбежно хранителната продукция започна да спада. В отчета State of the World 1993 [„Сътоянието на света през 1993 г.“] се казва, че „6–процентният спад в производството на зърно на човек от населението между 1984 г. и 1992 г. [е] може би най–тревожната икономическа тенденция в света днес“.

Ясно е, че животът на милиони хора вече е подложен на риск поради пренебрежението на човека към околната среда.

Може ли човекът да се справи с проблемите?

Макар че човекът сега разбира донякъде какво не е наред, не е лесно то да се поправи. Първата трудност идва оттам, че са необходими много пари — най–малко 600 милиарда долара годишно — за прилагането на предложенията, направени на Конференцията за земята през 1992 г. Ще са необходими също така истински жертви — като например да се пилее по–малко и да се преработва повече, да се пести вода и енергия, да се използува повече обществен, отколкото частен транспорт, и, най–трудното от всичко, всеки да мисли повече за интересите на цялата планета, а не само да дърпа чергата към себе си. Джон Карнс Мл., председател на Щатския комитет за възстановяване на водните екосистеми, изложи накратко същността на проблема така: „Аз съм оптимист относно онова, което можем да направим. Но съм песимист относно онова, което ще направим.“

Само стойността на едно цялостно почистване е такава, че повечето страни предпочитат да отлагат деня на равносметката. По време на икономическа криза, на мерките за опазване на околната среда се гледа като на заплаха за работните места или като на спирачка за икономиката. По–евтино излиза да се приказва, отколкото да се действува. В книгата Caring for the Earth [„С грижа за земята“] тази ситуация се описва като „гръмотевични бури от реторика, следвани от суши на бездействие“. И все пак, независимо от това туткане, не може ли някоя нова технология — ако разполага с достатъчно време — да намери безболезнен лек за болестите на планетата? Изглежда, че не може.

В съвместно изявление, Националната академия на науките на САЩ и Кралското лондонско дружество откровено признаха: „Ако настоящите прогнози за нарастването на населението се окажат точни, и начините, по които действува човечеството на планетата, останат непроменени, то науката и техниката може би няма да са в състояние да предотвратят както необратимия упадък на околната среда, така и трайната мизерия за по–голямата част от света.“

Застрашителният проблем с ядрените отпадъци, които няма къде да се изхвърлят, е едно напомняне, че науката не е всемогъща. От 40 години учените търсят безопасни места за трайно складиране на отпадъци с висока радиоактивност. Търсенето се оказа толкова трудно, че някои страни, като Италия и Аржентина например, стигнаха до заключението, че не могат да подготвят такова място преди 2040 г. — най–рано. Германия, която е най–оптимистична в това отношение, се надява да приключи с плановете към 2008 г.

Защо ядрените отпадъци представляват такъв проблем? „Няма учен или инженер, който да може да даде абсолютна гаранция, че дори и в най–добрите хранилища радиоактивните отпадъци няма да дадат теч в опасни количества“ — обяснява геологът Конрад Краускопф. Но въпреки ранните предупреждения за трудностите във връзка с изхвърлянето на отпадъците, държавите и ядрената промишленост безгрижно не вземаха мерки в това отношение, предполагайки, че технологията на утрешния ден ще намери разрешение. Този утрешен ден така и не дойде.

Щом технологията не може да закърпи кризата спрямо околната среда, тогава какви други възможности остават? Дали нуждата в крайна сметка ще принуди народите да обединят усилията си, за да запазят планетата?

[Бележка под линия]

[Блок на страница 7]

В търсене на възстановими енергийни източници

Повечето от нас гледат на енергията като на даденост — докато не спре токът или не се повишат цените на петрола. Но консумирането на енергия е една от главните причини за замърсяване на околната среда. По–голямата част от използуваната енергия идва от изгарянето на дървесни или фосилни горива — един процес, който изхвърля в атмосферата милиони тонове въглероден двуокис и освен това погубва световните гори.

Атомната енергия, която представлява една друга възможност, губи все повече привърженици поради опасността от аварии и затрудненията при съхраняването на радиоактивните отпадъци. Други алтернативи са известни като възстановими енергийни източници — тъй като те си служат с естествено съществуващи енергийни източници, които могат да се ползуват без ограничения. От тях има пет основни вида.

Слънчева енергия. Тя лесно може да бъде използувана за отопление, и в някои страни, като Израел например, много къщи имат слънчеви колектори за подгряване на вода. Използуването на слънцето за производство на електричество е по–трудна задача, но съвременните системи с фотоелементи вече осигуряват с ток някои отдалечени райони и стават все по–икономични.

Силата на вятъра. В различни богати на ветрове части на света сега на хоризонта могат да се видят огромни вятърни мелници. Цената на електричеството, получено по този начин, пада все повече и сега в някои области то е по–евтино от онова, което се получава от традиционните енергийни източници.

Хидроелектричество. Вече 20 процента от електричеството в света се получава от водноелектрически централи, но за съжаление повечето подходящи за тях места в развитите страни вече са използувани. Грамадните язовирни стени могат също значително да навредят на околната среда. По–обещаващо, особено за развиващите се страни, изглежда построяването на множество по–малки водноелектрически централи.

Геотермична енергия. Някои страни, особено Исландия и Нова Зеландия, можаха да се включат в „бойлера“, намиращ се под краката им. Подземната вулканична дейност нагрява водата, която може да бъде използувана за отопление на къщи и за производство на електричество. Италия, Япония, Мексико, Филипините и Съединените щати също разработиха до известна степен този естествен енергиен източник.

Енергията на приливите и отливите. Океанските приливи и отливи биват използувани в някои страни, като Великобритания, Франция и Русия, за получаване на електричество. Но в света има твърде малко места, където този вид енергия може да се получава на икономически изгодна цена.

[Блок/Снимки на страници 8, 9]

Някои от главните световни проблеми относно околната среда

Унищожаване на горите. Три четвърти от горите в умерения климатичен пояс и половината от тропическите гори в света вече са изгубени, и степента на обезлесяване тревожно се покачи през последното десетилетие. Според последните преценки всяка година биват унищожавани между 150 000 и 200 000 квадратни километра тропически гори, което се равнява приблизително на територията на Уругвай.

Токсични отпадъци. Половината от произвежданите понастоящем 70 000 химикали се определят като токсични. Само Съединените щати произвеждат 240 милиона тона токсични отпадъци годишно. Поради липса на данни е невъзможно да се изчисли общото количество за света. В допълнение на това, през 2000 година ще има почти 200 000 тона радиоактивни отпадъци, складирани във временни хранилища.

Съсипване на земята. Една трета от световната повърхностна площ е застрашена от превръщане в пустиня. В някои части на Африка пустинята Сахара се разшири с 350 км само за 20 години. Вече е застрашена прехраната на милиони хора.

Недостиг на вода. Около два милиарда души живеят в области, където съществува хронична оскъдица на вода. Това положение бива утежнено от пресъхването на хиляди кладенци, поради понижаващите се нива на водоносните пластове, от които те зависят.

Застрашени от изчезване видове. Макар че тези цифри са донякъде предполагаеми, учените изчисляват, че между 500 000 и 1 000 000 вида животни, растения и насекоми ще бъдат унищожени до 2000–та година.

Замърсяване на атмосферата. Едно проучване на ООН, направено в началото на 80–те години, разкри, че един милиард души живеят в градски райони, където ежедневно са изложени на застрашаващи здравето им концентрации от сажди или отровни газове, като серен двуокис, азотен двуокис и въглероден окис. Рязкото нарастване на градовете през последното десетилетие несъмнено влоши още повече този проблем. Освен това в атмосферата биват изхвърляни 24 милиарда тона въглероден двуокис годишно, и съществуват опасения, че този „парников газ“ може би предизвиква затопляне в световен мащаб.

[Карта]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Обезлесяване

Токсични отпадъци

Замърсяване на атмосферата

Недостиг на вода

Застрашени видове

Съсипване на земята

[Източници]

Mountain High Maps™ copyright© 1993 Digital Wisdom. Inc.

Снимка: Hutchings, Godo-Foto

Снимка: Mora, Godo-Foto