Накъде отива то?

„ОБНОВИТЕЛНОТО движение губи двигателната си сила и/или се разлага на разцепнически групи“, писал един водач на католическото харизматично обновително движение в Съединените щати в един отчет относно това движение. По-нататък в него се казва: „Разцеплението води до разводняване на Божието Слово.“

В едно от изданията си, австралийското списание „Вижън“ за обновение в евангелистката църква, поместило споменатия отчет в една статия под заглавие „Какво става с обновителното движение?“. В него редакторът, също харизматик, пише, че изнесъл доклад в едно харизматично събрание, в който говорил за „смъртта на харизматичното обновение“.

Председателят на Международната лютерова харизматична конференция анализирал разцеплението и установил, че дори само в Съединените щати са се развили „седем течения“. Към тях принадлежат групи, които са се присъединили към прочути водачи, протестантски и католически групи, които се стараят да ограничат обновението върху техните църковни общини, и тъй наречените „здраве–и–богатство“ групи, които казват, че изцеления и финансови успехи са признак за Божие одобрение.

Следователно, водачи и наблюдатели се опасяват, че движението бавно губи тласък, и че то, както казва един харизматик „няма да съществува завинаги“ (Ю. С. Католик). Това развитие очевидно води или към загуба на възхищение или към създаване на нови харизматични петдесятъчни секти, които се групират около различни водачи.

Споменатото развитие има свое основание. Относно петдесятъчното движение, което се появи на религозната сцена преди няколко поколения, трудът „Дзи Енсайклопидиа Британика“ пише: „Първоначално петдесятниците нямаха намерение да се оттеглят от техните църкви и да създават ново религиозно задружие. Те просто се стремяха към реформи и пробуждане. Искаха да допринесат за това, тяхната църква да се освободи от формализъм в богослужението, от модернизъм в учението и от придобиването на светски характер в практиката, и да я преобразят в една силна, изпълнена с дух община, която да съответства на тази, описана в Деянията на апостолите.“ Но въпреки това, след известно време се създаде едно самостоятелно петдесятъчно движение. По-късно последва цяла редица от разцепления, така че днес има повече от 30 различни петдесятъчни групи.

Най-младата история на „новите харизматици“ показва очебийна прилика с онова развитие. Но това не ни изненадва, ако проучим, как се стигна до модерното движение.

Какво наистина се случи

Описанията, които се четат отвреме навреме, могат да доведат някого до мисълта, че до говорене на езици и към вътрешно обновение се стига съвзем внезапно и от само себе си — като спонатнно дело на светия дух. Но нека да обърнем внимание на това, че говоренето на езици между протестантите в Калифорния започна чрез двама епископи, които в 1959 година „получиха кръщението с дух чрез свидетелството на сприятелени петдесятници“. От тях „опита с духа“ бе предаден на около една дузина други членове на тяхната църква. Техният свещеник влезе във връзка с други и разпространи „опита с духа“ между членовете на много протестантски църкви.

Също и между католиците, харизматично движение не се разви спонтанно. Още преди „,Дюкезновия опит‘ имаше единични католици с петдесятъчни преживелици — често бяха ги правили под влиянието на приятели петдесятници“, се казва в „Де Ню Харизматикс“.

Как стои въпросът с групата в университета Дюкезн, понеже говоренето на езици между католиците се разпространи от там като огън в степта? През август 1966 година членове на факултета се запознаха чрез приятели с различни публикации, които насърчаваха петдесятъчната религиозност. „След това групата реши да установи контакт с местните християни, които вече практикуваха говоренето на езици“, се казва в един отчет. Тази среща доведе до „Дюкезновия викенд“.

От тогава схващанията на по-стари петдесятъчни групи започнаха да проникват в традиционните църкви и също бяха направени петдесятъчни преживявания. Повечето приематели на „духа“ се стремяха или към „по-динамичен“, по-възбудителен и по-приятен религиозен живот или бяха повлияни от хора, които вече имаха такива преживявания.

Но резултатите не говорят за това, че се касае за едно истинско, спонтанно обновение чрез светия дух. По-скоро ученията и практиката на една група, бяха въведени при голям брой други групи, без някой да направялява получените резултати или да ги насочи към полезна цел.

„А нашето преживяване?“

Въпреки, че се увеличават доказателствата за това, че тези „опити с духа“ не могат да се припишат на действието на светия дух, някои хора, които са имали такива преживявания, не биха могли да ги отрекат с чиста съвест. Не са ли почуствали в себе си силата? Не изживяха ли, как други или те самите са били изцелени? Не започнаха ли внезапно да говорят на езици, които им бяха чужди?

Това може да е така, но не трябва да забравяме, че Библията предупреждава от духове, от демони, които мамят хората (1 Йоан 4:1). За тях се казва, че ще ‘вършат знамения’ и дори ще подведат могъщите на земята (Откровение 16:14). Те могат да използват хора, за да извършат техните мощни дела, но видимото въздействие не доказва, че те са от Бога. „Но ако се действат в името на Господаря Исус?“ би могъл някой да попита. Исус сам каза: „Мнозина ще ми кажат в оня ден: ,Господарю, Господарю, не в твое ли име се представихме като пророци, и не в твое ли име изгонвахме демони и не в твое ли име извършихме много чудеса? Тогава ще им отговоря: Аз не ви познавам“ (Матей 7:22, 23, „Взаимен превод“).

Петдесятниците още в годините на основаването се страхуваха от влиянието на демони. В началото на нашето столетие петдесятъчния проповедник В. Дж. Сеймур помолил неговия учител да дойде в Лос Анжелес и да му помогне, „защото нямаше вече власт . . . върху хипнотичните сили, водещи към телесен екстаз“, и които действаха в неговите събрания. Той смяташе, че се нуждае от помощ, за да може да установи, „какво е истинско и какво фалшиво, за да може да се отстрани това, което не е от Бога“.

Един свещеник езуит, който също говори на езици, обясни следното по отношение на възможността на Сатана да се представя като ангел на светлината и така да мами хората (2 Коринтяни 11:14): „Говоренето на езици може да бъде истерично или, както някои казват, дяволско преживяване.“ Един духовник на епископалната църква, сам харизматик, каза: „Дяволът има много възможности, да ни повлияе. Когато биваме кръстени със светия дух [което се изразява при „петдесятниците“ чрез говоренето на езици], той действително напада.“

Освен това трябва да се съблюдава следното: Ако тези специални дарби, като говорене на езици, лекуване и пророкуване, биха били толкова важни за наше време, защо тогава апостол Павел писа: „Пророчества ли са, те ще се прекратят; езици ли са, ще престанат“ (1 Коринтяни 13:8, „Бълг. синодален превод“, 1982 г.). Когато апостолите умряха, а също така и тези, на които ‘бяха положили ръце’, дарбите на чудеса на светия дух престанаха (Деяния на апостолите 8:17; 14:3).

Християни днес трябва да покажат много по-важен белег, по който може да се познае, че Бог действа чрез тях. Този белег трябва да имат всички Божии служители. В Библията четем: „Трайност имат сега (само) вяра, надежда и любов, тези три: Но любовта е най-голямата между тях“ (1 Коринтяни 13:13, „Вилкенс“). Щом като е така, трябва да се оглеждаме за нещо друго, отколкото за говорене на езици, нещо, което в наше време може да се познае като ясно доказателство за действието на светия дух.

Как могат да се открият истинските християни, които наистина проявяват тази всичко надминаваща любов? Виждат ли се при тях плодовете на Божия дух, което да покаже, че отговарят на християните от първото столетие? Нека да проверим това.

[Текст в блока на страница 13]

Резултатите не говорят за това, че се касае за едно истинско, спонтанно обновение чрез светия дух.