Един друг дух

В ПЪРВОТО столетие Божият дух беше активен, в това няма никакво съмнение. Той се манифестираше между другото и в това, като на някои Божии служители даде сили, които други не притежаваха. Една от тях беше говоренето на езици.

Но този, който получи способността да говори на език, който до тогава не знаеше, беше разбиран от други, които говореха този език. Така например, хората които присъстваха на Петдесятница, когато започна говоренето на езици, казаха: „Как става, че всеки от нас слуша собствения си език, език, в който сме родени? . . . ние ги слушаме в нашите езици да говорят за великите Божии неща“ (Деяния на апостолите 2:5–11).

По отношение на събранията на християни апостол Павел писа: „Ако някои говори на непознат език, нека това да се ограничи най-много на два или три, и то един след друг; и някой нека да превежда. Но ако няма преводач, тогава да мълчи в еклезията“ (1 Коринтяни 14:27, 28). Колко различно се държат днешните харизматици! Те говорят едновременно, и това, което казват, никой не разбира и не може също да бъде преведено.

Говоренето на езици беше една от „дарбите“ на светия дух, дадена на християните от първото столетие, за да могат хората да разпознаят, с коя организация беше Бог. При това тази „дарба“ имаше практическа цел: „Благовестието“ можеше да бъде оповестено на хора, които говореха на други езици.

Освен това, между тези, които тогава бяха изпълнени със свят дух имаше също някои, които можеха да възкресяват мъртви (Деяния на апостолите 9:36–41; 20:7–12). Ако днес става въпрос за същия този дух, между харизматиците би трябвало да има личности, които да притежават тази способност. Но такова нещо няма. Ето защо е ясно, че при „духа“, на когото се приписват явленията между харизматиците, не се касае за Божия дух, който бе деен между християните от първото столетие.