Аз бях проповедник на петдесятъчното движение

РОДЕН съм в 1932 година в Сицилия (Италия). Наскоро след Втората световна война взех участие в богослужение на петдесятъчкна община, което се проведе в частна къща. Проповедникът, мъж на средна възраст, започна богослужението като се молеше с много силен глас. Това ме учуди доста, но аз останах.

По време на проповедта го прекъснах няколко пъти и го помолих да ми докаже, че има Бог. Каза ми, че Библията е доказателство за това и ми подари една. Започнах всеки ден да чета по около седем глави. Скоро забелязах, че от това което четях, разбирах съвсем малко или почти нищо. Реших да се обърна за помощ към петдесятъчното движение.

Моето религиозно възпитание

Интересувах се от религията още като дете. Моите родители също бяха вярващи. Както повечето сицилианци, така и те принадлежаха към римско-католическата църква и ходеха редовно на литургия.

Когато порастнах, разбрах, че католическата църква не може да задоволи духовно-религиозните ми нужди. Например не можех да разбера защо духовниците носят служебни одежди, защо при изповядването искаха да узнаят всички подробности от личния ти живот и защо в църквата също имаше толкова много идоли, както и в езическите храмове. Понеже не получих задоволителни отговори на тези въпроси, загубих постепенно интерес към католическата вяра.

Преди войната един свещеник често идваше у нас. Той получаваше реколтата от нашето лозе. Застъпваше мнението, че фашизъма е най-доброто правителство за Италия, защото защитава интересите на католическата църква. След войната много хора напуснаха църквата, защото видяха, че тя беше застанала на страната на фашизма. Бяха възмутени също и от това, че църквата подкрепяше богатите за сметка на бедните.

Последицата от това беше, че много хора станаха атеисти. Аз също клонех към атеизъм. Отивах на черква, само за да се срещна там с моите познати. Все пак чувствах нужда от духовно-религиозни неща.

Животът ми като член на петдесятъчното движение

Нуждата от духовно-религиозни неща стана причина да проявя интерес към Библията. Затова започнах да посещавам богослуженията на петдесятъчната община.

Техните богослужения бяха голяма изненада за мене. Проповедникът започваше да се моли със затворени очи и към небето вдигнати ръце. Накрая подканваше присъстващите заедно с него да пеят религиозна песен. След това някои получаваха взможност да положат „свидетелство“, т.е., те разказваха какви проблеми са имали преди да се срещнат с петдесятъчното движение, и какъв живот водят сега.

Следваше проповед, базираща се на някакъв библейски стих. Не разбирах какво казваше проповедникът, но си мислех, че причината се крие в оскъдните ми библейски познания. След проповедта проповедникът отиваше към всеки от членовете на общината и полагаше ръцете си върху него, същевременно казвайки: „Викайте много силно! Господарят е близо!“ Присъстващите започваха да викат: „Алилуя! Господарю, изслушай ни!“ или нещо подобно.

В 1950 година се кръстих и станах член на петдесятъчното движение. Бях убеден, че Бог ме е призвал и започнах да водя друг живот: Престанах да пуша, да ходя на кино и да танцувам. Тъй като петдесятъчната община, към която принадлежах, смяташе, че е неправилно да се слуша радио, престанах и с това.

Жителите на село Св. Каталдо в сицилианската провинция Калтанисета, където живеех, бяха смаяни от промяната, която беше настъпила при мене. Говорех с всички за моята вяра и ги канех да посетят нашето богослужение. Казвах им, че трябва да се спасят, защото в противен случай ще попаднат в ада за да бъдат измъчвани. Много хора ме послушаха и също станаха членове на петдесятъчното движение.

Когато виден проповедник от Америка дойде при нас, бях назначен да ръководя неделното училище. Това означаваше, че предстоях на събранията на петдесятъчната община, в които се разглеждаше едно печатно произведение, „Неделното училище“. Поради усърдието, което показах като ръководител на неделното училище, през юни 1952 г. бях назначен като проповедник, въпреки, че нямах никакво теологично образование. В следващите четири години служих в петдесятъчните общини в провинцията Калтанисета, включително и в общината в Калтанисета.

Получавам дарбата за говорене на езици

Разбира се, радвах се на напредъка, който правех, но бях разочарован, че не притежавах някаква особена дарба, които петдесятъчното движение смята за проява на Божия дух, например дарбата за говорене на езици. Един ден желанието ми се изпълни.

По време на едно богослужение, което аз ръководех и при това се молех, един глас ми каза, да положа ръцете на определена жена в общината. С още затворени очи, отидох към жената, намираща се в средата на общината и ѝ положих ръцете си. Тя издаде силен вик и след това започна да говори с мене на езици. При това се произнасят думи без влагане на собствената воля. Тази преживелица ме направи много щастлив.

Но Библията все още не можех да разбирам и това ме безпокоеше. Каза ми се, че само онези, които притежават дарбата на тълкувание, могат да разбират Библията. Това обяснение ме задоволи до известна степен. Бях благодарен, че получих поне дарбата на говорене на езици.

Но само след няколко месеца установих, че с тази „дарба“ нещо не е в ред. Започнаха ужасни кошмарни сънища. Имах чувството, че съм парализиран и че виждам около себе си тъмни силуети, които здраво ме държаха. Дойде ми на ум, че тези нападения от зли духове имат нещо общо с „дарбата“, която получих. Подозрението ми се засили още повече, когато един проповедник, който притежаваше дарбата на тълкувание, заповяда на член от общината, говорещ на езици, да не говори повече, защото това, което казва е срамно и не трябва да бъде повторено.

По-нататъшно търсене бива наградено

Не исках да се откажа, докато не намеря обяснение за всичко това. Започнах да посещавам богослуженията на други религиозни общества, като например тези на апостолската и баптистка църква, но без всякакъв успех. След това чух, че в Калтанисета, съседното ни село, дошли двама целодневни проповедници на свидетелите на Йехова. Потърсих ги.

Поставих им много въпроси. Двамата свидетели отговориха на всички мой въпроси с помоща на Библията. Приех предложението им да изучават с мен безплатно Библията. С течение на времето узнах и истината за дарбата на говорене на езици.

От Библията произлиза ясно, че Бог, Всемогъщият, даде на първите християни дарбата да говорят някакъв език, който не бяха учили. В началото на християнската еклезия, тази дарба помогна на малката група от ученици, да поучават чужденици за „великите Божии дела“ (Деяния на апостолите 2:5–11). Дарбата на говорене на езици служеше също като видимо доказателство, че младата християнска еклезия притежаваше Божията благосклонност (1 Коринтяни 14:22). Трябваше ли обаче дарбата на говорене на езици в християнската организация да се запази и след като тя се развие изцяло?

Не; аз узнах, че тази дарба, както и дарбата на пророкуване и специални познания трябваше да се притежава само за определено време. Библията казва: „Любовта не отпада никога. Но що се отнася за дарби на пророкуване, те ще се премахнат; що се отнася до езици, те ще престанат; що се отнася до познания, те ще се премахнат.“ Тези специални дарби бяха характерен белег на християнизъма в неговите начала; но както един мъж, след като порастне, не притежава повече характерните белези на малко дете, така също трябваше — както показва Библията — да бъдат премахнати и тези особени дарби (1 Коринтяни 13:8–11).

Започнах да разбирам, че тази дарба, която бях получил като член на петдесятъчното движение, и за която вярвах, че е от Бога, всъщност се дължеше на въздействието на Сатана и неговите зли могъщи духове. Библията казва предупредително, че самия Сатан приема „образ на ангел на светлината“ и че много хора мами „с лъжливи знамения и чудеса и с всякаква измама на неправдата“ (2 Коринтяни 11:14; 2 Солунци 2:9, 10).

Колко щастлив съм, че сега зная всичко това! Мир в сърцето и задоволство обаче ми дари преди всичко познанието, че Бог има предвид да установи своето справедливо царско правителство над цялата земя, за благословия на всички, които го обожават с дух и истина. Скоро под това царско управление ще бъдат изпълнени следните библейски обещания: „И сам Бог ще бъде при тях [хората]. И той ще обърше всяка сълза от очите им, и смъртта няма да я има повече, нито ще има жалене, нито ще има плач, нито ще има болка“ (Откровение 21:3, 4).

Продължавам да проповядвам, но другояче

Преди петнадесет години се отдадох на истинския Бог Йехова и символизирах това отдаване чрез кръщение във вода. След моето кръщение главната цел в живота ми беше, да взема участие в изпълнение на пророчеството на Исус Христос, Божия Син: „Тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят [на съвременната система на нещата]“ (Матей 24:14).

Особена радост представлява за мене това, че можах да помогна на много хора в моето родно село Св. Каталдо, където бях проповедник на петдесятъчното движение, да узнаят истината за Божието Царство и да вземат участие в делото за възвестяване на Царството. Ние, жена ми и аз, живеем сега в Турин (Северна Италия). Много се радвам, че тримата по-голями от седемте ми синове, започнаха като мене да проповядват на хората в този град посланието, че мир и щастие може да се постигне само чрез Божието Царство.

Както всички Божии служители, така и ние очакваме цялостното изпълнение на библейското пророчество: „В дните на тези царе Богът на небесата ще издигне едно Царство, което никога няма да се разруши и владичеството на което няма да премине на друг народ. То ще смаже всички тези царства и ще ги довърши, а самото то ще съществува завинаги“ (Даниил 2:44). (Изпратено).