Подробно разглеждане
СВЕТИЯТ дух действа ли в харизматичното движение? Харизматиците трябва да разберат, че в това отношение искаме да сме сигурни, особено поради това, че християните четат поканата в Божието Слово: „Мои мили приятели, не вярвайте на всички, които твърдят, че притежават духа! Изпитайте ги, за да откриете дали техният дух е от Бога“ (1 Йоан 4:1, „Добрата новина“).
Искрени харизматици разбира се вярват, че техните преживявания доказват, че светия дух пак действа сред вярващите така, както действаше сред християните от първото столетие. Но извънстоящи от харизматичното движение очакват да видят още други известни от I–то столетие знаци за дейността на светия дух.
Истинско единство?
Как например стои въпросът с единството? Единно ли е това движение? Обикновено харизматиците остават членове на църквите, към които преди това принадлежали. Ето защо за наблюдателя се появяват съществени въпроси.
Например: Религиозен петдесятник вярва ли наистина, че харизматичен презвитер, който пуши, е спасен? Харизматичен баптист искрено ли е убеден в това, че католическо или епископално кръщение чрез напръскване с вода е валидно християнско кръщение, само защото съответният е станал харизматик? Лютерански харизматик и харизматичен католик наистина ли са единодушни в това, че католическите свещеници при литургията превръщат хляба и виното в тялото и кръвта на Христос? Списъка на такива различни схващания може още да се продължи.
Тези различни схващания играят ли някаква роля за харизматиците? На християните от първото столетие такива различия не бяха безразлични. Под ръководството на светия дух апостол Павел писа: „Да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл!“ (1 Коринтяни 1:10, „Бълг. синодален превод на Библията“, 1982 г.) Следователно между истински християни не трябва да има разногласия. Светият дух в онова време не действаше по този начин. Той по-скоро обединяваше християните, като им помагаше да станат единни. По отношение на учения, практика и организация бяха напълно единни и не образуваха само една хлабава, базираща на емоционални преживявания общност.
Членовете на харизматичното движение признават, че съществува разногласие. В списанието „Христиенити Тудей“ се казва: „Някои от ръководещите харизматици казват, че досега тяхното единство е само в емоционална насока. По отношение на ученията има големи разлики във възгледите. За съжаление тези разлики не се взимат на сериозно, което обаче предствалява опасност за бъдещи усилия за единство.“
Криза в ръководството
Някои водачи на харизматичното обновително движение станаха доста известни. Но с време различния им религиозен произход доведе до разногласия относно ръководенето на движението. Стигна се до скарване. Стана ясно каква опасност представлява това за харизматичното обновение и затова се свика един вид конференция на високо равнище на всички водачи. Тя се състоя в 1980 г. в Далас (Тексас, САЩ). Водачът, който откри конференцията каза без заобикалки: „Ние сме тук, за да си признаем нашата скандална разногласност.“ Проблемът можа ли да се разреши? Една от страните се застъпи за оформянето на групи под един старейшина или учител, който да се грижи за своите ученици. Противниците на това предложение изявиха опасението, че „старейшините биха упражнили небиблейска контрола върху живота на други, дори може да си присвоят авторитета на Христос“. Един водач обвини друг, че му „краде овцете“, и допълни: „Те не правят от грешници ученици за Исус Христос, а правят ученици за себе си от членове на други църкви.“ Следователно, разпокъсаността продължава да съществува („Христиънити Тудей“, 4-ти април 1980).
Несъгласуваността има и една по-дълбока основа. Тя се дължи на това, че се отрича авторитета на Библията.
Отричане на книгата на единството
Може би читателят, който е харизматик, искрено е убеден, че нито един водач на харизматичното движение би отхвърлил някога Библията. Но към „милостивите дарби“, които движението претендира, че притежава, принадлежи също и пророкуването. И както се казва в книгата „Де Ню Харизматикс“ приет е възгледа, че написаното Слово „трябва винаги да бъде подчинено“ „на авторитета на живото, ,динамично‘ Слово“, оповестено чрез дарбата на пророкуване. Един харизматик се изразил по следния начин: „Духът, в същината си на живия Бог, прекосява и надминава описанията на древните свидетели.“
Апостол Павел в противоположност пише: „Но дори ако ние или един ангел от небето ви проповядва нещо като благовестие, освен това, което ние ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8). След като дори апостолите или ангелите не могат да проповядват друго благовестие освен това, което писмено е установено в Библията, то харизматик от днешно време има ли право да върши това?
Авторката и харизматичката Катерин Маршал обяснява: „В канона на Стария и Новия Завет не се съдържат всички истини и учения, които Христос искаше да ни предаде.“ Но в Библията се казва: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16, 17, „Бълг. синодален превод на Библията“, 1982 г.). Ако това е задачата на Библията, с какво право тогава се багателизира нейното съдържание?
В началото може да изглежда съвсем безобидно, че някой цени повече своето лично „преживяване на духа“ отколкото Библията. Разбираш ли обаче, до къде може това да доведе? Спомняш ли си, че водачът на сектата „Народен храм“ в Джонстаун (Гвйана) се издигна над Библията и показваше на неговите привърженици необходимостта, да го слушат него и неговите „божествени откровения“? Той ги беше убедил, че трябва повече да се доверяват на техните „преживявания“ с него, отколкото на писаното Божие Слово, с което ги доведе до масово самоубийство. Забелязваш ли колко е опасно едно такова становище — и колко податлив може то да направи някого? Ако не се вземе Библията като мащаб на ръководство, тогава как може човек да бъде защитен от това да не стане жертва на масова истерия или масова манипулация?
Не трябва да се отнасяме презрително към пророчески изказвания, но същевременно трябва ‘да се уверим във всички неща и да държим на това, което е превъзходно’ (1 Солунци 5:20, 21). Затова в 1 Йоан 4:1 се дава следната заповед: „Изпитвайте духовете, дали са от Бога“ (Бълг. синодален превод на Библията“, 1982 г.). В същия текст може да се намери също и предупреждението: „Братя, не всички пророчески духове са достойни за вашето доверие“ (Кнокс). Очевидно не всички са от Бога. Някои са от Сатана, Дявола.
Но как можем да разпознаваме духовете един от друг? Собствените преживявания не са достатъчни, за ‘да се уверим’ в това отношение. И ако приемем, че днес се дават откровения чрез Божия дух, тогава те в никакъв случай няма да противоречат на онези, които същия дух предизвика чрез Исус, неговите ученици и писачите на Библията.
Харизматиците се надяват, че все пак някога ще успеят да уеднаквят техните различни схващания. Но един духовник призна: „От харизматичното движение като цяло може да се очаква всякаква непредвиденост.“ Съвсем очевидно е, че съществува разногласие, защото много харизматици не признават Библията като най-висш поучаващ авторитет. Ако се замести с лични „преживявания на духа“ никога не може да се постигне истинско единство.
Мислещи хора, независимо от това, дали са членове или не на това движение, се питат сега: Харизматичното движение отразява ли наистина действието на светия Божий дух? Накъде отива това движение?
[Текст в блока на страница 10]
В началото може да изглежда съвсем безобидно, че някой цени повече своето лично „преживяване на духа“, отколкото Библията. Разбираш ли обаче, докъде това може да доведе?
[Текст в блока на страница 11]
Но как можем да разпознаваме духовете един от друг? Собствените преживявания не са достатъчни, за да се уверим в това отношение.