Йехова ни закриля
Разказано от Ерих Катнер
БУМ! Книгата профуча на главата ми. Това беше първият ми контакт с Библията, и онзи, който я държеше в ръцете си беше католически свещеник. Защо ме бе ударил? Защото бях поставил един въпрос.
Свещеникът преподаваше катехизъм и религия и се опитваше нас, младите, да ни подкани към тази професия. Във връзка с това беше използвал 1 Солунците 4:17, където става дума за, ‘тези, които били изчезнали в облаците, за да се срещнат с Господаря във въздуха’.
Понеже винаги бях изпълнен с въпроси исках да зная следното: „Защо казвате, че свещеници ще отидат направо на небето, след като се казва според вероизповеданието, че даже и Исус е бил в пъкъла? “ (Деянията 2:31). Въз основа на това, той ме удари по главата.
Жаждата ми за знание
Но мен наистина ме интересуваше отговора на този въпрос. Още от детинство религията бе от голямо значение за мене. Отбивах се във всяка черква, покрай която минавах за да се моля. Но не бях истински удовлетворен. Непрекъснато се ядосвах върху това, което наблюдавах да се върши, като например ужасното идолопоклонство при някои хора, или върху държанието на известни духовници.
Когато бях на около осем години прочетох моята първа книга, озаглавена Християнизирането в Бразилия. Бях шокиран. На мен ми се стори като история на убийство — индианци бяха избити в името на религията. Това, което разбрах бе достатъчно за да променя отношението си към много неща.
Всичко това се случи през 20–те години. Бях роден във Виена на 19 август 1919 година и бях единствено дете на родителите си. Когато бях на около шест години, баща ми постъпи на служба като електроинжинер в северната част на Чехословакия, в немски говорещата судетска страна. Ето защо се заселихме в малкия град Варнсдорф.
Католическата църква ме разочароваше все повече. Един ден бях особено огорчен, защото свещеника пак ме беше вразумявал. Плаках през цялия училищен път. Вървейки през полята си мислех, предвид на многото противоречия, които бях видял и на които бях учен, че не може да има някакъв Бог.
Но след това чух пеенето на птичките, видях цветята, пеперудите и всички красоти на природата. Стана ми ясно, че трябва да има един любвеобилен Бог, но че т. н. богове не бяха никакви богове. Може би Бог е предоставил човечеството само на себе си. Въз основа на това изговорих моята първа истинска, съзнателна молитва и аз молих Бог да ми помогне да го опозная, ако някога отново насочи вниманието си към човечеството. Това бе в 1928 г.
Около един месец по–късно майка ми отпътува за Виена по случай семейна среща. Повод за това бе 60–годишният рожден ден на майка й. Там срещна брат си Рихард Тауц, който по това време живееше в Марибор (Югославия). Малко преди това беше станал изследовател на Библията (както се наричаха тогава Свидетелите на Йехова). Когато майка ми се завърна беше пълна с възхищение от новите библейски истини, които беше научила. Това, което разказваше беше убедително. Изглежда, че ръката на Йехова беше в действие (Псалм 121:5).
Прилагането на наученото в дела
По–късно дойдоха Изследователи на Библията от Германия и така започна проповедното дело в нашата област. Няколко месеца по–късно в съседния немски град започнаха да се провеждат сбирки и ние минавахме през границата за да ги посещаваме. По това време се запознах с Ото Естелман, с когото заедно работихме в по–късните години.
През 1932 години нашето семейство се пресели в Братислава, столицата на Словакия, на около 70 клм. от Виена. По това време там нямаше Свидетели и аз реших да се заема активно с проповедното дело. Затова избрах, според моето мнение, най–трудната област, квартал с къщи за няколко семейства, в които живееха предимно чиновници с техните близки. В Братислава по това време се говореха четири езика: словашки, чешки, немски и унгарски.
Отидох съвсем сам и започнах да звъня на вратите. Носех карти със себе си, на които на четири езика беше написана кратка проповед. Понякога баща ми, който по това време още не беше Свидетел, ме наблюдаваше от другата страна на улицата и клатеше с главата. Малко по–късно той също застана на страната на Йехова.
На 15 февруари — послучай специална сбирка с пътуващ надзирател в нашата къща — заедно с няколко други бях кръстен в нашата вана за къпане. За една година завърших професионалното училище и получих доста съблазнително място. Но същевременно бях поканен да работя в Бюрото–клон на Дружеството на Стражева кула в Прага. След като подробно разговарях за това с моите родители, изложихме в молитва този проблем пред Йехова. Така на 1–ви юни 1935 г., още ненавършил напълно 16 години, поех целодневната служба.
Служба в трудни времена
В Бюрото на Дружеството в Прага се научих както да обслужвам словослагателната машина, така също и нареждането на текста при набора. Ние издавахме тук не само Стражева кула на няколко езици, но също и трактати за нашите братя в Германия, чиято дейност беше забранена от Хитлер. Но това бяха трудни години за нашето дело в Европа, а в декември 1938 г. Бюрото–клон в Прага беше затворено от властите.
Завърнах се при родителите ми в Братислава, където правителството беше вече преминало в ръцете на симпатизиращите на нацистите, и проповядвах там тайно два месеца от къща на къща. След това получих писмо от братята в централното европейско Бюро в Берн, в което ми се съобщаваше, че ако съм готов да служа като пионер в която и да е страна в света, трябва да им се обадя.
Приех поканата и напуснах къщата на родителите. Тогава видях баща ми за последен път, и трябваше да изминат повече от 30 години, за да видя майка ми отново. Но Йехова ни закриляше и тримата в многото трудни положения, които последваха. Така например се научих по–късно, че прочутата Хлинка гуарда (вид словашки есесовци) в деня на моето отпътуване били след мене. А на югославско–италиянската граница нацистки агенти, които се научили бяха, че съм Свидетел на Йехова, се опитаха да ме арестуват. Но и този път Йехова ме закриляше (Псалм 48:14; 61:3).
В Берн ми казаха, че трябва да замина за Чангхай (Китай); по–късно разпределението се промени за Бразилия. Докато получих виза, работих в Бюрото–клон в Берн. По онова време напрежението в Европа се засилваше. Понеже все повече граници бяха затворени. Дружеството настоявяше да замина за Франция. Там, в Хавър, се качих на борда на бразилския търговси кораб Сикиера кампос, който тръгна само четири часа преди да избухне Втората световна война.
Както научих по–късно десетки пасажери в останалите кабини на втора класа бяха всички нацистки агенти. Те никак не ценяха моята проповедна дейност и се опитваха няколко пъти да попречат на по–нататъшното ми пътуване с парахода. Когато спряхме във Виго (Испания), любезният капитан ме предупреди да не слизам. В Лисабон (Португалия) нацистките агенти промениха часа на отпътуването на парахода, за да го изпусна. Но Йехова ме запази отново (Псалм 121:3). На 24 септември 1939 г., вечерта, пристигнах в Сантос (Бразилия). На следващия ден отпътувах за Сан Паоло, където се намираше Бюрото–клон на Дружеството.
Служба в Бразилия
През септември 1939 год. в Бразилия, където по това време живееха около 41 милиона жители, имаше само 127 Свидетели на Йехова. След едноседмичен престой в Сан Паоло отпътувах за моето разпределение като пионер в Рио Гранде до Сул, най–южния федерален щат. Трябваше да живея при говорещи немски Свидетели от полски произход, които се бяха настанили в една отдалечена област в джунглите.
Пътуването с влака траеше четири дни. Гируа, крайната точка на железопътната линия, напомняше на град в дивия запад на северна Америка. От Гируа трябваше да измина още 30 км. през джунглите за да достигна мястото, където живееха Свидетелите. Един шофьор ме взе с камионетката си и ме остави на един неукрепен път. След това трябваше да премина още около 2 км. през недокосната гора и да прегазя една река, докато най–после пристигнах на моята цел.
Тъй като областта беше доста отдалечена можех да върша моята пионерска дейност само ако някой, който разполагаше с малка конска кола, ме взимаше в служба. За да достигнем хората, трябваше да пътуваме дни наред. Спяхме в колата за да бъдем сигурни от змии или пък под колата, когато валеше. Но ние проповядвахме също и в градове, като например Круц Алта.
В 1940 г. получих от Дружеството ново разпределение: Рорто Алегре, столицата’ на федералния щат Рио Гранде до Сул. Там се присъединих към Ото Естелман, моя приятел от детски години, който също беше изпратен в Бразилия. Но тамошните власти очевидно симпатизираха с нацистите. Бяхме арестувани и поставени пред избора или да подпишем, че се отказваме от вярата си или да заминем с нощния влак за затвора, намиращ се на границата между Бразилия и Уругвай. В онази нощ бяхме във влака.
Под ограничение
На границата ни държаха почти две години под домашен арест. Но Йехова ни съдействаше. Благодарение на помоща на някои еврейски търговци ми беше позволено да започна светска работа, вместо да остана в затвора. Поради строгото охраняване не беше възможно да влеза в контакт с Бюрото–клон на Дружеството.
Един ден на улицата срещнахме пионер от Европа, който бе изпратен в Уругвай. Той искал да посети веднъж границата. Каква прекрасна среща! Даде ни немска Библия и анлийска Стражева кула. Въз основа на това започнах да уча английски.
На 22 август 1942 г. Бразилия обяви война на Германия и Италия. Това промени основно нашето положение. Върнаха ни обратно в Порто Алегре и след няколко разпита ни пуснаха на свобода. По–късно срещнах няколко млади Свидетели, с които се бях вече запознал в джунглата, където отначало бях изпратен.
Така ми бе възможно да се свържа с Бюрото–клон и да започна отново с пионерската дейност. Четирма от младите хора също станаха пионери и намерихме хора, които приеха царското благовестие. Някои от тях са все още усърдни възвестители.
Тъй като новите власти бяха настроени благосклонно към нас, в 1943 год. проведохме първия малък конгрес в Порто Алегре. Присъстваха общо 50 души, от които половината полицаи в цивилно облекло. Година по–късно, 1944, проведохме още един конгрес. След това бях повикан от Бюрото–клон на Дружеството, което беше преместено от Сан Паоло в Рио де Жанейро.
Гилеад и след това
В 1950 г. получих покана да посетя 16 клас на Гилеад, библейската школа на Стражева кула в Саус Ленсинг (Ню Йорк, САЩ). След тържеството послучай завършването през февруари 1951 г. бях временно разпределен като извънреден пионер в еклезията Саус Бронс в Ню Йорк. По–късно се върнах обратно в Бразилия.
След това около година и половина пътувах като представител на Дружеството в окръжна и околийска служба. Накрая бях повикан отново в Бюрото–клон в Рио де Жанейро, за да служа като преводач. Това беше през януари 1953 г. От септември 1961 г. до 1963 г. същия месец се ползвах с правото да служа в Главното бюро на Дружеството в Бруклин, където бях натоварен със специална преводаческа задача. Докато бях още там се свързах с една съпружеска двойка, с която се бях запознал в Бразилия. Мъжът се съгласи за изучаване на Библията, което провеждахме в хотела, където живееше с жена си. Той се убеди, че това, което учеше, беше истината.
Няколко месеца по–късно — бяхме се завърнали и тримата отново в Бразилия — го потърсих пак. Показа вид на някакво самодоволство. Ето защо му казах: „Виж какво Павел, ти си инжинер. Но представи си, ако аз съм инжинер и ти кажа, че всеки момент може да падне тавана върху главата ти. Какво ще направиш? Казвам ти като ‘инжинер’ по Библия, че ще изпаднеш в трудности, ако не действаш съобразно това, което знаеш.“
След известно време той се кръсти и служи от няколко години като старейшина. Помогна ни също при строежа на новата Бюро–клон сграда в Цезарио Ланге (Сан Паоло), където понастоящем работят 480 сътрудници на Бетел, които се грижат за задоволяването на духовните нужди на растящите на брой Свидетели в Бразилия.
Непрекъснато увеличение
В 1945 г. ни посетиха за първи път Натан Х. Нор, президентът на Дружеството на Стражева кула и Фредерик Френц, тогавашния вицепрезидент. В спортните хали на Пацембу стадион в Сан Паоло се състоя конгрес. Служех на братята, които ни посетиха като преводач. Броят на присъстващите беше 765.
Още си спомням, как брат Нор, наблюдаваше огромния съседен стадион и попита дали някога ще можем да го изпълним. Послучай Окръжния конгрес „Божествена победа“ през декември 1973 г. Пасембу–стадион беше изпълнен от 94 585 присъстващи до последното място. Но този брой бе надминат на конгреса „Пазители на безупречността“ през август 1985 г. в Моруму–стадион в Сан Паоло, понеже там присъстваха 162 941 души. По същото време в един стадион в Рио де Жанейро бяха се събрали други 86 410 души. След това се състояха още 23 конгреса на различни места в страната. Общо 389 387 души в Бразилия посетиха окръжните конгреси „Пазители на безупречността“.
В течение на годините имах предимството да служа като преводач на гостите оратори от Главното бюро в Бруклин (Ню Йорк). Неотдавна един от тях, с когото бях на път се чудеше на това, колко много братя, с които в течение на годините бях изучавал Библията, идваха да ме поздравят. Шеговито той каза: „Никога не бях виждал неженен мъж с толкова много деца.“
Кулминационни точки в моя живот бяха интернационалните конгреси, на които ми се позволяваше да присъствам. На когреса в Нюренберг видях майка ми отново след 30 години. Тя умря във верност. На баща ми не бе разрешено да напусне страната за да посети конгреса и аз повече не го видях откакто бях напуснал дома ни. В 1978 год. ми бе дадено правото да изнеса публичния доклад на конгреса във Виена. Беше първият по–голям конгрес в моя роден град.
През много години в Бразилия бях свидетел на това, че Йехова е този, „който прави да расте“ (1 Коринтяните 3:7). В 1948 г. за първи път имаше над 1 000 проповедници. Числото нарастна бързо на 12 992 в 1958 г. и на 60 139 в 1970 г. От 127 проповедници на Царството в септември 1939 г. станаха 196 948 в август 1986. Явно се вижда, че и в тази страна ‘най–малочисленият е станал мощна нация’ (Исаия 60:22).
Но населението в Бразилия също така е нарастнало и то от 41 милиона в 1939 г. на 135 милиона днес. Ето защо има още огромно поле на дейност. Много се радвам, че можах лично да допринеса за чудния, да, възхитителен растеж, който даде Йехова. Мога да кажа на всеки, който иска да служи на Йехова: Върви напред! Не се страхувай от това, което би могло да се случи, понеже „Йехова сам ще пази излизането ти и влизането ти“ (Псалм 121:7, 8).
[Текст в блока на страница 23]
„КАЗВАМ ТИ ..., ЧЕ ЩЕ ИЗПАДНЕШ В ТРУДНОСТИ, АКО НЕ ДЕЙСТВАШ СЪОБРАЗНО С ТОВА, КОЕТО ЗНАЕШ“
[Снимка на страница 23]
Ерих Катнер превежда на Н.Х. Нор в Сан Паоло