Издръжливостта води до напредък
РАЗКАЗАНО ОТ ЖУЗЕ МАГЛОВСКИ
Когато полицаят сграбчи ръката ми, аз се огледах за баща си. Но без да забележа, той вече беше отведен в полицейския участък. Когато стигнах там, полицаите взеха всички наши публикации, включително и Библиите ни, и ги струпаха на пода. Като видя това, баща ми попита: „Дори и Библията ли слагате на пода?“ Шефът на полицията се извини, взе Библиите и ги сложи на масата.
ЗАЩО бяхме в полицейския участък? Какво правехме? Дали живеехме в една атеистична полицейска държава, така че дори и Библиите ни бяха отнети? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем в 1925 г., още преди аз да бъда роден.
През тази година баща ми, Естефано Магловски, и майка ми, Жулиана, напуснали онова, което тогава се наричало Югославия, и се преместили в Бразилия, заселвайки се в Сан Паулу. Макар че баща ми бил протестант, а мама — католичка, религията не ги разделяла. Всъщност десет години по–късно станало нещо, което ги обединило в религиозно отношение. Зетят на баща ми му донесъл цветна брошура на унгарски, която обсъждала състоянието на мъртвите. Той бил получил брошурата като подарък и помолил татко да я прочете и да си каже мнението относно съдържанието, и особено относно частта за „ада“. Татко чел и препрочитал брошурата цяла нощ и на сутринта, когато зет му дошъл да чуе мнението му, категорично заявил: „Това е истината!“
Скромно начало
Тъй като изданието беше на Свидетелите на Йехова, двамата започнаха да ги търсят, за да научат повече за техните вярвания и учения. Когато накрая установиха връзка, няколко члена от нашето семейство започнаха да водят библейски разговори със Свидетелите. През същата година — 1935 — започна редовно библейско изучаване на унгарски, на което присъствуваха средно по осем човека, и оттогава досега в нашия дом имаме редовно изучаване на Библията.
След двегодишно изучаване на Библията, през 1937 г. татко беше покръстен и стана пламенен Свидетел на Йехова, като участвуваше в работата от къща на къща и служеше още като назначен служител и като ръководител на изучаване. Той помогна при образуването на първия сбор в Сан Паулу, в района на Вила Мариана. По–късно сборът беше преместен в центъра на града и стана известен като Централния сбор. Десет години по–късно в района на Ипиранга беше образуван втори сбор и баща ми беше назначен като служител на сбора там. През 1954 г. беше образуван трети сбор в района на Моиньо Вельо, където той също служѝ като служител на сбора.
И щом тази група си стъпи на краката, той започна да помага на една близка група в Сан Бернардо до Кампо. Благодарение на благословията на Йехова върху усилията на тези малки групи от Свидетели през годините, растежът беше забележителен и през 1994 г. имаше над 70 000 вестители в 760 сбора в Сан Паулу и околностите му. За съжаление, татко не доживя да види този растеж. Той умря през 1958 г. на 57–годишна възраст.
Стремеж да следвам примера на татко
Една забележителна черта на моя баща, както и на други зрели християни, беше неговото гостоприемство. (Виж 3 Йоан 1, 5–8.) В резултат на това ние имахме привилегията да ни гостуват Антонио Андраде със съпругата и сина си, които дойдоха в Бразилия от Съединените щати заедно с брат и сестра Юл през 1936 г. Гости в нашия дом бяха и двамата абсолвенти на Училището Гилеад на „Стражева кула“ — Хари Блек и Дилърд Летко, които през 1945 г. бяха първите мисионери, назначени в Бразилия. Много други дойдоха след тях. Тези братя и сестри бяха непрекъснат извор на насърчение за всекиго от нашето семейство. Ценейки високо това и стремейки се да извличам полза за своето семейство, аз полагам усилия да подражавам на примера на своя баща относно християнското гостоприемство.
Макар че бях само на девет години, когато татко научи истината през 1935 г., като най–големия син, започнах да го придружавам при теократичната му дейност. Всички ние посещавахме заедно с него събранията в Залата на Царството, намираща се в централата на Свидетелите в Сан Паулу, намираща се на улица „Еса де Кейроз“, номер 141. Благодарение на учението и наставленията, които получих от татко, аз развих горещо желание да служа на Йехова и през 1940 г. отдадох себе си на Йехова, като символизирах това с потапяне във вода в сега вече замърсената река Тиете, която тече през центъра на Сан Паулу.
Бързо научих какво означава да бъдеш редовен вестител на добрата новина, който засажда и полива посланието на истината у другите и води библейски изучавания с тях. Като виждам сега хиляди отдадени Свидетели на Йехова в Бразилия, изпитвам дълбока радост, знаейки, че бях използуван от Него, за да помогна на много от тях да познаят истината или да задълбочат разбирането си за нея.
Сред онези, на които помогнах, беше и Жоаким Мело, когото срещнах в службата от врата на врата. Аз разговарях с трима мъже, които слушаха, но не проявяваха голям интерес. Тогава забелязах едно младо момче, което се беше приближило към нас и слушаше много внимателно. Като видях интереса му, насочих вниманието си към него и след като му дадох добро свидетелство, го поканих на Изучаване на книга в сбора. Той не дойде на изучаването, но се появи на Теократичното училище за проповедна служба и след това посещаваше събранията редовно. Той постигна добър напредък, беше покръстен и години наред служеше като пътуващ надзорник, придружен от съпругата си.
Друг такъв е Арналдо Орси, когото срещнах на местоработата си. Аз редовно свидетелствувах на един колега, но забелязах, че един млад мъж с брада винаги слушаше разговора, затова го заговорих направо. Той произхождаше от семейство на заклети католици, но задаваше много въпроси относно неща като пушенето, гледането на порнографски филми и упражненията по бойното изкуство джудо. Показах му какво казва Библията за това и за мое радостно учудване, на следващия ден той ме покани да видя как счупи лулата и запалката си, заедно със своето разпятие, как унищожи порнографските си филми и избръсна брадата си. Нов човек за няколко минути! Освен това той престана да тренира джудо и ме помоли да изучаваме Библията всеки ден. Въпреки противопоставянето от страна на съпругата си и на своя баща, той напредна добре в духовно отношение с помощта на братята, които живееха близо до него. Не след дълго той беше покръстен и днес служи като старейшина на сбора. Съпругата и децата му също приеха истината.
Участие в службата на Царството
Когато бях на 14 години, започнах да работя в една рекламна фирма, където се научих да рисувам афиши. Това се оказа много полезно, и години наред бях единственият брат в Сан Паулу, използуван да рисува афишите и плакатите, които съобщаваха за публичните доклади и конгресите на Свидетелите на Йехова. Почти 30 години имах привилегията да служа като надзорник на конгресния отдел по надписите. Аз винаги запазвах отпуската си, за да мога да работя на конгресите, като дори спях в конгресната зала, та конгресните надписи да бъдат готови навреме.
Освен това имах възможност да работя и със снабдената с високоговорители кола на Дружеството, която представляваше истинска новост за времето си. Ние подреждахме нашите библейски публикации на една маса и докато колата с високоговорителите предаваше записаното послание, разговаряхме с хората, излезли от домовете си, за да видят какво става. Друго средство, което използувахме, за да разпространяваме добрата новина на Царството, беше портативният грамофон, и аз все още пазя плочите, използувани за представяне на публикациите на Дружеството. В резултат на това беше раздадена много литература.
По онова време католическата църква правеше дълги шествия из улиците на Сан Паулу, като често пред тях вървяха мъже, които прочистваха пътя. Една неделя татко и аз предлагахме „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ на улицата, когато се появи дълго шествие. Татко по обичая си остана с шапка. Един от мъжете пред шествието извика: „Свали си шапката! Не виждаш ли, че идва шествие?“ И когато татко не си свали шапката, дойдоха още мъже и започнаха да ни избутват настрани към една витрина и да причиняват безпорядък. Това привлече вниманието на един полицай, който дойде да види какво става. Един от мъжете го хвана за ръката, като искаше да говори с него. „Махнете си ръката от моята униформа!“ — му заповяда полицаят, блъскайки ръката на мъжа. След това той попита какво става. Мъжът обясни, че татко не си сваля шапката, когато минава шествие, и добави: „Аз съм апостолически римо–католик.“ Неочакваният отговор беше: „Казвате, че сте от Рим? Тогава идете си в Рим. Тук е Бразилия.“ След това се обърна към нас и попита: „Кой беше пръв тук?“ Когато татко отговори, че ние бяхме първи, полицаят отпрати мъжете и ни каза да продължаваме с дейността си. Той стоеше до нас, докато мина цялото шествие — и шапката на татко остана на главата му!
Рядко имаше случки като тази. Но когато имаше, беше много насърчително да се знае, че има хора, които поддържат правата на религиозните малцинства и не се кланят на католическата църква.
При друг случай аз разговарях с един юноша, който прояви интерес и ме помоли да отида пак другата седмица. Когато го посетих отново, той ме посрещна добре и ме покани вътре. За моя голяма изненада вътре бях заобиколен от банда от младежи, които започнаха да ми се подиграват и да ме провокират! Положението се влоши и аз усетих, че след малко те ще ме нападнат. Тогава казах на онзи, който ме беше поканил, че ако с мен се случи нещо, той ще носи цялата отговорност за това и че моето семейство знае къде съм. Помолих ги да ме оставят да си отида и те се съгласиха. Но преди да си тръгна, им казах, че ако някой от тях иска да разговаря с мен насаме, ще бъда на разположение. По–късно научих, че това били група фанатици, приятели на местния свещеник, който ги подбудил да организират тази среща. Бях много щастлив, като се измъкнах от тях.
В началото, разбира се, напредъкът в Бразилия беше бавен, почти незабележим. Ние бяхме в началната фаза на „засаждането“, като имахме много малко време за „обработването“ и за „прибирането на реколтата“ на нашите усилия. Винаги си спомняхме, че апостол Павел беше написал: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.“ (1 Коринтяни 3:6, 7) Когато пристигнаха първите двама абсолвенти на Гилеад през 1945 г., ние почувствувахме, че е дошло времето за дългоочаквания растеж.
Смелост при сблъсък с противопоставяне
Растежът обаче нямаше да дойде без противопоставяне, особено след като в Европа започна Втората световна война. Имаше открито преследване, тъй като хората като цяло, а и някои от представителите на властите не разбираха нашата позиция на неутралитет. Веднъж, през 1940 г., докато правехме улична служба с плакати в центъра на Сан Паулу, един полицай ме приближи откъм гърба, скъса плакатите и ме хвана за ръката, за да ме заведе в полицейския участък. Аз се огледах за баща си, но не го видях никъде. Без да забележа, той и няколко други братя и сестри, включително и брат Юл, който отговаряше за надзора на работата в Бразилия, вече бяха отведени в полицейския участък. Както беше казано в първия абзац, там се срещнах отново с татко.
Тъй като бях малолетен, не можеха да ме задържат и скоро един полицай ме отведе у дома и ме предаде на мама. Същата вечер и сестрите бяха освободени. По–късно полицаите решиха да освободят и братята, които бяха около десет, но без брат Юл. Братята обаче настояваха: „Или ще си тръгнем всички, или никой.“ Полицаите не отстъпили и затова всички прекарали нощта заедно в една студена стая върху циментов под. На другия ден всички бяха освободени без всякакви условия. Няколко пъти братя бяха арестувани за свидетелствуване с плакати. Плакатите съобщаваха за един доклад, а също и за брошура, озаглавени Fascism or Freedom [„Фашизъм или свобода“], и някои представители на властите разбрали това като че сме на страната на фашизма, което естествено доведе до недоразумения.
Задължителната военна служба също създаваше проблеми на младите братя. През 1948 г. аз бях първият, който беше затворен в Бразилия във връзка с този въпрос. Властите не знаеха какво да правят с мен. Аз бях прехвърлен в казармата в Касапава и бях поставен да работя в градината, да садя и отглеждам зеленчуци, както и да чистя помещението, използувано от началниците за фехтовка. Имах много възможности да свидетелствувам и да раздавам литература на мъжете. Началникът пръв прие екземпляр от книгата на Дружеството Children [„Деца“]. По–късно дори бях определен да преподавам религия на около 30–40 войника, които не бяха в състояние да участвуват във физическата подготовка и бяха държани в една стая. Накрая, след около десет месеца затвор, аз бях изправен пред съда и освободен. Благодарен съм на Йехова, че ми даде силата да издържа на заплахите, недостойното отношение и подигравките, които получавах от някои от мъжете.
Вярна и предана помощничка
На 2 юни 1951 г. се ожених за Барбара, и оттогава тя е моя вярна и предана другарка в отглеждането на нашите деца и възпитаването им „в дисциплината и наставлението на Йехова“. (Ефесяни 6:4, NW) От нашите пет деца, четири служат по различни начини на Йехова. Надяваме се, че заедно с нас те ще продължават да постоянствуват в истината и ще допринасят за напредъка на организацията и на работата, която се извършва. Всички членове на семейството, които са на придружаващата снимка, с изключение на най–малкото — бебе на ръце, са отдадени служители на Йехова. Четирима са старейшини, а двама от тях са и редовни пионери, като онагледяват верността на Притчи 17:6: „Чада на чада са венец на старците, и бащите са слава на чадата им.“
Днес, на 68 години, здравето ми не е много добро. През 1991 г. аз претърпях тройна байпас операция, след това и ангиопластия. Но въпреки това съм щастлив, че мога да продължавам да служа като председателствуващ надзорник в един сбор в Сан Бернардо до Кампо, следвайки стъпките на моя баща, който беше сред първите, започнали работата тук. Нашето поколение наистина е уникално с възможността да участвува в привилегията, която никога няма да се повтори — възвестяването на установеното месианско Царство на Йехова. Затова ние никога не трябва да забравяме думите на Павел към Тимотей: „Но ти . . . извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.“ — 2 Тимотей 4:5.
[Снимки на страница 23]
Родителите ми — Естефано и Жулиана Магловски
[Снимки на страница 26]
Жузе и Барбара с членове на своето семейство от отдадени служители на Йехова