Подкрепян от своето доверие в Йехова

РАЗКАЗАНО ОТ АЖЕНО́Р ДА ПАЙША́Н

Единственият ни син Паулу умря от бронхит, когато беше едва на 11 месеца. Три месеца след това, на 15 август 1945 г., скъпата ми съпруга умря от пневмония. Аз бях на 28 години и тези удари ме опечалиха и разстроиха. Но доверието в Йехова и неговите обещания ме подкрепи. Нека ви разкажа как стана така, че имах такова доверие.

ОЩЕ от раждането ми в град Салвадор (щата Баия, Бразилия) на 5 януари 1917 г., мама ме учеше да се покланям на „светиите“ на католическата църква. Тя дори събуждаше братята ми и мен рано сутринта, за да можем да се молим заедно. Но родителите ми посещаваха също и събирания на кандомбле — афро–бразилски вудуистки ритуали. Аз уважавах тези вярвания, но нямах доверие на т.нар. светии на католицизма, нито в кандомбле. Онова, което ме разочарова най–много, бяха расовите предразсъдъци, проявявани в тези религии.

След време двамата ми по–големи братя напуснаха дома, за да търсят работа. По–късно баща ми напусна семейството. Така на девет години бях принуден да си намеря работа, за да помагам на мама и на по–малката си сестричка. Около 16 години след това един разговор с колега от фабриката се оказа повратен момент в живота ми.

Придобиване на доверие в Йехова

Запознах се с Фернанду Телес през 1942 г. Той често казваше, че е погрешно да се принася поклонение на „светии“. (1 Коринтяни 10:14; 1 Йоан 5:21) Отначало не му обръщах внимание. Но неговата искреност и интересът му към хората, независимо от цвета на кожата им, ме привлече и аз започнах да се възхищавам от библейските му познания, особено от онова, което той казваше за божието Царство и за една райска земя. (Исаия 9:6, 7; Даниил 2:44; Откровение 21:3, 4) Забелязвайки моя интерес, той ми даде една Библия и малко библейска литература.

След няколко седмици приех покана да посетя група за изучаване на Библията в сбора. Групата изучаваше книгата Religion [„Религия“], издадена от Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. Изучаването ми хареса и аз започнах да посещавам всички събрания на сбора на Свидетелите на Йехова. Най–силно впечатление ми направиха липсата на предразсъдъци и начинът, по който бях приет веднага. Горе–долу по това време започнах да ухажвам Линдаура. Когато ѝ заговорих за нещата, които научавах, тя започна да посещава събранията заедно с мен.

Друго нещо, което ми направи впечатление на събранията, беше ударението, което се поставяше на проповедната дейност. (Матей 24:14; Деяния 20:20) Насърчен от пионерите, както се наричат целодневните служители, започнах да говоря неофициално на други хора във влака, когато отивах и се връщах от работа. Когато намерех някой заинтересуван, взимах адреса му и го посещавах, за да се опитам да култивирам този интерес.

Междувременно моето доверие в Йехова и в организацията, която той използува, продължи да расте. Затова, след като чух един библейски доклад за християнското отдаване, бях покръстен в Атлантическия океан на 19 април 1943 г. През същия ден за първи път участвувах в редовната служба от къща на къща.

След две седмици, на 5 май, Линдаура и аз се оженихме. По–късно, през август 1943 г., тя беше покръстена по време на първия конгрес, проведен от Свидетелите на Йехова в град Салвадор. Публикацията 1973 Yearbook of Jehovah’s Witnesses [„Годишник на Свидетелите на Йехова за 1973 г.“] каза относно този конгрес: „Действията на духовенството успяха да спрат публичния доклад в Салвадор, но не преди да се извърши широка вестителска кампания.“ Доказателствата за подкрепата на Йехова по време на сериозно преследване укрепиха моето доверие в него.

Както казах в началото, само две години след покръстването на Линдаура — и три месеца след смъртта на нашия син — скъпата ми съпруга умря. Тя беше само на 22 години. Но доверието, което имах в Йехова, ме подкрепи през тези трудни месеци.

Укрепен чрез духовна дейност

През 1946 г., една година след като загубих съпругата и сина си, бях назначен като служител по изучаването на Библията в единствения съществуващ по онова време сбор в Салвадор. През същата година в сборовете в Бразилия започна да се провежда Теократичното училище за проповедна служба и аз бях първият водещ на Училището в щата Баия. А през октомври 1946 г. в град Сан Паулу беше проведен Теократичният конгрес „Радостни народи“. Човекът, който ми беше работодател от десет години насам, каза, че има нужда от мен и ме убеждаваше да не пътувам за конгреса. Но след като му обясних колко много ще означава за мен присъствието на този конгрес, той ми даде щедър дар и ми пожела приятно пътуване.

Програмата на конгреса, провеждана в Градския театър на Сан Паулу, беше на португалски — езика, който се говори в Бразилия, както и на английски, немски, унгарски, полски и руски. На този конгрес беше обявено излизането на списание „Пробудете се!“ на португалски език. Бях толкова развълнуван от конгреса — около 1700 души присъствуваха на публичния доклад, — че попълних молба за пионерска служба от 1 ноември 1946 г.

По това време в своята пионерска работа използувахме много грамофона. Докладът „Защита“ беше един от онези, които често пускахме на домакините. След него казвахме: „За да защитим себе си от един невидим враг, ние трябва да се държим здраво за приятел, който също е невидим. Йехова е нашият най–голям приятел и е много по–силен от нашия враг, Сатан. Затова ние трябва да се държим здраво за Йехова, за да се защитим от Сатан.“ След това предлагахме брошурата Protection [„Защита“], в която имаше допълнителна информация.

Още не бях изкарал една година като пионер, когато получих покана да служа като специален пионер заедно със сбора Кариока в Рио де Жанейро. Там понякога срещахме силно противопоставяне. Веднъж партньорът ми Иван Бренер беше нападнат от един домакин. Съседите извикаха полиция и всички ние бяхме заведени в участъка.

По време на разпита яростният домакин ни обвини, че сме нарушители на спокойствието. Шефът на полицията му нареди да мълчи. След това се обърна към нас и с кротък глас каза, че сме свободни. Той задържа обвинителя ни и му предяви обвинение в нападение. Ситуации като тази укрепваха доверието ми в Йехова.

Разширена целодневна служба

На 1 юли 1949 г. бях развълнуван от поканата да служа в Бетел, както се нарича централата на Свидетелите на Йехова в дадена страна. По онова време бразилският Бетел се намираше на ул. „Лицинио Кардосу“ № 330 в Рио де Жанейро. Тогава Бетеловото семейство се състоеше само от 17 души. Известно време посещавах местния сбор Енженио де Дентру, но след това бях назначен като председателствуващ надзорник на единствения сбор в Белфор Рошу, един град на няколко километра от Рио де Жанейро.

Почивните дни в края на седмицата бяха изпълнени с дейност. В събота пътувах с влак до Белфор Рошу, участвувах в следобедната проповедна служба и после вечерта отивах на Теократичното училище за проповедна служба и Събранието за службата. Нощувах при братя и на другата сутрин участвувах в проповедната служба. В неделния следобед присъствувах на публичен библейски доклад и на изучаване на „Стражева кула“ и се връщах в Бетел около девет и половина вечерта. Днес в Белфор Рошу има 18 сбора.

През 1954 г., след като поддържах тази програма три и половина години, бях назначен отново в Рио де Жанейро като председателствуващ надзорник в сбора Сан Криста̀ван. През следващите десет години служех с този сбор.

Назначенията ми в Бетел

Първото ми назначение в Бетел беше да построя гараж за единствената кола на Дружеството, един „Додж“ пикап, модел 1949 г., който имаше прякора Шоколада заради кафявия си цвят. Когато гаражът беше готов, бях назначен в кухнята, където работих три години. След това бях преместен в печатницата, на една малка печатарска машина, където работя вече над 40 години.

Повечето от печатарското оборудване, което имахме, беше втора употреба. Например, доста време ние използувахме една стара тигелна машина за плосък печат, която нежно наричахме Сара, подобно на Авраамовата съпруга. Тя беше работила дълги години в печатницата на централата на Дружество „Стражева кула“ в Бруклин (Ню Йорк). И през 50–те години беше изпратена в Бразилия. Тук, като Авраамовата съпруга, на стари години тя даваше плод под формата на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“.

Не можех да спра да се възхищавам на увеличението в броя на публикациите, произведени в бразилската печатница. През 1953 г. отпечатахме 324 400 списания, а днес се печатат над три милиона списания всеки месец!

Сградите на нашия Бетел

Вълнуващо беше да се наблюдава как в течение на годините сградите на Бетел в Бразилия растат. През 1952 г. построихме двуетажна печатница зад нашия дом в Рио де Жанейро. После, през 1968 г. Бетел беше преместен в една нова сграда в град Сан Паулу. Когато се нанесохме там, всичко изглеждаше голямо и просторно за нашето Бетелово семейство, състоящо се от 42 души. Ние наистина смятахме, че тази сграда ще побере целия ни бъдещ растеж. Но през 1971 г. бяха построени две допълнителни пететажни разширения, а една съседна фабрика беше закупена, реконструирана и свързана с комплекса. Но само за няколко години непрекъснатият растеж на броя на вестителите на Царството — ние надхвърлихме 100 000 вестители през 1975 г. — изискваше още място.

Затова на около 140 километра от Сан Паулу, близо до малкото градче Сезарио Ланже беше построен нов комплекс от сгради. През 1980 г. нашето Бетелово семейство, състоящо се от 170 души, беше преместено в тези нови сгради. Оттогава работата на Царството се разрасна изключително. Сега имаме над 410 000 души, които редовно участвуват в проповедната дейност в Бразилия! За да задоволим духовните нужди на тези вестители на Царството, трябваше да продължаваме да строим нови печатници, които да печатат библейска литература и нови жилищни сгради за настаняване на доброволците в Бетел. Понастоящем Бетеловото семейство има около 1100 члена!

Високо ценени привилегии

Смятам службата в Бетел за скъпоценна привилегия. Затова, макар че в ранните години обмислях дали да не се оженя отново, реших да се съсредоточа напълно върху привилегиите си в Бетел и върху проповедната работа. Тук имах радостта да служа заедно с много млади хора в печатницата, а също и да ги обучавам на техните местоназначения. Опитвах се да се отнасям към тях като към свои синове. Тяхната пламенност и себеотрицателност са източник на голямо насърчение за мен.

Друга привилегия за мен беше радостта от общуването с много приятни съседи по стая в течение на годините. Наистина, различията в характерите понякога бяха предизвикателство. Но се научих да не очаквам съвършенство от другите. Опитвах се да се въздържам от това да превръщам мухата в слон или да приемам себе си прекалено сериозно. Умението да се смея на собствените си грешки ми помогна да претърпявам грешките на другите.

Друга скъпоценна привилегия, на която се радвах, беше възможността да посетя големите международни конгреси в Съединените щати. Един от тях беше конгресът „Вечната добра новина“, проведен на „Янки Стейдиъм“ (Ню Йорк) през 1963 г., а друг беше Международният конгрес „Мир на земята“, проведен на същото място през 1969 г. Докато бях там, изпитах радостта от това да посетя намиращата се наблизо световна централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк)!

В течение на десет години имах също и привилегията да участвувам — редувайки се с други братя — като председателствуващ на сутрешното поклонение на Бетеловото семейство. Но най–голямата привилегия, тази, която ми е донесла много радост и насърчение, е това да нося посланието на Царството при хората с честни сърца, както го носел и нашият Учител Исус Христос.

През последните години се изправих пред предизвикателството на Паркинсоновата болест. Любещите грижи на братята и сестрите в Бетеловата лечебница са източник на непрестанна помощ и утеха за мен. С пълно доверие се моля на Йехова да ми даде силата да продължа да върша най–доброто, на което съм способен, за неговото истинско поклонение.

[Снимка на страница 23]

Бразилският клон на Дружеството, където живея сега

[Снимка на страница 23]

Със съпругата ми, която почина през 1945 г.