Научих как ще изчезне несправедливостта

Разказано от Урсула Мене

Откакто се помня, винаги съм искала всички хора да получават честно и справедливо отношение. Заради това свое желание бях хвърлена в затвор в комунистическа Източна Германия. Точно там научих как ще изчезне несправедливостта. Нека ви разкажа.

РОДЕНА съм през 1922 г. в немския град Хале, който е с над 1200–годишна история. Той се намира на около 200 километра югозападно от Берлин и е бил един от най–ранните центрове на протестантството. Сестра ми Кете е родена през 1923 г. Баща ни служеше в армията, а майка ни беше певица в театъра.

От баща си наследих силното желание да се боря срещу несправедливостта. След като напусна армията, той купи магазин. Тъй като повечето от клиентите му бяха бедни, баща ми им разрешаваше да плащат, когато имат възможност. Заради благородството си обаче бизнесът му фалира. Случилото се с баща ми трябваше да ми покаже, че борбата с несправедливостта и неравенството между хората е по–трудна, отколкото изглежда. Но не е лесно да угасиш пламъка на младежкия идеализъм.

Наследих артистичните си заложби от майка си, която помогна на мене и на Кете да опознаем света на музиката, песните и танците. Бях жизнено дете и до 1939 г. със сестра ми имахме прекрасен живот.

Кошмарът започва

След като завърших основното си образование, започнах да посещавам балетно училище. Там се научих да танцувам „аусдрукстанц“, вид изразителен танц, преподаван от Мари Вигман. Тя беше една от създателите на този стил, при който танцьорите изразяваха чувствата си под формата на танц. Също така започнах да се занимавам с рисуване. Първоначално през младежките си години бях щастлива и научавах много неща. Но през 1939 г. избухна Втората световна война. През 1941 г. се случи още нещо ужасно — баща ми почина от туберкулоза.

Войната е истински кошмар. Въпреки че бях само на 17 години, когато започна войната, според мене светът беше полудял. Видях как обикновени хора са обхванати от нацистката истерия. След това настъпиха бедност, смърт и разруха. Къщата ни беше сериозно повредена при бомбардировка и по време на войната загинаха няколко членове на семейството ми.

Когато военните действия бяха прекратени през 1945 г., с майка ми и Кете все още живеехме в Хале. По онова време обаче аз бях женена и имах малка дъщеря, но в брака ми имаше проблеми. Разделих се със съпруга си и за да издържам себе си и дъщеря си трябваше да се занимавам с танци и с рисуване.

След войната Германия беше разделена на четири зони, като нашият град беше под управлението на Съветския съюз. Затова трябваше да свикнем с живота под комунистическия режим. През 1949 г. зоната, в която живеехме, често наричана Източна Германия, стана Германска демократична република (ГДР).

Живот под комунистическия режим

По онова време майка ми се разболя и трябваше да се грижа за нея. Започнах работа в офис на местната власт. Междувременно се запознах със студенти, които бяха дисиденти. Те се опитваха да привлекат вниманието на хората към някои от случващите се несправедливости. Например един младеж не беше приет в университет, защото баща му членуваше в нацистката партия. Добре познавах този студент, тъй като често прекарвахме време заедно. Питах се защо той трябва да страда заради действията на баща си. Започнах по–активно да участвам в дейностите на дисидентите и се включвах в протести. Веднъж дори поставих листовки на стълбите пред местния съд.

Чувството ми за справедливост беше засегнато и от някои писма, които като секретарка на областния комитет за поддържане на мира, трябваше да напиша. При друг случай по политически причини от комитета искаха да изпратят на възрастен мъж, живеещ в Западна Германия, материали с комунистическа пропаганда, за да събудят подозрения към него. Толкова се възмутих от нечестното отношение към този мъж, че скрих материалите в офиса и не ги изпратих.

„Най–опасният човек в стаята“ ми дава надежда

През юни 1951 г. двама мъже дойдоха в офиса ми и казаха, че съм арестувана. Те ме отведоха в затвор, познат като „Ротер Охзе“. Година по–късно бях обвинена в противодържавна дейност. Един студент ме беше предал на тайната полиция Щази, издавайки участието ми в протеста с листовките. На процеса никой не обърна внимание на онова, което казах в своя защита. Бях осъдена на 6 години затвор. По това време се разболях и бях преместена в лечебницата на затвора, където имаше още около 40 жени. Когато видях колко нещастни бяха жените там, ме обзе страх. Побегнах към вратата и започнах да я удрям с юмруци.

„Какво искаш?“ — попита надзирателят.

„Трябва да се махна оттук! — изкрещях аз. — Ако трябва, ме преместете в единична килия, но само ме изкарайте оттук!“ Разбира се, той не изпълни молбата ми. Малко след това забелязах една жена, която не беше като другите. Очите ѝ излъчваха вътрешен мир, затова седнах до нея.

За моя изненада тя ми каза: „Ако искаш да седиш до мене, по–добре внимавай.“ После добави: „Според другите аз съм най–опасният човек в стаята, защото съм Свидетелка на Йехова.“

Дотогава не знаех, че Свидетелите на Йехова са смятани за врагове на комунистическия режим. Единственото, което знаех за тях беше, че когато бях малка, двама Изследователи на Библията, както се наричаха Свидетелите тогава, посещаваха редовно баща ми. Спомних си как татко казваше, че Изследователите на Библията са прави.

Изпитах облекчение от срещата си с тази мила жена, която се казваше Берта Брюгемайер. Казах ѝ: „Моля те, разкажи ми повече за Йехова.“ Оттогава започнахме да прекарваме много време заедно и често обсъждахме Библията. Научих, че истинският Бог Йехова е Бог на любовта, справедливостта и мира. Разбрах също, че той ще поправи вредата, нанесена от тираничните и зли хора. В Псалм 37:10, 11 се казва: „Още малко и неправедния вече няма да го има ... А кротките ще наследят земята и ще се наслаждават на изобилие от мир.“

Свобода и бягство в Западна Германия

През 1956 г. бях освободена от затвора, след като прекарах малко повече от 5 години там. Пет дни по–късно избягах от ГДР в Западна Германия. По това време имах две дъщери, Ханелоре и Забине, които взех със себе си. Там се разведох със съпруга си и отново се срещнах със Свидетелите. Докато изучавах Библията, осъзнах, че трябва да направя някои промени в живота си, за да го приведа в съгласие със стандартите на Йехова. Направих нужните промени и през 1958 г. бях покръстена.

По–късно се омъжих отново, този път за Свидетел на Йехова на име Клаус Мене. Със съпруга ми имахме прекрасен брак, както и две деца, Бенямин и Табиа. За съжаление Клаус почина преди около 20 години при злополука и оттогава съм вдовица. Голяма утеха ми носи надеждата, че мъртвите ще бъдат възкресени за живот в рай на земята. (Лука 23:43; Деяния 24:15) Освен това много се радвам, че и четирите ми деца служат на Йехова.

Благодарение на изучаването на Библията научих, че само Йехова може да осигури истинска справедливост. За разлика от хората той взема предвид нашите обстоятелства, както и нашия произход — подробности, които не винаги са известни на другите. Това ценно познание ми носи мир още сега особено когато виждам или понасям несправедливо отношение. В Еклисиаст 5:8 се казва: „Ако видиш, че в някоя област потискат бедния и насилствено отнемат справедливостта и праведността, не се чуди на това — високопоставеният е наблюдаван от някого, който е по–високо от него.“ Разбира се, онзи, който е „по–високо“, е нашият Създател. В Евреи 4:13 пише: „Няма създание, което да е скрито от погледа на онзи, на когото ще даваме сметка.“

Размишлявайки за изминалите около 90 години

Понякога хората ме питат какъв е бил животът под нацисткия и комунистическия режим. И при двете управления не беше лесно. Подобно на всички човешки правителства, те потвърдиха, че хората не са способни да се управляват сами. В Библията ясно се казва: „Човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9)

Когато бях млада и наивна, очаквах справедливо управление от хората. Сега мисля по друг начин. Единствено нашият Създател може да установи наистина справедлив свят. Той ще го направи, когато премахне всички зли хора и даде властта над земята в ръцете на Сина си Исус Христос, който винаги поставял интересите на другите пред своите. Относно Исус в Библията се казва: „Ти обичаш праведността и мразиш беззаконието.“ (Евреи 1:9) Толкова съм благодарна на Бога, че ме привлече към този прекрасен и справедлив Цар, под чието управление се надявам да живея вечно!

[Снимка на страница 23]

С дъщерите ми Ханелоре и Забине след пристигането ни в Западна Германия

[Снимка на страница 23]

Днес със сина ми Бенямин и съпругата му Зандра