Бог е мое убежище и моя сила

РАЗКАЗАНО ОТ ШАРЛОТЕ МЮЛЕР

„Деветте години, които сте изстрадали под управлението на Хитлер, ви правят чест — каза съдията комунист. — Вие наистина сте били против войната, днес обаче сте против нашия мир!“

ТОЙ говореше за това, че преди съм била в затвора заради нацистите, както и за социализма в Германската демократична република. Отначало занемях, но след това отговорих: „Един християнин не се бори за истински мир по същия начин, по който го правят другите хора. Аз просто се опитвам да следвам библейската заповед да обичам Бога и ближния си. Божието Слово ми помага да запазвам мира и на думи, и на дела.“

На този ден, 4 септември 1951 г., комунистите ме осъдиха на осем години затвор — една година по–малко от присъдата на нацисткия режим.

Когато ние, Свидетелите на Йехова, бяхме преследвани и от националсоциалистите, и от комунистите, намерих утеха в Псалм 46:1 (NW): „За нас Бог е убежище и сила, помощ, която лесно може да бъде намерена във време на страдания.“ Йехова ми даде силата да издържа, и колкото повече приемах Словото му, толкова по–силна ставах.

Укрепена за бъдещето

Родена съм през 1912 г. в Гота–Зиблебен в Тюрингия (Германия). Въпреки че родителите ми бяха протестанти, баща ми търсеше библейската истина и едно праведно правителство. Когато родителите ми видяха “Photo-Drama of Creation” [„Фотодрама за Сътворението“], те бяха развълнувани.a Татко намери това, което търсеше — Царството на Бога.

Татко и мама — заедно с нас, шестте деца, — се отписаха от църквата на 2 март 1923 г. Живеехме в Кемниц, в Саксония, и там се свързахме с Изследователите на Библията. (Трима от моите братя и сестри станаха Свидетели на Йехова.)

Събранията на Изследователите на Библията внедриха в мен библейски текстове и скъпоценни истини и те изпълниха с щастие младото ми сърце. На първо място беше обучението, което над 50 християнски младежи получаваха в неделя и в което и ние със сестра ми Кете участвувахме за известно време. В нашата група беше младият Конрад Франке, който организираше екскурзии и ни учеше да пеем. По–късно, от 1955 до 1969 г., брат Франке служеше като надзорник на клона на „Стражева кула“ в Германия.

Двадесетте години на този век бяха бурни, понякога дори и сред божия народ. Някои, които вече не приемаха „Стражева кула“ като „храна навреме“, бяха против проповедната дейност от къща на къща. (Матей 24:45) Това доведе до отстъпничество. Но именно тази „храна“ ни даде силата, от която така отчаяно се нуждаехме по онова време. Например, в „Стражева кула“ се намираха статиите „Благословени са безстрашните“ (1919 г.) и „Кой ще почита Йехова?“ (1926 г.). Аз исках да почитам Йехова чрез смела дейност, затова разпространявах много от книгите и брошурите на брат Ръдърфорд.

През март 1933 г. бях покръстена като Свидетелка на Йехова. През същата година евангелизаторската ни дейност беше забранена в Германия. По време на покръстването Откровение 2:10 беше дадено като съвет за бъдещето: „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“ Аз приех присърце този съвет, без да се съмнявам, че ме очакват тежки изпитания. Това се оказа истина.

Тъй като бяхме политически неутрални, доста наши съседи гледаха на нас с подозрение. След едни политически избори една група от униформени нацистки войници викаха пред нашата къща: „Тук живеят предатели!“ Статията „Не се страхувай от тях“, която излезе в немското издание на „Стражева кула“ през декември 1933 г., беше особено насърчителна за мен. Исках да остана вярна Свидетелка на Йехова дори при най–неблагоприятните обстоятелства.

Решението на враговете — затвор

В Кемниц до есента на 1935 г. беше възможно тайно да се издава „Стражева кула“. След това копирната машина, която се използуваше, трябваше да бъде преместена в Байерфелд в Рудните планини, където беше използувана за размножаване на литература до август 1936 г. Кете и аз разнасяхме екземпляри за братята, чиито адреси ни даваше баща ни. За известно време всичко вървеше добре. Но после Гестапо ме постави под наблюдение и през август 1936 г. ме заловиха в дома ми и ме задържаха в предварителния арест, където чаках съдебния процес.

През февруари 1937 г. 25 братя и 2 сестри — сред които и аз — се явихме пред един специален съд в Саксония. Твърдеше се, че организацията на Свидетелите на Йехова е подривна. Братята, които размножаваха „Стражева кула“, получиха по пет години затвор. Аз бях осъдена на две години.

Вместо да бъда освободена, след като излежах присъдата си, бях арестувана от Гестапо. Беше ми предложено да подпиша една декларация, в която се казваше, че повече няма да бъда активна като Свидетелка на Йехова. Аз непоколебимо отказах, при което служителят се разгневи, скочи на крака и издаде заповед да бъда задържана. Заповедта се вижда на снимката. Без да ми позволят да видя родителите си, веднага бях отведена в един малък концентрационен лагер за жени в Лихтенбург на река Елба. Скоро след това срещнах Кете. Тя беше в концентрационния лагер в Моринген от декември 1936 г., но когато този концентрационен лагер беше затворен, заедно с много други сестри, тя дойде в Лихтенбург. Баща ми също беше затворен и до 1945 г. не можах да го видя.

В Лихтенбург

Не ми беше позволено да се присъединя веднага към другите Свидетелки, тъй като те бяха наказани поради някаква причина. В една от залите наблюдавах две групи затворнички — жени, които обикновено седяха на масите, и Свидетелките, които през целия ден трябваше да седят на табуретки, и на които не даваха нищо за ядене.b

Аз с готовност приемах всяко работно назначение с надеждата да се видя по някакъв начин с Кете. И точно това се случи. Тя отиваше на работа заедно с две други затворнички, когато се срещнахме. Обзета от радост, аз силно я прегърнах. Но надзирателката веднага ни издаде. Бяхме разпитани и оттогава нарочно ни държаха на разстояние една от друга. Това беше изключително трудно.

Други два случая в Лихтенбург са се запечатали в паметта ми. Веднъж всички затворнички трябваше да се съберат в задния двор, за да слушат политическа реч на Хитлер по радиото. Ние, Свидетелките на Йехова, отказахме, тъй като в това се включваха и патриотични церемонии. Тогава пазачите насочиха към нас пожарникарски маркучи, като ни пръскаха със силна струя вода от един пожарен кран, и ни гониха, нас беззащитните жени, от четвъртия етаж до двора. Там трябваше да стоим мокри до кости.

Друг път на мен, на Гертрут Йоме и на Гертел Бюрлен ни беше заповядано да украсим комендантския щаб със светлини, тъй като наближаваше рожденият ден на Хитлер. Ние отказахме, виждайки как Сатан със своите ходове се опитваше да ни накара да нарушим неутралитета си, като правим компромиси в малките неща. За наказание всяка една от нас, младите сестри, трябваше да прекара следващите три седмици сама в малка, тъмна килия. Но Йехова стоеше близо до нас и дори в това ужасно място доказа, че е убежище.

В Равенсбрюк

През май 1939 г. затворничките от Лихтенбург бяха преместени в концентрационния лагер в Равенсбрюк. Там бях назначена в пералнята, заедно с други сестри Свидетелки. Скоро след избухването на войната ни накараха да прибираме знамето с пречупения кръст, което ние отказахме да направим. В резултат на това две от нас, Милхен Ернст и аз, бяхме изпратени в наказателния блок. Това беше една от най–суровите форми на наказание и означаваше, че трябва да извършваме тежка работа всеки ден, дори в неделя, независимо от това какво е времето навън. Обикновено максималната присъда беше три месеца, но ние останахме там една година. Без помощта на Йехова никога не бих преживяла това.

През 1942 г. условията за нас затворниците станаха някак по–леки и аз бях назначена да работя като прислужница при едно есесовско семейство, недалеч от лагера. Семейството ми даваше известна свобода. Например, веднъж, когато водех децата на разходка, срещнах Йозеф Ревалд и Готфрид Мелхорн, двама затворници с лилави триъгълници, с които имах възможността да обменя няколко насърчителни думи.c

Трудните години след войната

Когато през 1945 г. съюзническите войски се приближаваха все повече, семейството, за което работех, избяга и аз трябваше да тръгна с тях. Заедно с други есесовски семейства те образуваха голям конвой, пътуващ към запад.

Последните няколко дни на войната бяха хаотични и изпълнени с опасности. Накрая срещнахме някакви американски войници, които ми позволиха в следващия град да се регистрирам като свободен човек. И кого срещнах там? Йозеф Ревалд и Готфрид Мелхорн. Те бяха научили, че всички Свидетели от концентрационния лагер в Заксенхаузен са стигнали до Шверин след един опасен марш на смъртта. Затова ние тримата тръгнахме към този град, който се намираше на около 75 километра. Каква радост беше в Шверин да се срещнем с всички онези верни братя, сред които и Конрад Франке, преживели концентрационните лагери.

До декември 1945 г. ситуацията в страната се подобри до такава степен, че можех да пътувам с влак. Така поех към дома! В пътуването обаче се включваше и времето, прекарано в легнало положение на покрива на вагона, както и стоене на стълбите. В Кемниц тръгнах от железопътната гара към мястото, където бяхме живели като семейство. Но на улицата, където преди време нацистките войници стояха и викаха „Тук живеят предатели!“, не беше оцеляла нито една къща. Целият жилищен квартал беше бомбардиран и разрушен до основи. За моя утеха обаче намерих мама, татко, Кете и братята и сестрите ми все още живи.

Икономическата ситуация в следвоенна Германия беше катастрофална. Въпреки това сборовете на божия народ започнаха да разцъфтяват из цяла Германия. Дружество „Стражева кула“ не пестеше сили, за да ни подготви за проповедната дейност. Работата в Бетел в Магдебург, който нацистите бяха затворили, започна отново. През пролетта на 1946 г. аз бях поканена да работя там и бях назначена в кухнята.

Отново под възбрана и арест

Магдебург е в тази част на Германия, която попадна под управлението на комунистите. На 31 август 1950 г. те поставиха нашата работа под възбрана и затвориха Бетел в Магдебург. Така завърши моята служба в Бетел, която беше време на ценна подготовка. Върнах се в Кемниц, решена дори и при комунистите да се държа здраво за истината и да известявам Царството на Бога като единствената надежда за отчаяното човечество.

През април 1951 г. пътувах с един брат за Берлин, за да вземем екземпляри от „Стражева кула“. Когато се върнахме, бяхме поразени, като намерихме железопътната гара в Кемниц обкръжена от цивилна полиция. Ясно беше, че чакат нас и веднага бяхме арестувани.

Когато пристигнах в предварителния арест, носех документи, които доказваха, че няколко години съм била в затвора заради нацистите. В последствие надзирателите се отнасяха към мен с уважение. Една от главните надзирателки каза: „Вие, Свидетелите на Йехова, не сте престъпници; не сте за затвора.“

Веднъж тя дойде в моята килия, където бях с още две сестри, и тайно постави нещо под едното от леглата. Какво беше това? Нейната лична Библия, която тя остави за нас. Друг път тя посети родителите ми у дома, тъй като те живееха недалеч от затвора. Тя взе екземпляри от „Стражева кула“ и малко храна, скри всичко под дрехите си и тайно го внесе в килията ми.

Има още нещо, което бих искала да припомня. Понякога в неделя пеехме нашите теократични песни толкова високо, че другите затворници с удоволствие аплодираха всяка песен.

Сила и помощ от Йехова

По време на делото на 4 септември 1951 г. съдията каза думите, споменати в началото на тази статия. Аз излежавах присъдата си най–напред в затвора във Валдхайм, след това в Хале и накрая в Хоенек. Една–две кратки случки ще покажат как Бог беше убежище и сила за нас Свидетелите на Йехова, и как неговото Слово ни даваше сили.

В затвора във Валдхайм всички сестри Свидетелки се събирахме редовно в една зала, така че имахме възможност да провеждаме християнски събрания. Не ни позволяваха да имаме моливи и листове, но едни сестри намериха няколко парчета плат и успяха да направят плакат с годишния текст за 1953 г., който гласеше: „Покланяйте се на Йехова в святи одежди.“ — Псалм 29:2, American Standard Version [„Американски стандартен превод“].

Една от надзирателките ни издебна и веднага ни издаде. Началникът на затвора дойде и каза на две от сестрите да вдигнат високо плаката. „Кой направи това? — попита той. — Какво означава това?“

Една от сестрите искаше да си признае и да понесе вината заради нас, но ние бързо разменихме шепнешком няколко думи, съгласни, че отговорността трябва да бъде споделена от всички нас. Затова отговорихме: „Направихме го, за да укрепим вярата си.“ Плакатът беше конфискуван, а ние за наказание бяхме лишени от храна. Но по време на целия разговор сестрите държаха плаката нависоко, така че можехме да запечатаме в умовете си насърчителния библейски стих.

Когато женският затвор във Валдхайм беше затворен, ние, сестрите, бяхме прехвърлени в Хале. Тук ни беше позволено да получаваме колети, и какво беше зашито за един чифт пантофи, който ми изпрати татко? Статии от „Стражева кула“! Все още си спомням онези, носещи заглавията „Истинската любов е практична“ и „Лъжите водят до загуба на живота“. Тези и други статии бяха истински деликатеси и когато тайно си ги предавахме една на друга, всяка си правеше бележки.

По време на една проверка една от надзирателките намери личните ми бележки, скрити в сламеника, на който спях. По–късно тя ме извика на разпит и каза, че непременно иска да знае значението на статията „Перспективите за 1955 г. пред онези, които се боят от Йехова“. Като комунистка, тя беше дълбоко обезпокоена от смъртта на своя лидер, Сталин, през 1953 г. и бъдещето ѝ изглеждаше мрачно. Що се отнася до нас, бъдещето щеше да донесе известни подобрения в нашите условия в затвора, но аз все още не знаех за това. Аз уверено обясних, че перспективите за Свидетелите на Йехова са най–добрите. Защо? Цитирах основния текст на статията, Псалм 112:7: „Той няма да се страхува от лоши вести: сърцето му е твърдо, като уповава на Йехова.“ — „Американски стандартен превод“.

Йехова остава мое убежище и моя сила

След сериозна болест бях освободена от затвора две години преди срока, през март 1957 г. Източногерманските чиновници отново ме поставиха под натиск поради дейността ми в службата за Йехова. Затова на 6 май 1957 г. използувах възможността да избягам в Западен Берлин, и оттам се преместих в Западна Германия.

Трябваха ми няколко години, за да възстановя физическото си здраве. Но и до днес имам здрав духовен апетит и очаквам с нетърпение всеки нов брой на „Стражева кула“. Отвреме–навреме анализирам себе си. Дали все още съм с духовна нагласа? Дали съм култивирала хубави качества? Дали изпитаните качества на вярата ми са причина за възхвала и чест на Йехова? Целта ми е да бъда угодна на Бога във всичко, така че той завинаги да остане мое убежище и сила.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

Администрацията на есесовците в Равенсбрюк

[Източник]

Горе: Stiftung Brandenburgische Gedenkstätten

[Снимка на страница 26]

Пропускът ми за работа извън лагера