Събратята ни във Венесуела продължават да служат на Йехова въпреки трудностите

В последните години Венесуела се бори с безпрецедентна икономическа и социална криза. Един Свидетел на име Едгар казва: „Само за няколко години стандартът на живот падна толкова много, че сякаш се бяхме преместили в друга страна!“

Какво помогнало на Едгар да се приспособи? Той казва: „С жена ми Кармен размишлявахме за примера на мисионери, които са се преместили в бедни страни и са се научили да живеят дори без основни удобства. Това ни подтикна да опростим живота си и да опитаме нови неща, като например да си отглеждаме храна.“

Но Едгар и Кармен направили и още нещо. Те поели инициативата да утешават събратята си, включително онези, които са потиснати. (1 Солунци 5:11) Едгар казва: „Освен да ги утешаваме, се стараехме да ги насърчаваме да помагат на нуждаещите се и така да изпитват радост.“ (Деяния 20:35)

Хубави резултати в службата

В началото на пандемията от COVID-19 Архенис решил да проповядва на роднините си. Някои се съгласили да изучават Библията по телефона.

Освен това Архенис искал близките му, които нямат достъп до интернет, също да извлекат полза от регионалния конгрес за 2020 г. Един Свидетел от съседен град му дал запис на програмата. След това близките му взели назаем голям телевизор и тонколони. Архенис им се обадил преди програмата, за да се помолят заедно. Благодарение на усилията му 4 от роднините му и 15 други човека успели да гледат конгреса.

Водени от вяра и любов

Хайро и съпругата му Джоана са единствените в своя сбор, които имат кола, затова щедро я използват, за да помагат на другите. Но за съжаление, достъпът до гориво е ограничен. Хайро казва: „Чакаме на опашки дълги часове, понякога дори цяла нощ, за да успеем да заредим.“

Въпреки това Хайро смята, че усилията си заслужават: „Когато носим различни продукти на събратята си, ние се радваме да виждаме, че са признателни не на нас, а на Йехова, който се грижи за всички нужди на служителите си.“ (2 Коринтяни 9:11, 14)

Всеки може да помогне

Макар че е почти на 30, сестра на име Нориани се притеснявала, че може да я смятат за прекалено млада да помага на другите. Но после прочела 1 Тимотей 4:12: „Нека никой не гледа отвисоко на твоята младост. Но бъди пример за верните.“

Този стих подтикнал Нориани да объща повече внимание на възрастните в сбора, като пише писма заедно с тях и дори ги кани на своите библейски изучавания. Освен това тя им се обажда и им изпраща насърчителни съобщения. Нориани споделя: „Йехова ми показа, че мога да правя много!“

Братята и сестрите ни във Венесуела се сблъскват с много изпитания в тези трудни времена. Въпреки това те остават пламенни в службата и са „укрепваща помощ“ един за друг. (Колосяни 4:11; 2 Тимотей 4:2)