Жертвоготовна въпреки здравословните трудности

Мария Лусия от Бразилия страда от синдром на Ъшър — генетично заболяване, което причинява частична загуба на слуха или глухота и постепенно води до пълна слепота. Тя се родила глуха и научила жестомимичен език като дете. После на около 30-годишна възраст започнала да губи зрението си. Въпреки тези предизвикателства Мария Лусия не се изолирала от другите. Вече над 70-годишна, тя продължава да води смислен и щастлив живот.

Мария Лусия се запознала със Свидетелите на Йехова през 1977 г., преди да загуби зрението си. Тя разказва: „Срещнах един бивш съученик, Адриану, който наскоро беше станал Свидетел. Той сподели с мене Божието обещание за бъдещия рай на земята, в който всички хора ще имат съвършено здраве. Това толкова ме впечатли, че приех библейско изучаване. Не след дълго започнах да посещавам събранията на един сбор в Рио де Жанейро. Някои от тези събрания се превеждаха на жестомимичен език. С помощта на Йехова напреднах духовно и се покръстих през юли 1978 г.“

След известно време Мария Лусия се преместила в сбор, където никой от Свидетелите не знаел жестомимичен език. В началото ѝ било трудно, защото не разбирала какво се говори на събранията. Но две сестри ѝ се притекли на помощ. Те сядали до нея и ѝ пишели бележки за това, което се обсъжда. Мария Лусия казва: „Вкъщи можех отново и отново да препрочитам бележките, за да разбера информацията. По-късно тези две сестри научиха жестомимичен език и станаха мои преводачки.“

С влошаването на зрението ѝ Мария Лусия вече не можела да вижда жестовете на преводачите. Затова започнала да общува чрез тактилни жестове. Какво е това? Тя обяснява: „Слагам ръцете си върху ръцете на човека, който ми превежда. По този начин мога да разбера неговите жестове.“

Мария Лусия е много признателна за помощта на нейните преводачи. „Те са ценни дарове от Йехова — казва тя. — Благодарение на тях извличам полза от събранията и конгресите.“

Мария Лусия е активна в службата. Използвайки тактилен език, тя свидетелства на глухите, които са приятно изненадани от усилията ѝ да сподели с тях добрата новина. През пандемията от COVID-19 Мария Лусия е написала много писма до глухи хора с помощта на брат си Жузе Антониу, който също е глух и сляп.a

Как успява? „Използвам L-образен пластмасов шаблон, за да пиша равно и да оформям текста в абзаци — разказва Мария Лусия. — Жузе Антониу има отлична памет. Той предлага теми и библейски стихове, а аз ги включвам в писмата. Опитвам се да пиша по разбираем за глухите начин. Не всички глухи са запознати с писмения език.“

Макар че Мария Лусия вече е напълно сляпа, тя е много трудолюбива. Каролини, една от преводачките ѝ, казва: „Мария Лусия върши цялата си домакинска работа и поддържа дома си чист и подреден. Тя обича да приготвя различни ястия и да ги споделя с приятели.“

Джефърсън, който е старейшина в сбора на Мария Лусия, добавя: „Тя много обича Йехова и хората. Винаги прави неща за другите. Тя наистина е жертвоготовен човек.“ (Филипяни 2:4)