Очите на Хайро Средството, чрез което служи на Бога

Хайро е роден със спастична церебрална парализаa. В резултат на това не може да контролира по–голямата част от тялото си. Мозъкът му не изпраща ясни сигнали до мускулите, затова крайниците му се движат неконтролируемо. Понякога поради неочакваните конвулсии Хайро се наранява сам. Ако не внимават, хората наоколо също може да бъдат наранени. За съжаление ръцете и краката му често трябва да бъдат връзвани за инвалидната му количка, за да се избегнат инциденти.

БОЛЕЗНЕНО ИЗРАСТВАНЕ

Хайро изпита много болка, докато растеше. Когато бил на три месеца, започнал да получава гърчове, от които губел съзнание. Мама често го хващала здраво и го водела в болницата, мислейки го за умрял.

Заради стягането и конвулсиите след време костите на Хайро се деформираха. На 16 години той си измести таза и се наложи да му направят сложна операция на бедрото и таза. Още помня как плачеше от болка всяка нощ, докато се възстановяваше.

Поради сериозните си увреждания Хайро е напълно зависим от другите за ежедневни дейности като хранене, обличане и лягане. Мама и татко обикновено му помагат за това. Макар че той има нужда от постоянна грижа, родителите ни винаги му напомнят, че животът му не зависи единствено от хората, но и от Бога.

НАМИРАМЕ НАЧИН ЗА ОБЩУВАНЕ

Родителите ни са Свидетели на Йехова и четяха на Хайро библейски разкази още от бебе. Те знаеха, че животът придобива повече смисъл, когато човек развие взаимоотношения с Бога. Хайро беше в капана на крехкото си тяло и постоянно имаше спазми, но можеше да се радва на чудесна и сигурна надежда за бъдещето. Майка ми и баща ми обаче често се питаха дали той разбира записаното в Библията.

Един ден, когато Хайро беше малък, татко му каза: „Хайро, моля те, кажи ми нещо.“ И добави: „Ако наистина ме обичаш, ще го направиш!“ Докато татко го умоляваше да изрече поне една думичка, очите на Хайро се напълниха със сълзи. Въпреки че се опитваше да изрази чувствата си, от устата му излизаха само гърлени звуци. Татко се почувства зле, че го разплака. Но реакцията на Хайро показа, че е разбрал какво му каза татко. Проблемът беше, че не можеше да говори.

Не след дълго родителите ни забелязаха, че понякога Хайро бързо мърда очите си, явно в опит да изрази мислите и чувствата си. Той се разстройваше, понеже не винаги го разбираха. Но когато родителите ни се научиха да разчитат знаците му и му даваха каквото искаше, на лицето на Хайро грейваше широка усмивка. Така ни благодареше.

Един логопед предложи, за да общуваме по–добре с Хайро, да вдигаме две ръце във въздуха, когато му задаваме въпрос, на който да отговори с „да“ или „не“. Дясната ръка означаваше „да“, а лявата — „не“. Той можеше да изрази какво иска с поглед към съответната ръка.

ВАЖЕН МОМЕНТ В ЖИВОТА НА ХАЙРО

Три пъти годишно Свидетелите на Йехова провеждат конгреси, на които се изнасят библейски лекции пред множество присъстващи. Хайро винаги се вълнуваше по време на лекцията, насочена към кандидатите за покръстване. Един ден, когато той беше на 16 години, татко го попита: „Хайро, искаш ли да се покръстиш?“ Решителният му поглед върху дясната ръка на татко разкри желанието му да предприеме тази стъпка. Тогава татко добави: „Обеща ли на Бога в молитва да му служиш завинаги?“ Без колебание Хайро отново погледна дясната му ръка. Стана ясно, че Хайро вече беше отдал живота си на Йехова.

След няколко обсъждания върху Библията стана ясно, че Хайро разбира значението на християнското покръстване. Затова през 2004 г. той отговори на най–важния въпрос, който му бяха задавали: „Отдал ли си се на Бога, за да вършиш неговата воля?“ Хайро отговори на въпроса, като погледна нагоре. Бяха се разбрали това да означава „да“. Така на 17–годишна възраст той се покръсти като Свидетел на Йехова.

ПОГЛЕД, СЪСРЕДОТОЧЕН ВЪРХУ ДУХОВНИТЕ НЕЩА

През 2011 г. намерихме нов начин да общуваме с Хайро — компютър, който се контролира с очите. Устройството следи движението на ириса му, за да може да активира икони на екрана. Мигането или взирането в някоя икона е като натискането на бутона на мишката. Беше съставен набор от пиктограми, които да помогнат на Хайро да общува. Когато той мигне към една от пиктограмите, софтуерът превръща записаното послание в електронна реч.

Като увеличи разбирането си за Библията, Хайро разви желание да помага на другите в духовно отношение. По време на седмичното ни семейно изучаване на Библията той често поглежда към мене и после към компютъра. Така ми напомня, че трябва да запиша отговорите, които иска да даде по време на обсъжданията на християнските ни събрания.

На събранията той търпеливо намира на екрана съответната икона, отваря я и тогава всички чуват електронния му глас. Хайро винаги се усмихва широко, когато насърчава членовете на сбора по този начин. Алекс, един от малките му приятели, казва: „Винаги се впечатлявам, когато чувам Хайро да се изказва на библейска тема.“

Хайро използва очите си и за да говори на другите за вярванията си. Например той избира пиктограма, на която е изобразена градина с различни животни и хора от всички раси в мирни условия. Когато я активира, компютърният му глас заявява: „Надеждата от Библията е, че земята ще стане рай, в който вече няма да има болести и смърт, Откровение 21:4.“ Ако слушателят прояви интерес, още едно щракване кара компютъра да каже: „Искате ли да изучавате Библията с мене?“ За наша изненада дядо ни прие поканата. Беше вълнуващо да гледаме как Хайро с помощта на друг Свидетел постепенно учи дядо за Библията! Много се радвахме, когато той се покръсти на регионалния конгрес в Мадрид през август 2014 г.

Предаността на Хайро към Бога не остава незабелязана от учителите му. Росарио, която е негов логопед, веднъж призна: „Ако някога реша да се присъединя към някоя религия, ще стана Свидетелка на Йехова. Видях как вярата на Хайро му даде истинска цел в живота въпреки трудното му положение.“

Очите на Хайро винаги грейват, когато му чета библейското обещание: „Куцият ще скача като елен и езикът на немия ще възклицава радостно.“ (Исаия 35:6) Макар че понякога се обезсърчава, той обикновено е в добро настроение. Това е възможно единствено защото животът му е съсредоточен върху Бога и приятелите му от сбора. Положителната му нагласа и силната му вяра доказват, че службата за Йехова може да придаде смисъл на живота дори когато е труден.