Божието име и стремежът на Алфонсо де Самора за точност на текста

ПРЕЗ 1492 г. Фердинанд и Изабела, кралят и кралицата на Испания, издали следния указ: „Заповядваме всички евреи и еврейки ... до края на юли тази година да напуснат нашето кралство и всичките му владения заедно със своите синове и дъщери, роби и робини и всички, които принадлежат към семействата им, независимо от социалното положение и възрастта им, и да не се осмеляват да се върнат.“

След като била издадена тази заповед, на всяко еврейско семейство в Испания била дадена възможност да избере дали да отиде в изгнание, или да се откаже от религията си. Един равин на име Хуан де Самора преценил, че е по–добре да се обърне към католицизма и да остане в Испания, където предците му били живели вече поколения наред. Тъй като бил от еврейски произход, Хуан изпратил сина си Алфонсо в престижно училище в град Самора да учи еврейски. По–късно Алфонсо научил латински, гръцки и арамейски. След като завършил образованието си, започнал да преподава еврейски език в университета в Саламанка. Скоро след това езиковедските му способности щели да се окажат от полза за библейските учени в цяла Европа.

През 1512 г. Алфонсо де Самора бил избран да завежда Катедрата по еврейски език към новия университет в Алкала де Енарес. Тъй като Самора бил един от изтъкнатите учени на своето време, основателят на университета, кардинал Хименес де Сиснерос, го убедил да му помогне в подготовката на Многоезичната Библия, която се оказала забележителен труд. В тази Библия, състояща се от шест тома, текстът на Свещеното писание е предаден на еврейски, гръцки, латински и отчасти на арамейски език.a

Относно работата по този превод библейският учен Мариано Ревила Рико казва: „От тримата евреи, които били приели католицизма и участвали в проекта на кардинала [Сиснерос], най–изтъкнат бил Алфонсо де Самора — граматик, философ и специалист по Талмуда, който владеел много добре латински, гръцки, еврейски и арамейски.“ Самора стигнал до извода, че за да бъде направен точен превод на Библията, е необходимо изчерпателно познание за древните езици, на които била написана тя. Всъщност той станал един от основоположниците на библейската наука, която започнала да процъфтява в началото на XVI век.

Въпреки това Самора живял в трудни времена, а и мястото било опасно за развитието на библейската наука. Испанската инквизиция била най–силна в този период и освен това католическата църква признавала за официален единствено „Вулгата“ — латинския превод на Библията. Но още през Средновековието католическите учени били забелязали, че текстът на „Вулгата“ далеч не бил съвършен. В началото на XVI век Алфонсо де Самора, подобно на други, се заел със задачата да направи нещо по въпроса.

„За спасението ... е нужен превод“

Несъмнено най–значимият труд, върху който Самора работил, бил еврейският текст на т.нар. Стар завет заедно с превод на латински. Самора вероятно подготвял този материал, за да бъде използван най–вече в Многоезичната Библия. Един от ръкописите му се съхранява в библиотеката „Ескориал“ близо до Мадрид. Обозначен с каталожен номер G-I-4, той съдържа цялата книга Битие на еврейски заедно с подрѐден, или буквален, превод на латински.

В предговора на това издание се казва: „За спасението на народите е нужен превод на Свещеното писание на други езици. ... Сметнахме, че ... е напълно необходимо верните хора да разполагат с буквален превод на Библията, при който за всяка еврейска дума има съответна на латински.“ Алфонсо де Самора притежавал нужните умения да се заеме с подобен нов превод на латински, тъй като бил признат учен по еврейски език.

„Не мога да намеря никъде спокойствие и утеха“

През XVI век поне в едно отношение Испания била най–доброто място за учени като Самора. През Средновековието тя се превърнала в център на еврейската култура. В „Енциклопедия Британика“ се обяснява: „Със своите големи мюсюлмански и еврейски общности средновековна Испания била единствената страна в западна Европа с такова расово и религиозно многообразие. Това оказало голямо влияние върху развитието на Испания в религиозно, литературно, художествено и архитектурно отношение през късното Средновековие.“

По това време в Испания преписите на Еврейските писания били широко разпространени. В много части на страната еврейски писари правели старателни преписи на Свещеното писание, за да бъдат четени в синагогите. В своята книга „Първите издания на Еврейските писания“ Лазарус Голдшмит обяснява, че „еврейските учени смятали за изключително точни не само испано–португалските копия на Петокнижието, но също ръкописите, които послужили като основа за създаването им и за направата на многоезични Библии“.

Въпреки предимствата, които предлагала Испания, бъдещите библейски преводачи щели да се сблъскат със сериозно противопоставяне. През 1492 г. войските на католическия крал Фердинанд и кралица Изабела завладели последната мавърска територия в Испания. Както беше споменато по–рано, през същата година владетелите издали указ, според който всички, които изповядвали юдаизма, трябвало да напуснат Испания. Десет години по–късно подобен указ влязъл в сила и за мюсюлманите. Оттогава нататък католицизмът станал официалната религия в Испания, като не били толерирани никакви други религии.

Как този нов религиозен климат щял да повлияе на превода на Библията? Случилото се с Алфонсо де Самора е пример за това. Макар че еврейският учен бил приел католицизма, испанското духовенство не искало да пренебрегне неговия произход. Някои противници осъждали кардинал Сиснерос, че използва евреи за подготовката на своята Многоезична Библия. Тези нападки причинили много страдания на Самора. В един коментар в ръкопис, който се пази в университета в Мадрид, Самора писал: „Изоставен съм и съм мразен от всичките си приятели, които се превърнаха в мои врагове. Не мога да намеря никъде спокойствие и утеха.“

Един от главните му врагове бил Хуан Тавера, архиепископът на Толедо, който по–късно станал главен инквизитор. Самора толкова се обезсърчил от нападките на Тавера, че се обърнал с писмо към папата. В него отчасти се казва: „Ние молим и умоляваме Негово Светейшество да ни помогне ... и да ни защити от нашия враг, епископът на Толедо, Дон Хуан Тавера. Всеки ден без прекъсване той ни причинява много беди. ... Много се измъчваме, тъй като за него ние сме като животни за клане. ... Ако Ваше Светейшество обърне внимание на тази жалба, тогава ‘Яхве ще Ви защити и кракът Ви няма да се удари в нищо’. (Притчи 3:23)“b

Наследството на Алфонсо де Самора

Въпреки противопоставянето Самора продължил с дейността си, която се оказала от голяма помощ за много изследователи на Библията. Макар че никога не превел Писанието на език, разбираем за обикновените хора по негово време, работата му се оказала безценна за други преводачи. За да оценим неговия принос, трябва да знаем, че преводът на Библията зависи от усилията на две групи учени. Първите изследват ръкописи на Свещеното Писание на езиците на оригинала — еврейски, арамейски и гръцки, — за да осигурят точен текст без грешки на тези езици. Вторите използват техните трудове като отправна точка, за да преведат Библията на своя език.

Алфонсо де Самора бил сред учените, които подготвили и изчистили от грешки текста на Еврейските писания, който бил отпечатан през 1522 г. в Многоезичната Библия. (Това издание съдържа също еврейско–латински речник, както и еврейска граматика, които улесняват работата на преводачите.) Еразъм Ротердамски, съвременник на Самора, подготвил по подобен начин текста на Християнските гръцки писания, или на т.нар. Нов завет. След като подобрените текстове на Еврейските и Гръцките писания били на разположение, други преводачи можели да се заемат с важната задача да преведат Библията на език, разбираем за обикновените хора. Когато Уилям Тиндъл превел Библията на английски, той бил сред първите преводачи, които се възползвали от Многоезичната Библия.

Широкото разпространение на Библията е признание за усилията на мъже като Самора, които използвали живота си, за да можем днес да изследваме задълбочено Писанието. Както казал Самора, спасението на хората зависи от това доколко разбират Божието Слово и го следват. (Йоан 17:3) Това на свой ред поражда необходимостта от преводи на Библията на езици, които хората разбират. Само тогава нейното послание ще докосне сърцата и умовете на милиони читатели.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 19]

Божието име в превода

Интересно е как Алфонсо де Самора, учен от еврейски произход, транслитерирал Божието име. Както се вижда на снимката, бележката в полето на неговия еврейско–латински подрѐден превод на Битие съдържа Божието име, което е изписано като „йеховах“.

Явно Самора приел, че това е преводът на Божието име на латински. През XVI век, когато Библията била преведена на основните европейски езици, тази транслитерация, или подобна на нея, била приета от много библейски преводачи, като например Уилям Тиндъл (на английски език, 1530 г.), Себастиан Мюнстер (на латински език, 1534 г.), Пиер Робер Оливет (на френски език, 1535 г.) и Касиодоро де Рейна (на испански език, 1569 г.).

Така Самора станал един от първите библейски учени през XVI век, които допринесли за разпространението на Божието име. Невежеството относно Божието име започнало, когато поради суеверия евреите престанали да го произнасят. Тъй като бил повлиян от тази еврейска традиция, Йероним, който направил латинския превод „Вулгата“, заменил Божието име с титли като Господ и Бог.

[Снимка]

Еврейската тетраграма, предадена от самора като „йеховах“

[Снимка на страница 18]

Указ от краля и кралицата на Испания, 1492 г.

[Източник]

Указ: Courtesy of the Archivo Histórico Provincial Ávila Spain

[Снимка на страница 18]

Университетът в Алкала де Енарес

[Снимка на страница 21]

Заглавната страница на подрѐдния превод на Самора