Издаването на Кралската Библия — забележително събитие в областта на знанието

БИЛО началото на XVI век. Корабът отплавал от Испания и потеглил към Италианския полуостров. Товарът в трюма му бил изключително ценен — там се намирала по–голямата част от всичките екземпляри на Комплутенската многоезична Библия, отпечатана в периода от 1514 до 1517 г. Внезапно се надигнала силна буря. Моряците се борели да спасят кораба, но безуспешно. Той потънал, а заедно с него и безценният товар.

След това събитие се появила необходимостта да се направи ново издание на многоезичната Библия. Опитният печатар Кристоф Плантен приел предизвикателството. Той се нуждаел от подкрепата на някой богат благодетел, който да финансира този изключителен проект, затова помолил краля на Испания, Филип II, официално да подкрепи дейността по издаването на друга многоезична Библия. Преди да вземе такова решение, кралят се посъветвал с различни учени в Испания, сред които бил и именитият библейски учен Бенито Ариас Монтано. Той казал на крал Филип: „Освен че ще принесе служба на Бога и ще бъде от полза за всемирната църква, това ще донесе голяма слава на кралското име на Ваше величество и ще допринесе изключително много за това хората да Ви уважават.“

Такова ревизирано издание на Комплутенската многоезична Библия щяло да бъде забележително постижение в областта на културата. Затова Филип II решил да подкрепи напълно проекта на Плантен. Той възложил на Ариас Монтано сериозната задача да работи над съставянето на онова, което по–късно щяло да представлява Кралската Библия, или Антверпенската многоезична Библия.a

Крал Филип се интересувал изключително много от напредъка на работата по многоезичната Библия и поискал да му бъдат изпращани пробни отпечатъци от всяка страница. Плантен естествено не искал да чака, докато пробният отпечатък стигне от Антверпен до Испания, да бъде прочетен и поправен от краля и след това да пристигне обратно при него. В крайна сметка Филип II получил само първата отпечатана страница и може би още няколко страници. В същото време Монтано проверявал текста с безценната помощ на трима професори от Лувен и младата дъщеря на Плантен.

Човек, който обичал Божието Слово

Ариас Монтано се чувствал добре сред учените в Антверпен. Плантен бил привлечен от широкия му мироглед и в резултат на това тяхното приятелство и сътрудничеството помежду им продължили цял живот. Монтано не само притежавал много познанияb, но изпитвал също дълбока любов към Божието Слово. Като младеж, той нямал търпение да завърши светското си образование, за да се отдаде изцяло на това да изследва Светото писание.

Ариас Монтано смятал, че всеки превод на Библията трябва да е колкото се може по–дословен. Той се стараел да превежда точно записаното в оригиналния текст и така да даде на читателя достъп до истинското Слово на Бога. Монтано следвал мотото на Еразъм, който подканял книжовниците ‘да проповядват за Христа от оригиналните писания’. Векове наред смисълът на съдържанието на Светото писание на езиците, на които била писана Библията, бил скрит от хората поради трудноразбираемите преводи на латински.

Антверпенската многоезична Библия

Всичките ръкописи, които Алфонсо де Самора бил подготвил и преработил за отпечатването на Комплутенската многоезична Библияc, стигнали до Ариас Монтано и той ги използвал за съставянето на Кралската Библия.

Първоначално целта била Кралската Библия да служи като второ издание на Комплутенската многоезична Библия, но това издание се оказало много повече от една обикновена преработка. Еврейският текст в изданието и гръцкият текст на „Септуагинта“ били взети от Комплутенската Библия. След това били прибавени други текстове, наред с обширно приложение. Накрая новата многоезична Библия излязла в осем тома. Тя била отпечатана за общо пет години, от 1568 до 1572 г., което, като се има предвид сложната работа, било съвсем кратък период от време. Били отпечатани общо 1213 екземпляра от това издание.

Комплутенската многоезична Библия, издадена през 1517 г. била „паметник на книгопечатането“, но новата Антверпенска многоезична Библия надминала предишното издание по отношение на техническото постижение и съдържанието. Издаването ѝ било още едно забележително събитие в историята на книгопечатането и което е още по–важно, то се оказало основно за подготвянето на изчистени текстове образци на Библията.

Нападки от враговете на Божието Слово

Както може да се очаква, противниците на достоверния превод на Библията скоро започнали да действат. Въпреки че папата дал одобрението си за издаването на Антверпенската многоезична Библия и Ариас Монтано имал добро име като уважаван учен, той бил предаден на Инквизицията. Противниците го обвинявали за това, че трудът му определял новия преработен латински текст на Сантес Панинус за по–точен превод от оригиналните Еврейски и Гръцки писания, отколкото преводът „Вулгата“, издаден преди векове. Те също обвинили Монтано за това, че в желанието си да постигне точен превод на Библията, той се възползвал от езиците, на които била писана тя. Противниците смятали подобна постъпка за еретична.

Инквизиторите дори твърдели, че „кралят съвсем не бил спечелил голяма почит за себе си, замесвайки кралското си име в труда“. Те изразили съжалението си за това, че Монтано не зачитал както подобава авторитета на официалния превод „Вулгата“. Въпреки всички обвинения, те не могли да намерят достатъчно доказателства против Монтано и неговата многоезична Библия. В крайна сметка Кралската Библия повсеместно била приета добре и станала важен справочник за различни университети.

Полезно помагало при превода на Библията

Макар че Антверпенската многоезична Библия не била предназначена за обществеността, не след дълго тя станала полезно помагало за преводачите на Библията. Подобно на Комплутенската многоезична Библия и Антверпенската Библия допринесла за подобряването на съществуващите текстове на Библията. Това издание помогнало също на преводачите да разбират по–добре тези езици. При превода на Библията на няколко основни езика в Европа преводачите се възползвали от Антверпенската Библия. Например в книгата „Кембриджска история на Библията“ пише, че преводачите на добре познатия „Превод на крал Джеймс“, известен още като „Официален превод“ и издаден през 1611 г., използвали Антверпенската многоезична Библия като ценно помагало при превода от древните езици. Кралската Библия също повлияла значително при съставянето на две многоезични Библии от голямо значение, издадени през XVII век. (Виж блока „Многоезичните Библии“.)

Едно от многото предимства на Антверпенската многоезична Библия е това, че чрез нея учените в Европа за първи път имали достъп до сирийския превод на Гръцките писания. Той бил отпечатан до превода на латински, направен дума по дума. Това било особено полезно, тъй като сирийският превод е един от най–старите преводи на Християнските гръцки писания. Той бил направен през V век и е основан на ръкописи, датиращи от II век. Според „Международна стандартна Библейска енциклопедия“ „стойността на [сирийския превод] „Пешита“ при текстовата критика е призната от всички. Той е един от най–древните и най–значими свидетели за древната традиция“.

Нито бурното море, нито атаките на Испанската инквизиция могли да спрат излизането на подобреното и разширено издание на Комплутенската многоезична Библия, отпечатано през 1572 г. като Кралската Библия. Историята на Антверпенската многоезична Библия е още един пример за усилията, които искрените хора са полагали да защитават Словото на Бога.

Независимо дали съзнавали това, или не, със своя неегоистичен труд тези отдадени на делото си мъже отразявали истинността на пророческите думи на Исаия, който писал преди почти три хиляди години: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века.“ (Исаия 40:8)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 13]

„Словото на нашия Бог ще остане до века“

[Блок/Снимки на страница 12]

МНОГОЕЗИЧНИТЕ БИБЛИИ

Испанският учен Фредерико Перес Кастро обяснява: „Многоезична Библия е тази, която съдържа текста на различни езици. Но по принцип този израз се отнася до Библиите, в които текстът е на езиците, на които Светото писание е било писано първоначално. В този по–тесен смисъл на израза, броят на съществуващите многоезични Библии е съвсем малък.“

1. Комплутенската многоезична Библия (1514–1517 г.) била отпечатана в Алкала де Енарес (Испания) и средствата за издаването ѝ били дарени от кардинал Сиснерос. Тя излязла в шест тома и в нея се съдържал текстът на Библията на четири езика — еврейски, гръцки, арамейски и латински. Благодарение на това преводачите на Библията през XVI век разполагали с текст образец на Еврейско–арамейските писания.

2. Антверпенската многоезична Библия (1568–1572 г.) била съставена от Бенито Ариас Монтано и в нея към текста, взет от Комплутенската Библия, били добавени текстът на сирийския превод „Пешита“ на Християнските гръцки писания, както и Арамейският таргум на Йонатан. Еврейският текст съдържал точки, обозначаващи гласните звукове, и знаци за ударенията. Този текст бил преработен въз основа на еврейския текст на Яков Бен Хаим. Така за преводачите на Библията той станал стандартен текст на Еврейските писания.

3. Парижката многоезична Библия (1629–1645 г.) била издадена с помощта на средства от френския адвокат Ги Мишел льо Же. Това издание до голяма степен се основавало на Антверпенската многоезична Библия, но в нея се съдържали и някои самарянски и арабски текстове.

4. Лондонската многоезична Библия (1655–1657 г.) била съставена от Брайън Уолтън и също се основавала на Антверпенската многоезична Библия. В Лондонската Библия били включени древни преводи на Библията на етиопски и персийски, въпреки че те не допринасяли много за яснотата на библейския текст.

[Източник]

Свитък и Антверпенски многоезични Библии (двете отдолу): Biblioteca Histórica. Universidad Complutense de Madrid; Антверпенска многоезична Библия (отгоре): By courtesy of Museum Plantin–Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen; Лондонска многоезична Библия: From the book The Walton Polyglot Bible, Vol. III, 1655-1657

[Снимка на страница 9]

Филип II, крал на Испания

[Източник]

Филип II: Biblioteca Nacional, Madrid

[Снимка на страница 10]

Ариас Монтано

[Източник]

Монтано: Biblioteca Histórica. Universidad Complutense de Madrid

[Снимка на страница 10]

Печатарски преси от Антверпен (Белгия), използвани в миналото

[Източник]

Преса: By courtesy of Museum Plantin–Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen

[Снимки на страница 11]

Вляво: Кристоф Плантен и заглавната страница на Антверпенската многоезична Библия

[Източник]

Заглавна страница и Плантен: By courtesy of Museum Plantin–Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen

[Снимка на страница 11]

Горе: Текстът от Изход, 15 глава, разположен в четири колони

[Информация за източника на снимката на страница 9]

Заглавна страница и Плантен: By courtesy of Museum Plantin–Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Biblioteca Histórica. Universidad Complutense de Madrid