Древните клинописи и Библията
СЛЕД като езикът на хората във Вавел бил разбъркан, се появили различни системи за писане. Онези, които живеели в Месопотамия, като например шумерите и вавилонците, използвали клинописи. Думата „клинопис“ произлиза от латинската дума за клиновиден и се отнася за следата, която оставяло специалното триъгълно острие, използвано за писане върху мократа глина.
Археолозите са открили клинописни текстове, в които се говори за хора и събития, споменати в Светото писание. Какво знаем за тази древна писмена система? И как подобни текстове свидетелстват за достоверността на Библията?
Намерените писмени сведения
Учените смятат, че първоначално хората в Месопотамия са използвали пиктографска писмена система, при която думите и мислите били представяни със символи или рисунки. Например знакът, означаващ вол, приличал на глава на вол. Тъй като все по–често се налагало да бъдат запазвани писмени сведения, били измислени клинописите. Както се обяснява в изданието „Нов международен превод — Археологическа учебна Библия“, „знаците вече можели да представят не само цели думи, но и срички, като някои от тях можело да бъдат подреждани така, че да представят сричките, образуващи дадена дума“. Накрая с използването на около 200 различни знака клинописите можели „наистина да представят говоримата реч с цялото ѝ разнообразие от думи и граматика“.
По времето на Авраам, около 2000 г. пр.н.е., клинописната система била добре развита. През следващите 20 века този начин на писане бил възприет в около 15 езика. Над 99 процента от намерените клинописни текстове са записани на глинени таблички. През последните 150 години огромен брой такива таблички бяха открити в Ур, Юрук, Вавилон, Нимруд, Нипур, Ашур, Ниневия, Мари, Ебла, Угарит и Амарна. В списанието „Археологическа одисея“ се казва: „Специалистите изчисляват, че досега са намерени някъде между един и два милиона клинописни таблички и всяка година биват откривани по още 25 000 други.“
Учените от цял свят, които се занимават с клинописи, имат огромната задача да ги преведат. Според едно изчисление „са прочетени едва около една десета от съществуващите в наши дни клинописни текстове, и то само веднъж“.
Откритите двуезични и триезични клинописни текстове се оказаха ключът към разшифроването на останалите клинописи. Учените са забелязали, че тези документи съдържат един и същи текст, записан с клинописни знаци на няколко различни езика. Това, което подпомогна работата по разшифроването беше откритието, че имената, титлите, родословията на владетелите и дори изразите на самохвалство се повтарят често.
До петдесетте години на деветнайсети век учените вече можеха да разчитат клинописите, в които се използва най–разпространеният език в древния Среден изток — акадски, или асиро–вавилонски. В „Британска енциклопедия“ се дава следното обяснение: „С разшифроването на акадския език беше разбрана същността на тази система и така беше осигурен прототипът за разбирането на останалите езици в клинописите.“ Каква е връзката между тези текстове и Светото писание?
Открития, които подкрепят Библията
Библията казва, че преди Давид да превземе Йерусалим през около 1070 г. пр.н.е., този град бил под владението на ханаански царе. (Ис. Н. 10:1; 2 Царе 5:4–9) Но някои учени оспорили това. През 1887 г. обаче една селянка намерила глинена табличка в Амарна (Египет). Намерените там впоследствие около 380 текста се оказали дипломатическа кореспонденция между владетелите на Египет (Аменхотеп III и Акенатон) и ханаанските царства. Шест от писмата били изпратени от Абди–хеба, владетелят на Йерусалим.
В списанието „Библейски археологически преглед“ се казва следното: „Това, че в табличките от Амарна ясно се говори за Йерусалим като за град, а не като за някакво имение, и се споменава позицията на Абди–хеба като ... владетел, който притежавал хубава къща и 50 египетски войници, стоящи на пост в Йерусалим, показва, че Йерусалим бил малко царство, разположено на хълм.“ В същото списание по–нататък се добавя: „На базата на писмата от Амарна можем да бъдем сигурни, че по онова време е съществувал забележителен за онзи период град.“
Имена в асирийски и вавилонски надписи
Асирийците, а по–късно и вавилонците, записвали историята си върху глинени таблички, както и върху цилиндри, призми и паметници. Така че, когато разшифровали акадските клинописи, учените открили, че в тях се споменават хора, за които се говори и в Библията.
В книгата „Библията в Британския музей“ пише: „През 1870 г. в своята реч пред новосформираното Дружество за библейска археология ученият Самюъл Бърч успя да посочи [в клинописни текстове имената на] еврейските царе Амрий, Ахаав, Йеху, Азария ..., Манаим, Факей, Осия, Езекия и Манасия, асирийските царе Теглат–феласар ... [III], Саргон, Сенахирим, Есарадон и Ашурбанипал, ... и сирийските царе Венадад, Азаил и Расин.“
В книгата „Библията и датирането с радиоактивен въглерод“ е направено сравнение между историята на Израил и Юда, както е записана в Библията, и древните клинописни текстове. Какви са резултатите? „Общо взето 15 или 16 от царете на Юда и Израил се появяват в надписи на други народи от онова време и са в пълно съгласие с имената и времето, през което са живели, както са записани в [библейските книги] 3 и 4 Царе. Всички царе, посочени в надписите на другите народи, са споменати и в книгите на царете.“
В един известен клинописен надпис, наречен цилиндърът на Кир, който бил намерен през 1879 г., пише, че след като превзел Вавилон през 539 г. пр.н.е., Кир позволил на пленниците да се върнат в родината си. Сред тези пленници, които се възползвали от неговата политика, били и юдеите. (Езд. 1:1–4) Много от учените през деветнайсети век оспориха достоверността на този указ, цитиран в Библията. Но клинописните документи от времето, когато Персия била господстваща сила, включително и цилиндърът на Кир, осигуряват убедителни доказателства за точността на записаното в Библията.
През 1883 г. в Нипур, близо до Вавилон, бил намерен архив от над 700 клинописни документа. Сред всичките 2500 имена, посочени в тях, за около 70 може да се каже, че са юдейски. Историкът Едуин Ямаучи казва, че те се появяват като „участници в договори, посредници, свидетели, данъчни служители и царски управители“. Доказателствата, че през този период юдеите продължавали да извършват подобни дейности близо до Вавилон, са забележителни. Тези доказателства подкрепят библейското пророчество, според което не всички, а само „остатък“ от израилтяните, които били в плен в Асирия и Вавилон, щели да се върнат в Юдея. (Иса. 10:21, 22)
През първото хилядолетие преди нашата ера клинописите съществували редом с азбучната писменост. Но асирийците и вавилонците накрая престанали да ги използват и възприели азбучната система.
Стотици хиляди таблички, съхранявани в музеите, чакат да бъдат изследвани. Онези, които специалистите вече са успели да разшифроват, осигуряват красноречиви доказателства за достоверността на Библията. Какво ли ще разкрият и останалите неизследвани досега текстове?
[Информация за източника на снимката на страница 21]
Photograph taken by courtesy of the British Museum