Видях как Божието Стадо в Корея расте

Разказано от Милтън Хамилтън

„За съжаление трябва да ви уведомим, че правителството на Република Корея отмени всички визи за пребиваване на мисионерите в страната и показа, че не сте желани в нея. ... Ето защо временно ще бъдете назначени да служите в Япония.“

В КРАЯ на 1954 г. двамата със съпругата ми получихме това писмо от Бруклин (Ню Йорк, САЩ). По–рано през същата година бяхме завършили 23–ия клас на училището Гилеад в северната част на щата Ню Йорк. Когато получихме писмото, ние служехме временно в Индианаполис (Индиана).

Със съпругата ми Лиз бяхме съученици в гимназията. По–късно, през 1948 г., се оженихме. Лиз обичаше целодневната служба, но се притесняваше да напусне САЩ, за да служи в друга страна. Какво промени нагласата ѝ?

Лиз се съгласи да дойде с мене на срещата за всички, които искат да посетят училището Гилеад. Тази насърчителна среща се състоя на международния конгрес на Янки Стейдиъм в град Ню Йорк през лятото на 1953 г. След срещата двамата с Лиз попълнихме молби за Гилеад. За наша изненада бяхме поканени да посетим следващия клас, който започваше през февруари 1954 г.

Бяхме назначени да служим в Корея, макар че през лятото на 1953 г. тригодишната война, която се водеше там, тъкмо беше приключила и беше оставила страната опустошена. Но според напътствията, които получихме в писмото, цитирано по–горе, ние отидохме първо в Япония. След 20–дневно презокеанско пътуване пристигнахме там през януари 1955 г. с шестима други мисионери, които също бяха назначени да служат в Корея. Лойд Бари, надзорникът на клона в Япония по онова време, ни посрещна на пристанището в шест часа сутринта и бързо се отправихме към мисионерския дом в Йокохама. По–късно през същия ден вече бяхме на проповедна служба.

Успяваме да влезем в Корея

След време получихме визи за Република Корея. На 7 март 1955 г. самолетът ни излетя от международното летище „Ханеда“ в Токио и след три часа кацна на летището „Йойдо“ в Сеул. Повече от 200 Свидетели в Корея дойдоха да ни посрещнат и ние заплакахме от радост. Тогава в Корея имаше само 1000 Свидетели на Йехова. Както много други чужденци, и ние си мислехме, че независимо от техния произход всички хора от източните страни изглеждат еднакво и постъпват по един и същи начин. Не след дълго разбрахме, че това съвсем не е така. Корейците си имат не само собствен език и азбука, но също и специфична кухня, външност, облекло, както и много други неща, присъщи за тях, какъвто е например дизайнът на техните сгради.

Нашата първа трудна задача беше да научим местния език. Нямахме на разположение никакви учебници по корейски. Скоро установихме, че е невъзможно да произнасяме точно корейските думи, като използваме единствено английските звукове. Човек може да научи правилното произношение само ако знае корейската азбука.

Правехме грешки. Например Лиз попита една домакиня дали има Библия. Домакинята я погледна странно, влезе вътре и ѝ донесе един кибрит. Лиз беше използвала думата „сънян“ (кибритена кутия) вместо „сънкюн“, която означава „Библия“.

След няколко месеца получихме задачата да основем мисионерски дом в Пусан, един южен пристанищен град. Успяхме да наемем три малки стаи за нас двамата и за двете сестри, които бяха назначени да служат заедно с нас. В стаите нямаше вода и тоалетната беше примитивна. Само през нощта имахме вода, тъй като само тогава налягането беше достатъчно силно, за да може водата да се изкачи до втория етаж през един маркуч. Затова се редувахме, като ставахме в малките часове през нощта, за да пълним вода в съдове. За да бъде водата годна за пиене, трябваше да я преваряваме или да ѝ слагаме хлор.

Имаше и други предизвикателства. Електричеството беше толкова слабо, че не можехме да използваме нито автоматична пералня, нито ютия. Кухнята ни беше в коридора и единственият домакински уред беше една газова печка. Скоро всеки от нас се научи да приготвя храна в тези условия и правехме това според графика, който си определихме. Три години след пристигането ни с Лиз се разболяхме от хепатит. Повечето мисионери през онези години се заразиха с тази болест. Изминаха няколко месеца, докато се възстановим, след което имахме и други здравословни проблеми.

Насърчение за младите братя в Корея

През последните 55 години политическата обстановка на Корейския полуостров беше доста нестабилна. Полуостровът е разделен от демилитаризирана зона, която е разположена на 55 километра северно от Сеул, столицата на Република Корея. През 1971 г. ни посети Фредерик Франц от централата в Бруклин. Аз го придружих до демилитаризираната зона, най–строго охраняваната граница в света. През годините служители от ООН често се срещаха там с представители на двете правителства.

Разбира се, ние продължаваме да сме неутрални спрямо политическите дела на света, включително и спрямо положението на Корейския полуостров. (Йоан 17:14) Поради отказа си да вдигат оръжие срещу други хора, повече от 13 000 корейски Свидетели прекараха в затвора общо 26 000 години. (2 Кор. 10:3, 4) Всички млади братя в тази страна са наясно, че ще се сблъскат с този проблем, но те не се поддават на страха. За съжаление правителството смята християнските служители за „престъпници“ поради тяхното единствено „престъпление“, че отказват да направят компромис със своя християнски неутралитет.

През 1944 г., по време на Втората световна война, аз също бях отказал да приема военна служба и затова прекарах две години и половина в затвора в Левисбург (Пенсилвания, САЩ). Макар че нашите млади корейски братя се сблъскват с още повече трудности в затвора, аз разбирам добре какво понасят. Много от тях се насърчиха, когато научиха, че някои от нас, мисионерите в Корея, са изпитали нещо подобно. (Иса. 2:4)

Изправени пред трудна ситуация

Нашето становище относно неутралитета стана предмет на разгорещено обсъждане през 1977 г. Властите смятаха, че сме повлияли на младите корейски братя да отказват да служат в армията и да носят оръжие. Затова правителството забрани на мисионерите, които поради някаква причина решат да напуснат Корея, отново да се върнат в страната. Това ограничение беше в сила от 1977 до 1987 г. Ако напуснехме Корея през онова време, нямаше да е възможно да се върнем обратно там. Поради тази причина през онези години нито веднъж не се прибрахме в родната си страна, дори и само за кратко.

Много пъти се срещахме с представители на правителството и обяснявахме нашата неутрална позиция като последователи на Христос. Накрая те разбраха, че няма да могат да ни сплашат, и така в крайна сметка след десет години това ограничение отпадна. През онези години няколко мисионери трябваше да напуснат страната, например поради здравословни причини, но повечето останаха тук и се радваме, че ние също бяхме сред тях.

В средата на осемдесетте години на двайсети век противници на нашата проповедна служба несправедливо обвиниха директорите на нашето юридическо сдружение, че учат младежите да отказват военна служба. Поради това правителството привика всеки един от нас на разпит. На 22 януари 1987 г. прокуратурата установи, че обвиненията срещу нас са неоснователни. Това помогна за изясняването на подобни недоразумения, които можеха да възникнат в бъдеще.

Бог благославя усилията ни

Поради нашия неутралитет противопоставянето спрямо проповедната дейност в Корея се беше увеличило през годините. Затова стана все по–трудно да се намират подходящи места за големите ни конгреси. Ето защо Свидетелите поеха инициативата и построиха конгресна зала в Пусан, първата зала в азиатска страна. Имах привилегията да изнеса доклада за откриването на залата на 5 април 1976 г. пред 1300 присъстващи.

От 1950 г. насам десетки хиляди американски войници бяха изпращани да служат в Корея за известно време. След завръщането си в САЩ много от тях станаха активни Свидетели на Йехова. Често получаваме писма от тях и смятаме за привилегия възможността, която имахме, да им помогнем в духовно отношение.

За жалост на 26 септември 2006 г. загубих своята вярна другарка Лиз в смъртта. Тя много ми липсва. През всичките 51 години, прекарани тук, тя с готовност приемаше всяко назначение и никога не се оплакваше. Тя нито веднъж не предложи, нито дори намекна, да се върнем в САЩ — страната, за която беше казала, че не иска никога да напуска!

Все още продължавам да служа като член на бетеловото семейство в Корея. То нарасна от една шепа хора в миналото на 250 души днес. За мене е огромна привилегия да служа заедно с още шестима братя от Комитета на клона, който надзирава дейността в тази страна.

Макар че Корея беше много бедна страна, когато пристигнахме, сега тя е една от най–развитите в света. В Корея днес има повече от 95 000 Свидетели на Йехова, от които близо 40 процента служат като редовни или помощни пионери. Всички тези неща са допълнителни причини за това да ценя възможността, която имах, да служа на Бога тук и да видя как Божието стадо расте.

[Снимка на страница 24]

Пристигаме в Корея заедно с други мисионери

[Снимка на страници 24, 25]

На служба в Пусан

[Снимка на страница 25]

С брат Франц пред демилитаризираната зона през 1971 г.

[Снимка на страница 26]

С Лиз малко преди смъртта ѝ

[Снимка на страница 26]

Клонът в Корея, където продължавам да служа като член на бетеловото семейство