Решени да даваме най–пълно свидетелство
„Той ни заповяда да проповядваме на хората и да даваме най–пълно свидетелство.“ (ДЕЯН. 10:42)
1. За каква заповед говорел Петър, когато бил при Корнилий?
БОЯЩИЯТ се от Бога римски офицер Корнилий събрал своите роднини и приятели за едно събитие, което станало повратен момент в отношенията между Бога и хората. Апостол Петър казал на събралите се хора, че на апостолите им било заповядано ‘да проповядват и да дават най–пълно свидетелство’ за Исус. Свидетелстването на Петър довело до чудесни резултати. Необрязани езичници получили Божия дух, били покръстени и придобили възможността да бъдат заедно с Исус като царе в небето. Всички тези неща се случили, защото Петър дал най–пълно свидетелство! (Деян. 10:22, 34–48)
2. Откъде знаем, че заповедта относно даването на свидетелство не била ограничена само до дванайсетте апостоли?
2 Това станало през 36 г. Около две години по–рано един ревностен противник на християнството преживял нещо, което променило живота му. Този противник бил Савел от Тарс. Той бил на път за Дамаск, когато Исус се появил пред него и му казал: „Влез в града и ще ти бъде казано какво трябва да правиш.“ Исус уверил ученика Анания, че Савел щял да свидетелства „на другите народи, на царете и на Израилевите синове“. (Прочети Деяния 9:3–6, 13–20.) Когато Савел дошъл, Анания му казал: „Богът на прадедите ни те избра, ... защото трябва да свидетелстваш за него пред всички хора.“ (Деян. 22:12–16) Доколко сериозно Савел, по–късно познат като Павел, приел назначението да дава свидетелство?
Той наистина дал най–пълно свидетелство!
3. (а) Върху какво ще се съсредоточим сега? (б) Как старейшините от Ефес откликнали на посланието на Павел, и какъв хубав пример са ни оставили те?
3 Би било много интересно да разгледаме с подробности всичко, което Павел направил впоследствие, но засега нека се съсредоточим върху една реч, която той изнесъл през около 56 г. и която е записана в Деяния, 20 глава. Това станало почти в края на третото мисионерско пътуване на Павел. Той слязъл на брега в Милет, едно пристанище в Егейско море, и изпратил някого да повика старейшините от сбора в Ефес. Ефес се намирал на около 50 километра, но пътуването по криволичещия път дотам било по–дълго. Можеш да си представиш колко развълнувани били старейшините от Ефес, когато получили съобщението на Павел. (Сравни Притчи 10:28.) Но все пак те трябвало да уредят нещата си така, че да могат да пътуват до Милет. Дали някои от тях трябвало да си вземат отпуска от работа или да затворят магазините си? Много християни днес правят нещо подобно, за да не пропуснат нито една сесия на своя годишен областен конгрес.
4. Какво правел Павел, докато бил в Ефес в продължение на няколко години?
4 Какво мислиш, че правел Павел в Милет през трите или четирите дни, докато чакал старейшините да дойдат? Какво би направил ти? (Сравни Деяния 17:16, 17.) Думите на Павел към старейшините от Ефес ни помагат да разберем отговора. Той описал своя начин на живот дотогава, включително и през времето, когато по–рано отново бил в Ефес. (Прочети Деяния 20:18–21.) Без страх, че някой би могъл да го опровергае, той заявил: „Знаете добре, че от първия ден, в който стъпих в Азия, ... дадох най–пълно свидетелство.“ Да, той бил решен да изпълни назначението, което получил от Исус. Как бил направил това в Ефес? Един начин бил чрез даването на свидетелство на юдеите на местата, където можело да бъдат намерени много хора. Лука съобщава, че когато бил в Ефес през около 52–55 г., Павел ‘изнасял проповеди и използвал убедителни доводи’ в синагогата. Когато юдеите ‘упорствали и не вярвали’, Павел отивал при други хора, като променял мястото, където проповядвал, но не се отказвал от тази дейност. Така в този голям град той дал свидетелство и на юдеи, и на гърци. (Деян. 19:1, 8, 9)
5, 6. Защо можем да бъдем сигурни, че когато проповядвал от къща на къща, Павел говорел с невярващи хора?
5 Някои от онези, които станали християни, след време отговорили на изискванията за старейшини и именно до тях Павел изпратил послание, докато бил в Милет. Павел им припомнил какъв метод бил използвал: „Не престанах да ви говоря за носещите полза неща и да ви поучавам пред всички и от къща на къща.“ Някои хора твърдят, че тук Павел говорел просто за правенето на пастирски посещения при вярващите. Но това не е така. Изразът „поучавам пред всички и от къща на къща“ се отнася главно за евангелизаторската дейност сред невярващите. Това е очевидно от следващите думи на Павел. Той казал, че е свидетелствал „и на юдеи, и на гърци за разкаянието спрямо Бога и за вярата в нашия господар Исус“. Ясно е, че Павел давал свидетелство на невярващи хора, които трябвало да се разкаят и да проявят вяра в Исус. (Деян. 20:20, 21)
6 В обширен анализ на Християнските гръцки писания един учен казал следното относно Деяния 20:20: „Павел прекарал три години в Ефес. Той посетил всяка къща или най–малкото проповядвал на всички хора (26 стих). Тук намираме библейското основание за евангелизирането от къща на къща, както и на публичните събрания.“ Независимо дали наистина посетил всяка къща, или не, както твърди този учен, Павел не искал старейшините от Ефес да забравят как им бил дал свидетелство, както и резултатите, до които довело то. Лука записал: „Всички жители на Азия — както юдеи, така и гърци — чуха словото на Господаря.“ (Деян. 19:10) Но как е възможно „всички жители на Азия“ да са чули това слово, и какво можем да научим относно нашето даване на свидетелство?
7. Как проповядването на Павел вероятно оказало влияние върху много хора, а не само върху онези, на които той свидетелствал лично?
7 В резултат на това, че Павел проповядвал на публични места и от къща на къща, мнозина чули неговото послание. Според тебе дали всички тези хора останали в Ефес и нито един от тях не отишъл на друго място с цел да развива търговия, да бъде близо до своите роднини или пък за да избяга от шумотевицата и забързания живот в големия град? Трудно можем да си представим такова нещо. Мнозина днес, сред които може би си и самият ти, са се премествали на друго място поради подобни причини. Освен това хора от различни места идвали в Ефес поради социални или търговски причини. Докато били там, е възможно тези хора да са срещнали Павел или да са чули как дава свидетелство. Какво щяло да стане, когато се завърнели у дома си? Онези, които били приели истината, щели да проповядват за нея. Други, макар че не били станали вярващи, може да са говорели за онова, което били чули в Ефес. Следователно е възможно някои роднини, съседи или купувачи да са чули за истината и да са я приели. (Сравни Марко 5:14.) Какво показва това за резултатите, които може да има от твоето даване на свидетелство?
8. По какъв начин е възможно хората, живеещи в Азия, да са чули за истината?
8 Имайки предвид предишния път, когато свидетелствал в Ефес, Павел писал, че ‘пред него се открило широко поле за дейност’. (1 Кор. 16:8, 9) Какво било това поле и как се открило то пред него? Продължителната служба на Павел в Ефес довела до разпространението на добрата новина. Помисли за Колоса, Лаодикия и Йерапол — три града, намиращи се близо до Ефес. Павел не бил ходил в нито един от тях, но добрата новина се разпространила и там. Епафрас бил от онзи край. (Кол. 2:1; 4:12, 13) Дали Епафрас чул свидетелството на Павел в Ефес и станал християнин? Библията не ни казва това, но когато разпространявал истината в своето родно място, Епафрас може да е правел това като представител на Павел. (Кол. 1:7) През годините докато Павел свидетелствал в Ефес, християнското послание може да е достигнало и градове като Филаделфия, Сардис и Тиатир.
9. (а) Какво искрено желание имал Павел? (б) Какъв ще бъде годишният текст за 2009 година?
9 Следователно старейшините от Ефес имали основателна причина да приемат думите на Павел, който казал: „Аз обаче не гледам на душата си като на нещо важно за мене, стига ми само да завърша пътя, по който съм поел, и службата, която получих от господаря Исус — да дам най–пълно свидетелство относно добрата новина за Божията незаслужена милост.“ Тези думи са в основата на насърчителния, подбуждащ към действие годишен текст за 2009 година: ‘Да даваме най–пълно свидетелство относно добрата новина.’ (Деян. 20:24)
Даване на най–пълно свидетелство днес
10. Откъде знаем, че ние също трябва да даваме най–пълно свидетелство?
10 Заповедта „да проповядваме на хората и да даваме най–пълно свидетелство“ не се отнасяла само за апостолите. Когато говорел на учениците, събрани в Галилея, вероятно около 500 души, възкресеният Исус им казал: „Затова идете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ Тази заповед се отнася за всички истински християни днес, тъй като Исус казал още: „И ето, аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Мат. 28:19, 20)
11. С каква важна дейност са известни Свидетелите на Йехова?
11 Изпълнените с плам християни продължават да се подчиняват на тази заповед, стремейки се ‘да дават най–пълно свидетелство относно добрата новина’. Един основен начин, по който те правят това, е същият, за който говорел Павел, когато бил със старейшините от Ефес — проповядването от къща на къща. През 2007 година в своята книга относно резултатната мисионерска дейност авторът Дейвид Стюард писал: „Методът, с който си служат Свидетелите на Йехова, като обучават отделните хора как да споделят вярванията си с другите, е далеч по–резултатен от това просто да бъдат давани теоретични подкани от амвона. За много Свидетели на Йехова споделянето на техните вярвания с другите е нещо приятно.“ Какъв е резултатът от това? Дейвид Стюард отбелязал: „През 1999 г. само от 2 до 4 процента от хората, които анкетирах в две източноевропейски столици, казаха, че са разговаряли с мисионери на „Светиите от последните дни“, или мормоните. Над 70 процента обаче споделиха, че са били лично заговаряни от Свидетели на Йехова, и то по няколко пъти.“
12. (а) Защо посещаваме хората в нашите райони „по няколко пъти“? (б) Разкажи случка за човек, чиято нагласа спрямо нашето послание, се е променила.
12 Вероятно същото може да се каже и за хората, които живеят в твоята област. Може би и ти си допринесъл за това. Като си ‘заговарял лично’ другите, докато си проповядвал от къща на къща, ти си разговарял на вратата с мъже, жени и младежи. Сигурно някои от тях не са те слушали дори и да си ги посещавал „по няколко пъти“. Други може би са те изслушали накратко, докато си чел стих от Библията или си споделял мисъл от Писанието. Но при други си имал възможност да дадеш хубаво свидетелство и те са откликнали положително. Всички тези ситуации са възможни, докато ‘даваме най–пълно свидетелство относно добрата новина’. Както вероятно знаеш, има безброй примери на хора, които в началото са проявявали съвсем малък интерес, макар че са били посещавани „по няколко пъти“, но след време са се променили. Може би нещо се е случило с тях или с техен близък и това е направило техните умове и сърца възприемчиви към истината. Сега те са наши братя и сестри. Затова не се отказвай, дори и напоследък да не си намерил много хора, които да са проявили интерес. Ние не очакваме всеки да приеме истината. Но това, което Бог очаква от нас, е усърдно и с ентусиазъм да продължаваме да даваме най–пълно свидетелство.
Резултати, за които може би не знаем
13. Как нашето свидетелство може да доведе до резултати, за които може би не знаем?
13 Резултатите от службата на Павел не се ограничавали само до онези, на които той лично помогнал да станат християни. Това не е така и в нашия случай. Ние имаме за цел да участваме редовно в проповедната служба от къща на къща, като свидетелстваме на колкото е възможно повече хора. Ние говорим за добрата новина със съседи, колеги, съученици и роднини. Дали знаем какви са резултатите? При някои хора може да има незабавни положителни резултати. В други случаи семената на истината могат да останат безплодни за известно време, но после пускат корен в почвата на нечие сърце и поникват. Дори и това да не се случи, хората, с които разговаряме, може да кажат на другите какво сме споделили с тях, в какво вярваме и как се държим. Така те може би несъзнателно помагат на тези семена да попаднат на друга, по–благоприятна почва.
14, 15. До какво довело свидетелстването на един брат?
14 Виж какво се случило например с Райън и неговата съпруга Манди, които живеят във Флорида (САЩ). На работното си място Райън свидетелствал неофициално на свой колега. На този мъж, който имал индуски произход, му направило впечатление облеклото на Райън и начинът, по който той се изразявал. Докато разговаряли, Райън споменал теми като възкресението и състоянието на мъртвите. В една януарска вечер мъжът попитал съпругата си Джоди какво знае за Свидетелите на Йехова. Тя била католичка и казала, че единственото нещо, с което свързва Свидетелите, е това, че „те проповядват от врата на врата“. Джоди потърсила в Интернет информация за Свидетелите на Йехова и намерила нашата уебстраница www.watchtower.org. В продължение на около три месеца тя чела различни публикации на тази уебстраница, сред които била и Библията, както и някои статии на теми, от които се интересувала.
15 След време Джоди се срещнала с Манди, тъй като и двете работели като медицински сестри. Манди се радвала да отговаря на въпросите, които задавала Джоди. Веднъж те обсъдили, както се изразява Джоди, „всичко от Адам до Армагедон“. Тя приела предложението за домашно изучаване на Библията. Скоро започнала да посещава събранията в Залата на Царството. През октомври Джоди станала непокръстена вестителка, а през февруари следващата година била покръстена. Тя пише: „Сега, когато знам истината, животът ми е щастлив и пълноценен.“
16. Какво показва случката на този брат от Флорида за нашите усилия да даваме най–пълно свидетелство?
16 Райън изобщо не предполагал, че в резултат на това свидетелство, което дал на своя колега, някой друг щял да приеме истината. Разбира се, в този случай той научил какъв бил резултатът от решимостта му ‘да дава най–пълно свидетелство’. Но понякога може да свидетелстваш на някого на вратата, на работното си място, в училище или в неофициална обстановка и без да знаеш, в крайна сметка това да помогне на други хора да чуят добрата новина. Точно както Павел не знаел за всичко, което било постигнато чрез неговото свидетелстване в Азия, и ти може да нямаш възможност да научиш за всички добри резултати, до които е довело твоето даване на най–пълно свидетелство. (Прочети Деяния 23:11; 28:23.) Но само колко важно е да продължаваш да правиш това!
17. Какво си решен да правиш през 2009 година?
17 Нека през 2009 година да вземем присърце задачата си да свидетелстваме както от къща на къща, така и по други начини. Ако правим това, ще можем да изразим чувства подобни на тези, които изпитвал Павел: „Аз обаче не гледам на душата си като на нещо важно за мене, стига ми само да завърша пътя, по който съм поел, и службата, която получих от господаря Исус — да дам най–пълно свидетелство относно добрата новина за Божията незаслужена милост.“
Как ще отговориш?
• Как апостол Петър, апостол Павел и останалите през първи век давали най–пълно свидетелство?
• Защо резултатите от нашето свидетелстване може да бъдат повече, отколкото знаем?
• Какъв е годишният текст за 2009 година, и защо според тебе той е подходящ?
[Текст в блока на страница 19]
Годишният текст за 2009 година ще бъде: ‘Да даваме най–пълно свидетелство относно добрата новина.’ (Деян. 20:24)
[Снимка на страница 17]
Старейшините от Ефес знаели, че Павел често свидетелствал от къща на къща
[Снимка на страница 18]
До какви резултати може да доведе след време твоето даване на най–пълно свидетелство?