Търсех грешките, а намерих истината

Разказано от Рудолф Стюарт Маршал

„Ние не разговаряме със Свидетели на Йехова — каза йезуитският свещеник. — Те използват Библията.“ Отговорът му много ме изненада, тъй като току–що го бях помолил да помогне на съпругата ми и да ѝ покаже някои противоречия в ученията на Свидетелите на Йехова. Реших, че ще трябва лично да изучавам Библията със Свидетелите, за да мога сам да докажа на съпругата си, че ученията им са погрешни.“

В ТОЗИ момент от живота си, когато бях на 43 години, взех решение да оборя ученията на Свидетелите на Йехова с помощта на знанията си по логика и теология. Всички учебни заведения, в които съм учил от началното училище до колежа, бяха католически институции. Макар че получих бакалавърска степен по икономика през 1969 г. и минах през задължителните курсове по философия и теология, нито една част от католическото ми образование не включваше изучаване на Библията.

След като завърших колежа, се ожених за Патриша Макгин, която също беше католичка. Заедно продължихме с образованието си в Станфордския университет и двамата получиме докторска степен. Синът ни Стюарт се роди през 1977 г. и се установихме в Сакраменто (Калифорния, САЩ). През следващите 23 години работех за щата Калифорния в Бюрото за икономически анализи към законодателната власт, като анализирах какво е икономическото отражение на бюджета за държавно образование. Работех усилено и живеехме добре. Радвах се, че можех да отделям време за нашия син, докато растеше. Двамата със скъпата ми съпруга винаги се подкрепяхме взаимно.

Отговори срещу 25 цента

Когато синът ни беше на две години, Патриша получи Библия от Свидетелите на Йехова и започна да изучава с тях. Тя се покръсти три години по–късно. Смятах, че Свидетелите на Йехова са тесногръди по отношение на възгледите си за празниците и кръвопреливането, но въпреки това доводите им по някои въпроси наистина бяха убедителни. За своя изненада един ден изразих мнението си за Свидетелите публично, когато през 1987 г. бях призован да свидетелствам относно една от препоръките си към законодателната власт на щата по време на една специална среща на комисията на законодателните органи, отговорни за държавното образование.

Калифорнийският университет искаше средства, за да участва в конкурс за един федерален проект на стойност шест милиарда долара. Проектът беше за построяването на свръхпроводим свръхускорител за изследване на елементарни частици. Аз бях препоръчал да не се осигуряват средства за това начинание, тъй като според мене в дългосрочен план то нямаше да бъде от особена полза за икономиката на щата. Университетът отговори на изказването ми, като покани двама Нобелови лауреати по физика да свидетелстват пред комисията. Всеки от тях описа какво познание може да осигури този проект. Единият каза, че това би могло да отговори на много въпроси относно произхода на вселената, а другият твърдеше, че проектът може да хвърли светлина върху зараждането на живота на нашата планета.

Председателят на комисията се обърна към мене.

Той ме попита: „Смятате ли, че шест милиарда долара са прекалено висока цена за отговорите на тези въпроси?“

Аз отговорих: „Съгласен съм, че това са важни въпроси. Но Свидетелите на Йехова идват на вратата ми всяка събота сутрин и предлагат едно списание срещу дарение от 25 цента, което дава отговор на същите въпроси. И не съм сигурен дали техният отговор срещу 25 цента не е по–добър от отговорите, струващи шест милиарда долара, които този проект би могъл да осигури.“

Всички в залата избухнаха в смях, включително и Нобеловите лауреати. Макар че комисията одобри осигуряването на средства за проекта, никой не се опита да оспори думите ми.

След време забелязах, че е необходимо да обърна по–сериозно внимание на един задълбочаващ се проблем в семейството ни. След като в продължение на шест години бях провел много разговори с Патриша относно Библията и Свидетелите на Йехова, се почувствах разочарован, когато тя изрази желанието си да отделя повече време за проповедната служба. Това означаваше тя да отделя по–малко време за работата си в университета. Дразнех се от факта, че една логично разсъждаваща личност като съпругата ми си поставяше подобни цели, и изглеждаше, че няма какво да кажа или да направя, което би могло да промени решението ѝ.

Опитах се да потърся помощ от някой специалист с повече библейско познание от мене, който, както мислех тогава, би могъл лесно да посочи противоречията между ученията на Свидетелите на Йехова и Библията. Ако можех да докажа, че само едно от техните учения е погрешно, това щеше да постави под съмнение всички останали. Това щеше да бъде напълно достатъчно, за да убедя съпругата си, която разсъждаваше логично. Свързах се с йезуитския свещеник от църквата, която посещавахме преди с Патриша. Срещата ни завърши с разговора, описан в началото на тази статия. Когато свещеникът отказа да говори със съпругата ми, разбрах, че макар това да изискваше повече време, трябваше лично да открия грешките на Свидетелите на Йехова и да ги посоча на Патриша.

В търсене на грешките

Онова, което ми направи най–силно впечатление, докато изучавах със Свидетелите, бяха библейските пророчества. В пророчеството на Исаия прочетох подробности относно падането на Вавилон, които били записани почти 200 години преди самото събитие, като дори се споменава името на завоевателя, Кир, както и неговата стратегия да отклони водите на река Ефрат, за да превземе града. (Исаия 44:27 — 45:4) Преди години бях изучавал падането на Вавилон в един курс по военна стратегия. Научих също, че пророк Даниил разкрил повече от 200 години предварително подробности относно могъщия цар на Гърция, чието царство щяло да бъде разделено след смъртта му на четири по–малки царства. (Даниил 8:21, 22) Припомних си този факт за Александър Велики от знанията си по история на древността. Направих изследване в различни справочници и сам установих, че тези библейски книги наистина са били написани, преди да се случат предсказаните в тях събития.

Колкото повече изучавах със Свидетелите, толкова повече се убеждавах, че Библията е Божието Слово — нещо, което годините, прекарани в изучаване на католическа теология, не бяха успели да ме убедят. Какво щях да направя с това познание? Взех решението да отдам живота си на Йехова и да стана един от неговите Свидетели. (Исаия 43:10) Покръстих се през 1991 г., само две години след разговора с йезуитския свещеник. Синът ни се покръсти на следващата година.

След като бяхме преосмислили своите ценности, трябваше да променим целите си като семейство. Едно от първите неща, които направих след покръстването си, беше да уредя всичко така, че в рамките на пет години съпругата ми постепенно да преустанови работата си в университета и да се пенсионира на 50–годишна възраст. Тя искаше да служи като редовен пионер, което по онова време означаваше да отделя по 1000 часа годишно, тоест по 83 часа на месец, за да помага на другите да научат библейските истини. До 1994 г. тя беше намалила работата си в университета дотолкова, че успя да започне пионерската служба. Първите цели, които аз си поставих, бяха да подобря качеството на службата си, да помагам доколкото мога в сбора и да предложа доброволно да помагам със счетоводството във връзка със строежите на Зали на Царството в нашата област.

Веднъж имах възможност да говоря за Библията на работното си място. Оказа се, че една нова колежка, занимаваща се бюджетни анализи, е Свидетелка на Йехова, която вече не участваше активно в духовните дейности. Съмнения относно Библията бяха отслабили вярата ѝ. Аз имах радостта да ѝ помогна да възстанови духовността си. Тя се върна там, където беше отраснала, и започна пионерска служба.

През 1995 г. отново присъствах на една специална среща на комисията по образованието във връзка с научноизследователската дейност, спонсорирана от щата. Председателят на комисията попита федералния представител какво се е случило с проекта за свръхускорителя на частици. В отговор той каза, че проектът е бил възложен на щата Тексас, но не е бил завършен поради три причини. Първо, разходите по проекта нараснали от шест на девет милиарда долара, още преди да е започнало изпълнението му. Второ, федералното правителство пожелало средствата да бъдат използвани другаде, най–вече за войната в Ирак през 1991 г. И трето, те установили, че могат да намерят отговорите на въпросите за произхода на живота от Свидетелите на Йехова срещу 25 цента! Изглежда моето изказване беше станало известно и затова беше повторено и на тази среща.

Всички се засмяха и някои от членовете на комисията ме погледнаха. Тъй като исках всички присъстващи да знаят последната информация, казах: „Сега можете да получите тези отговори безплатно. Необходимо е само да прочетете литературата.“

Пълноценен и смислен живот

След като съпругата ми се пенсионира, направихме петгодишен план и за мене. Дискретно проучих дали други агенции предлагат работа на половин работен ден, защото исках да отделям повече време, за да уча другите на библейските истини. Неочаквано от бюрото, в което работех, ми предложиха да работя с намалено работно време. Така през 1998 г. и аз започнах да служа като пионер.

Една сутрин, докато двамата със съпругата ми се подготвяхме да излезем на служба, по телефона се обадиха от клона на Свидетелите на Йехова в САЩ, намиращ се в Бруклин (Ню Йорк). Въз основа на едно предишно проучване ме попитаха дали бих желал да работя по един проект в Бруклин. Веднага отговорих утвърдително. И така в продължение на 18 месеца имахме възможност да работим в световната централа. Накрая успях да се пенсионирам по–рано, тъй като исках да помогна за завършването на проекта. След това се предоставихме на разположение като доброволци за построяването на конгресната зала на Свидетелите на Йехова във Феърфийлд (Калифорния, САЩ). Продадохме къщата си в Сакраменто и се преместихме в един малък апартамент в Пало Алто. По–ранното ми пенсиониране ни даде възможност да се радваме на още по–големи благословии. Откакто се пенсионирах работим по проекти в клоновете на Свидетелите на Йехова в Нигерия, Южна Африка, Канада, Великобритания и Германия.

Подобно на Свидетелите, които помогнаха на нас, заедно със съпругата ми се радваме да помагаме на други хора да научат истините от Библията. Искрено съм убеден, че образованието, осигурявано от Йехова, е много по–възнаграждаващо от цялото висше образование, което придобих. То не може да се сравни с никоя друга образователна програма в света по отношение на всеобхватността и пълнотата си. Йехова обучава своите Свидетели да поучават библейската истина по начин, който докосва ума и сърцето. Това е, което ме подтиква да продължавам да уча. Двамата със съпругата ми сме благодарни за живота, на който се радваме, и за привилегията да използваме образованието си, за да служим на Върховния владетел на вселената, Йехова Бог.

[Текст в блока на страница 27]

Онова, което ми направи най–силно впечатление, докато изучавах със Свидетелите, бяха библейските пророчества

[Снимка на страница 27]

С Патриша в деня на сватбата ни

[Снимка на страница 29]

Радваме се, че можем да помагаме на други да научат истините от Библията