Въпроси на нашите читатели
Дали Свидетелите на Йехова признават Стария завет?
Свидетелите на Йехова приемат Библията за Божието Слово и признават, че и Старият, и Новият завет са неразделна част от него. Те обаче предпочитат да използват като по–подходящи названията „Еврейски писания“ и „Християнски гръцки писания“, тъй като еврейският и гръцкият били основните езици, на които били написани Старият и Новият завет.
От друга страна, някои хора, които твърдят, че са християни, не приемат Стария завет. Те казват, че в него се описва един гневен Бог, одобряващ войните, убийствата и други действия, които не са в хармония с начина, по който е представен праведният и любещ Бог в Новия завет. Те разсъждават още, че щом Старият завет говори основно за юдейската религия, той не е приложим за християните. Но като се има предвид заповедта на Бога, записана във Второзаконие 12:32, да не се прибавя, нито да се отнема нещо от думите му, дали посочените тук причини дават основание да бъдат отхвърлени три четвърти от Библията?
През 50 г., когато посетил жителите на Солун, апостол Павел започнал да ‘говори с тях върху Писанието, като обяснявал и доказвал, позовавайки се на написаното, че е било необходимо Христос да понесе страдания и да възкръсне от мъртвите’. (Деяния 17:1–3) Някои от неговите слушатели станали християни и след време Павел ги похвалил със следните думи: „Когато получихте Божието слово, което чухте от нас, вие го приехте не като човешко слово, а като такова, каквото е наистина — словото на Бога.“ (1 Солунци 2:13) По време на посещението на Павел в Солун от 27–те книги от Християнските гръцки писания изглежда само Евангелието според Матей било написано. Следователно „Писанието“, на което се позовавал Павел, явно били текстове от Еврейските писания.
Всъщност писателите на Християнските гръцки писания се позовавали пряко на текстове от Еврейските писания около 320 пъти и непряко още стотици пъти. Каква е причината за това? „Понеже всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ (Римляни 15:4) Това показва ясно, че хората, които приемат цялата Библия, извличат голяма полза.
Християнските гръцки писания, написани върху основата, положена от Еврейските писания, са естествено продължение на Божието Слово вследствие на постепенното разкриване на Божиите цели. Гръцките писания в никакъв случай не отнемат от стойността на Еврейските писания. Хърбърт Фармър, професор по богословие в Кембриджския университет, е на мнение, че Евангелията „не могат да бъдат разбрани, ако се разглеждат отделно от съдържащата се в Стария завет история на хората, които се намирали под договора на Закона“.
Божието Слово няма нужда от преработка. Въпреки това „пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден“. (Притчи 4:18) Прибавяйки Християнските гръцки писания към библейския канон, Бог осигурил повече светлина относно изпълнението на своята цел, без това по някакъв начин да лишава от стойност Еврейските писания. Както Еврейските, така и Гръцките писания са част от „словото на Йехова, [което] остава вечно“. (1 Петър 1:24, 25)