Какво учел Исус относно ада?

„Ако окото ти те съблазни — казал Исус, — извади го; по–добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето ‘червеят им не умира, и огънят не угасва’.“ (МАРКО 9:47, 48, РИ)

При друг случай Исус говорел за едно определено време на съд, когато той ще каже на злите: „Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.“ Той също казал че, злите ще „отидат във вечно наказание“. (МАТЕЙ 25:41, 46, Ве)

НА ПРЪВ поглед може да изглежда, че тези думи на Исус подкрепят учението за огнения ад. Без съмнение обаче Исус нямал намерение да опровергава Божието Слово, което ясно заявява: „Мъртвите не знаят нищо.“ (Еклисиаст 9:5, Ве)

Какво тогава имал предвид Исус, когато говорел за хвърлянето „в пъкъла“? Дали „вечният огън“, за който той предупредил, е буквален, или е символичен? В какъв смисъл злите ще „отидат във вечно наказание“? Нека отговорим на тези въпроси един по един.

Какво имал предвид Исус, когато говорел за хвърлянето „в пъкъла“? Гръцката дума, използвана в оригиналния текст и преведена като „пъкъл“ в Марко 9:47, е „геена“. Тази дума произлиза от еврейския израз „ге хино̀м“, означаващ „долината на Еном“. Долината на Еном била извън стените на древния Йерусалим. В дните на израилските царе там се принасяли в жертва деца — отвратителен обичай на фалшивото поклонение, който Бог осъждал. Той казал, че ще унищожи онези, които вършат това, и че долината на Еном ще се нарече „долина на клането“, където „труповете на този народ“ ще лежат непогребани. (Йеремия 7:30–34, Ве) Така Йехова предсказал, че долината на Еном ще е място, където ще бъдат изхвърляни много мъртви тела, а не място за мъчения на живи хора.

В дните на Исус долината на Еном била използвана като сметище от жителите на Йерусалим. Там били изхвърляни телата на някои презрени престъпници и бил поддържан постоянен огън, в който изгаряли отпадъците и труповете.

Когато говорел за неумиращ червей и неугасим огън, Исус изглежда се позовал на стиха от Исаия 66:24. Относно „труповете на човеците, които са престъпили против [Бога]“, Исаия казва, че „техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им“. (РИ) Исус и слушателите му знаели, че тези думи на Исаия се отнасят за онова, което се случвало с труповете на онези, които не заслужавали да бъдат погребани.

Затова Исус подходящо използвал долината на Еном, или геената, като символ на смърт без надежда за възкресение. Той потвърдил тази мисъл, отправяйки предупреждението, че Бог „може и душата и тялото да погуби в геената“. (Матей 10:28, СИ) Геената е символ на вечно унищожение, а не на вечно мъчение.

Дали „вечният огън“, за който предупредил Исус, е буквален, или е символичен? Обърни внимание, че според думите на Исус в Матей 25:41 „вечният огън“ е приготвен „за дявола и за неговите ангели“ (Ве). Възможно ли е според тебе духовни създания да горят в буквален огън? Тогава дали Исус използвал думата „огън“ в преносен смисъл? Безспорно „овцете“ и „козите“, споменати в същата проповед, не са буквални, а са по–скоро словесна илюстрация, представяща два вида хора. (Матей 25:32, 33) Вечният огън, за който говорел Исус, образно казано, поглъща напълно злите.

В какъв смисъл злите ще „отидат във вечно наказание“? Въпреки че в повечето преводи на Библията в Матей 25:46 е използвана думата „наказание“, основното значение на гръцката дума в оригинала „ко̀ласин“ е „спиране на растежа на дърво“, или подрязване, премахване на ненужните клони. Следователно за разлика от кротките, оприличени на овце хора, които ще получат вечен живот, неразкайващите се „кози“ ще изпитат „вечно наказание“, като им бъде завинаги отнета, или „отсечена“, възможността да живеят.

Какво мислиш ти?

Исус не учел, че човек има безсмъртна душа. Но той често говорел за възкресение на мъртвите. (Лука 14:13, 14; Йоан 5:25–29; 11:25) Защо Исус би казвал, че мъртвите ще бъдат възкресени, ако самият той знаел, че душите им все още живеят?

Исус не учел другите, че Бог злонамерено измъчва вечно злите. Вместо това Исус казал: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ (Йоан 3:16, СИ) Защо Исус косвено показал, че онези, които не вярват в него, ще умрат? Нима, ако Христос наистина вярвал, че те вечно ще изпитват страдания в огнен ад, той нямало да каже това?

Учението, че адът е място за мъчения, не е основано на Библията. По–скоро то е езическо вярване, възприето като християнско учение. (Виж блока „Кратък преглед на историята на ада“, намиращ се на 6 страница.) Бог не подлага хората на вечни мъчения в ада. Как това, че знаем истината за ада, може да повлияе на начина, по който гледаме на Бога?

[Блок на страница 6]

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИСТОРИЯТА НА АДА

УЧЕНИЕ, ВОДЕЩО НАЧАЛОТО СИ ОТ ЕЗИЧЕСКИ ВЯРВАНИЯ: Древните египтяни вярвали в огнен ад. Книгата „Амдуат“, датираща от 1375 г. пр.н.е., говори за онези, които „ще бъдат хвърлени с главата надолу в огнените ями; и ... не ще се спасят от там, и ... не ще успеят да избягат от пламъците“. Гръцкият философ Плутарх (ок. 46–120 г.) писал относно хората в подземния свят: „[Те] издигат гласа си в стенания, докато понасят страшни мъчения и позорни и болезнени наказания.“

ВЯРВАНЕТО НАВЛИЗА В СЕКТИТЕ НА ЮДАИЗМА: Историкът Йосиф Флавий (37–ок. 100 г.) писал, че есеите, които били юдейска секта, вярвали, че „душите са безсмъртни и живеят вечно“. Той добавил: „Това схващане е подобно на вярванията на гърците ... Според тях за злите души е определена мрачна и бушуваща бездна, изпълнена с безкрайни наказания.“

ИДЕЯТА Е ВЪЗПРИЕТА ОТ Т.НАР. ХРИСТИЯНСТВО: През втори век в апокрифната книга „Апокалипсис на Петър“ било записано следното относно злите хора: „За тях е приготвен неугасим огън.“ В книгата се обяснявало още: „Ездраел, ангелът на гнева, води мъже и жени, чиито тела вече наполовина горят, и ги хвърля в едно мрачно място, адът за хората; и един дух на гнева им налага наказания.“ Приблизително по същото време писателят Теофил Антиохийски посочил какви наказания за злите била предсказала гръцката пророчица Сибила: „Ще ви сполети пламтящ огън и ще горите в пламъци завинаги.“ Това предсказание било сред думите, които Теофил определил като „истинни, ценни, точни и от полза за всички хора“.

ОПРАВДАНИЕ ЗА НАСИЛИЕТО ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО: Според сведенията Мария I Тюдор, която била кралица на Англия от 1553 до 1558 г., известна като Мери Кървавата поради това, че изгорила на клада близо 300 протестанти, казала: „Тъй като душите на еретиците ще горят вечно в ада, няма нищо по–подобаващо от това да подражавам на Божественото възмездие, като ги изгарям още на земята.“

СЪВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЕНИЕ: През последните години някои религиозни организации промениха разбирането си за ада. Например през 1995 г. комисията, занимаваща се с доктрините на англиканската църква, обяви следното: „Адът не е вечно мъчение, а крайният и необратим избор на онова, което се противопоставя на Бога толкова пълно и категорично, че единственият изход е пълно унищожение.“

[Блок/Снимка на страница 7]

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ‘ОГНЕНОТО ЕЗЕРО’?

В Откровение 20:10, СИ, се казва, че Дяволът ще бъде хвърлен в ‘огненото езеро’ и ‘ще бъде мъчен денем и нощем вовеки веков’. Ако Дяволът ще бъде измъчван през цялата вечност, Бог ще трябва да го запази жив, но Библията казва, че Исус ще го „унищожи чрез смъртта“. (Евреи 2:14, РИ) Символичното огнено езеро представлява „втората смърт“. (Откровение 21:8) Тази смърт не е като смъртта, спомената за първи път в Библията — смърт поради греха на Адам, от която човек може да бъде освободен посредством възкресение. (1 Коринтяни 15:21, 22) Тъй като Библията не казва, че хората, които са в ‘огненото езеро’, ще бъдат освободени от него, „втората смърт“ трябва да представлява друг вид смърт — смърт без възможност за възкресение.

В какъв смисъл онези, които се намират в ‘огненото езеро’, биват мъчени вечно? Понякога „да измъчвам“ може да означава „да огранича“, или „да затворя“, някого. При един случай някои демони извикали към Исус: „Нима си дошъл тука да ни мъчиш [да ни затвориш в бездната] преди време?“ (Матей 8:29; Лука 8:30, 31, СИ) Следователно всички онези, които са в „езерото“, ще бъдат „мъчени“, или ще бъдат затворени завинаги, тоест ще изпитат „втората смърт“.