Какво в действителност става при смъртта?

„Всички души са безсмъртни, дори душите на злите ... Тъй като понасят наказанието на безкрайно отмъщение чрез неугасващ огън и не умират, е невъзможно да бъде сложен [край] на техните страдания.“ (Климент Александрийски, писател от втори и трети век)

ПОДОБНО на Климент Александрийски онези, които подкрепят учението, че адът е място за мъчения, вярват, че човешката душа е безсмъртна. Дали Библията потвърждава това учение? Нека разгледаме как Божието Слово отговаря на следните въпроси.

Дали първият човек, Адам, имал безсмъртна душа? В православния превод, познат като „Синодално издание на Библията“, се казва относно създаването на Адам: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“ (Битие 2:7) Обърни внимание, че в този стих не се посочва, че на Адам му била дадена душа.

Какво станало в крайна сметка с Адам поради това, че извършил грях? Наказанието, което Бог постановил, не било вечни мъки в някакъв ад. Протестантският превод на Библията „Верен“ предава Божията присъда по следния начин: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.“ (Курсивът наш; Битие 3:19) Нищо в думите на Бога не показва, че някаква част от Адам преживяла смъртта. Когато Адам умрял, неговата душа умряла.

Дали човек има безсмъртна душа? Бог казал на пророк Езекиил: „Която душа греши, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4, СИ) Апостол Павел писал: „Както чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.) Ако всички хора грешат, тогава е логично, че всички души умират.

Дали мъртвите знаят и усещат нещо? Божието Слово казва: „Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо.“ (Еклисиаст 9:5, Ве) Библията описва какво става с човек при смъртта със следните думи: „Той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.“ (Псалм 145:4, СИ [146:4]) Ако мъртвите „не знаят нищо“ и ‘помислите им изчезват’, как е възможно те да изпитват мъки в ада?

Исус Христос сравнил смъртта със сън, а не с някакво състояние, в което човек съзнава какво става около него.a (Йоан 11:11–14) Все пак някои може да възразят, посочвайки, че Исус поучавал, че адът е място, в което гори огън, и че в него биват хвърляни грешниците. Нека разгледаме какво всъщност казал Исус относно ада.

[Бележка под линия]