Какво всъщност е адът?

КАКВИТО и представи да поражда в ума ти думата „ад“, общо взето адът е смятан за място на наказание за греховете. Относно греха и последствията от него Библията казва: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Писанията също казват: „Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) Тъй като наказанието за греха е смърт, основният въпрос при определянето на истинската същност на ада е какво става с нас, когато умрем.

Дали животът по някакъв начин, в някаква форма продължава след смъртта? Какво е адът и кои хора отиват там? Има ли някаква надежда за тези, които са в ада? Библията дава истинни и задоволителни отговори на тези въпроси.

Има ли живот след смъртта?

Дали нещо в нас, като душа или дух, преживява смъртта на тялото? Да разгледаме как първият човек Адам получил живота си. Библията казва: „Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание.“ (Битие 2:7) Въпреки че дишането поддържало живота на човека, влагането на „жизнено дихание“ в ноздрите му включвало много повече от просто вдъхване на въздух в неговите дробове. Това означавало, че Бог вложил в безжизненото тяло на Адам искрата на живота — „жизнената сила“, която действа във всички земни творения. (Битие 6:17; 7:22, НС) Библията говори за тази оживяваща сила като за „дух“. (Яков 2:26) Този дух може да бъде сравнен с електрическия ток, който задейства една машина или даден уред и им позволява да функционират правилно. Точно както токът никога не придобива свойствата на уредите, които задейства, така и жизнената сила не приема никоя от характеристиките на съществата, които оживява. Тя няма индивидуалност и мисловни способности.

Какво става с духа, когато човек умре? В Псалм 146:4 се казва: „Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му.“ Когато някой умре, този дух, който няма индивидуалност, не продължава да съществува в друго измерение като някакво духовно създание. Той ‘се връща при Бога, Който го е дал’. (Еклисиаст 12:7) Това означава, че всяка надежда за бъдещ живот на този човек вече зависи изцяло от Бога.

Древните гръцки философи Сократ и Платон вярвали, че някаква душа, намираща се вътре в човека, продължава да живее след смъртта и никога не умира. Но какво учи Библията относно душата? Адам „стана жива душа“ — се казва в Битие 2:7. Той не получил душа, а самият той — целият човек — бил душа. В Писанията се казва, че душата върши работа, желае да яде месо, бива отвличана, топи се от тъга и т.н. (Левит 23:30, СИ; Второзаконие 12:20; 24:7, НС; Псалм 119:28) Да, самият човек е душа и когато умре, значи тази душа е умряла. — Езекиил 18:4.

Какво тогава е състоянието на мъртвите? Когато произнесъл присъдата си над Адам, Йехова казал: „[Ти] си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Къде бил Адам, преди Бог да го оформи от пръстта на земята и да му даде живот? Та той просто не съществувал! Когато умрял, Адам се върнал към това състояние на пълно отсъствие на живот. Състоянието на мъртвите е изяснено в Еклисиаст 9:5, 10, където четем: „Мъртвите не знаят нищо, ... няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ Според Библията смъртта е състояние на несъществуване. Мъртвите нямат нито съзнание, нито чувства, нито мисли.

Място на вечни мъки или всеобщ гроб?

Тъй като мъртвите нямат съзнателно съществуване, адът не може да бъде огнено място на мъчения, където нечестивите страдат след смъртта си. Какво тогава е адът? Изследването на това, което се случило с Исус, след като умрял, ни помага да си отговорим на този въпрос. Библейският писател Лука разказва: „Нито [Исус] беше оставен в адаa, нито плътта Му видя изтление.“ (Деяния 2:31) Къде се намирал адът, в който дори Исус отишъл? Апостол Павел пише: „Защото първо ви предадох, ... че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.“ (1 Коринтяни 15:3, 4) Така че Исус бил в ада, в гроба, но не бил изоставен там, тъй като бил възкресен.

Да разгледаме също и случилото се с верния човек Йов, който изпитал много страдания. В желанието си да се избави от мъчителното положение, в което се намирал, той молел Бога: „О, дано ме скриеше Ти в преизподнятаb [Шеол — Ве–2000], да ме покриеше догде премине гневът Ти!“ (Йов 14:13) Колко нелогично е да мислим, че Йов желаел да отиде в някаква гореща огнена преизподня, за да получи закрила! За Йов „преизподнята“, тоест адът, бил просто гробът, в който неговото страдание щяло да свърши. Следователно библейският ад е общият гроб на човечеството, където отиват както добрите, така и лошите хора.

Дали адският огън е всеизгарящ?

Но дали е възможно огънят в ада да е всеизгарящ, да е символ на пълно унищожение? В Писанията огънят и хадес, или адът, биват ясно разграничени в следния текст: ‘Смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро.’ Огненото езеро, за което се споменава тук, е символично, тъй като смъртта и адът (хадес), които са хвърлени в него, не могат да изгорят буквално. „Това [огнено езеро] е втората смърт“ — смърт, от която няма надежда за връщане към живот. — Откровение 20:14.

„Огненото езеро“ има подобно значение като ‘огнената геена [огнения пъкъл — РИ–1938]’, за която говорил Исус. (Матей 5:22, СИ; Марко 9:47, 48, СИ) Думата „геена“ се появява дванайсет пъти в Християнските гръцки писания и се отнася за Еномовата долина извън стените на Йерусалим. Когато Исус бил на земята, тази долина била използвана като сметище, „където били изхвърляни труповете на престъпниците и животните, както и всякакъв друг вид мръсотия“. („Библейски речник на Смит“) Пламъците били поддържани, като им се добавяла сяра, за да изгорят отпадъците. Исус използвал тази долина като подходящ символ за вечно унищожение.

Както геената, така и огненото езеро символизират вечно унищожение. Смъртта и адът са „хвърлени“ в него, в смисъл че ще бъдат унищожени, когато човечеството бъде освободено от греха и присъдата на смъртта. Това езеро ще бъде ‘участта’ и на съзнателните, неразкайващи се грешници. (Откровение 21:8) Те ще бъдат унищожени завинаги. От друга страна, хората, които Бог помни и които са в ада — в общия гроб на човечеството, — ще имат прекрасно бъдеще.

Адът изпразнен!

В Откровение 20:13 се казва: „Морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях.“ Да, библейският ад ще бъде изпразнен. Както Исус обещал, „идва часът, когато всички онези в паметните гробници ще чуят гласа [на Исус] и ще излязат“. (Йоан 5:28, 29, НС) Въпреки че в момента не съществуват в каквато и да е форма, милиони умрели, които са в паметта на Йехова Бог, ще бъдат възкресени, или върнати към живот, в един възстановен земен рай. — Лука 23:43, НС; Деяния 24:15.

В новия свят на Бога възкресените хора, които се подчиняват на божиите праведни закони, никога няма да са принудени да умират. (Исаия 25:8) Йехова „ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, нито ще има жалеене, нито плач, нито болка“. В действителност „предишните неща [ще] са преминали“. (Откровение 21:4, НС) Каква благословия очаква онези, които са в ада — в „паметните гробници“! Тази благословия наистина е достатъчна причина за нас да приемаме повече познание за Йехова Бог и за неговия Син, Исус Христос. — Йоан 17:3.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Йов молел за защита в преизподнята, или ада

[Снимка на страница 6]

Огнената геена — символ на вечно унищожение

[Снимка на страница 7]

‘Всички онези в паметните гробници ще излязат’