Уговорка за много важна среща

АЗ ИМАМ уговорка за една много важна среща. Нека обясня как се стигна до това аз, една млада майка от Испания, да направя тази уговорка.

В дома на родителите ми нямаше мир и хармония. Семейството ни беше съкрушено, когато по–малкият ми брат, който беше на четири години, умря при трагична злополука. Освен това за мама беше почти невъзможно да изпита щастие в брака си поради навреждащите навици на баща ми. Тези трудности обаче не ѝ попречиха да внедрява морални ценности в моя по–голям брат и в мене самата.

След време моят брат се ожени, а после се омъжих и аз. Скоро след това лекарите откриха, че мама има рак, който впоследствие доведе до смъртта ѝ. Но преди да умре, тя ни даде скъпоценен дар.

Една от нейните познати ѝ беше говорила за библейската надежда за възкресение и мама беше приела предложението да изучава Библията. В последната част на живота ѝ библейското послание, носещо надежда, придаде смисъл на нейния живот и ѝ помогна да намери щастие.

Като видяхме положителното въздействие, което библейското послание оказа на мама, брат ми и аз също започнахме да изучаваме Божието Слово. Аз бях покръстена като Свидетелка на Йехова един месец преди да родя второто си дете — красиво момиченце, което нарекохме Лусия.

Денят на моето покръстване беше много важен за мене. Една от причините беше, че вече принадлежах на Йехова, тъй като му бях отдала живота си, за да му служа завинаги. Друга причина беше, че можех да споделям вярата си с моя син и моята дъщеря, които обичах много.

Скоро обаче втората причина за моето щастие беше помрачена. Когато беше на четири години, Лусия започна да изпитва силни болки в стомаха. След редица изследвания рентгенологът обясни, че върху черния ѝ дроб е израснал тумор с големината на портокал. Лекарят обясни, че Лусия има невробластом — бързо растящ злокачествен тумор. Така започна седемгодишната битка на Лусия с рака, по време на която често се налагаше тя да остава задълго в болницата.

Самопожертвувателен дух

През тези трудни години Лусия често ме насърчаваше с топли прегръдки и нежни целувки. Начинът, по който тя понасяше болестта, правеше голямо впечатление и на болничния персонал. Тя винаги имаше желание да помага на сестрите и разнасяше кисело мляко, сок и други неща на болните деца в другите отделения. Сестрите дори дадоха на Лусия бяла престилка и бадж, на който пишеше, че тя е „помощничка на сестрите“.

Една жена от персонала на болницата си спомня: „Лусия докосна сърцето ми. Тя беше дейно дете с богато въображение и обичаше да рисува. Тя беше жизнена и зряла, много зряла.“

Лусия черпеше сили и спокойствие от Божието Слово. (Евр. 4:12) Тя беше сигурна, че както обещава Библията, в новия свят „вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. (Откр. 21:4) Тя се интересуваше от другите и използваше всяка възможност, за да споделя с тях библейското познание. Непоколебимата надежда във възкресението помогна на Лусия да запази спокойствие и бодър дух въпреки мрачните прогнози. (Иса. 25:8) Тази нагласа я съпътстваше до деня, в който ракът прекрати живота ѝ.

Именно в този ден направих уговорката за важната среща, с която започнах този разказ. Лусия вече почти не можеше да държи очите си отворени. Баща ѝ беше хванал едната ѝ ръка, а аз другата. „Не се тревожи, няма да те оставя — прошепнах аз. — Дишай спокойно. Когато се събудиш, ще се чувстваш добре. Вече няма да изпитваш болка и аз ще бъда до тебе.“

Аз трябва да спазя тази уговорка. Знам, че чакането няма да бъде лесно. Но знам също, че ако проявявам търпение и доверие в Йехова и запазвам своята лоялност към него, ще бъда там, когато тя се върне при възкресението.

Какво ни остави Лусия в наследство

Примерът, който смелата Лусия ни остави, както и чудесната подкрепа на сбора направиха много силно впечатление на съпруга ми, който не споделяше моята вяра. В деня на смъртта на Лусия той ми каза, че трябва да подреди отново мислите си. Няколко седмици по–късно той помоли един старейшина от сбора да изучава Библията с него. Скоро съпругът ми започна да посещава всички събрания. С помощта на Йехова той престана да пуши — нещо, което преди все не успяваше да постигне.

Мъката, която изпитвам от загубата на Лусия, още не е изчезнала напълно, но съм много благодарна на Йехова за онова, което Лусия ни остави в наследство. Със съпруга ми се утешаваме взаимно с чудесната надежда за възкресението и дори се опитваме да си представим времето, когато отново ще видим Лусия — представяме си нейните изразителни кръгли очи и усмихнатите трапчинки на бузите ѝ.

Трагедията на моята дъщеря оказа по–специално влияние върху още една жена. Беше събота сутрин и валеше дъжд, когато майката на едно момче, което учеше в същото училище с Лусия, дойде у дома. Тя била изгубила другия си син поради същата болест. Момчето било на единайсет години. Когато научила за случилото се с Лусия, жената потърсила адреса ни и дойде да ни посети. Тя искаше да знае как се справям с нещата след смъртта на Лусия и предложи да сформираме група за взаимна помощ, за да утешаваме други майки, преживели подобна трагедия.

Обясних ѝ, че съм намерила истинска утеха в едно от обещанията на Библията — утеха, която превъзхожда многократно всичко, което хората биха могли да предложат. Очите ѝ грейнаха, когато ѝ прочетох думите на Исус, записани в Йоан 5:28, 29. Тя прие предложението за изучаване на Библията и скоро започна да изпитва „мира от Бога, който превъзхожда всички мисли“. (Флп. 4:7) Често когато изучаваме Библията заедно, спираме за момент и си представяме как вече сме в новия свят и посрещаме своите любими деца при възкресението.

Да, краткият живот на Лусия остави трайно наследство. Нейната вяра помогна на семейството ни да се обедини в службата на Бога и засили още повече решимостта ми да остана непоколебима във вярата. Несъмнено всички ние, които сме загубили близки хора в смъртта и се надяваме, че те ще бъдат възкресени, имаме уговорка за много важна среща.

[Снимка на страница 20]

Раят, нарисуван от Лусия