Биографичен разказ

Макар и сляп, можех да виждам!

РАЗКАЗАНО ОТ ЕГОН ХАУШЕР

Два месеца след като загубих зрението си, очите ми се отвориха за библейските истини, които през целия си живот бях пренебрегвал.

КОГАТО мисля за изминалите над седем десетилетия, намирам голямо удовлетворение в много аспекти от своя живот. Но ако можех да променя нещо, бих избрал да бях опознал Йехова Бог много по–рано.

Роден съм през 1927 г. в Уругвай — малка страна във формата на круша, разположена между Аржентина и Бразилия и дарена с красива природа, простираща се с километри по атлантическото крайбрежие. Повечето жители на страната са потомци на италиански или испански имигранти. Но родителите ми са емигрирали от Унгария и когато бях много малък, живеехме в беден квартал, в който обаче хората бяха сплотени. Там никой не заключваше вратата си и нямаше решетки на прозорците. Между нас не съществуваха расови предразсъдъци. Чужденци и местни жители, чернокожи и бели — всички бяхме приятели.

Родителите ми бяха ревностни католици и на десетгодишна възраст станах помощник на свещеника. Когато пораснах, работех към местната енория и бях един от съветниците на епископа. Понеже следвах медицина, ме поканиха да участвам в семинар във Венецуела, организиран от католическата църква. Тъй като специализирахме гинекология, на мене и на колегите ми ни беше възложено да проучим противозачатъчните средства, приемани през устата, които по това време навлизаха на местния пазар.

Впечатления като студент по медицина

Когато учех за човешкото тяло по време на следването си, все повече и повече се удивлявах на мъдростта, с която то е устроено. Възхищавах се, например, на способността му да се лекува само̀ и да се възстановява след травма, както когато черният дроб или някои ребра могат да възвърнат нормалните си размери, след като частично са били отстранени.

В същото време видях много пострадали в тежки злополуки и се натъжавах, когато те умираха поради преливане на кръв. И до днес си спомням колко трудно беше да разговарям с близките на пациентите, които бяха починали поради усложнения след кръвопреливане. В повечето случаи близките не научаваха истинската причина за смъртта на роднините си. Вместо това им се посочваха други причини. Макар че изминаха много години, все още си спомням безпокойството, което изпитвах относно кръвопреливането, и как накрая стигнах до заключението, че в тази процедура има нещо нередно. Само да знаех закона на Йехова за светостта на кръвта! Тогава нямаше да съм толкова объркан относно кръвопреливането. (Деяния 15:19, 20)

Удовлетворение от това да оказвам помощ на хората

След време станах хирург и директор на един център за медицинска помощ в Санта Лусия. Работех също и в Националния институт по биология. Това ми носеше голямо удовлетворение. Помагах на болните, облекчавах физическото им страдание, в много случаи спасявах живота им и помагах да се появи нов човешки живот на бял свят. Поради предишния ми опит с кръвопреливането избягвах да го прилагам и извършвах хиляди безкръвни операции. Смятах, че кръвоизливът е като пукнатина на варел, пълен с вода. Единственото разрешение е да се поправи пукнатината, а не варелът да продължава да се пълни с вода.

Лечение на Свидетели

За пръв път се срещнах със Свидетели на Йехова през 60–те години на XX век, когато те започнаха да посещават клиниката ни за безкръвна хирургия. Никога няма да забравя случая на една пациентка на име Мерседес Гонзалес, която беше редовна пионерка, или целодневна служителка. Тя имаше толкова тежка анемия, че лекарите в университетската болница отказаха да поемат риска да я оперират, тъй като смятаха, че със сигурност няма да оживее. Въпреки че губеше кръв, я оперирахме в нашата клиника. Операцията мина успешно и през следващите трийсет години тя продължи да служи като пионерка до скорошната си смърт на 86–годишна възраст.

Любовта и вниманието, които Свидетелите проявяваха, докато се грижеха за своите настанени в болница християнски братя, винаги ми правеха силно впечатление. Когато минавах на визитация, обичах да ги слушам как говорят за вярванията си и приемах изданията, които ми предлагаха. И през ум не ми минаваше, че скоро ще им бъда не само лекар, но и духовен брат.

Развих по–близки взаимоотношения със Свидетелите, когато се ожених за Беатрис, дъщерята на един пациент. Повечето членове на семейството ѝ вече се събираха със Свидетелите и след като се оженихме, тя също стана Свидетелка. Аз от своя страна бях напълно погълнат от работата си и се радвах на известна популярност в медицинските среди. Животът изглеждаше прекрасен. Ни най–малко не предполагах, че скоро всичко щеше коренно да се промени.

Връхлита ме нещастие

Едно от най–ужасните неща за хирурга е да загуби зрението си. С мене се случи точно това. Внезапно получих отлепване на ретините, в резултат на което ослепях и нямаше как да разбера дали зрението ми може да се възстанови. След като ме оперираха, лежах в болничното легло с бинтовани очи и изпаднах в депресия. Чувствах се толкова безполезен и отчаян, че реших да сложа край на живота си. Тъй като се намирах на четвъртия етаж на болницата, станах от леглото и тръгнах пипнешком покрай стената, опитвайки се да стигна до прозореца. Смятах да се самоубия, като скоча от него. Но вместо това стигнах до коридора и една медицинска сестра ме заведе обратно до леглото.

Не направих втори опит за самоубийство. Но лишен от светлина, продължавах да съм депресиран и раздразнителен. През този период обещах на Бога, че ако прогледна, ще прочета Библията от кора до кора. След време зрението ми частично се възстанови и можех да чета. Но не можех да продължа да работя като хирург. Въпреки това, както се казва в една унгарска поговорка, „нищо не е толкова лошо, че от него да не може да излезе нещо хубаво“. Скоро сам щях да се уверя в това.

Лошо начало

Исках да си купя изданието на „Йерусалимска Библия“ с едър шрифт, но разбрах, че Свидетелите на Йехова разполагат с по–евтина Библия, която един млад Свидетел предложи да ми донесе вкъщи. На следващата сутрин той дойде у дома с Библията. Съпругата ми му отвори и поговори с него на входната врата. Отвътре аз грубо виках, че ако тя му е платила Библията, той няма какво повече да прави в дома ми и трябва да си върви, което, разбира се, той веднага направи. Нямах представа, че същият този човек скоро ще изиграе важна роля в живота ми.

Веднъж дадох на съпругата си обещание, което не можах да изпълня. За да ѝ се реванширам и да я направя щастлива, казах, че ще отида с нея на годишното Възпоменание на Христовата смърт. Когато денят дойде, си спомних своето обещание и я придружих на това събитие. Приятелската атмосфера и топлотата, с която ме посрещнаха, ми направиха силно впечатление. Когато докладчикът излезе на подиума, с изненада видях, че това е същият млад мъж, на когото толкова неучтиво бях казал да напусне дома ми. Докладът му ми оказа силно въздействие и се почувствах гузен, че се бях отнесъл нелюбезно към него. Как можех да поправя случилото се?

Помолих съпругата ми да го покани на вечеря, но тя предложи: „Не мислиш ли, че ще е по–подходящо ти сам да го поканиш? Просто стой тук, той ще ни заговори.“ Тя беше права. Той наистина дойде да ни поздрави и с радост прие поканата.

Разговорът ни през вечерта, когато ни посети, сложи начало на много промени в живота ми. Когато той ми показа книгата „Истината, която води към вечен живот“a, аз извадих шест екземпляра на същата книга. Различни пациенти Свидетели ми ги бяха дали в болницата, но аз никога не ги бях чел. По време на вечерята и след това до късно вечерта задавах въпрос след въпрос, на всеки от които той отговори с помощта на Библията. Обсъждането продължи до ранните часове на сутринта. Преди да си тръгне, младият мъж предложи да изучава Библията с мене с помощта на книгата „Истината“. Свършихме тази книга за три месеца и продължих с книгата „Вавилон Велики падна!“ Божието царство управлява!“b. След това отдадох живота си на Йехова Бог и се покръстих.

Отново се чувствам полезен

В резултат на буквалната ми слепота, „очите на сърцето“ ми се отвориха за библейските истини, които до тогава пренебрегвах! (Ефесяни 1:18) Това, че опознах Йехова и неговата любеща цел, промени целия ми живот. Отново се чувствам полезен и щастлив. Помагам на хората както физически, така и духовно и им показвам как да удължат живота си с няколко години в тази система и завинаги в новата.

В крак съм с най–новите открития в медицината и проучвам рисковете от кръвопреливането, алтернативните методи на лечение, правата на пациентите и биоетиката. Имам възможност да споделям тази информация с местните медици, когато ме канят да говоря по тези въпроси на медицински семинари. През 1994 г. посетих първия конгрес по безкръвно лечение в Рио де Жанейро и изнесох доклад за това как да се справяме с кръвоизливите. Изложих част от тази информация в статията „Стратегическо предложение за лечение на кръвоизливите“, която написах за медицинското списание „Хемотерапия“.

Лоялност въпреки натиска

В началото на моята кариера съмненията ми относно кръвопреливанията бяха основани най–вече на медицинските ми познания. Но когато самият аз постъпих в болница, разбрах, че никак не е лесно да откажа кръвопреливане и да запазя вярата си въпреки силния натиск от страна на лекарите. След тежък инфаркт трябваше над два часа да обяснявам позицията си пред един хирург. Той беше син на мои много добри приятели и каза, че няма да ме остави да умра, ако прецени, че кръвопреливането може да спаси живота ми. Негласно помолих Йехова да помогне на лекаря да разбере и уважи позицията ми, дори да не е съгласен с нея. Накрая лекарят обеща да се съобрази с желанието ми.

При друг случай трябваше да отстранят голям тумор от простатната ми жлеза, а имах и кръвоизлив. Отново се наложи да обяснявам причините, поради които отказвам кръвопреливане, и въпреки че загубих две трети от кръвта си, медицинският екип уважи позицията ми.

Промяна на нагласата

Като член на Международната асоциация по биоетика, с радост наблюдавам как медицинските екипи и съдебните власти променят нагласата си спрямо правата на пациентите. Покровителското отношение на лекарите отстъпва пред зачитането на осведомения избор. Днес те позволяват на пациентите да участват в избора на лечение. На Свидетелите на Йехова вече не се гледа като на фанатици, които не заслужават медицински грижи, а като на добре информирани пациенти, чиито права трябва да се уважават. Известни професори казват на медицински семинари и по телевизията: „Благодарение на усилията на Свидетелите на Йехова днес разбираме ...“; „От Свидетелите научихме ...“; „Те ни научиха как да напредваме.“

Казват, че животът е най–важен, тъй като свободата, независимостта и достойнството няма да имат смисъл без него. Мнозина днес приемат един по–висш правен принцип и признават, че всеки човек има права и единствено той може да реши кое от правата му има предимство при всеки отделен случай. Така достойнството, свободата на избор и религиозните вярвания излизат на преден план. Пациентът има свободна воля. Комитетите за връзка с болниците, сформирани от Свидетелите на Йехова, помагат на много лекари да разбират по–добре тези въпроси.

Постоянната подкрепа на моето семейство ми помага да съм полезен в службата за Йехова и също да служа като старейшина в християнския сбор. Както вече казах, най–много съжалявам за това, че не научих за Йехова по–рано. Все пак съм много признателен, че той отвори очите ми за прекрасната надежда за живот под управлението на Божието Царство, когато „жителят няма да рече: „Болен съм“. (Исаия 33:24)c

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 24]

Прехвърлил трийсетте, на работа в болница в Санта Лусия

[Снимка на страница 26]

Със съпругата ми Беатрис през 1995 г.