Филон Александрийски — смесване на Писанието с философски обяснения

ПРЕЗ 332 г. пр.н.е. Александър Велики нахлул с войските си в Египет. Преди да се отправи на изток, за да завладее света, той основал един град, който нарекъл Александрия. Този град станал средище на гръцката култура. В него през 20 г. пр.н.е. се родил друг завоевател, който воювал не с меч и копие, а с философски разсъждения. Той е известен като Филон Александрийски или Филон Юдейски (наричан така поради юдейския си произход).

Вследствие на разпръсването на юдеите след разрушението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е., много от тях заживели в Египет. Хиляди юдеи живеели в Александрия. Но между юдеите и гърците, които им били съседи, съществували проблеми. Юдеите отказвали да се покланят на гръцките богове, а гърците се присмивали на Еврейските писания. Образован като грък и възпитан като юдей, Филон бил добре запознат с този спор. Той вярвал, че юдаизмът е истинската религия. За разлика от мнозина обаче Филон желаел да доведе езичниците до Бога по мирен начин. Той искал да представи юдаизма по начин, който щял да бъде приемлив за тях.

Ново тълкувание на древните писания

Както било с много юдеи в Александрия, майчиният език на Филон бил гръцки. Така че изследванията му се основавали на гръцкия превод на Еврейските писания, наречен „Септуагинта“. Изследвайки текста на „Септуагинта“, той стигнал до убеждението, че в него се съдържат философски елементи и че Моисей бил „философски гений“.

Векове преди това за гръцките мислители било трудно да възприемат разказите за боговете и богините, които всъщност били великани и демони в гръцката митология. Те започнали да предлагат ново тълкувание на древните разкази. Джеймс Дръмънд, учен, занимаващ се с класическия период, казва следното относно метода, който те използвали: „Философът обикновено търсел скритото значение в разказите от митологията и въз основа на тяхното отвратително и нелогично съдържание стигал до извода, че авторите им явно имали намерение чрез въздействащите на чувствата образи, които създавали, да представят някоя дълбока и поучителна истина.“ Този подход се нарича алегорично, или символично, тълкуване. Филон се опитал да използва този метод, за да обясни съдържанието на Светото писание.

Като пример можем да разгледаме стиха от Битие 3:22 според превода на „Септуагинта“, направен от Багстър, в който се казва: „Господарят Бог направи за Адам и жена му дрехи от кожа и ги облече.“ Според древните гърци правенето на дрехи било под достойнството на Върховния Бог. Затова Филон открил символично значение в този стих и казал: „Дрехи от кожа“ е фигуративен израз за естествената ни кожа, тоест нашето тяло. Бог най–напред създал разума и го нарекъл Адам. След това създал възприятията и ги нарекъл Живот. Накрая се наложило да създаде едно тяло, наречено на фигуративен език „дрехи от кожа“.“ По този начин Филон се опитал да превърне обличането на Адам и Ева във философски въпрос за размисъл.

Да разгледаме също откъса от Битие 2:10–14, в който са описани четирите реки, извиращи от градината Едем. Филон се опитал да вникне в предполагаемия по–дълбок смисъл на думите и да гледа отвъд описанието на природния пейзаж. След като коментира самата градина, той казва: „Може би в този откъс също се съдържа алегорично значение, понеже четирите реки символизират четири добродетели.“ Тълкуванието на Филон било, че река Фисон представяла благоразумието, река Гион била символ на уравновесеност, река Тигър символизирала твърдост, а река Ефрат изобразявала справедливост. Така алегоричното тълкувание изместило географското описание.

Филон също приложил метода на алегоричното тълкувание, когато разглеждал повествованието за сътворението, разказа за това как Каин убил Авел, Потопа в дните на Ной, разбъркването на езиците във Вавел, както и много от принципите от Моисеевия Закон. Както се вижда от примера в предишния абзац, Филон често споменавал буквалното разбиране на даден стих от Библията и след това въвеждал собственото си символично разбиране с думи като: „Може би трябва да приемаме тези неща в алегоричен смисъл.“ В трудовете на Филон често се забелязва обяснението на нещата чрез символичното разбиране, но в същото време очевидното значение на Писанието за съжаление се губи.

Кой е Бог?

Филон използвал въздействащ пример, за да докаже съществуването на Бога. След като говори за земята, реките, планетите и звездите, той прави следното заключение: „Вселената е най–изкусното и умело направено творение, изглежда съставена от някого, който е напълно способен и съвършен в познание. По този начин сме стигнали до представата за съществуването на Бога.“ Това разсъждение било разумно. (Римляни 1:20)

Когато обаче Филон разяснявал естеството на Всемогъщия Бог, той доста се отклонил от истината. Той твърдял, че Бог „няма отличителни качества“ и че „не можем да разберем какъв е“. Филон отблъснал усилията на онези, които биха искали да опознаят Бога, като казал, че „опитите да отидем по–надалеч, за да се опитаме да вникнем в същността или в отличителните качества на Бога, са абсолютна глупост“. Този начин на разсъждение не произхождал от Библията, а от ученията на езическия философ Платон.

Филон твърдял, че изобщо не е възможно да разберем какво е естеството на Бога и че той не може да бъде наричан по име. Той казал: „Следователно е много разумно това, че не може с право да бъде определено някакво подходящо име за онзи, който наистина е живият Бог.“ Само колко далече било това от истината!

В Библията ясно се казва, че Бог има лично име. В Псалм 83:18 е записано: „Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“ В Изход 6:3 четем думите на Бога: „Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова с името Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Йехова.“ Защо Филон, който като юдей бил запознат с тези откъси от Библията, учел, че Бог е безименен? Защото той не описвал Бога на Библията, който е личност, а някой безименен, недостижим бог от гръцката философия.

Какво е душата?

Филон учел, че душата е отделена от тялото. Той говорел за човека, като „съставен от душа и тяло“. Може ли душата да умре? Нека видим какво обяснение дал Филон: „Когато сме живи, сякаш душата ни е мъртва и е погребана в тялото ни като в гроб. Ако обаче [тялото] умре, душата ни ще заживее нормалния си живот, освободена вече от злото мъртво тяло, с което е била обвързана.“ Според Филон смъртта на душата била символична. Душата всъщност никога не умирала. Тя била безсмъртна.

Какво обаче научаваме от Библията относно душата? В Битие 2:7 се казва: „Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ Според Библията хората не притежават души. Те самите са души.

Библията също учи, че душата не е безсмъртна. В Езекиил 18:4 се казва: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ От споменатите стихове с основание можем да стигнем до заключението, че човекът е душа. Така че когато един човек умре, всъщност умира една душа.a

След смъртта на Филон юдеите не обръщали голямо внимание на изказванията му. В псевдохристиянството обаче те били приети с готовност. Според Евсевий и други църковни водачи Филон се бил обърнал към християнството. Йероним го споменава сред отците на църквата. Вместо юдеите да съхранят трудовете на Филон, членове на отстъпническото християнство направили това.

Трудовете на Филон довели до революция в религиозно отношение. Влиянието, което той оказал, довело до това онези, които наричали себе си християни, да приемат небиблейското учение за безсмъртието на душата. Също така учението на Филон за Логоса, или Словото, допринесло за развитието на доктрината за Троицата — небиблейско учение, което е основно за отстъпническото християнство.

Не се заблуждавай!

Като изследвал Еврейските писания, Филон се стараел да „не пропуска никъде алегоричното значение, което случайно може да е скрито в буквалните изрази“. Но според Второзаконие 4:2 Моисей казал следното относно Божия закон: „Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.“ Колкото и добри намерения да имал Филон, той трупал върху думите на Писанието много пластове от тълкувания, които като гъста мъгла завоалирали ясните учения от вдъхновеното Слово на Бога.

Апостол Петър казал: „Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни.“ (2 Петър 1:16) За разлика от писанията на Филон, напътствията, които Петър писал до християнския сбор през първи век, били основани на факти и на ръководството на Божия дух, „Духът на истината“, който ги напътствал в цялата истина. (Йоан 16:13)

Ако би искал да се покланяш на Бога на Библията, тогава ще е необходимо да следваш достоверно ръководство, а не тълкувания, основани на човешки разсъждения. За тебе е важно да приемаш точно познание за Йехова и неговата воля и също имаш нужда от смирение, за да бъдеш искрен изследовател. Ако изучаваш Библията с такава нагласа, ще разбереш „свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса“. Ще видиш как Божието Слово може да ти помогне да бъдеш „усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело“. (2 Тимотей 3:15–17)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 10]

ГРАДЪТ, В КОЙТО ЖИВЯЛ ФИЛОН

Филон живял и се трудил в Александрия (Египет). В продължение на векове това бил световният център на книжнината и научните разисквания.

Известни учители преподавали в училищата в града. Библиотеката в Александрия станала световноизвестна. Пазителите на книги и ръкописи се стараели да имат препис от всеки писмен труд, затова книжният фонд на библиотеката нараснал на стотици хиляди книги и ръкописи.

След време високото мнение на света за Александрия и съкровищата от познание в нея постепенно намаляло. Императорите в Рим отдавали по–голямо значение на Рим и културното средище вече било в Европа. Падението на Александрия достигнало върха си през седми век, когато градът бил превзет. До ден днешен историците скърбят за загубата на тази известна библиотека, като някои твърдят, че така развитието на цивилизацията било забавено с хиляда години.

[Източник]

L. Chapons/Illustrirte Familien–Bibel nach der deutschen Uebersetzung Dr. Martin Luthers

[Блок на страница 12]

МЕТОДЪТ НА АЛЕГОРИЧНОТО ТЪЛКУВАНЕ ДНЕС

Под алегория обикновено се разбира „смислова фигура, образ, който се възприема не в конкретно, а в преносно, обобщаващо значение“. Писанията, използващи алегории, обикновено се състоят от думи, съдържащи много по–важно, но скрито символично значение. Подобно на Филон Александрийски, някои съвременни религиозни учители използват метода на алегоричното тълкуване, за да обяснят Библията.

Да разгледаме повествованието в Битие от 1 до 11 глава, в което се описва човешката история от сътворението до разпръсването на хората при кулата Вавел. В католическия превод „Нова американска Библия“ четем следното относно тази част от Библията: „За да може истините в тези глави да бъдат разбираеми за израилтяните, които трябвало да бъдат пазители на тези писания, мислите трябвало да бъдат изразени с думи, познати на хората по онова време. Поради тази причина трябва да можем ясно да разграничаваме истинския смисъл на тези думи от покривалото на буквалните изрази, с които са предадени.“ Според това мнение съдържанието на 1 до 11 глава на Битие не бива да се приема буквално. Вместо това думите само покриват по–дълбокото значение, така както дрехите покриват тялото.

Исус обаче учел, че първите глави на Битие са верни в буквален смисъл. (Матей 19:4–6; 24:37–39) Апостол Павел и апостол Петър казвали същото за тази част на Библията. (Деяния 17:24–26; 2 Петър 2:5; 3:6, 7) Искрените изследователи на Библията отхвърлят всякакви обяснения, които не съответстват на цялостното съдържание на Божието Слово.

[Снимка на страница 9]

Големият фар в Александрия

[Източник]

Archives Charmet/Bridgeman Art Library