Растеж в страната, в която първите християни се радвали на успех

ИТАЛИЯ, полуостровът в Средиземно море с формата на ботуш, е място, където религиозни и културни събития са оставяли отпечатък върху историята на света. Със своите красиви и разнообразни природни пейзажи, известни шедьоври на изкуството и вкусни ястия, страната привлича като магнит милиони туристи. Това също е страна, в която библейското образование процъфтява.

Може би за първи път истинското християнство достигнало Рим, столицата на световната сила по онова време, когато след Петдесетница през 33 г. юдеи и прозелити, които били станали християни, се върнали у дома от Йерусалим. Около 59 г. апостол Павел пътувал до Италия за първи път. В крайбрежния град Потиоли той ‘намерил братя’ по вяра. (Деяния 2:5–11; 28:11–16)

Както предсказали Исус и апостолите, в края на първи век се появили отстъпници, които постепенно се отклонили от християнството. В наши дни обаче, преди да е дошъл краят на тази зла система, истинските последователи на Исус са начело в дейността по проповядване на добрата новина по целия свят, включително и в Италия. (Матей 13:36–43; Деяния 20:29, 30; 2 Солунци 2:3–8; 2 Петър 2:1–3)

В началото има разочарование

През 1891 г. Чарлз Тейз Ръсел, който ръководел проповедната дейност на Изследователите на Библията (както били известни Свидетелите на Йехова тогава) по целия свят, за първи път посетил някои градове в Италия. Той признал, че резултатът от службата му там не бил многообещаващ: „Не видяхме нищо, което да ни даде надежда, че ще има жетва в Италия.“ През пролетта на 1910 г. брат Ръсел отново пътувал до Италия и изнесъл основан на Библията доклад в една аудитория в центъра на Рим. С какъв резултат? Брат Ръсел казал: „Събранието общо взето се оказа голямо разочарование.“

За няколко десетилетия дейността по проповядване на добрата новина в Италия напредваше много бавно, отчасти поради това, че Свидетелите на Йехова бяха преследвани под фашистката диктатура. През този период в цялата страна имаше по–малко от 150 Свидетели на Йехова, по–голямата част от които бяха научили истината от Библията от роднини и приятели в чужбина.

Забележителен напредък

След края на Втората световна война в Италия бяха изпратени мисионери. Както обаче личи от кореспонденцията в държавните архиви, високопоставени личности от Ватикана искали властите да изгонят мисионерите. С някои изключения всички мисионери били принудени да напуснат страната.

Въпреки всички пречки, много хора в Италия започнаха да се стичат към ‘хълма’ на поклонението на Йехова. (Исаия 2:2–4) Увеличението в броя на Свидетелите е наистина забележително. През 2004 г. имаше най–висок брой от 233 527 вестители на добрата новина, по един вестител на всеки 248 жители, а 433 242 души посетиха Възпоменанието на Христовата смърт. Освен това в страната има 3049 сбора на Свидетелите на Йехова, чиито събрания се провеждат в удобни Зали на Царството. През последните години особено сред някои групи от населението се забелязва значителен растеж.

Проповедна дейност на най–различни езици

Много имигранти от Азия, Африка и Източна Европа идват в Италия, за да си намерят работа или за да водят по–добър живот, а в някои случаи и за да избягат от изключително тежки ситуации. Как може да се помогне на тези милиони хора в духовно отношение?

Много Свидетели в Италия са приели предизвикателството да учат труден език, като например албански, амхарик, арабски, бенгали, китайски, пенджаби, синхалски и тагалски. От 2001 г. нататък се провеждаха езикови курсове за онези, които имат желание да се научат да дават свидетелство на чужд език. През изминалите три години 3711 Свидетели посетиха 79 курса за 17 езика. Така беше възможно да се сформират и да бъдат укрепени 146 сбора и 274 групи, чиито събрания се провеждат на 25 езика. По този начин много искрени хора чуват за добрата новина и започват да изучават Библията. Биват постигани забележителни резултати.

Един Свидетел на Йехова говорил за Библията с Джордж, мъж от Индия, говорещ малаялам. Макар че имал големи проблеми с работата, Джордж с радост се съгласил да изучава Библията. След няколко дни един приятел на Джордж, Гил от Индия, който говори пенджаби, отишъл в Залата на Царството и с него било започнато библейско изучаване. Гил запознал Свидетелите с Дейвид, който също е от Индия, но говори телугу. Скоро след това Дейвид започнал да изучава Библията. Заедно с него живеели още двама мъже от Индия, Сони и Шубаш. И двамата се присъединили към изучаването на Дейвид.

След няколко седмици Далип, чийто език е марати, се обадил на Свидетелите и им казал: „Аз съм приятел на Джордж. Може ли да ме учите на Библията?“ След това и Сумит, чийто език е тамилски, също поискал библейско изучаване. После още един приятел на Джордж се обадил с молба да започне да изучава Библията. След това Джордж довел на събрание друг млад мъж, Макс. Той също поискал с него да бъде провеждано библейско изучаване. Понастоящем вестителите водят шест изучавания с тези хора и имат уговорки за още четири. Изучаването се провежда на английски, но се използват също издания на малаялам, марати, пенджаби, тамилски, телугу, урду и хинди.

Глухите „чуват“ добрата новина

В Италия има над 90 000 души, които са глухи. В средата на 70–те години на миналия век Свидетелите започнаха да насочват усилията си към това да учат тези хора на истината от Библията. В началото някои глухи Свидетели учеха на жестомимичен език онези, които искаха да помагат в тази област. С течение на времето все повече и повече глухи хора започнаха да проявяват интерес към Библията. Днес на християнските събрания идват над 1400 души, които говорят италиански жестомимичен език. Общо 15 сбора и 52 групи имат събрания на жестомимичен език.

В началото главно от отделните вестители зависеше доколко ще се проповядва на глухите хора. През 1978 г. обаче клонът на Свидетелите на Йехова в Италия започна да организира провеждането на конгреси за глухите. През май същата година беше съобщено, че на наближаващия конгрес в Милано част от програмата ще бъде представена на жестомимичен език. През февруари 1979 г. в конгресната зала в Милано за първи път се проведе окръжен конгрес на този език.

От тогава нататък клонът обръща специално внимание на това глухите да могат да получават духовна храна, като насърчава все повече вестители да подобряват уменията си във владеенето на този език. От 1995 г. насам специални пионери (целодневни проповедници) бяха изпращани в някои групи, за да обучават глухи Свидетели в проповедната служба и да организират християнски събрания. Три конгресни зали са оборудвани със съвременна видео техника, за да могат глухите да наблюдават по–добре програмата. Освен това за глухите има на разположение видеокасети на християнски издания, така че и те да могат да получават духовна храна.

Хората отстрани забелязват как Свидетелите се грижат добре за духовните нужди на глухите. В списанието „Пароле е сени“, издавано от Съюза на глухите в Италия, беше цитирано едно писмо от един католически монсеньор: „Глухите през цялото време са в много неловко положение, понеже хората трябва постоянно да им обръщат внимание. Например за един глух човек не е проблем да дойде сам на църква, но се нуждае от помощта на някой преводач, за да може да следи онова, което се чете, говори или пее по време на службите.“ В списанието се казва още, че този духовник „признава, че за съжаление църквата още не е готова да се справи с нуждите на тези хора и отбелязва, че в Залите на Царството на Свидетелите на Йехова се грижат много по–добре за глухите, отколкото в църквите“.

Добрата новина достига затворниците

Възможно ли е някой да е свободен, макар че е в затвора? Да, защото Божието Слово има силата да ‘освобождава’ онези, които го приемат и го прилагат в живота си. Посланието, което Исус прогласявал „на пленниците“, било послание на свобода от греха и фалшивата религия. (Йоан 8:32; Лука 4:16–19) В Италия проповядването в затвора води до много добри резултати. Почти 400 служители от Свидетелите на Йехова са упълномощени от държавата да посещават затворниците, за да им осигуряват помощ в духовно отношение. От религиозните организации, които не са католически, Свидетелите на Йехова бяха първите, които поискаха такова разрешение и го получиха.

Посланието на Библията може да бъде разпространявано и по неочаквани начини. Някои затворници разказват на останалите в затвора за библейската образователна дейност, провеждана от Свидетелите на Йехова. На свой ред, някои от онези, които чуват за това, молят да бъдат посетени от представител на Свидетелите. Или членове на семейството на някой затворник започват да изучават Библията и насърчават техния роднина в затвора да поиска Свидетелите да го посетят. Някои затворници, които са получили доживотна присъда за убийство и други сериозни престъпления, са се разкаяли и коренно са променили живота си. Така предприемат стъпки към отдаване на Йехова Бог и покръстване.

В някои затвори е уредено да се изнасят публични доклади на библейски теми, да се чества Възпоменанието на смъртта на Исус и да се гледат видеокасети, издадени от Свидетелите на Йехова. Често голям брой затворници присъстват на тези събрания.

С цел да окажат на хората в затвора практическа помощ, Свидетелите разпространяват голям брой списания, в които се разглеждат полезни за затворниците теми. Такова списание беше „Пробудете се!“ (англ.) от 8 май 2001 г., в което беше разгледана темата „Дали затворниците могат да се поправят?“. Изданието от 8 април 2003 г. (англ.) носеше заглавието „Какво да направиш, ако някой в семейството ти злоупотребява с наркотици?“. Бяха разпространени хиляди екземпляри от това списание сред затворниците. Така бяха започнати няколкостотин библейски изучавания. Някои от пазачите също проявиха интерес към посланието на Библията.

След като получил специално разрешение от властите, един затворник на име Константино бил покръстен в една Зала на Царството в Сан Ремо, където присъствали 138 Свидетели от града. Видимо развълнуван, след покръстването Константино казал: „Почувствах се обсипан с любов.“ В един местен вестник бяха отпечатани думите на директора на затвора: „За нас беше голямо удоволствие ... да издадем това разрешение. Всяко нещо, което допринася за личното, социалното и духовното подобряване на затворника, трябва да бъде зачитано.“ Това как точното познание от Библията оказало влияние на живота на Константино, направило силно впечатление на съпругата му и на дъщеря му. Те казали: „Гордеем се с него за това, че направи такива промени. Сега е миролюбив и проявява все по–голяма загриженост към нас. Доверието ни и уважението ни към него се увеличиха.“ Те също започнали да изучават Библията и да посещават християнските събрания.

Серджо бил обвинен в кражба, въоръжен грабеж, трафик на наркотици и убийство. Бил осъден на затвор до 2024 г. След като в продължение на три години изследвал Светото писание и коренно променил живота си, Серджо взел решение да се покръсти. Той е петнайсетият затворник в затвора Порто Адзуро на остров Елба, който се покръстил като Свидетел на Йехова. Покръстването било в басейн, сглобен на спортната площадка в затвора, където присъствали и някои от другите затворници.

Леонардо, който има двайсетгодишна присъда, получил специално разрешение да бъде покръстен в една Зала на Царството в Парма. Когато го интервюирали от местния вестник, той искал да „бъде ясно, че е взел решение да стане Свидетел на Йехова не за да намери начин да бъде освободен от затвора, но за да задоволи духовните си потребности“. Леонардо казал: „Животът ми досега представляваше грешка след грешка. Промених се, макар че това не стана веднага. Трябва да продължавам да имам непорочно поведение.“

Салваторе бил осъден за убийство и се намира в затвора в Сполето със засилена охрана. Когато бил покръстен в затвора, това направило силно впечатление на останалите. Управителят на затвора казал: „Изборът, водещ до по–добро поведение спрямо всички, е от огромно социално значение и трябва да бъде насърчаван, както за доброто на всички затворници, така и за цялото общество.“ Вследствие на промените, които Салваторе направил, съпругата му и дъщеря му вече посещават събранията на Свидетелите на Йехова. Освен това един затворник, на когото Салваторе дал свидетелство, бил покръстен като отдаден служител на Йехова.

Италия била една от областите, в които християнството през първи век се разпространявало и в които броят на вярващите растял. (Деяния 2:10; Римляни 1:7) Във времето на жетва, в което живеем днес, се вижда духовен растеж и увеличение по същите места, където Павел и съработниците му се трудели за проповядването на добрата новина. (Деяния 23:11; 28:14–16)

[Карта на страница 13]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИТАЛИЯ

Рим

[Снимки на страница 15]

Конгресната зала в Битонто и един от сборовете със събрания на италиански жестомимичен език в Рим

[Снимка на страница 16]

Библейската истина ‘освобождава’ затворници

[Снимки на страница 17]

Духовният растеж днес продължава да се вижда там, където християнството процъфтявало преди